Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.6

Брахма̄ създал материалния свят заради живите същества, които трябвало да дойдат, за да го използват за удовлетворяване на своите сетива. Но едновременно с това, според замисъла на Върховния Бог, Брахма̄ трябвало да им даде указания под формата на Ведите, така че в крайна сметка те да могат да напуснат материалния свят и да се върнат вкъщи, при Бога. Всичко, което се ражда на земята – плодове, цветя, дървета, зърно, животни и животински продукти, – е предназначено да бъде принесено в жертва на Виш̣н̣у, Върховната Личност, за негово удоволствие. Тук обаче планетата Земя в образа на крава споделя, че всичките ѝ продукти се използват от неотдадени, които не се стремят към духовно себепознание. Земята притежава неограничени възможности да ражда зърно, плодове и цветя, но когато вижда, че с нейните дарове се разпореждат неотдадени, които не се стремят към духовни цели, тя спира да произвежда храна. Всичко съществуващо принадлежи на Бога, Върховната Личност, и затова трябва да се използва за негово удоволствие. Живите същества нямат право да използват природните богатства за удовлетворяване на своите сетива. Ето защо подобна реакция от страна на материалната природа е естествена и отговаря на целите, с които материалната природа е сътворена.

В тази строфа особено важни са думите асадбхих̣ и адхр̣та-вратаих̣. Асадбхих̣ назовава неотдадените. В Бхагавад-гӣта̄ към неотдадените са причислени душ̣кр̣тинах̣ (грешниците), мӯд̣ха̄х̣ (глупаците и негодниците), нара̄дхама̄х̣ (най-пропадналите сред хората) и ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на̄х̣ (тези, които са загубили знанието си под въздействие на илюзията). Всички тези хора са асат, неотдадени. Неотдадените са наричани още гр̣ха-врата, за разлика от преданите, които са дхр̣та-врата. Ведите имат за цел да помогнат на заблудените обусловени души, които са дошли в материалния свят, за да господстват над материалната природа, да станат дхр̣та-врата. Това означава, че те трябва да приемат обет да задоволяват сетивата си и да се наслаждават на материалния живот само като удовлетворяват сетивата на Върховния Бог. Дейността, която има за цел да удовлетвори сетивата на Кр̣ш̣н̣а, Върховния Бог, се нарича кр̣ш̣н̣а̄ртхе 'кхила-чеш̣т̣а̄х̣. С други думи, човек може да се занимава с всякакъв труд, но само за да удовлетвори Кр̣ш̣н̣а. В Бхагавад-гӣта̄ такава дейност е наречена ягя̄ртха̄т карма. Думата ягя назовава Бог Виш̣н̣у. Човек трябва да се труди единствено за негово удоволствие. В съвременната епоха (Кали юга) хората напълно са забравили Виш̣н̣у и дейностите им са насочени изцяло към удовлетворяване на собствените им сетива. По този начин хората сами се обричат на нищета, защото богатствата, на които трябва да се наслаждава Върховният Бог, не могат да бъдат използвани за чуждо сетивно наслаждение. Ако продължават по този пагубен път, хората накрая ще стигнат до пълна бедност и земята няма да ражда зърно, плодове и цветя. В Дванадесета Песен на Бха̄гаватам се казва, че в края на Кали юга човекът ще бъде толкова деградирал, на земята няма да има никакви зърнени храни, захар и мляко.