Пр̣тху Маха̄ра̄джа дои Земята

Ведическата цивилизация се основава на съвършеното знание, изложено във Ведите и предавано от великите мъдреци и бра̄хман̣и в името на човешкото благо. Наставленията на Ведите се наричат шрути, а обясненията към тях, дело на великите мъдреци, се наричат смр̣ти. Коментарите на мъдреците са в пълно съответствие с ведическите принципи. Хората трябва да следват наставленията както на шрути, така и на смр̣ти. Който иска да напредне духовно, трябва да приеме наставленията и принципите на писанията и да ги следва. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че човек, който се мисли за велик трансценденталист, но не се съобразява с препоръките на шрути и смр̣ти, предизвиква само смут в обществото. Човек трябва да следва принципите, изложени в шрути и смр̣ти, не само в духовния си живот, но и в своето материално съществуване. А обществото като цяло трябва да следва и Ману смр̣ти, тъй като този сборник съдържа законите, които са дадени лично от Ману, бащата на човешкия род.

В Ману смр̣ти е казано, че жената никога не бива да бъде оставяна независима: отначало тя трябва да е под покровителството на своя баща, по-късно – на съпруга си, а в старостта си трябва да е под грижите на своите възрастни синове. През целия си живот жената трябва да се намира под нечия опека. Съвременните жени са независими като мъжете, но всеки може да види, че тези жени, макар и еманципирани, не са по-щастливи от жените, които са под закрилата на семействата си. Ако следват наставленията на шрути, смр̣ти и на великите мъдреци, хората ще могат да бъдат щастливи не само в този, но и в следващия си живот. За съжаление мошеници и негодници провъзгласяват какви ли не начини и средства човек да стане щастлив. Всеки си измисля собствен път, водещ към щастието. Така истинските духовни и материални ценности се изгубват и хората, объркани, не могат да намерят нито мир, нито щастие в този свят. В опита си да разрешат проблемите, които стоят пред човешкото общество, те създадоха Организацията на обединените нации, но и тя се оказва безсилна да им помогне. Хората са нещастни, защото не следват наставленията на Ведите, които могат да им донесат освобождение.

В тази строфа особено важни са думите асмин и амуш̣мин. Асмин значи „в този живот“, а амуш̣мин – „в следващия“. За съжаление в наше време дори маститите професори и учени не вярват в живота след смъртта и твърдят, че със смъртта на тялото всичко свършва. Нима човек може да очаква добър съвет от такива глупци и негодници? И въпреки всичко те минават за велики учени и професори. Думата амуш̣мин в тази строфа обаче е достатъчно красноречива. Човек трябва да живее така, че да си осигури достойно съществуване и в следващия живот. Както ученикът или студентът полага труд над учебниците, за да може по-късно да живее щастливо, така в този си живот човек трябва да придобие знание, за да постигне вечно и щастливо съществуване след смъртта си. И така, хората трябва да следват наставленията на шрути и смр̣ти, защото само по този начин могат да постигнат целта на човешкия живот.

Ведите ни призовават да следваме стъпките на великите освободени души (маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣), защото само така можем да постигнем успех не само в този живот, но и в следващия и същевременно да се радваме на материално благополучие. Като следваме принципите, завещани от великите мъдреци и светци в древността, лесно можем да разберем коя е целта на живота. В тази строфа особено внимание заслужава думата аварах̣ – „неопитни“. Всички обусловени души са неопитни. Всеки е абодха-джа̄та, по рождение глупак и негодник. И въпреки това в съвременните демократични правителства такива глупаци и негодници решават съдбините на държавата. Но какво биха могли да постигнат? Какъв е резултатът от тяхната законодателна работа? Днес приемат закони, утре с лека ръка ги отменят. Една политическа сила използва страната в свой интерес, после на власт идва друга политическа сила, която сформира ново правителство и отменя всички предишни закони и постановления. Това безкрайно предъвкване на едни и същи неща (пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м) никога няма да направи хората щастливи. За да може цялото човечество да се радва на щастие и благополучие, то трябва да следва традиционните принципи, завещани от освободените личности.

