Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.22

तथाहयो दन्दशूका: सर्पा नागाश्च तक्षकम् ।
विधाय वत्सं दुदुहुर्बिलपात्रे विषं पय: ॥ २२ ॥
татха̄хайо дандашӯка̄х̣
сарпа̄ на̄га̄ш ча такш̣акам
видха̄я ватсам̇ дудухур
била-па̄тре виш̣ам̇ паях̣

Дума по дума

татха̄по същия начин; ахаях̣змии без качулки; дандашӯка̄х̣скорпиони; сарпа̄х̣кобри; на̄га̄х̣големи змии; чаи; такш̣акамТакш̣ака, царят на змиите; видха̄япревърнаха; ватсамтеле; дудухух̣издоиха; била-па̄трев змийските дупки като ведро; виш̣амотрова; паях̣като мляко.

Превод

След това кобрите, змиите без качулки, големите змии, скорпионите и другите отровни създания вместо мляко надоиха от Земята отрова и я събраха в змийските си дупки. За теленце те използваха Такш̣ака.

Пояснение

Материалният свят е населен с най-различни живи създания и многобройните видове влечуги и скорпиони, споменати в тази строфа, по волята на Върховната Божествена Личност също получават храната, която е необходима за просъществуването им. Смисълът на всичко, което се каза дотук, е че всяко живо същество получава своята храна от земята. В зависимост от гун̣ите на материалната природа, под чието влияние се намира живото същество, то придобива определени особености. Паях̣-па̄нам̇ бхуджан̇га̄на̄м – ако храним с мляко змията, само ще увеличим отровата ѝ. Но ако даваме същото мляко на благороден човек – мъдрец или светец, – то ще развива неговите фини мозъчни тъкани, необходими за осъзнаване на висшето, духовното битие. И така, Богът осигурява храна на всички, но в зависимост от своята връзка с гун̣ите на материалната природа живото същество развива индивидуални качества и характеристики.