Шрӣмад Бха̄гаватам 4.26.7

य एवं कर्म नियतं विद्वान् कुर्वीत मानव: ।
कर्मणा तेन राजेन्द्र ज्ञानेन न स लिप्यते ॥ ७ ॥
я евам̇ карма ниятам̇
видва̄н курвӣта ма̄навах̣
карман̣а̄ тена ра̄джендра
гя̄нена на са липяте

Дума по дума

ях̣който и да е; евамтака; кармадейности; ниятамрегулирани; видва̄нучен; курвӣтатрябва да извършва; ма̄навах̣човек; карман̣а̄от такива дейности; тенаот това; ра̄джа-индрао, царю; гя̄неначрез напредъка в знанието; наникога; сах̣той; липятестава обвързан.

Превод

На̄рада Муни продължи да говори на цар Пра̄чӣнабархиш̣ат: Царю честити, човек, който действа според наставленията на ведическите писания, не бива обвързван от плодоносните дейности.

Пояснение

Както правителството изисква от гражданите разрешително за търговия, за да ги принуди да действат по определен начин, така и Ведите съдържат предписания и съвети, които налагат ограничения и по такъв начин регулират всички плодоносни дейности на човека. Всички живи същества в материалния свят са дошли тук да се наслаждават. Целта на Ведите е да ограничат сетивното наслаждение в разумни рамки. Който се наслаждава на сетивата си, като спазва заповедите на ведическите писания, не бива обвързван от своите дейности и от последиците им. В Бхагавад-гӣта̄ (3.9) е казано: ягя̄ртха̄т карман̣ах̣ – всичко, което човек прави, трябва да го върши като ягя, т.е. за да удовлетвори Бог Виш̣н̣у. Анятра локо 'ям̇ карма-бандханах̣: всяко друго действие ще предизвиква последици, които ще обвързват живото същество. А целта на човешкия живот е именно в това – да се освободим от робството на раждането, старостта, болестите и смъртта. Ето защо регулиращите принципи на Ведите направляват дейността ни така, че да задоволим желанията си за сетивно наслаждение и в същото време постепенно да се освободим от материалното робство. Да се действа в съответствие с тези принципи, се нарича знание. Самата дума веда значи „знание“. Думите гя̄нена на са липяте показват, че когато следва ведическите принципи, човек не се заплита в мрежите на плодоносните дейности и произтичащите от тях последствия.
И така, човек трябва да действа според предписанията на Ведите, а не своеволно. Ако гражданинът спазва законите и правилата в страната, той не се забърква в престъпни дела. Но законите, създадени от хората, винаги са несъвършени, защото самите хора са обречени да допускат грешки, да попадат под влияние на илюзията, склонни са да заблуждават себеподобните си и имат несъвършени сетива. Ведическите наставления са от друг характер, защото са освободени от тези четири недостатъка. Те са безупречни. Знанието на Ведите идва направо от Бога и затова в него няма и следа от илюзия, измама, грешки или неточности, плод на несъвършените сетива. Цялото ведическо знание е съвършено, защото идва направо от Бога посредством веригата на парампара̄, ученическата последователност. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.1.1) се казва: тене брахма хр̣да̄ я а̄ди-кавайе. Брахма̄ – първоначалното същество във вселената, наричано още а̄ди-кави – получил наставления от Кр̣ш̣н̣а в сърцето си. След като получил това знание от самия Бог Кр̣ш̣н̣а, Брахма̄ чрез системата на парампара̄ го предал на На̄рада, а той на свой ред – на Вя̄са. Ето защо ведическото знание е съвършено. Ако действаме в съответствие с принципите на Ведите, няма опасност да се обвържем с греховни дейности.