Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.26

सर्वे स्वमुख्यवत्सेन स्वे स्वे पात्रे पृथक् पय: ।
सर्वकामदुघां पृथ्वीं दुदुहु: पृथुभाविताम् ॥ २६ ॥
сарве сва-мукхя-ватсена
све све па̄тре пр̣тхак паях̣
сарва-ка̄ма-дугха̄м̇ пр̣тхвӣм̇
дудухух̣ пр̣тху-бха̄вита̄м

Дума по дума

сарвевсички; сва-мукхясъс собствените си предводители; ватсенакато телета; све свев собствените си; па̄треведра; пр̣тхакразлично; паях̣мляко; сарва-ка̄мавсички желани от тях неща; дугха̄мдавани като мляко; пр̣тхвӣмпланетата Земя; дудухух̣издоиха; пр̣тху-бха̄вита̄мподчинена на цар Пр̣тху.

Превод

Така планетата Земя даде на всички живи същества храната, от която те се нуждаеха. По времето на Маха̄ра̄джа Пр̣тху Земята бе изцяло подчинена на царя и всичките ѝ обитатели можаха да се сдобият с храна, като използваха различни телета и събираха издоеното мляко в различни ведра.

Пояснение

Тази строфа е още едно свидетелство, че Богът снабдява с храна всяко живо създание. Ведите потвърждават: еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н. Въпреки че Бог е един, с помощта на планетата Земя Той удовлетворява потребностите на всички. На различните планети във вселената живеят различни видове живи същества и те всички получават храната си в съответстваща форма от родните си планети. Като знаем всичко това, нима бихме могли да допуснем, че на Луната няма живот? Всяка планета се състои от същите пет елемента, от които е изградена и Земята, и произвежда различни видове храна според нуждите на своите обитатели. Ведическите писания утвърждават, че Луната също е обитавана от живи създания и че тя също произвежда храна за живите същества, които я населяват.