Шрӣмад бха̄гаватам 1.1.2

Религията съдържа четири основни елемента: благочестиви дейности, икономическо развитие, удовлетворяване на сетивата и накрая освобождение от материалното робство. Животът без религия е присъщ само на нецивилизованите диваци. Всъщност истинският човешки живот започва с религията. Ядене, спане, самозащита и размножаване са четирите принципа на животинския живот. Те са общи за хората и за животните. А религията е специфична дейност, която е присъща само на човешките същества. Лишен от религия, човешкият живот по нищо не се различава от животинския. Затова във всяко човешко общество има някаква форма на религия, чиято цел е себепознанието и която говори за вечната връзка на човека с Бога.

В низшите стадии на човешката цивилизация постоянно се води борба за господство над материалната природа или, казано с други думи, съществува непрекъснато съперничество за удовлетворяване на сетивата. Водени от такова съзнание, хората се обръщат към религията и извършват благочестиви дейности или религиозни церемонии, за да получат в замяна нещо материално. Но ако могат да получат тези материални придобивки по някакъв друг начин, те пренебрегват религията. Това е положението на съвременната цивилизация. Сега хората процъфтяват икономически и затова не обръщат внимание на религията. Църквите, джамиите и храмовете на практика са празни. Хората се интересуват повече от заводи, магазини и кина, отколкото от религиозните светилища, издигнати от прадедите им. Това е пряко доказателство, че хората се обръщат към религията, за да получат някакви материални придобивки, необходими им за удовлетворяването на сетивата. Често този, който претърпи неуспех в опитите си да постигне сетивно наслаждение, започва да се замисля за спасението и да се опитва да се слее с Върховния Бог. Това означава, че всички тези състояния са само различни видове сетивно наслаждение.

Ведите предписват правила и ограничения, които регулират четирите гореспоменати дейности, така че да се избегне надпреварата в удовлетворяването на сетивата. Но Шрӣмад Бха̄гаватам стои много, много над всички тези дейности, целящи сетивно наслаждение. Той е напълно трансцендентално произведение, което могат да разберат само чистите предани на Бога, защото те вече са се издигнали над тази борба за сетивно наслаждение. В материалния свят никога не спира жестокото съперничество сред животните, хората, общностите, нациите. Но преданите на Бога се издигат над това. Те не си съперничат с материалистите, защото са поели пътя обратно към Бога, където животът е вечен и блажен. Тези трансцендентални личности не завиждат на никого и имат чисти сърца. В материалния свят всеки завижда на всекиго и това поражда съперничеството. Трансценденталните предани на Бога са се освободили от материалната завист. И не само това – те са доброжелатели на всички и затова се стремят да създадат общество, в което да няма съперничество и в чийто център да стои Богът. Съвременната социалистическа концепция за общество без конкуренция е лъжа, защото в социалистическите държави се води борба за поста на диктатора. От гледна точка на Ведите и на обикновените човешки дейности сетивното наслаждение е основата на материалния живот. Във Ведите се споменават три пътя. Единият включва плодоносни дейности, с помощта на които можем да се издигнем до по-добри планети. Другият включва обожаването на различни полубогове, чрез което се постигат планетите на полубоговете, а третият – осъзнаването на Абсолютната Истина, на безличностния ѝ аспект и сливането с нея.

Безличностният аспект на Абсолютната Истина не е най-висшият. Над него стои аспектът Парама̄тма̄, а над Парама̄тма̄ е Бхагава̄н, личностният аспект на Абсолютната Истина. Шрӣмад Бха̄гаватам ни дава знание за личностния аспект на Абсолютната Истина. Шрӣмад Бха̄гаватам е над литературата на имперсонализма и произведенията, които спадат към ведическия раздел гя̄на-ка̄н̣д̣а. Бха̄гаватам стои по-високо дори от разделите карма-ка̄н̣д̣а и упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а, защото препоръчва да се обожава Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Божествена Личност. В карма-ка̄н̣д̣а се води надпревара за достигане на райските планети, където е достъпно по-висше сетивно наслаждение. Подобно съперничество съществува и в гя̄на-ка̄н̣д̣а и упа̄сана̄-ка̄н̣д̣а. Шрӣмад Бха̄гаватам превъзхожда всичко това, защото негова цел е Върховната Истина, която е субстанцията, т.е. първопричината на всички категории. Абсолютната Истина, Върховният Бог, е субстанцията, а всички еманации са относителни форми на енергия.