Днес е станало модерно да се нарушават безупречните наставления на а̄ча̄риите и на другите освободени души от древността. Съвременните хора са толкова деградирали, че вече не могат да различат освободената личност от обусловената. Обусловеното живо същество е ограничено от четири недостатъка: обречено е да допуска грешки, постоянно изпада в заблуда, склонно е да лъже другите и има несъвършени сетива. Ето защо човек трябва да следва напътствията на освободените личности. Преданите в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание получават наставления от самата Върховна Божествена Личност чрез посредничеството на личности, които стриктно се придържат към указанията на Бога. Последователят сам по себе си може да не е освободена душа, но ако следва съветите на Върховния Бог, който притежава абсолютна свобода, дейностите му по естествен начин се освобождават от материалните замърсявания. Затова Бог Чайтаня казва: „Като изпълняваш моята воля, можеш да станеш духовен учител“. Човек, който има пълна вяра в трансценденталните слова на Бога, Върховната Личност, и следва неговите съвети, веднага се превръща в духовен учител. Материалистите не проявяват интерес към наставленията на освободените личности и предпочитат да следват измислиците си, заради което непрекъснато търпят неуспехи. И тъй като целият свят върви подир несъвършените идеи, родени в умовете на обусловените души, човечеството е напълно объркано.

Брахма̄ създал материалния свят заради живите същества, които трябвало да дойдат, за да го използват за удовлетворяване на своите сетива. Но едновременно с това, според замисъла на Върховния Бог, Брахма̄ трябвало да им даде указания под формата на Ведите, така че в крайна сметка те да могат да напуснат материалния свят и да се върнат вкъщи, при Бога. Всичко, което се ражда на земята – плодове, цветя, дървета, зърно, животни и животински продукти, – е предназначено да бъде принесено в жертва на Виш̣н̣у, Върховната Личност, за негово удоволствие. Тук обаче планетата Земя в образа на крава споделя, че всичките ѝ продукти се използват от неотдадени, които не се стремят към духовно себепознание. Земята притежава неограничени възможности да ражда зърно, плодове и цветя, но когато вижда, че с нейните дарове се разпореждат неотдадени, които не се стремят към духовни цели, тя спира да произвежда храна. Всичко съществуващо принадлежи на Бога, Върховната Личност, и затова трябва да се използва за негово удоволствие. Живите същества нямат право да използват природните богатства за удовлетворяване на своите сетива. Ето защо подобна реакция от страна на материалната природа е естествена и отговаря на целите, с които материалната природа е сътворена.

В тази строфа особено важни са думите асадбхих̣ и адхр̣та-вратаих̣. Асадбхих̣ назовава неотдадените. В Бхагавад-гӣта̄ към неотдадените са причислени душ̣кр̣тинах̣ (грешниците), мӯд̣ха̄х̣ (глупаците и негодниците), нара̄дхама̄х̣ (най-пропадналите сред хората) и ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ (тези, които са загубили знанието си под въздействие на илюзията). Всички тези хора са асат, неотдадени. Неотдадените са наричани още гр̣ха-врата, за разлика от преданите, които са дхр̣та-врата. Ведите имат за цел да помогнат на заблудените обусловени души, които са дошли в материалния свят, за да господстват над материалната природа, да станат дхр̣та-врата. Това означава, че те трябва да приемат обет да задоволяват сетивата си и да се наслаждават на материалния живот само като удовлетворяват сетивата на Върховния Бог. Дейността, която има за цел да удовлетвори сетивата на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, се нарича кр̣ш̣н̣а̄ртхе 'кхила-чеш̣т̣а̄х̣. С други думи, човек може да се занимава с всякакъв труд, но само за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ такава дейност е наречена ягя̄ртха̄т карма. Думата ягя назовава Бог Виш̣н̣у. Човек трябва да се труди единствено за негово удоволствие. В съвременната епоха (Кали юга) хората напълно са забравили Виш̣н̣у и дейностите им са насочени изцяло към удовлетворяване на собствените им сетива. По този начин хората сами се обричат на нищета, защото богатствата, на които трябва да се наслаждава Върховният Бог, не могат да бъдат използвани за чуждо сетивно наслаждение. Ако продължават по този пагубен път, хората накрая ще стигнат до пълна бедност и земята няма да ражда зърно, плодове и цветя. В Дванадесета Песен на Бха̄гаватам се казва, че в края на Кали юга човекът ще бъде толкова деградирал, на земята няма да има никакви зърнени храни, захар и мляко.

