Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
Пр̣тху Маха̄ра̄джа дои Земята
Деванагари
मैत्रेय उवाच
इत्थं पृथुमभिष्टूय रुषा प्रस्फुरिताधरम् ।
पुनराहावनिर्भीता संस्तभ्यात्मानमात्मना ॥ १ ॥
इत्थं पृथुमभिष्टूय रुषा प्रस्फुरिताधरम् ।
पुनराहावनिर्भीता संस्तभ्यात्मानमात्मना ॥ १ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
иттхам̇ пр̣тхум абхиш̣т̣ӯя
руш̣а̄ праспхурита̄дхарам
пунар а̄ха̄ванир бхӣта̄
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
иттхам̇ пр̣тхум абхиш̣т̣ӯя
руш̣а̄ праспхурита̄дхарам
пунар а̄ха̄ванир бхӣта̄
сам̇стабхя̄тма̄нам а̄тмана̄
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият светец Маитрея продължи да говори; иттхам — така; пр̣тхум — на цар Пр̣тху; абхиш̣т̣ӯя — като отдаде молитви; руш̣а̄ — от гняв; праспхурита — треперещи; адхарам — устните му; пунах̣ — отново; а̄ха — тя каза; аваних̣ — планетата Земя; бхӣта̄ — от страх; сам̇стабхя — успокоявайки; а̄тма̄нам — ума; а̄тмана̄ — с интелигентността си.
Превод
Великият светец Маитрея продължи своя разказ: Скъпи Видура, когато планетата Земя свърши с молитвите си, цар Пр̣тху още не се беше успокоил и устните му трепереха от страшен гняв. Въпреки че бе много уплашена, Земята превъзмогна страха си и заговори отново, за да предума царя.
Деванагари
सन्नियच्छाभिभो मन्युं निबोध श्रावितं च मे ।
सर्वत: सारमादत्ते यथा मधुकरो बुध: ॥ २ ॥
सर्वत: सारमादत्ते यथा मधुकरो बुध: ॥ २ ॥
Стих
саннияччха̄бхибхо манюм̇
нибодха шра̄витам̇ ча ме
сарватах̣ са̄рам а̄датте
ятха̄ мадху-каро будхах̣
нибодха шра̄витам̇ ча ме
сарватах̣ са̄рам а̄датте
ятха̄ мадху-каро будхах̣
Дума по дума
Превод
О, Господи, моля те, усмири своя гняв и търпеливо изслушай това, което ще кажа. Моля те, не пренебрегвай моите думи. Аз може да съм бедна и жалка, но мъдрият човек е способен да извлече знание отвсякъде, както пчелата събира мед от всяко цветче.
Деванагари
अस्मिँल्लोकेऽथवामुष्मिन्मुनिभिस्तत्त्वदर्शिभि: ।
दृष्टा योगा: प्रयुक्ताश्च पुंसां श्रेय:प्रसिद्धये ॥ ३ ॥
दृष्टा योगा: प्रयुक्ताश्च पुंसां श्रेय:प्रसिद्धये ॥ ३ ॥
Стих
асмил̐ локе 'тхава̄муш̣мин
мунибхис таттва-даршибхих̣
др̣ш̣т̣а̄ йога̄х̣ праюкта̄ш ча
пум̇са̄м̇ шреях̣-прасиддхайе
мунибхис таттва-даршибхих̣
др̣ш̣т̣а̄ йога̄х̣ праюкта̄ш ча
пум̇са̄м̇ шреях̣-прасиддхайе
Дума по дума
асмин — в този; локе — живот; атха ва̄ — или; амуш̣мин — в следващия живот; мунибхих̣ — от великите мъдреци; таттва — истината; даршибхих̣ — от тези, които са я видели; др̣ш̣т̣а̄х̣ — предписани; йога̄х̣ — процеси; праюкта̄х̣ — приложени; ча — също; пум̇са̄м — на обикновените хора; шреях̣ — на благоденствие; прасиддхайе — водещи до постигането.
Превод
Загрижени за благото на човечеството не само сега, но и в следващия живот, великите мъдреци и пророци са предписали различни процеси, чрез които хората могат да си осигурят благоденствие.
Пояснение
Ведическата цивилизация се основава на съвършеното знание, изложено във Ведите и предавано от великите мъдреци и бра̄хман̣и в името на човешкото благо. Наставленията на Ведите се наричат шрути, а обясненията към тях, дело на великите мъдреци, се наричат смр̣ти. Коментарите на мъдреците са в пълно съответствие с ведическите принципи. Хората трябва да следват наставленията както на шрути, така и на смр̣ти. Който иска да напредне духовно, трябва да приеме наставленията и принципите на писанията и да ги следва. В Бхакти-раса̄мр̣та синдху Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва, че човек, който се мисли за велик трансценденталист, но не се съобразява с препоръките на шрути и смр̣ти, предизвиква само смут в обществото. Човек трябва да следва принципите, изложени в шрути и смр̣ти, не само в духовния си живот, но и в своето материално съществуване. А обществото като цяло трябва да следва и Ману смр̣ти, тъй като този сборник съдържа законите, които са дадени лично от Ману, бащата на човешкия род.
В Ману смр̣ти е казано, че жената никога не бива да бъде оставяна независима: отначало тя трябва да е под покровителството на своя баща, по-късно – на съпруга си, а в старостта си трябва да е под грижите на своите възрастни синове. През целия си живот жената трябва да се намира под нечия опека. Съвременните жени са независими като мъжете, но всеки може да види, че тези жени, макар и еманципирани, не са по-щастливи от жените, които са под закрилата на семействата си. Ако следват наставленията на шрути, смр̣ти и на великите мъдреци, хората ще могат да бъдат щастливи не само в този, но и в следващия си живот. За съжаление мошеници и негодници провъзгласяват какви ли не начини и средства човек да стане щастлив. Всеки си измисля собствен път, водещ към щастието. Така истинските духовни и материални ценности се изгубват и хората, объркани, не могат да намерят нито мир, нито щастие в този свят. В опита си да разрешат проблемите, които стоят пред човешкото общество, те създадоха Организацията на обединените нации, но и тя се оказва безсилна да им помогне. Хората са нещастни, защото не следват наставленията на Ведите, които могат да им донесат освобождение.
В тази строфа особено важни са думите асмин и амуш̣мин. Асмин значи „в този живот“, а амуш̣мин – „в следващия“. За съжаление в наше време дори маститите професори и учени не вярват в живота след смъртта и твърдят, че със смъртта на тялото всичко свършва. Нима човек може да очаква добър съвет от такива глупци и негодници? И въпреки всичко те минават за велики учени и професори. Думата амуш̣мин в тази строфа обаче е достатъчно красноречива. Човек трябва да живее така, че да си осигури достойно съществуване и в следващия живот. Както ученикът или студентът полага труд над учебниците, за да може по-късно да живее щастливо, така в този си живот човек трябва да придобие знание, за да постигне вечно и щастливо съществуване след смъртта си. И така, хората трябва да следват наставленията на шрути и смр̣ти, защото само по този начин могат да постигнат целта на човешкия живот.
Деванагари
तानातिष्ठति य: सम्यगुपायान् पूर्वदर्शितान् ।
अवर: श्रद्धयोपेत उपेयान् विन्दतेऽञ्जसा ॥ ४ ॥
अवर: श्रद्धयोपेत उपेयान् विन्दतेऽञ्जसा ॥ ४ ॥
Стих
та̄н а̄тиш̣т̣хати ях̣ самяг
упа̄я̄н пӯрва-даршита̄н
аварах̣ шраддхайопета
упея̄н виндате 'н̃джаса̄
упа̄я̄н пӯрва-даршита̄н
аварах̣ шраддхайопета
упея̄н виндате 'н̃джаса̄
Дума по дума
Превод
Човек, който следва принципите и наставленията, изложени от великите мъдреци в древността, се възползва от това знание, като го прилага в своето ежедневие. Такъв човек се наслаждава на всички радости на живота, без да полага за това нарочни усилия.
