Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.7

अपालितानाद‍ृता च भवद्‌भिर्लोकपालकै: ।
चोरीभूतेऽथ लोकेऽहं यज्ञार्थेऽग्रसमोषधी: ॥ ७ ॥
апа̄лита̄на̄др̣та̄ ча
бхавадбхир лока-па̄лакаих̣
чорӣ-бхӯте 'тха локе 'хам̇
ягя̄ртхе 'грасам ош̣адхӣх̣

Дума по дума

апа̄лита̄изоставена; ана̄др̣та̄пренебрегната; часъщо; бхавадбхих̣като тебе; лока-па̄лакаих̣от управници и царе; чорӣ-бхӯтенападана от крадци; атхазатова; локетози свят; ахамаз; ягя-артхепредназначени за извършване на жертвоприношения; аграсамскрих; ош̣адхӣх̣всички билки и житни растения.

Превод

О, царю, не стига това, но и за мене не се грижат така, както трябва. Царете напълно ме пренебрегнаха и не наказват негодниците, които като същи крадци използват зърното ми за удовлетворяване на собствените си сетива. Затова аз скрих семената на всички растения, предназначени за извършването на жертвоприношения.

Пояснение

Това, което се случило по времето на Пр̣тху Маха̄ра̄джа и на неговия баща, цар Вена, става и днес. В големите промишлени и селскостопански комплекси се произвеждат колосално количество продукти и стоки, но те всички са предназначени единствено за удовлетворяване сетивата на хората. Въпреки гигантските производствени мощности не достига храна, защото светът е пълен с крадци. Думата чорӣ-бхӯте означава, че хората са се превърнали в крадци. Според ведическите разбирания хората стават крадци, когато се стремят към икономическо развитие, предназначено за тяхна собствена сетивна наслада. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек, който яде храна, без да я предложи на Върховната Божествена Личност, Ягя, е крадец и заслужава да бъде наказан. Според принципите на духовния комунизъм всички богатства по земята са собственост на Върховния и хората имат право да ги използват само след като ги предложат на Върховната Божествена Личност. Това се нарича приемане на праса̄д. Този, който не яде праса̄д, е крадец. Управниците и царете са длъжни да наказват всички крадци и така да се грижат за мира и добруването в света. В противен случай земята ще спре да ражда зърно и хората ще гладуват. Те не само ще бъдат принудени да ядат все по-оскъдно, но ще започнат да изтребват и ближните си, за да ядат плътта им. Те вече убиват животни, за да ядат тяхната плът, а когато един ден в света не остане зърно, нито зеленчуци и плодове, хората ще започнат да убиват и собствените си деца и родители и да се хранят с месото им, за да не умрат от глад.