Това, което се случило по времето на Пр̣тху Маха̄ра̄джа и на неговия баща, цар Вена, става и днес. В големите промишлени и селскостопански комплекси се произвеждат колосално количество продукти и стоки, но те всички са предназначени единствено за удовлетворяване сетивата на хората. Въпреки гигантските производствени мощности не достига храна, защото светът е пълен с крадци. Думата чорӣ-бхӯте означава, че хората са се превърнали в крадци. Според ведическите разбирания хората стават крадци, когато се стремят към икономическо развитие, предназначено за тяхна собствена сетивна наслада. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който яде храна, без да я предложи на Върховната Божествена Личност, Ягя, е крадец и заслужава да бъде наказан. Според принципите на духовния комунизъм всички богатства по земята са собственост на Върховния и хората имат право да ги използват само след като ги предложат на Върховната Божествена Личност. Това се нарича приемане на праса̄д. Този, който не яде праса̄д, е крадец. Управниците и царете са длъжни да наказват всички крадци и така да се грижат за мира и добруването в света. В противен случай земята ще спре да ражда зърно и хората ще гладуват. Те не само ще бъдат принудени да ядат все по-оскъдно, но ще започнат да изтребват и ближните си, за да ядат плътта им. Те вече убиват животни, за да ядат тяхната плът, а когато един ден в света не остане зърно, нито зеленчуци и плодове, хората ще започнат да убиват и собствените си деца и родители и да се хранят с месото им, за да не умрат от глад.

Когато има недостиг на зърно, правителството трябва да предприеме мерки, като започне да следва методите, препоръчани от ша̄стрите и а̄ча̄риите. Тогава многократно ще се увеличи производството на зърно и ще бъде сложен край на глада и нищетата. Бхагавад-гӣта̄ препоръчва на хората да извършват яги, жертвоприношения. Благодарение на ягите в небето се събират достатъчно облаци, а когато има достатъчно облаци, валят дъждове, които напояват земята и разрешават всички селскостопански проблеми. Богатият урожай позволява да бъдат нахранени не само хората, но и животните – крави, кози и други домашни животни, които освен с трева биват отхранвани и със зърно. Казано иначе, ако извършват жертвоприношенията, препоръчани в ша̄стрите, хората никога няма да изпитват недостиг на храна. А единственото жертвоприношение, което се препоръчва за Кали юга, е сан̇кӣртана-ягя.

В тази строфа две думи заслужават вниманието ни: йогена – „с утвърдените средства“ и др̣ш̣т̣ена – „по примера на предишните а̄ча̄рии“. Този, който си мисли, че зърното расте заради използването на трактори и на друга съвременна техника, се заблуждава. Човек може да има трактор, но ако се намира в пустинята, там няма да поникне никакво зърно. Хората може да прибягват до всякакви средства и технологии, но не бива да забравят, че ако не извършват жертвоприношения, земята ще престане да ражда зърно. Както обяснява самата Земя, тя скрила в недрата си семената на всички житни растения, предназначени за извършване на жертвоприношения, защото неотдадени се наслаждавали на дарената от нея храна. Разбира се, атеистите никога няма да повярват в съществуването на духовен метод за производство на зърно, но независимо дали те вярват или не, факт е, че човекът не е в състояние да произведе зърно само с машините си. А какъв е предписаният метод? Ша̄стрите утвърждават, че всички разумни хора от тази епоха ще се присъединят към движението на сан̇кӣртана и по този начин ще обожават Върховната Божествена Личност, Бог Чайтаня, който има златист цвят и заедно със своите най-близки предани проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Днес светът може да бъде спасен от гибел единствено чрез сан̇кӣртана, чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както бе казано в предишната строфа, човек, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, е крадец. Каквото и материално благосъстояние да е постигнал крадецът, той няма да се наслаждава дълго на приятен живот. Крадецът си е крадец и не може да избегне възмездието. Понеже им липсва Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората са станали крадци и затова безмилостно са наказвани от законите на материалната природа. Никой не може да предотврати това наказание. Нито благотворителните организации, нито хуманитарните дейности са в състояние да облекчат положението в света. Докато хората не следват процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на земята ще има глад и страдания.