Пояснение
Ведите ни призовават да следваме стъпките на великите освободени души (маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣), защото само така можем да постигнем успех не само в този живот, но и в следващия и същевременно да се радваме на материално благополучие. Като следваме принципите, завещани от великите мъдреци и светци в древността, лесно можем да разберем коя е целта на живота. В тази строфа особено внимание заслужава думата аварах̣ – „неопитни“. Всички обусловени души са неопитни. Всеки е абодха-джа̄та, по рождение глупак и негодник. И въпреки това в съвременните демократични правителства такива глупаци и негодници решават съдбините на държавата. Но какво биха могли да постигнат? Какъв е резултатът от тяхната законодателна работа? Днес приемат закони, утре с лека ръка ги отменят. Една политическа сила използва страната в свой интерес, после на власт идва друга политическа сила, която сформира ново правителство и отменя всички предишни закони и постановления. Това безкрайно предъвкване на едни и същи неща (пунах̣ пунаш чарвита-чарван̣а̄на̄м) никога няма да направи хората щастливи. За да може цялото човечество да се радва на щастие и благополучие, то трябва да следва традиционните принципи, завещани от освободените личности.
Деванагари
ताननादृत्य योऽविद्वानर्थानारभते स्वयम् ।
तस्य व्यभिचरन्त्यर्था आरब्धाश्च पुन: पुन: ॥ ५ ॥
तस्य व्यभिचरन्त्यर्था आरब्धाश्च पुन: पुन: ॥ ५ ॥
Стих
та̄н ана̄др̣тя йо 'видва̄н
артха̄н а̄рабхате сваям
тася вябхичарантй артха̄
а̄рабдха̄ш ча пунах̣ пунах̣
артха̄н а̄рабхате сваям
тася вябхичарантй артха̄
а̄рабдха̄ш ча пунах̣ пунах̣
Дума по дума
Превод
Този, който чрез умствени спекулации си измисля собствени пътища за духовно развитие и не признава авторитета на мъдреците, оставили на света безупречни наставления, е глупак и всичките му начинания са обречени на провал.
Пояснение
Днес е станало модерно да се нарушават безупречните наставления на а̄ча̄риите и на другите освободени души от древността. Съвременните хора са толкова деградирали, че вече не могат да различат освободената личност от обусловената. Обусловеното живо същество е ограничено от четири недостатъка: обречено е да допуска грешки, постоянно изпада в заблуда, склонно е да лъже другите и има несъвършени сетива. Ето защо човек трябва да следва напътствията на освободените личности. Преданите в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание получават наставления от самата Върховна Божествена Личност чрез посредничеството на личности, които стриктно се придържат към указанията на Бога. Последователят сам по себе си може да не е освободена душа, но ако следва съветите на Върховния Бог, който притежава абсолютна свобода, дейностите му по естествен начин се освобождават от материалните замърсявания. Затова Бог Чайтаня казва: „Като изпълняваш моята воля, можеш да станеш духовен учител“. Човек, който има пълна вяра в трансценденталните слова на Бога, Върховната Личност, и следва неговите съвети, веднага се превръща в духовен учител. Материалистите не проявяват интерес към наставленията на освободените личности и предпочитат да следват измислиците си, заради което непрекъснато търпят неуспехи. И тъй като целият свят върви подир несъвършените идеи, родени в умовете на обусловените души, човечеството е напълно объркано.
Деванагари
पुरा सृष्टा ह्योषधयो ब्रह्मणा या विशाम्पते ।
भुज्यमाना मया दृष्टा असद्भिरधृतव्रतै: ॥ ६ ॥
भुज्यमाना मया दृष्टा असद्भिरधृतव्रतै: ॥ ६ ॥
Стих
пура̄ ср̣ш̣т̣а̄ хй ош̣адхайо
брахман̣а̄ я̄ виша̄мпате
бхуджяма̄на̄ мая̄ др̣ш̣т̣а̄
асадбхир адхр̣та-вратаих̣
брахман̣а̄ я̄ виша̄мпате
бхуджяма̄на̄ мая̄ др̣ш̣т̣а̄
асадбхир адхр̣та-вратаих̣
Дума по дума
пура̄ — в миналото; ср̣ш̣т̣а̄х̣ — създадени; хи — несъмнено; ош̣адхаях̣ — треви и житни растения; брахман̣а̄ — от Брахма̄; я̄х̣ — всички, които; виша̄м-пате — о, царю; бхуджяма̄на̄х̣ — използвани; мая̄ — от мене; др̣ш̣т̣а̄х̣ — видяно; асадбхих̣ — от неотдадени; адхр̣та-вратаих̣ — които не следват духовни принципи.
Превод
О, царю, всички семена, корени, растения и житни култури, създадени в миналото от Брахма̄, сега се използват от неотдадени, които са лишени от духовно разбиране.
Пояснение
Брахма̄ създал материалния свят заради живите същества, които трябвало да дойдат, за да го използват за удовлетворяване на своите сетива. Но едновременно с това, според замисъла на Върховния Бог, Брахма̄ трябвало да им даде указания под формата на Ведите, така че в крайна сметка те да могат да напуснат материалния свят и да се върнат вкъщи, при Бога. Всичко, което се ражда на земята – плодове, цветя, дървета, зърно, животни и животински продукти, – е предназначено да бъде принесено в жертва на Виш̣н̣у, Върховната Личност, за негово удоволствие. Тук обаче планетата Земя в образа на крава споделя, че всичките ѝ продукти се използват от неотдадени, които не се стремят към духовно себепознание. Земята притежава неограничени възможности да ражда зърно, плодове и цветя, но когато вижда, че с нейните дарове се разпореждат неотдадени, които не се стремят към духовни цели, тя спира да произвежда храна. Всичко съществуващо принадлежи на Бога, Върховната Личност, и затова трябва да се използва за негово удоволствие. Живите същества нямат право да използват природните богатства за удовлетворяване на своите сетива. Ето защо подобна реакция от страна на материалната природа е естествена и отговаря на целите, с които материалната природа е сътворена.
В тази строфа особено важни са думите асадбхих̣ и адхр̣та-вратаих̣. Асадбхих̣ назовава неотдадените. В Бхагавад-гӣта̄ към неотдадените са причислени душ̣кр̣тинах̣ (грешниците), мӯд̣ха̄х̣ (глупаците и негодниците), нара̄дхама̄х̣ (най-пропадналите сред хората) и ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ (тези, които са загубили знанието си под въздействие на илюзията). Всички тези хора са асат, неотдадени. Неотдадените са наричани още гр̣ха-врата, за разлика от преданите, които са дхр̣та-врата. Ведите имат за цел да помогнат на заблудените обусловени души, които са дошли в материалния свят, за да господстват над материалната природа, да станат дхр̣та-врата. Това означава, че те трябва да приемат обет да задоволяват сетивата си и да се наслаждават на материалния живот само като удовлетворяват сетивата на Върховния Бог. Дейността, която има за цел да удовлетвори сетивата на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, се нарича кр̣ш̣н̣а̄ртхе 'кхила-чеш̣т̣а̄х̣. С други думи, човек може да се занимава с всякакъв труд, но само за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ такава дейност е наречена ягя̄ртха̄т карма. Думата ягя назовава Бог Виш̣н̣у. Човек трябва да се труди единствено за негово удоволствие. В съвременната епоха (Кали юга) хората напълно са забравили Виш̣н̣у и дейностите им са насочени изцяло към удовлетворяване на собствените им сетива. По този начин хората сами се обричат на нищета, защото богатствата, на които трябва да се наслаждава Върховният Бог, не могат да бъдат използвани за чуждо сетивно наслаждение. Ако продължават по този пагубен път, хората накрая ще стигнат до пълна бедност и земята няма да ражда зърно, плодове и цветя. В Дванадесета Песен на Бха̄гаватам се казва, че в края на Кали юга човекът ще бъде толкова деградирал, на земята няма да има никакви зърнени храни, захар и мляко.
Деванагари
अपालितानादृता च भवद्भिर्लोकपालकै: ।
चोरीभूतेऽथ लोकेऽहं यज्ञार्थेऽग्रसमोषधी: ॥ ७ ॥
चोरीभूतेऽथ लोकेऽहं यज्ञार्थेऽग्रसमोषधी: ॥ ७ ॥
Стих
апа̄лита̄на̄др̣та̄ ча
бхавадбхир лока-па̄лакаих̣
чорӣ-бхӯте 'тха локе 'хам̇
ягя̄ртхе 'грасам ош̣адхӣх̣
бхавадбхир лока-па̄лакаих̣
чорӣ-бхӯте 'тха локе 'хам̇
ягя̄ртхе 'грасам ош̣адхӣх̣
Дума по дума
апа̄лита̄ — изоставена; ана̄др̣та̄ — пренебрегната; ча — също; бхавадбхих̣ — като тебе; лока-па̄лакаих̣ — от управници и царе; чорӣ-бхӯте — нападана от крадци; атха — затова; локе — този свят; ахам — аз; ягя-артхе — предназначени за извършване на жертвоприношения; аграсам — скрих; ош̣адхӣх̣ — всички билки и житни растения.