Нищо не може да съществува отделно от субстанцията, но в същото време енергиите се различават от субстанцията. Това схващане не е противоречиво. Шрӣмад Бха̄гаватам подробно обяснява тази философия на едновременната еднаквост и различие, изложена във Веда̄нта сӯтра, като се започне със сӯтрата джанма̄дй ася.

Схващането, че енергията на Бога е еднаква с него и същевременно се различава от него, съдържа отговора на опитите на философстващите мислители да утвърдят енергията като Абсолюта. Когато човек наистина разбере това, ще може да види слабостите в несъвършените теории на монизма и дуализма. Развиването на трансцендентално съзнание на основата на схващането за едновременното различие и еднаквост веднага ще ни отведе до нивото на освобождение от трите вида страдания. Към тях се отнасят тези, които са причинени от ума и тялото; тези, които са причинени от други живи същества; и тези, които са причинени от природните бедствия, над които човек няма власт. Шрӣмад Бха̄гаватам започва с това, че преданият се отдава на Абсолютната Личност. Преданият напълно осъзнава, че е единен с Абсолюта и в същото време че вечното му положение е да служи на Абсолюта. Когато се води от материалистически представи, човек погрешно се смята за господар на всичко, което го заобикаля. Затова винаги е изложен на трите вида страдания в живота. Но щом узнае истинското си положение на трансцендентален слуга, той веднага се освобождава от всички страдания. Докато живото същество се опитва да господства над материалната природа, то няма да може да стане слуга на Върховния. На Бога можем да служим, ако напълно съзнаваме, че истинската ни същност е духовна. Това служене незабавно ще ни освободи от материалните трудности.

Освен това Шрӣмад Бха̄гаватам е коментар върху Веда̄нта сӯтра, написан от самия Шрӣ Вя̄садева. Шрӣ Вя̄садева го е създал по милостта на На̄рада във времето на духовната си зрелост. Шрӣ Вя̄садева е упълномощена инкарнация на Божествената Личност На̄ра̄ян̣а. Затова авторитетът му не подлежи на съмнение. Макар че е авторът и на всички останали ведически писания, Шрӣ Вя̄садева ни съветва да изучаваме именно Шрӣмад Бха̄гаватам. В другите Пура̄н̣и са описани различни методи, с помощта на които човек може да обожава полубоговете. Но в Бха̄гаватам се говори само за Върховния Бог. Полубоговете са различните части на тялото на Върховния Бог. Затова ако обожаваме Върховния Бог, не е необходимо да обожаваме полубоговете. Върховният Бог незабавно се установява в сърцето на предания. Бог Чайтаня Маха̄прабху определя Шрӣмад Бха̄гаватам като съвършената Пура̄н̣а и го отделя от всички други Пура̄н̣и.

За да възприеме правилно това трансцендентално послание, човек трябва да го слуша смирено. Предизвикателното отношение няма да му помогне да го усвои. В тази шлока е употребена една специална дума, която посочва правилния път към разбирането на Бха̄гаватам. Това е думата шушрӯш̣у. Тя означава, че човек трябва да има силно желание да слуша трансценденталното послание. Искреното желание да се слуша е първото необходимо условие.

Злощастните хора не проявяват никакъв интерес към слушането на Бха̄гаватам. Сам по себе си методът е много прост, трудното е бъде следван. Злощастните хора намират достатъчно време да слушат празни разговори на обществено-политически теми, но когато бъдат поканени да се срещнат с предани, за да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, изведнъж те загубват всякакво желание да слушат. Понякога професионалните четци на Бха̄гаватам веднага се втурват към поверителното повествование за забавленията на Върховния Бог, на което гледат като на еротична литература. Шрӣмад Бха̄гаватам трябва да се слуша от самото му начало. В тази шлока се говори за тези, които са в състояние да вникнат в смисъла на произведението: „След много благочестиви деяния човек придобива способността да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам“. Великият мъдрец Вя̄садева уверява интелигентните и мислещи хора, които умеят правилно да преценяват нещата, че като слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, ще могат да осъзнаят непосредствено Върховната Личност. Стига да се съгласи да приеме това послание, човек може незабавно да се издигне до равнището на парамахам̇са, без да преминава през всички различни степени на осъзнаване, описани във Ведите.