В тази строфа са дадени наставления за това, как трябва да се дои крава. Най-важното е кравата да има теленце, защото тогава, от обич към него, тя ще дава мляко в изобилие. Освен това доячът трябва да е сръчен и да събира млякото в подходящо ведро. Както кравата не може да даде достатъчно мляко, ако не изпитва любов към теленцето си, така земята не може да произведе достатъчно храни, ако е лишена от възможност да насочи любовта си към хора, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Дори ако Земята в образа на крава бъде приета за алегория, смисълът остава съвсем ясен. Както теленцето получава мляко от кравата, така всички живи същества – бозайници, птици, насекоми, влечуги и риби – могат да получават храната си от майката Земя, стига хората да не са асат, или адхр̣та-врата, за което вече говорихме. Когато обществото стане асат – безбожно, лишено от Кр̣ш̣н̣а съзнание, – тогава целият свят страда. Но ако хората се държат достойно, има достатъчно храна и за животните и всички са щастливи. Безбожниците са забравили, че техен дълг е да защитават животните и да ги хранят. Вместо това те убиват тези създания, за да могат да компенсират недостига на зърно. Ето защо никой не се чувства щастлив и светът е стигнал до сегашното си плачевно положение.

Индра, царят на райските планети, е повелител на мълниите и дъждовете. Обикновено той хвърля мълниите си по планинските върхове, за да разтроши планините. Когато с течение на времето пръснатите скални късове течение се разрушават, почвата става много благоприятна за земеделие. Равнинната земя е особено подходяща за отглеждане на житни култури. Затова планетата Земя помолила Маха̄ра̄джа Пр̣тху да изравни повърхността ѝ, като разруши хълмовете и планините.

Планетата Земя е наричана още васундхара̄. Думата васу значи „богатство“, а дхара̄ – „тази, която държи“. Всички живи същества в недрата на Земята са призвани да удовлетворяват потребностите на хората и могат да бъдат извлечени оттам с помощта на предписани методи. Според думите на Земята, с които и цар Пр̣тху бил съгласен и въз основа на които започнал да действа, всички дарове, добити от дълбините, от почвата или от атмосферата на Земята, трябва да се смятат за собственост на Върховната Божествена Личност и да бъдат използвани за удоволствието на Ягя, на Бог Виш̣н̣у. Когато хората престанат да извършват яги, Земята задържа всичките си богатства – дървета, растения, плодове, зеленчуци, цветя, различни селскостопански продукти и минерали – и не ги дава на хората. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че процесът на жертвоприношенията е бил даден на човека още в самото начало на сътворението. Когато хората редовно извършват яги, справедливо разпределят богатствата и умерено задоволяват сетивата си, целият свят живее в мир и благополучие. Както вече споменахме, в епохата на Кали във всеки град и село трябва да се извършва сан̇кӣртана-ягя, като се устройват фестивали и празници по примера на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Интелигентните хора трябва с личен пример да подпомагат извършването на сан̇кӣртана-ягя. С други думи, те трябва да се подлагат на препоръчаните лишения – да се въздържат от извънбрачен полов живот, от месоядство, от хазарт и от упойващи и опияняващи средства. Ако интелигенцията на обществото (бра̄хман̣ите) следва тези препоръки и правила, ликът на днешния объркан свят със сигурност ще се промени и хората ще постигнат мир и щастие.

Бр̣хаспати е жрецът на райските планети. Чрез него великите мъдреци получили ведическото знание в логическа последователност и го предали на обитателите не само на тази планета, но и на цялата вселена. С други думи, ведическото знание е от жизнена необходимост за човешкото общество. Ако хората се стремят да задоволяват само потребностите на тялото си, използвайки зърното и другите продукти, получавани от Земята, обществото никога няма да процъфтява. Човекът се нуждае от храна и за ума и слуха. Освен това той трябва да задоволява и потребностите на езика си, който иска да произнася звуци. В трансценденталните звуци на маха̄-мантрата – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – се съдържа същината на цялото ведическо знание. Ако в Кали юга хората редовно повтарят и слушат маха̄-мантрата, следвайки основните методи на преданото служене (шраван̣ам̇ и кӣртанам), те ще пречистят цялото общество, затова всички ще бъдат щастливи и в материално, и в духовно отношение.

В тази строфа думата сома значи „нектар“. Сома е вид напитка, приготовлявана на Луната и на другите висши планети, владения на полубоговете. Като пият сома, полубоговете придобиват необикновена интелектуална, сетивна и физическа сила. Думите хиран̣майена па̄трен̣а показват, че тази напитка не е обикновен алкохол. Полубоговете никога не биха се докоснали до алкохол. Сома не е и лекарство, а напитка, която съществува само на райските планети. Тя няма нищо общо със спиртните напитки, които, както ще научим от следващата строфа, се произвеждат само от демоничните хора.