Превод
О, царю, не стига това, но и за мене не се грижат така, както трябва. Царете напълно ме пренебрегнаха и не наказват негодниците, които като същи крадци използват зърното ми за удовлетворяване на собствените си сетива. Затова аз скрих семената на всички растения, предназначени за извършването на жертвоприношения.
Пояснение
Това, което се случило по времето на Пр̣тху Маха̄ра̄джа и на неговия баща, цар Вена, става и днес. В големите промишлени и селскостопански комплекси се произвеждат колосално количество продукти и стоки, но те всички са предназначени единствено за удовлетворяване сетивата на хората. Въпреки гигантските производствени мощности не достига храна, защото светът е пълен с крадци. Думата чорӣ-бхӯте означава, че хората са се превърнали в крадци. Според ведическите разбирания хората стават крадци, когато се стремят към икономическо развитие, предназначено за тяхна собствена сетивна наслада. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който яде храна, без да я предложи на Върховната Божествена Личност, Ягя, е крадец и заслужава да бъде наказан. Според принципите на духовния комунизъм всички богатства по земята са собственост на Върховния и хората имат право да ги използват само след като ги предложат на Върховната Божествена Личност. Това се нарича приемане на праса̄д. Този, който не яде праса̄д, е крадец. Управниците и царете са длъжни да наказват всички крадци и така да се грижат за мира и добруването в света. В противен случай земята ще спре да ражда зърно и хората ще гладуват. Те не само ще бъдат принудени да ядат все по-оскъдно, но ще започнат да изтребват и ближните си, за да ядат плътта им. Те вече убиват животни, за да ядат тяхната плът, а когато един ден в света не остане зърно, нито зеленчуци и плодове, хората ще започнат да убиват и собствените си деца и родители и да се хранят с месото им, за да не умрат от глад.
Деванагари
नूनं ता वीरुध: क्षीणा मयि कालेन भूयसा ।
तत्र योगेन दृष्टेन भवानादातुमर्हति ॥ ८ ॥
तत्र योगेन दृष्टेन भवानादातुमर्हति ॥ ८ ॥
Стих
нӯнам̇ та̄ вӣрудхах̣ кш̣ӣн̣а̄
майи ка̄лена бхӯяса̄
татра йогена др̣ш̣т̣ена
бхава̄н а̄да̄тум архати
майи ка̄лена бхӯяса̄
татра йогена др̣ш̣т̣ена
бхава̄н а̄да̄тум архати
Дума по дума
Превод
Понеже толкова дълго лежаха скрити в недрата ми, семената за посев изгниха. Ти трябва да ги извадиш колкото може по-бързо, като използваш методите, препоръчани от а̄ча̄риите и ша̄стрите.
Пояснение
Когато има недостиг на зърно, правителството трябва да предприеме мерки, като започне да следва методите, препоръчани от ша̄стрите и а̄ча̄риите. Тогава многократно ще се увеличи производството на зърно и ще бъде сложен край на глада и нищетата. Бхагавад-гӣта̄ препоръчва на хората да извършват яги, жертвоприношения. Благодарение на ягите в небето се събират достатъчно облаци, а когато има достатъчно облаци, валят дъждове, които напояват земята и разрешават всички селскостопански проблеми. Богатият урожай позволява да бъдат нахранени не само хората, но и животните – крави, кози и други домашни животни, които освен с трева биват отхранвани и със зърно. Казано иначе, ако извършват жертвоприношенията, препоръчани в ша̄стрите, хората никога няма да изпитват недостиг на храна. А единственото жертвоприношение, което се препоръчва за Кали юга, е сан̇кӣртана-ягя.
В тази строфа две думи заслужават вниманието ни: йогена – „с утвърдените средства“ и др̣ш̣т̣ена – „по примера на предишните а̄ча̄рии“. Този, който си мисли, че зърното расте заради използването на трактори и на друга съвременна техника, се заблуждава. Човек може да има трактор, но ако се намира в пустинята, там няма да поникне никакво зърно. Хората може да прибягват до всякакви средства и технологии, но не бива да забравят, че ако не извършват жертвоприношения, земята ще престане да ражда зърно. Както обяснява самата Земя, тя скрила в недрата си семената на всички житни растения, предназначени за извършване на жертвоприношения, защото неотдадени се наслаждавали на дарената от нея храна. Разбира се, атеистите никога няма да повярват в съществуването на духовен метод за производство на зърно, но независимо дали те вярват или не, факт е, че човекът не е в състояние да произведе зърно само с машините си. А какъв е предписаният метод? Ша̄стрите утвърждават, че всички разумни хора от тази епоха ще се присъединят към движението на сан̇кӣртана и по този начин ще обожават Върховната Божествена Личност, Бог Чайтаня, който има златист цвят и заедно със своите най-близки предани проповядва Кр̣ш̣н̣а съзнание по целия свят. Днес светът може да бъде спасен от гибел единствено чрез сан̇кӣртана, чрез движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Както бе казано в предишната строфа, човек, който няма Кр̣ш̣н̣а съзнание, е крадец. Каквото и материално благосъстояние да е постигнал крадецът, той няма да се наслаждава дълго на приятен живот. Крадецът си е крадец и не може да избегне възмездието. Понеже им липсва Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората са станали крадци и затова безмилостно са наказвани от законите на материалната природа. Никой не може да предотврати това наказание. Нито благотворителните организации, нито хуманитарните дейности са в състояние да облекчат положението в света. Докато хората не следват процеса на Кр̣ш̣н̣а съзнание, на земята ще има глад и страдания.
Деванагари
वत्सं कल्पय मे वीर येनाहं वत्सला तव ।
धोक्ष्ये क्षीरमयान्कामाननुरूपं च दोहनम् ॥ ९ ॥
दोग्धारं च महाबाहो भूतानां भूतभावन ।
अन्नमीप्सितमूर्जस्वद्भगवान् वाञ्छते यदि ॥ १० ॥
धोक्ष्ये क्षीरमयान्कामाननुरूपं च दोहनम् ॥ ९ ॥
दोग्धारं च महाबाहो भूतानां भूतभावन ।
अन्नमीप्सितमूर्जस्वद्भगवान् वाञ्छते यदि ॥ १० ॥
Стих
ватсам̇ калпая ме вӣра
йена̄хам̇ ватсала̄ тава
дхокш̣йе кш̣ӣрамая̄н ка̄ма̄н
анурӯпам̇ ча доханам
йена̄хам̇ ватсала̄ тава
дхокш̣йе кш̣ӣрамая̄н ка̄ма̄н
анурӯпам̇ ча доханам
догдха̄рам̇ ча маха̄-ба̄хо
бхӯта̄на̄м̇ бхӯта-бха̄вана
аннам ӣпситам ӯрджасвад
бхагава̄н ва̄н̃чхате яди
бхӯта̄на̄м̇ бхӯта-бха̄вана
аннам ӣпситам ӯрджасвад
бхагава̄н ва̄н̃чхате яди
Дума по дума
ватсам — теле; калпая — осигури; ме — за мене; вӣра — о, герою; йена — чрез което; ахам — аз; ватсала̄ — изпълнена с обич; тава — твои; дхокш̣йе — ще удовлетворя; кш̣ӣра-мая̄н — под формата на мляко; ка̄ма̄н — желания и потребности; анурӯпам — на различните живи същества; ча — също; доханам — ведро за млякото; догдха̄рам — дояч; ча — и; маха̄-ба̄хо — о, силноръки; бхӯта̄на̄м — на всички живи същества; бхӯта-бха̄вана — о, защитнико на живите същества; аннам — храни; ӣпситам — желани; ӯрджах̣-ват — питателни; бхагава̄н — ти, достопочтени; ва̄н̃чхате — желаеш; яди — ако.
Превод
О, велики герою, о, защитнико на живите същества, ако искаш да облекчиш страданията на поданиците си, като им дадеш достатъчно зърно, и ако искаш да ги нахраниш с моето мляко, трябва да доведеш малко теленце, да намериш ведро, а също така и сръчен дояч. Тогава, понеже сърцето ми ще е изпълнено с любов към теленцето, ти ще можеш да вземеш от мене толкова мляко, колкото пожелаеш.
