Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.1-3

В тези три строфи образно се описва как материалното тяло на живото същество е във властта на трите качества на външната енергия. Колесницата, за която се говори, е тялото, а живото същество е нейният собственик – това е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (2.13): дехино 'смин ятха̄ дехе. Собственикът на тялото е наречен дехӣ. Той се намира вътре в тялото, и по-точно – в сърцето. Колесницата, в която се вози живото същество, се управлява от колесничар. А самата тя, както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.61), е създадена от трите гун̣и, трите качества на материалната природа: янтра̄рӯд̣ха̄ни ма̄яя̄. Думата янтра значи колесница. Живото същество получава тялото си от материалната природа, а колесничар на тялото е Парама̄тма̄, Свръхдушата. Живото същество седи в колесницата. Това е действителното положение.

Живото същество винаги се намира под влиянието на трите качества – саттва (добро), раджас (страст) и тамас (невежество). Това е потвърдено и в Бхагавад-гӣта̄ (7.13). Трибхир гун̣амаяир бха̄ваих̣: трите качества на материалната природа объркват живото същество. В тези текстове трите качества са сравнени с три флагчета. По флага на колесницата човек може да познае кой е собственикът ѝ. Аналогично, по това, кои качества на материалната природа имат надмощие, човек лесно може да определи в каква посока се движи колесницата на материалното тяло. С други думи, зрящият може да разбере как под влияние на едно или друго качество на материалната природа тялото се движи в определена посока. Дейностите на живото същество, описани в тези стихове, показват как тялото попада под влияние на невежеството дори когато човек се стреми да бъде религиозен и благочестив. На̄рада Муни искал да докаже на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат, че макар всички да го смятат за много религиозен, царят е във властта на тамо-гун̣а, невежеството.

Хората, следващи карма-ка̄н̣д̣ӣя, пътя на плодоносните дейности, извършват различни жертвоприношения, които се препоръчват във Ведите. А в тези жертвоприношения се налага да бъдат убивани животни, т.е. да се експериментира с живота им, за да бъде изпитана силата на ведическите мантри. Убиването на животни несъмнено е дейност, продиктувана от гун̣ата на невежеството. Но писанията, и то не само Ведите, но и по-новите писания на съвременните религии, препоръчват тази дейност дори на религиозните хора. Подобни жертвоприношения са представени като дейности с религиозен характер, но в действителност те са за хора в гун̣ата на невежеството. Така, когато убиват животни, тези хора поне ще го правят в името на религията. В трансценденталните религиозни системи обаче, например във ваиш̣н̣авизма, няма място за убиване на животни. Именно такава трансцендентална религиозна система Кр̣ш̣н̣а препоръчва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66):

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“. Цар Пра̄чӣнабархиш̣ат извършвал жертвоприношения, в които убивал животни, затова На̄рада Муни казал, че подобни жертвоприношения са в гун̣ата на невежеството. Още в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.2) се отсъжда: проджджхита-каитаво 'тра. Религиозните системи, които си служат с измама, нямат място в Шрӣмад Бха̄гаватам. В бхагавад-дхарма – религията, разглеждаща отношенията на човека с Върховната Божествена Личност – не се препоръчват жертвоприношения на животни. Сан̇кӣртана-ягя (пеенето на Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе) не предвижда жертвоприношения на животни.

Трите строфи, които описват как цар Пуран̃джана отива на лов, символично представят поведението на живото същество, което под въздействие на гун̣ата на невежеството се заема с различни дейности за сетивно удоволствие. Самият факт, че живото същество е в материално тяло, показва, че то е вече под влиянието на материалните гун̣и и е движено от стремежа да се наслаждава на богатствата на природата. Когато тялото е във властта на гун̣ата на невежеството, заразата на материализма приема много остра форма. Когато тялото е под въздействието на гун̣ата на страстта, заразата се проявява във вид на различни симптоми. Но когато тялото е в гун̣ата на доброто, човек започва да се пречиства от заразата на материализма. Обредите и ритуалните церемонии, препоръчани в различните религии, са безспорно в гун̣ата на доброто, но в материалния свят дори гун̣ата на доброто понякога е замърсена с примеси от другите качества на природата (страстта и невежеството). Затова човек, който е в гун̣ата на доброто, понякога действа под влияние на невежеството.

В тези текстове се разказва как веднъж царят отишъл в гората да убива животни. С други думи, той, живото същество, попаднал във властта на гун̣ата на невежеството. Гората, в която цар Пуран̃джана отишъл да ловува, се казвала Пан̃ча-прастха. Думата пан̃ча значи „пет“; това символизира обектите на петте сетива. Тялото има пет деятелни сетива – ръцете, краката, езика, ануса и половите органи. Като ги използва в максимална степен, то се наслаждава на материалния свят. Конете, които теглели колесницата, са олицетворение на петте сетивни органа – очите, ушите, носа, кожата и езика. Сетивните органи много бързо се привличат от сетивните обекти. Затова тук е казано, че конете били много бързи. А двете експлозивни оръжия, които цар Пуран̃джана носел със себе си, може да се сравнят с ахан̇ка̄ра, лъжливото его. Лъжливото его се характеризира с две концепции – „Аз съм това тяло“ (аханта̄) и „Всичко, свързано с моето тяло, ми принадлежи“ (мамата̄).

Колелата на колесницата могат да бъдат сравнени с двата възможни начина на действие – благочестивото и грешното съществуване. Трите флагчета, украсяващи колесницата, са олицетворение на трите гун̣и на материалната природа. Петте препятствия, или неравните пътища, символизират петте въздушни потока, които минават през тялото. Те са пра̄н̣а, апа̄на, уда̄на, сама̄на и вя̄на. Самото тяло е обвито от пет различни слоя – кожа, мускули, мазнина, кръв, костен мозък, кости и семенна течност. Живото същество е покрито от пет груби и три фини материални елемента. Всъщност това са препятствията, които стоят пред него по пътя му към освобождението от материалното робство.

Думата рашми („въже“) в тази строфа се отнася за ума. Важна е и думата нӣд̣а: така се нарича гнездото, в което птицата си почива. В дадения случай нӣд̣а е сърцето – мястото, където се намира живото същество. Живото същество е разположено в точно определено място. Причините за неговото робство са две: скръбта и илюзията. В материалното битие живото същество се стреми към нещо, което никога не може да постигне. Следователно то е във властта на илюзията. А тъй като е във властта на илюзията, то постоянно тъгува. Затова в тези текстове тъгата и илюзията са описани със словосъчетанието дви-кӯбара – двата стълба на робството в материалния свят.

Живото същество изпълнява различните си желания по пет начина, т.е. чрез функционирането на петте деятелни сетива. Златните одежди и украшенията показват, че живото същество е под въздействието на раджо-гун̣а, гун̣ата на страстта. Тя оказва особено силно влияние върху хората, които имат много пари или други богатства. Когато е във властта на гун̣ата на страстта, човек е разкъсван от желания за най-различни неща, защото иска да се наслаждава в материалния свят. Единайсетте военачалници символизират десетте сетива и ума. Умът заедно с десетте сетива постоянно крои планове, как да се наслаждава на материалния свят. Гората Пан̃ча-прастха, в която царят отишъл да ловува, е гората на петте сетивни обекта: формата, вкуса, звука, мириса и допира. В тези три строфи На̄рада Муни описва положението на материалното тяло и на живото същество, което е затворено в него като в клетка.