Както полубоговете имат своята сома-раса, така демоните имат своите напитки – алкохола и бирата. Потомците на Дити с огромно удоволствие пият вино и бира. Дори в наши дни хората с демонична природа изпитват силна привързаност към алкохола. Във връзка с това особено значение има името на Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Тъй като Прахла̄да Маха̄ра̄джа, синът на Хиран̣якашипу, се родил в семейство на демони, само по неговата милост демоните получили, а и до днес разполагат с възможността да се наслаждават на своите вино и бира. Трябва да обърнем внимание и на думата аях̣, „железен“. За разлика от еликсира сома, който бил събран в златен съд, алкохолът и бирата били налети в желязно ведро. Те били събрани в съд от желязо, защото са долнокачествени напитки, докато сома-раса е благородна напитка и за нея трябвало да бъде приготвен съд от чисто злато.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) е казано: питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Хората, които се грижат за благополучието на своите роднини, се наричат питр̣-врата̄х̣. Във вселената има планета на име Питр̣лока, която е управлявана от божеството Аряма̄. Той принадлежи към категорията на полубоговете и като го удовлетвори, човек може да помогне на своите роднини, превърнали се в духове след смъртта си, отново да получат груби тела. Хората, които са затънали в грехове и са силно привързани към своето семейство, дом, родно място или родина, след смъртта си не получават грубо материално тяло, изградено от петте груби материални елемента, а остават във финото си материално тяло, състоящо се от ум, его и интелигентност. Съществата, които живеят във фини материални тела, се наричат духове и призраци. Съществуването на призрака е много мъчително, защото, притежавайки ум, интелигентност и его, той изпитва желание да се наслаждава на материални удоволствия, но тъй като няма грубо материално тяло, не може да задоволи материалните си желания и само причинява безпокойства на другите. Роднините на починалия, и особено синовете му, са длъжни да предлагат жертвена храна на полубога Аряма̄ или на Бог Виш̣н̣у. От незапомнени времена в Индия съществува традиция, според която синовете на починалия баща отиват в храма на Виш̣н̣у в Гая̄ и там извършват церемония за благото на своя баща, приел тяло на призрак. Разбира се, не всички мъртъвци стават призраци, но роднините на починалия предлагат пин̣д̣а в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, така че ако техният близък се е превърнал в призрак, да може отново да получи грубо материално тяло. Но човекът, който редовно се храни с праса̄д от Бог Виш̣н̣у, не е заплашен от никаква вероятност да стане призрак или да приеме форма на съществуване, по-низша от човешката. Шра̄ддха – церемонията, при която с любов и преданост се предлага храна – е неотделима част от ведическата култура. Когато човек с вяра и преданост предлага храна в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у или в нозете на неговия представител на Питр̣лока, полубога Аряма̄, прадедите му получават груби материални тела, за да се наслаждават на предопределените им материални удоволствия. С други думи, те вече не са застрашени от възможността да станат призраци.

Жителите на Сиддхалока и на Видя̄дхаралока по рождение са надарени с мистични сили, благодарение на които могат не само да летят в небето без помощта на машини, но и да се придвижват от една планета на друга просто по силата на желанието си. Жителите на Видя̄дхаралока плуват във въздушния океан с лекотата, с която рибите плуват във водата. А обитателите на Сиддхалока притежават всички мистични сили. Йогӣте на тази планета практикуват осемстепенната мистична йога: яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. Като овладяват процесите на йога един по един, те постигат различни мистични сили, благодарение на които могат да стават по-малки от най-малкото, по-тежки от най-тежкото и т.н. Те могат да създават дори цели планети, да получават всичко, което поискат, и да подчиняват всекиго на своята воля. Всички жители на Сиддхалока са надарени с тези мистични способности по рождение. На нашата планета, разбира се, ние бихме се изумили, ако видим човек да се рее в небето без летателен апарат, но на Видя̄дхаралока това зрелище е толкова обичайно, колкото полетът на птиците – на Земята. Така и обитателите на Сиддхалока до един са велики йогӣ, притежаващи всички мистични сили.

В тази строфа ненапразно е споменато името на Капила Муни – той донесъл на хората философската система са̄н̇кхя, а неговият баща, Кардама Муни, бил велик йогӣ и мистик. Кардама Муни създал огромен въздушен кораб, голям колкото град, който бил пълен с прекрасни дворци и градини и бил обслужван от стотици слуги и слугини. С този великолепен въздушен кораб Девахӯти, майката на Капиладева, и Кардама Муни, неговият баща, обиколили вселената и посетили най-различни планети.