Пояснение
В тази строфа са дадени наставления за това, как трябва да се дои крава. Най-важното е кравата да има теленце, защото тогава, от обич към него, тя ще дава мляко в изобилие. Освен това доячът трябва да е сръчен и да събира млякото в подходящо ведро. Както кравата не може да даде достатъчно мляко, ако не изпитва любов към теленцето си, така земята не може да произведе достатъчно храни, ако е лишена от възможност да насочи любовта си към хора, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Дори ако Земята в образа на крава бъде приета за алегория, смисълът остава съвсем ясен. Както теленцето получава мляко от кравата, така всички живи същества – бозайници, птици, насекоми, влечуги и риби – могат да получават храната си от майката Земя, стига хората да не са асат, или адхр̣та-врата, за което вече говорихме. Когато обществото стане асат – безбожно, лишено от Кр̣ш̣н̣а съзнание, – тогава целият свят страда. Но ако хората се държат достойно, има достатъчно храна и за животните и всички са щастливи. Безбожниците са забравили, че техен дълг е да защитават животните и да ги хранят. Вместо това те убиват тези създания, за да могат да компенсират недостига на зърно. Ето защо никой не се чувства щастлив и светът е стигнал до сегашното си плачевно положение.
Деванагари
समां च कुरु मां राजन्देववृष्टं यथा पय: ।
अपर्तावपि भद्रं ते उपावर्तेत मे विभो ॥ ११ ॥
अपर्तावपि भद्रं ते उपावर्तेत मे विभो ॥ ११ ॥
Стих
сама̄м̇ ча куру ма̄м̇ ра̄джан
дева-вр̣ш̣т̣ам̇ ятха̄ паях̣
апарта̄в апи бхадрам̇ те
упа̄вартета ме вибхо
дева-вр̣ш̣т̣ам̇ ятха̄ паях̣
апарта̄в апи бхадрам̇ те
упа̄вартета ме вибхо
Дума по дума
сама̄м — равна; ча — също; куру — направи; ма̄м — мене; ра̄джан — о, царю; дева-вр̣ш̣т̣ам — излята като дъжд по милостта на цар Индра; ятха̄ — така че; паях̣ — вода; апа-р̣тау — когато дъждовният сезон свърши; апи — дори; бхадрам — благоприятни условия; те — за тебе; упа̄вартета — ще може да остане; ме — върху мене; вибхо — о, Господи.
Превод
Скъпи царю, освен това бих искала да ти кажа, че трябва да изравниш цялата ми повърхност. Това много ще ми помогне, когато дъждовният сезон свърши. Дъждовете валят по милостта на цар Индра и ако земята е равна, водата им ще се задържа в почвата и тя винаги ще е влажна. Така ще се създадат благоприятни условия за производството всички храни.
Пояснение
Индра, царят на райските планети, е повелител на мълниите и дъждовете. Обикновено той хвърля мълниите си по планинските върхове, за да разтроши планините. Когато с течение на времето пръснатите скални късове течение се разрушават, почвата става много благоприятна за земеделие. Равнинната земя е особено подходяща за отглеждане на житни култури. Затова планетата Земя помолила Маха̄ра̄джа Пр̣тху да изравни повърхността ѝ, като разруши хълмовете и планините.
Деванагари
इति प्रियं हितं वाक्यं भुव आदाय भूपति: ।
वत्सं कृत्वा मनुं पाणावदुहत्सकलौषधी: ॥ १२ ॥
वत्सं कृत्वा मनुं पाणावदुहत्सकलौषधी: ॥ १२ ॥
Стих
ити приям̇ хитам̇ ва̄кям̇
бхува а̄да̄я бхӯпатих̣
ватсам̇ кр̣тва̄ манум̇ па̄н̣а̄в
адухат сакалауш̣адхӣх̣
бхува а̄да̄я бхӯпатих̣
ватсам̇ кр̣тва̄ манум̇ па̄н̣а̄в
адухат сакалауш̣адхӣх̣
Дума по дума
Превод
Царят изслуша благотворните и любезни слова на Земята и напълно се съгласи с нея. След това той превърна Сва̄ямбхува Ману в теленце и издои от Земята, приела образ на крава, всички растения и житни култури и ги събра в дланите си.
Деванагари
तथापरे च सर्वत्र सारमाददते बुधा: ।
ततोऽन्ये च यथाकामं दुदुहु: पृथुभाविताम् ॥ १३ ॥
ततोऽन्ये च यथाकामं दुदुहु: पृथुभाविताम् ॥ १३ ॥
Стих
татха̄паре ча сарватра
са̄рам а̄дадате будха̄х̣
тато 'нйе ча ятха̄-ка̄мам̇
дудухух̣ пр̣тху-бха̄вита̄м
са̄рам а̄дадате будха̄х̣
тато 'нйе ча ятха̄-ка̄мам̇
дудухух̣ пр̣тху-бха̄вита̄м
Дума по дума
Превод
Другите, неотстъпващи на цар Пр̣тху по разум, също успяха да се възползват от богатствата на Земята. Всеки, който последва примера на Маха̄ра̄джа Пр̣тху, взе от Земята това, което поиска.
Пояснение
Планетата Земя е наричана още васундхара̄. Думата васу значи „богатство“, а дхара̄ – „тази, която държи“. Всички живи същества в недрата на Земята са призвани да удовлетворяват потребностите на хората и могат да бъдат извлечени оттам с помощта на предписани методи. Според думите на Земята, с които и цар Пр̣тху бил съгласен и въз основа на които започнал да действа, всички дарове, добити от дълбините, от почвата или от атмосферата на Земята, трябва да се смятат за собственост на Върховната Божествена Личност и да бъдат използвани за удоволствието на Ягя, на Бог Виш̣н̣у. Когато хората престанат да извършват яги, Земята задържа всичките си богатства – дървета, растения, плодове, зеленчуци, цветя, различни селскостопански продукти и минерали – и не ги дава на хората. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава, че процесът на жертвоприношенията е бил даден на човека още в самото начало на сътворението. Когато хората редовно извършват яги, справедливо разпределят богатствата и умерено задоволяват сетивата си, целият свят живее в мир и благополучие. Както вече споменахме, в епохата на Кали във всеки град и село трябва да се извършва сан̇кӣртана-ягя, като се устройват фестивали и празници по примера на Международното общество за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Интелигентните хора трябва с личен пример да подпомагат извършването на сан̇кӣртана-ягя. С други думи, те трябва да се подлагат на препоръчаните лишения – да се въздържат от извънбрачен полов живот, от месоядство, от хазарт и от упойващи и опияняващи средства. Ако интелигенцията на обществото (бра̄хман̣ите) следва тези препоръки и правила, ликът на днешния объркан свят със сигурност ще се промени и хората ще постигнат мир и щастие.
Деванагари
ऋषयो दुदुहुर्देवीमिन्द्रियेष्वथ सत्तम ।
वत्सं बृहस्पतिं कृत्वा पयश्छन्दोमयं शुचि ॥ १४ ॥
वत्सं बृहस्पतिं कृत्वा पयश्छन्दोमयं शुचि ॥ १४ ॥
Стих
р̣ш̣айо дудухур девӣм
индрийеш̣в атха саттама
ватсам̇ бр̣хаспатим̇ кр̣тва̄
паяш чхандомаям̇ шучи
индрийеш̣в атха саттама
ватсам̇ бр̣хаспатим̇ кр̣тва̄
паяш чхандомаям̇ шучи
Дума по дума
Превод
Великите мъдреци превърнаха Бр̣хаспати в теленце, а от сетивата направиха ведро и в него събраха всички видове ведическо знание, за да пречистят речта, ума и слуха.
Пояснение
Бр̣хаспати е жрецът на райските планети. Чрез него великите мъдреци получили ведическото знание в логическа последователност и го предали на обитателите не само на тази планета, но и на цялата вселена. С други думи, ведическото знание е от жизнена необходимост за човешкото общество. Ако хората се стремят да задоволяват само потребностите на тялото си, използвайки зърното и другите продукти, получавани от Земята, обществото никога няма да процъфтява. Човекът се нуждае от храна и за ума и слуха. Освен това той трябва да задоволява и потребностите на езика си, който иска да произнася звуци. В трансценденталните звуци на маха̄-мантрата – Харе Кр̣ш̣н̣а, Харе Кр̣ш̣н̣а, Кр̣ш̣н̣а Кр̣ш̣н̣а, Харе Харе / Харе Ра̄ма, Харе Ра̄ма, Ра̄ма Ра̄ма, Харе Харе – се съдържа същината на цялото ведическо знание. Ако в Кали юга хората редовно повтарят и слушат маха̄-мантрата, следвайки основните методи на преданото служене (шраван̣ам̇ и кӣртанам), те ще пречистят цялото общество, затова всички ще бъдат щастливи и в материално, и в духовно отношение.
Деванагари
कृत्वा वत्सं सुरगणा इन्द्रं सोममदूदुहन् ।
हिरण्मयेन पात्रेण वीर्यमोजो बलं पय: ॥ १५ ॥
हिरण्मयेन पात्रेण वीर्यमोजो बलं पय: ॥ १५ ॥
Стих
кр̣тва̄ ватсам̇ сура-ган̣а̄
индрам̇ сомам адӯдухан
хиран̣майена па̄трен̣а
вӣрям оджо балам̇ паях̣
индрам̇ сомам адӯдухан
хиран̣майена па̄трен̣а
вӣрям оджо балам̇ паях̣
Дума по дума
Превод
Полубоговете превърнаха в теленце небесния цар Индра и издоиха от Земята нектарната напитка сома. Благодарение на този нектар те постигнаха необикновено сетивно и интелектуално могъщество, а също така и огромна телесна сила.
Пояснение
В тази строфа думата сома значи „нектар“. Сома е вид напитка, приготовлявана на Луната и на другите висши планети, владения на полубоговете. Като пият сома, полубоговете придобиват необикновена интелектуална, сетивна и физическа сила. Думите хиран̣майена па̄трен̣а показват, че тази напитка не е обикновен алкохол. Полубоговете никога не биха се докоснали до алкохол. Сома не е и лекарство, а напитка, която съществува само на райските планети. Тя няма нищо общо със спиртните напитки, които, както ще научим от следващата строфа, се произвеждат само от демоничните хора.
Деванагари
दैतेया दानवा वत्सं प्रह्लादमसुरर्षभम् ।
विधायादूदुहन् क्षीरमय:पात्रे सुरासवम् ॥ १६ ॥
विधायादूदुहन् क्षीरमय:पात्रे सुरासवम् ॥ १६ ॥
Стих
даитея̄ да̄нава̄ ватсам̇
прахла̄дам асурарш̣абхам
видха̄я̄дӯдухан кш̣ӣрам
аях̣-па̄тре сура̄савам
прахла̄дам асурарш̣абхам
видха̄я̄дӯдухан кш̣ӣрам
аях̣-па̄тре сура̄савам
Дума по дума
даитея̄х̣ — синовете на Дити; да̄нава̄х̣ — демони; ватсам — теле; прахла̄дам — Прахла̄да Маха̄ра̄джа; асура — демон; р̣ш̣абхам — главния; видха̄я — превръщайки; адӯдухан — издоиха; кш̣ӣрам — мляко; аях̣ — в желязно; па̄тре — ведро; сура̄ — алкохол; а̄савам — напитки от типа на бирата, получени чрез ферментация.
Превод
Демоните и синовете на Дити превърнаха в теленце Прахла̄да Маха̄ра̄джа, който се бе родил в род на асури, и извлякоха от Земята различни алкохолни напитки и бира, които събраха в желязно ведро.
Пояснение
Както полубоговете имат своята сома-раса, така демоните имат своите напитки – алкохола и бирата. Потомците на Дити с огромно удоволствие пият вино и бира. Дори в наши дни хората с демонична природа изпитват силна привързаност към алкохола. Във връзка с това особено значение има името на Прахла̄да Маха̄ра̄джа. Тъй като Прахла̄да Маха̄ра̄джа, синът на Хиран̣якашипу, се родил в семейство на демони, само по неговата милост демоните получили, а и до днес разполагат с възможността да се наслаждават на своите вино и бира. Трябва да обърнем внимание и на думата аях̣, „железен“. За разлика от еликсира сома, който бил събран в златен съд, алкохолът и бирата били налети в желязно ведро. Те били събрани в съд от желязо, защото са долнокачествени напитки, докато сома-раса е благородна напитка и за нея трябвало да бъде приготвен съд от чисто злато.
Деванагари
गन्धर्वाप्सरसोऽधुक्षन् पात्रे पद्ममये पय: ।
वत्सं विश्वावसुं कृत्वा गान्धर्वं मधु सौभगम् ॥ १७ ॥
वत्सं विश्वावसुं कृत्वा गान्धर्वं मधु सौभगम् ॥ १७ ॥
Стих
гандхарва̄псарасо 'дхукш̣ан
па̄тре падмамайе паях̣
ватсам̇ вишва̄васум̇ кр̣тва̄
га̄ндхарвам̇ мадху саубхагам
па̄тре падмамайе паях̣
ватсам̇ вишва̄васум̇ кр̣тва̄
га̄ндхарвам̇ мадху саубхагам
Дума по дума
гандхарва — жителите на Гандхарвалока; апсарасах̣ — жителите на Апсаролока; адхукш̣ан — издоиха; па̄тре — в съд; падма-майе — направен от лотос; паях̣ — мляко; ватсам — в теле; вишва̄васум — на име Вишва̄васу; кр̣тва̄ — превърнаха; га̄ндхарвам — песни; мадху — нежни; саубхагам — красота.
Превод
Жителите на Гандхарвалока и Апсаролока превърнаха в теле Вишва̄васу и издоиха млякото в разцъфнал лотос. Млякото прие форма на нежна музика и изтънчена красота.
Деванагари
वत्सेन पितरोऽर्यम्णा कव्यं क्षीरमधुक्षत ।
आमपात्रे महाभागा: श्रद्धया श्राद्धदेवता: ॥ १८ ॥
आमपात्रे महाभागा: श्रद्धया श्राद्धदेवता: ॥ १८ ॥
Стих
ватсена питаро 'рямн̣а̄
кавям̇ кш̣ӣрам адхукш̣ата
а̄ма-па̄тре маха̄-бха̄га̄х̣
шраддхая̄ шра̄ддха-девата̄х̣
кавям̇ кш̣ӣрам адхукш̣ата
а̄ма-па̄тре маха̄-бха̄га̄х̣
шраддхая̄ шра̄ддха-девата̄х̣
Дума по дума
ватсена — с телето; питарах̣ — обитателите на Питр̣лока; арямн̣а̄ — с помощта на Аряма̄, господаря на Питр̣лока; кавям — храна, принасяна в жертва на прадедите; кш̣ӣрам — мляко; адхукш̣ата — издоиха; а̄ма-па̄тре — в съд от неизпечена глина; маха̄-бха̄га̄х̣ — честитите; шраддхая̄ — с голяма вяра; шра̄ддха-девата̄х̣ — полубоговете, които оглавяват церемониите шра̄ддха, извършвани в памет на починалите роднини.
Превод
Щастливите обитатели на Питр̣лока, които оглавяват всички възпоминателни обреди, превърнаха в теленце Аряма̄ и в съд от неизпечена глина с голяма вяра издоиха кавя – храната, която се предлага на прадедите.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) е казано: питР̣̄н я̄нти питр̣-врата̄х̣. Хората, които се грижат за благополучието на своите роднини, се наричат питр̣-врата̄х̣. Във вселената има планета на име Питр̣лока, която е управлявана от божеството Аряма̄. Той принадлежи към категорията на полубоговете и като го удовлетвори, човек може да помогне на своите роднини, превърнали се в духове след смъртта си, отново да получат груби тела. Хората, които са затънали в грехове и са силно привързани към своето семейство, дом, родно място или родина, след смъртта си не получават грубо материално тяло, изградено от петте груби материални елемента, а остават във финото си материално тяло, състоящо се от ум, его и интелигентност. Съществата, които живеят във фини материални тела, се наричат духове и призраци. Съществуването на призрака е много мъчително, защото, притежавайки ум, интелигентност и его, той изпитва желание да се наслаждава на материални удоволствия, но тъй като няма грубо материално тяло, не може да задоволи материалните си желания и само причинява безпокойства на другите. Роднините на починалия, и особено синовете му, са длъжни да предлагат жертвена храна на полубога Аряма̄ или на Бог Виш̣н̣у. От незапомнени времена в Индия съществува традиция, според която синовете на починалия баща отиват в храма на Виш̣н̣у в Гая̄ и там извършват церемония за благото на своя баща, приел тяло на призрак. Разбира се, не всички мъртъвци стават призраци, но роднините на починалия предлагат пин̣д̣а в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, така че ако техният близък се е превърнал в призрак, да може отново да получи грубо материално тяло. Но човекът, който редовно се храни с праса̄д от Бог Виш̣н̣у, не е заплашен от никаква вероятност да стане призрак или да приеме форма на съществуване, по-низша от човешката. Шра̄ддха – церемонията, при която с любов и преданост се предлага храна – е неотделима част от ведическата култура. Когато човек с вяра и преданост предлага храна в лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у или в нозете на неговия представител на Питр̣лока, полубога Аряма̄, прадедите му получават груби материални тела, за да се наслаждават на предопределените им материални удоволствия. С други думи, те вече не са застрашени от възможността да станат призраци.