Жителите на Кимпуруш̣алока се славят с необикновените си магични способности. Те са в състояние да покажат такива свръхестествени чудеса, каквито човек не може и да си представи. Те са способни да направят всичко, което пожелаят, и всичко, което им подскаже въображението. Тези умения също се отнасят към кръга на мистичните сили, а притежаването им се нарича ӣшита̄. Обикновено демоните овладяват подобни мистични способности, като се занимават с йога. В Дашама скандха (Десета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам) се разказва как демоните се явявали пред Кр̣ш̣н̣а в най-причудливи форми. Така например Бака̄сура се появил пред Кр̣ш̣н̣а и неговите приятели пастирчетата като огромен жерав. Докато бил на Земята, Бог Кр̣ш̣н̣а трябвало да се сражава с много демони, които притежавали удивителните мистични способности на жителите на Кимпуруш̣алока. За разлика от обитателите на Кимпуруш̣алока, които притежават тези магични сили по рождение, земните жители могат да постигнат подобни умения само като се занимават с различни видове йога.

Сред човекоподобните живи същества има и такива, чиято храна и условия на живот са просто отвращаващи. Обикновено те ядат плът и ферментирала кръв, която в тази строфа е спомената като кш̣атаджа̄савам. Тези деградирали същества, известни като якш̣и, ра̄кш̣аси, бхӯти и пиша̄чи, са в гун̣ата на невежеството и са подчинени на Рудра. Той е инкарнация на Шива, която в материалния свят отговаря за гун̣ата на невежеството. Едно от имената на Шива е Бхӯтана̄тха – „господарят на призраците“. Рудра се родил от междувеждието на Брахма̄, когато Брахма̄ се изпълнил с гняв към четиримата Кума̄ри.

Материалният свят е населен с най-различни живи създания и многобройните видове влечуги и скорпиони, споменати в тази строфа, по волята на Върховната Божествена Личност също получават храната, която е необходима за просъществуването им. Смисълът на всичко, което се каза дотук, е че всяко живо същество получава своята храна от земята. В зависимост от гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намира живото същество, то придобива определени особености. Паях̣-па̄нам̇ бхуджан̇га̄на̄м – ако храним с мляко змията, само ще увеличим отровата ѝ. Но ако даваме същото мляко на благороден човек – мъдрец или светец, – то ще развива неговите фини мозъчни тъкани, необходими за осъзнаване на висшето, духовното битие. И така, Богът осигурява храна на всички, но в зависимост от своята връзка с гун̣ите на материалната природа живото същество развива индивидуални качества и характеристики.

От Гаруд̣а, крилатия носач на Бог Виш̣н̣у, водят началото си многообразните видове месоядни птици. Има дори вид птици, които обичат да ловят маймуни, а орлите се хранят с кози. Разбира се, много птици ядат само плодове и семена. Затова в тази строфа са употребени две думи: чарам, която назовава подвижните същества (животните), и ачарам, означаваща неподвижните същества (тревите, плодовете и зеленчуците).

Тази строфа е още едно свидетелство, че Богът снабдява с храна всяко живо създание. Ведите потвърждават: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Въпреки че Бог е един, с помощта на планетата Земя Той удовлетворява потребностите на всички. На различните планети във вселената живеят различни видове живи същества и те всички получават храната си в съответстваща форма от родните си планети. Като знаем всичко това, нима бихме могли да допуснем, че на Луната няма живот? Всяка планета се състои от същите пет елемента, от които е изградена и Земята, и произвежда различни видове храна според нуждите на своите обитатели. Ведическите писания утвърждават, че Луната също е обитавана от живи създания и че тя също произвежда храна за живите същества, които я населяват.

Обикновено планинските райони и хълмистите местности се изравняват под ударите на мълниите, хвърляни от небесния цар Индра. Но цар Пр̣тху, който бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, не чакал цар Индра да разруши хълмовете и планините, а направил това сам, като използвал могъщия си лък.

От тази строфа става ясно, че градоустройството не е ново явление – то води началото си още от времето на цар Пр̣тху. В Индия останките дори от най-древните градове говорят за наличието на градоустройствени планове. В Шрӣмад Бха̄гаватам откриваме описания на множество градове от древността. Още преди пет хиляди години Два̄рака̄, столицата на Бог Кр̣ш̣н̣а, била построена в съответствие с цялостен план, както и Матхура̄, Хастина̄пура (днешният Делхи) и т.н. И така, градоустройството не е нова наука; то е било познато на хората още в дълбока древност.