Деванагари
प्रकल्प्य वत्सं कपिलं सिद्धा: सङ्कल्पनामयीम् ।
सिद्धिं नभसि विद्यां च ये च विद्याधरादय: ॥ १९ ॥
सिद्धिं नभसि विद्यां च ये च विद्याधरादय: ॥ १९ ॥
Стих
пракалпя ватсам̇ капилам̇
сиддха̄х̣ сан̇калпана̄майӣм
сиддхим̇ набхаси видя̄м̇ ча
йе ча видя̄дхара̄даях̣
сиддха̄х̣ сан̇калпана̄майӣм
сиддхим̇ набхаси видя̄м̇ ча
йе ча видя̄дхара̄даях̣
Дума по дума
пракалпя — определиха; ватсам — теле; капилам — великия мъдрец Капила; сиддха̄х̣ — жителите на Сиддхалока; сан̇калпана̄-майӣм — осъществяващи се със силата на желанието; сиддхим — мистични йогийски сили; набхаси — в небето; видя̄м — знание; ча — и; йе — тези, които; ча — и; видя̄дхара-а̄даях̣ — жителите на Видя̄дхаралока.
Превод
След това жителите на Сиддхалока и на Видя̄дхаралока превърнаха в теле великия мъдрец Капила, небето превърнаха във ведро и издоиха от Земята ан̣има̄ и останалите мистични йогийски сили. Така жителите на Видя̄дхаралока придобиха умението да летят в небесата.
Пояснение
Жителите на Сиддхалока и на Видя̄дхаралока по рождение са надарени с мистични сили, благодарение на които могат не само да летят в небето без помощта на машини, но и да се придвижват от една планета на друга просто по силата на желанието си. Жителите на Видя̄дхаралока плуват във въздушния океан с лекотата, с която рибите плуват във водата. А обитателите на Сиддхалока притежават всички мистични сили. Йогӣте на тази планета практикуват осемстепенната мистична йога: яма, нияма, а̄сана, пра̄н̣а̄я̄ма, пратя̄ха̄ра, дха̄ран̣а̄, дхя̄на и сама̄дхи. Като овладяват процесите на йога един по един, те постигат различни мистични сили, благодарение на които могат да стават по-малки от най-малкото, по-тежки от най-тежкото и т.н. Те могат да създават дори цели планети, да получават всичко, което поискат, и да подчиняват всекиго на своята воля. Всички жители на Сиддхалока са надарени с тези мистични способности по рождение. На нашата планета, разбира се, ние бихме се изумили, ако видим човек да се рее в небето без летателен апарат, но на Видя̄дхаралока това зрелище е толкова обичайно, колкото полетът на птиците – на Земята. Така и обитателите на Сиддхалока до един са велики йогӣ, притежаващи всички мистични сили.
В тази строфа ненапразно е споменато името на Капила Муни – той донесъл на хората философската система са̄н̇кхя, а неговият баща, Кардама Муни, бил велик йогӣ и мистик. Кардама Муни създал огромен въздушен кораб, голям колкото град, който бил пълен с прекрасни дворци и градини и бил обслужван от стотици слуги и слугини. С този великолепен въздушен кораб Девахӯти, майката на Капиладева, и Кардама Муни, неговият баща, обиколили вселената и посетили най-различни планети.
Деванагари
अन्ये च मायिनो मायामन्तर्धानाद्भुतात्मनाम् ।
मयं प्रकल्प्य वत्सं ते दुदुहुर्धारणामयीम् ॥ २० ॥
मयं प्रकल्प्य वत्सं ते दुदुहुर्धारणामयीम् ॥ २० ॥
Стих
анйе ча ма̄йино ма̄я̄м
антардха̄на̄дбхута̄тмана̄м
маям̇ пракалпя ватсам̇ те
дудухур дха̄ран̣а̄майӣм
антардха̄на̄дбхута̄тмана̄м
маям̇ пракалпя ватсам̇ те
дудухур дха̄ран̣а̄майӣм
Дума по дума
Превод
А други – жителите на планетите Кимпуруш̣алока – превърнаха в теленце демона Мая и издоиха от Земята мистичните сили, чрез които човек може да изчезне внезапно от погледа на околните и после отново да се яви, но вече в друг образ.
Пояснение
Жителите на Кимпуруш̣алока се славят с необикновените си магични способности. Те са в състояние да покажат такива свръхестествени чудеса, каквито човек не може и да си представи. Те са способни да направят всичко, което пожелаят, и всичко, което им подскаже въображението. Тези умения също се отнасят към кръга на мистичните сили, а притежаването им се нарича ӣшита̄. Обикновено демоните овладяват подобни мистични способности, като се занимават с йога. В Дашама скандха (Десета Песен на Шрӣмад Бха̄гаватам) се разказва как демоните се явявали пред Кр̣ш̣н̣а в най-причудливи форми. Така например Бака̄сура се появил пред Кр̣ш̣н̣а и неговите приятели пастирчетата като огромен жерав. Докато бил на Земята, Бог Кр̣ш̣н̣а трябвало да се сражава с много демони, които притежавали удивителните мистични способности на жителите на Кимпуруш̣алока. За разлика от обитателите на Кимпуруш̣алока, които притежават тези магични сили по рождение, земните жители могат да постигнат подобни умения само като се занимават с различни видове йога.
Деванагари
यक्षरक्षांसि भूतानि पिशाचा: पिशिताशना: ।
भूतेशवत्सा दुदुहु: कपाले क्षतजासवम् ॥ २१ ॥
भूतेशवत्सा दुदुहु: कपाले क्षतजासवम् ॥ २१ ॥
Стих
якш̣а-ракш̣а̄м̇си бхӯта̄ни
пиша̄ча̄х̣ пишита̄шана̄х̣
бхӯтеша-ватса̄ дудухух̣
капа̄ле кш̣атаджа̄савам
пиша̄ча̄х̣ пишита̄шана̄х̣
бхӯтеша-ватса̄ дудухух̣
капа̄ле кш̣атаджа̄савам
Дума по дума
якш̣а — якш̣ите (потомците на Кувера); ракш̣а̄м̇си — ра̄кш̣асите (месоядците); бхӯта̄ни — призраци; пиша̄ча̄х̣ — вещици; пишита-ашана̄х̣ — които са свикнали да ядат плът; бхӯтеша — Рудра, инкарнацията на Шива; ватса̄х̣ — чието теле; дудухух̣ — издоиха; капа̄ле — в съд от черепи; кш̣ата-джа — кръв; а̄савам — ферментирала напитка.
Превод
След това якш̣ите, ра̄кш̣асите, призраците и вещиците, които са свикнали да ядат плът, превърнаха в теленце Рудра (Бхӯтана̄тха), инкарнацията на Шива, и в съд, направен от черепи, издоиха напитка от кръв.
Пояснение
Сред човекоподобните живи същества има и такива, чиято храна и условия на живот са просто отвращаващи. Обикновено те ядат плът и ферментирала кръв, която в тази строфа е спомената като кш̣атаджа̄савам. Тези деградирали същества, известни като якш̣и, ра̄кш̣аси, бхӯти и пиша̄чи, са в гун̣ата на невежеството и са подчинени на Рудра. Той е инкарнация на Шива, която в материалния свят отговаря за гун̣ата на невежеството. Едно от имената на Шива е Бхӯтана̄тха – „господарят на призраците“. Рудра се родил от междувеждието на Брахма̄, когато Брахма̄ се изпълнил с гняв към четиримата Кума̄ри.
Деванагари
तथाहयो दन्दशूका: सर्पा नागाश्च तक्षकम् ।
विधाय वत्सं दुदुहुर्बिलपात्रे विषं पय: ॥ २२ ॥
विधाय वत्सं दुदुहुर्बिलपात्रे विषं पय: ॥ २२ ॥
Стих
татха̄хайо дандашӯка̄х̣
сарпа̄ на̄га̄ш ча такш̣акам
видха̄я ватсам̇ дудухур
била-па̄тре виш̣ам̇ паях̣
сарпа̄ на̄га̄ш ча такш̣акам
видха̄я ватсам̇ дудухур
била-па̄тре виш̣ам̇ паях̣
Дума по дума
татха̄ — по същия начин; ахаях̣ — змии без качулки; дандашӯка̄х̣ — скорпиони; сарпа̄х̣ — кобри; на̄га̄х̣ — големи змии; ча — и; такш̣акам — Такш̣ака, царят на змиите; видха̄я — превърнаха; ватсам — теле; дудухух̣ — издоиха; била-па̄тре — в змийските дупки като ведро; виш̣ам — отрова; паях̣ — като мляко.
Превод
След това кобрите, змиите без качулки, големите змии, скорпионите и другите отровни създания вместо мляко надоиха от Земята отрова и я събраха в змийските си дупки. За теленце те използваха Такш̣ака.
Пояснение
Материалният свят е населен с най-различни живи създания и многобройните видове влечуги и скорпиони, споменати в тази строфа, по волята на Върховната Божествена Личност също получават храната, която е необходима за просъществуването им. Смисълът на всичко, което се каза дотук, е че всяко живо същество получава своята храна от земята. В зависимост от гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намира живото същество, то придобива определени особености. Паях̣-па̄нам̇ бхуджан̇га̄на̄м – ако храним с мляко змията, само ще увеличим отровата ѝ. Но ако даваме същото мляко на благороден човек – мъдрец или светец, – то ще развива неговите фини мозъчни тъкани, необходими за осъзнаване на висшето, духовното битие. И така, Богът осигурява храна на всички, но в зависимост от своята връзка с гун̣ите на материалната природа живото същество развива индивидуални качества и характеристики.
Деванагари
पशवो यवसं क्षीरं वत्सं कृत्वा च गोवृषम् ।
अरण्यपात्रे चाधुक्षन्मृगेन्द्रेण च दंष्ट्रिण: ॥ २३ ॥
क्रव्यादा: प्राणिन: क्रव्यं दुदुहु: स्वे कलेवरे ।
सुपर्णवत्सा विहगाश्चरं चाचरमेव च ॥ २४ ॥
अरण्यपात्रे चाधुक्षन्मृगेन्द्रेण च दंष्ट्रिण: ॥ २३ ॥
क्रव्यादा: प्राणिन: क्रव्यं दुदुहु: स्वे कलेवरे ।
सुपर्णवत्सा विहगाश्चरं चाचरमेव च ॥ २४ ॥
Стих
пашаво явасам̇ кш̣ӣрам̇
ватсам̇ кр̣тва̄ ча го-вр̣ш̣ам
аран̣я-па̄тре ча̄дхукш̣ан
мр̣гендрен̣а ча дам̇ш̣т̣рин̣ах̣
ватсам̇ кр̣тва̄ ча го-вр̣ш̣ам
аран̣я-па̄тре ча̄дхукш̣ан
мр̣гендрен̣а ча дам̇ш̣т̣рин̣ах̣
кравя̄да̄х̣ пра̄н̣инах̣ кравям̇
дудухух̣ све калеваре
супарн̣а-ватса̄ вихага̄ш
чарам̇ ча̄чарам ева ча
дудухух̣ све калеваре
супарн̣а-ватса̄ вихага̄ш
чарам̇ ча̄чарам ева ча
Дума по дума
пашавах̣ — домашни животни; явасам — зелена трева; кш̣ӣрам — мляко; ватсам — телето; кр̣тва̄ — направиха; ча — също; го-вр̣ш̣ам — бика, който носи Шива; аран̣я-па̄тре — във ведрото гора; ча — също; адхукш̣ан — издоиха; мр̣га-индрен̣а — от лъва; ча — и; дам̇ш̣т̣рин̣ах̣ — зверове с остри зъби; кравя-ада̄х̣ — животни, които се хранят със сурово месо; пра̄н̣инах̣ — живи същества; кравям — плът; дудухух̣ — издоиха; све — собствено; калеваре — във ведрото на тялото им; супарн̣а — Гаруд̣а; ватса̄х̣ — чието теле; вихага̄х̣ — птиците; чарам — движещи се живи същества; ча — също; ачарам — неподвижни живи същества; ева — безспорно; ча — също.
Превод
Четириногите животни, каквито са кравите, използваха за теленце бика, който носи на своя гръб Шива, и направиха ведро от гората. Така те получиха за паша свежа зелена трева. Тигрите и другите хищници превърнаха в теленце лъва и получиха сурово месо вместо мляко. Птиците използваха Гаруд̣а като теленце и издоиха от Земята мляко под формата на движещи се насекоми и неподвижни растения и треви.
Пояснение
От Гаруд̣а, крилатия носач на Бог Виш̣н̣у, водят началото си многообразните видове месоядни птици. Има дори вид птици, които обичат да ловят маймуни, а орлите се хранят с кози. Разбира се, много птици ядат само плодове и семена. Затова в тази строфа са употребени две думи: чарам, която назовава подвижните същества (животните), и ачарам, означаваща неподвижните същества (тревите, плодовете и зеленчуците).
Деванагари
वटवत्सा वनस्पतय: पृथग्रसमयं पय: ।
गिरयो हिमवद्वत्सा नानाधातून् स्वसानुषु ॥ २५ ॥
गिरयो हिमवद्वत्सा नानाधातून् स्वसानुषु ॥ २५ ॥
Стих
ват̣а-ватса̄ ванаспатаях̣
пр̣тхаг расамаям̇ паях̣
гирайо химавад-ватса̄
на̄на̄-дха̄тӯн сва-са̄нуш̣у
пр̣тхаг расамаям̇ паях̣
гирайо химавад-ватса̄
на̄на̄-дха̄тӯн сва-са̄нуш̣у
Дума по дума
ват̣а-ватса̄х̣ — превръщайки в теле баняновото дърво; ванах̣-патаях̣ — дърветата; пр̣тхак — различни; раса-маям — под формата на сокове; паях̣ — мляко; гираях̣ — хълмовете и планините; химават-ватса̄х̣ — превръщайки в теле Хималаите; на̄на̄ — различни; дха̄тӯн — минерали; сва — на собствените си; са̄нуш̣у — върхове.
Превод
Дърветата превърнаха в теленце дървото банян и получиха вместо мляко различни видове вкусни сокове. А планините използваха Хималаите за теленце и издоиха от Земята всякакви минерали в съд, направен от върховете им.
Деванагари
सर्वे स्वमुख्यवत्सेन स्वे स्वे पात्रे पृथक् पय: ।
सर्वकामदुघां पृथ्वीं दुदुहु: पृथुभाविताम् ॥ २६ ॥
सर्वकामदुघां पृथ्वीं दुदुहु: पृथुभाविताम् ॥ २६ ॥
Стих
сарве сва-мукхя-ватсена
све све па̄тре пр̣тхак паях̣
сарва-ка̄ма-дугха̄м̇ пр̣тхвӣм̇
дудухух̣ пр̣тху-бха̄вита̄м
све све па̄тре пр̣тхак паях̣
сарва-ка̄ма-дугха̄м̇ пр̣тхвӣм̇
дудухух̣ пр̣тху-бха̄вита̄м
Дума по дума
сарве — всички; сва-мукхя — със собствените си предводители; ватсена — като телета; све све — в собствените си; па̄тре — ведра; пр̣тхак — различно; паях̣ — мляко; сарва-ка̄ма — всички желани от тях неща; дугха̄м — давани като мляко; пр̣тхвӣм — планетата Земя; дудухух̣ — издоиха; пр̣тху-бха̄вита̄м — подчинена на цар Пр̣тху.
Превод
Така планетата Земя даде на всички живи същества храната, от която те се нуждаеха. По времето на Маха̄ра̄джа Пр̣тху Земята бе изцяло подчинена на царя и всичките ѝ обитатели можаха да се сдобият с храна, като използваха различни телета и събираха издоеното мляко в различни ведра.
Пояснение
Тази строфа е още едно свидетелство, че Богът снабдява с храна всяко живо създание. Ведите потвърждават: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Въпреки че Бог е един, с помощта на планетата Земя Той удовлетворява потребностите на всички. На различните планети във вселената живеят различни видове живи същества и те всички получават храната си в съответстваща форма от родните си планети. Като знаем всичко това, нима бихме могли да допуснем, че на Луната няма живот? Всяка планета се състои от същите пет елемента, от които е изградена и Земята, и произвежда различни видове храна според нуждите на своите обитатели. Ведическите писания утвърждават, че Луната също е обитавана от живи създания и че тя също произвежда храна за живите същества, които я населяват.
Деванагари
एवं पृथ्वादय: पृथ्वीमन्नादा: स्वन्नमात्मन: ।
दोहवत्सादिभेदेन क्षीरभेदं कुरूद्वह ॥ २७ ॥
दोहवत्सादिभेदेन क्षीरभेदं कुरूद्वह ॥ २७ ॥
Стих
евам̇ пр̣тхв-а̄даях̣ пр̣тхвӣм
анна̄да̄х̣ сваннам а̄тманах̣
доха-ватса̄ди-бхедена
кш̣ӣра-бхедам̇ курӯдваха
анна̄да̄х̣ сваннам а̄тманах̣
доха-ватса̄ди-бхедена
кш̣ӣра-бхедам̇ курӯдваха
Дума по дума
евам — така; пр̣тху-а̄даях̣ — цар Пр̣тху и другите; пр̣тхвӣм — Земята; анна-ада̄х̣ — всички живи същества, нуждаещи се от храна; су-аннам — съответната храна; а̄тманах̣ — за самосъхранение; доха — за доене; ватса-а̄ди — телета, ведра и доячи; бхедена — различни; кш̣ӣра — мляко; бхедам — различно; куру-удваха — о, предводителю на Кауравите.
Превод
Скъпи Видура, предводителю на Кауравите, така цар Пр̣тху и всички останали, нуждаещи се от храна, създадоха различни телета и издоиха от Земята това, което им бе необходимо. Всеки от тях получи храната, която му бе нужна, а млякото се явяваше неин символ.
Деванагари
ततो महीपति: प्रीत: सर्वकामदुघां पृथु: ।
दुहितृत्वे चकारेमां प्रेम्णा दुहितृवत्सल: ॥ २८ ॥
दुहितृत्वे चकारेमां प्रेम्णा दुहितृवत्सल: ॥ २८ ॥
Стих
тато махӣпатих̣ прӣтах̣
сарва-ка̄ма-дугха̄м̇ пр̣тхух̣
духитр̣тве чака̄рема̄м̇
премн̣а̄ духитр̣-ватсалах̣
сарва-ка̄ма-дугха̄м̇ пр̣тхух̣
духитр̣тве чака̄рема̄м̇
премн̣а̄ духитр̣-ватсалах̣
Дума по дума
татах̣ — след това; махӣ-патих̣ — царят; прӣтах̣ — доволен; сарва-ка̄ма — всичко желано; дугха̄м — произвела като мляко; пр̣тхух̣ — Маха̄ра̄джа Пр̣тху; духитр̣тве — отнасяйки се като към родна дъщеря; чака̄ра — направи; има̄м — към планетата Земя; премн̣а̄ — от любов; духитр̣-ватсалах̣ — обичащ дъщеря си.
Превод
Когато Земята даде достатъчно храна на всички живи създания, цар Пр̣тху остана много доволен. Сърцето му се изпълни с обич към тази планета, сякаш тя му бе дъщеря.
Деванагари
चूर्णयन् स्वधनुष्कोट्या गिरिकूटानि राजराट् ।
भूमण्डलमिदं वैन्य: प्रायश्चक्रे समं विभु: ॥ २९ ॥
भूमण्डलमिदं वैन्य: प्रायश्चक्रे समं विभु: ॥ २९ ॥
Стих
чӯрн̣аян сва-дхануш̣-кот̣я̄
гири-кӯт̣а̄ни ра̄джа-ра̄т̣
бхӯ-ман̣д̣алам идам̇ ваинях̣
пра̄яш чакре самам̇ вибхух̣
гири-кӯт̣а̄ни ра̄джа-ра̄т̣
бхӯ-ман̣д̣алам идам̇ ваинях̣
пра̄яш чакре самам̇ вибхух̣
Дума по дума
Превод
А после царят на царете, Маха̄ра̄джа Пр̣тху, изравни цялата земна повърхност, като разби хълмовете и планините със своя могъщ лък. Така по неговата милост Земята стана почти гладка.
Пояснение
Обикновено планинските райони и хълмистите местности се изравняват под ударите на мълниите, хвърляни от небесния цар Индра. Но цар Пр̣тху, който бил инкарнация на Върховната Божествена Личност, не чакал цар Индра да разруши хълмовете и планините, а направил това сам, като използвал могъщия си лък.
Деванагари
अथास्मिन् भगवान् वैन्य: प्रजानां वृत्तिद: पिता ।
निवासान् कल्पयां चक्रे तत्र तत्र यथार्हत: ॥ ३० ॥
निवासान् कल्पयां चक्रे तत्र तत्र यथार्हत: ॥ ३० ॥
Стих
атха̄смин бхагава̄н ваинях̣
праджа̄на̄м̇ вр̣ттидах̣ пита̄
нива̄са̄н калпая̄м̇ чакре
татра татра ятха̄рхатах̣
праджа̄на̄м̇ вр̣ттидах̣ пита̄
нива̄са̄н калпая̄м̇ чакре
татра татра ятха̄рхатах̣
Дума по дума
атха — така; асмин — на тази планета (Земята); бхагава̄н — Божествената Личност; ваинях̣ — син на Вена; праджа̄на̄м — на поданиците; вр̣ттидах̣ — който дава работа; пита̄ — баща; нива̄са̄н — места за живеене; калпая̄м — подходящи; чакре — направи; татра татра — навсякъде; ятха̄ — както; архатах̣ — желани, подходящи.
Превод
За всички поданици на царството Маха̄ра̄джа Пр̣тху бе като роден баща. Всички виждаха, че той не жали сили да им осигури прехраната, като им даде подходяща работа, с която да си изкарват насъщния. Когато изравни повърхността на Земята, царят набеляза по нея местата, на които да се изградят жилища според желанията на всеки.
Деванагари
ग्रामान् पुर: पत्तनानि दुर्गाणि विविधानि च ।
घोषान् व्रजान् सशिबिरानाकरान् खेटखर्वटान् ॥ ३१ ॥
घोषान् व्रजान् सशिबिरानाकरान् खेटखर्वटान् ॥ ३१ ॥
Стих
гра̄ма̄н пурах̣ паттана̄ни
дурга̄н̣и вивидха̄ни ча
гхош̣а̄н враджа̄н са-шибира̄н
а̄кара̄н кхет̣а-кхарват̣а̄н
дурга̄н̣и вивидха̄ни ча
гхош̣а̄н враджа̄н са-шибира̄н
а̄кара̄н кхет̣а-кхарват̣а̄н
Дума по дума
гра̄ма̄н — села; пурах̣ — градове; паттана̄ни — паланки; дурга̄н̣и — крепости; вивидха̄ни — разни видове; ча — също; гхош̣а̄н — жилища за краварите; враджа̄н — обори за добитъка; са-шибира̄н — със станове; а̄кара̄н — мини; кхет̣а — земеделски селища; кхарват̣а̄н — планински села.
Превод
Така царят основа много градове, села и паланки, съгради крепости, пастирски колиби, обори за всички животни, определи места за царските станове, построи мини, земеделски селища и планински села.
Деванагари
प्राक्पृथोरिह नैवैषा पुरग्रामादिकल्पना ।
यथासुखं वसन्ति स्म तत्र तत्राकुतोभया: ॥ ३२ ॥
यथासुखं वसन्ति स्म तत्र तत्राकुतोभया: ॥ ३२ ॥
Стих
пра̄к пр̣тхор иха наиваиш̣а̄
пура-гра̄ма̄ди-калпана̄
ятха̄-сукхам̇ васанти сма
татра татра̄кутобхая̄х̣
пура-гра̄ма̄ди-калпана̄
ятха̄-сукхам̇ васанти сма
татра татра̄кутобхая̄х̣
Дума по дума
Превод
До управлението на цар Пр̣тху не съществуваше план за строежа на селата и градовете, за положението на пасищата и пр. Всичко бе пръснато и хората строяха домовете си както намереха за добре. Но с идването на цар Пр̣тху на власт градовете и селата започнаха да се строят по предварително изграден план.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че градоустройството не е ново явление – то води началото си още от времето на цар Пр̣тху. В Индия останките дори от най-древните градове говорят за наличието на градоустройствени планове. В Шрӣмад Бха̄гаватам откриваме описания на множество градове от древността. Още преди пет хиляди години Два̄рака̄, столицата на Бог Кр̣ш̣н̣а, била построена в съответствие с цялостен план, както и Матхура̄, Хастина̄пура (днешният Делхи) и т.н. И така, градоустройството не е нова наука; то е било познато на хората още в дълбока древност.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към осемнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Пр̣тху Маха̄ра̄джа дои Земята“.