Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.9-10
Деванагари
वत्सं कल्पय मे वीर येनाहं वत्सला तव ।
धोक्ष्ये क्षीरमयान्कामाननुरूपं च दोहनम् ॥ ९ ॥
दोग्धारं च महाबाहो भूतानां भूतभावन ।
अन्नमीप्सितमूर्जस्वद्भगवान् वाञ्छते यदि ॥ १० ॥
धोक्ष्ये क्षीरमयान्कामाननुरूपं च दोहनम् ॥ ९ ॥
दोग्धारं च महाबाहो भूतानां भूतभावन ।
अन्नमीप्सितमूर्जस्वद्भगवान् वाञ्छते यदि ॥ १० ॥
Стих
ватсам̇ калпая ме вӣра
йена̄хам̇ ватсала̄ тава
дхокш̣йе кш̣ӣрамая̄н ка̄ма̄н
анурӯпам̇ ча доханам
йена̄хам̇ ватсала̄ тава
дхокш̣йе кш̣ӣрамая̄н ка̄ма̄н
анурӯпам̇ ча доханам
догдха̄рам̇ ча маха̄-ба̄хо
бхӯта̄на̄м̇ бхӯта-бха̄вана
аннам ӣпситам ӯрджасвад
бхагава̄н ва̄н̃чхате яди
бхӯта̄на̄м̇ бхӯта-бха̄вана
аннам ӣпситам ӯрджасвад
бхагава̄н ва̄н̃чхате яди
Дума по дума
ватсам — теле; калпая — осигури; ме — за мене; вӣра — о, герою; йена — чрез което; ахам — аз; ватсала̄ — изпълнена с обич; тава — твои; дхокш̣йе — ще удовлетворя; кш̣ӣра-мая̄н — под формата на мляко; ка̄ма̄н — желания и потребности; анурӯпам — на различните живи същества; ча — също; доханам — ведро за млякото; догдха̄рам — дояч; ча — и; маха̄-ба̄хо — о, силноръки; бхӯта̄на̄м — на всички живи същества; бхӯта-бха̄вана — о, защитнико на живите същества; аннам — храни; ӣпситам — желани; ӯрджах̣-ват — питателни; бхагава̄н — ти, достопочтени; ва̄н̃чхате — желаеш; яди — ако.
Превод
О, велики герою, о, защитнико на живите същества, ако искаш да облекчиш страданията на поданиците си, като им дадеш достатъчно зърно, и ако искаш да ги нахраниш с моето мляко, трябва да доведеш малко теленце, да намериш ведро, а също така и сръчен дояч. Тогава, понеже сърцето ми ще е изпълнено с любов към теленцето, ти ще можеш да вземеш от мене толкова мляко, колкото пожелаеш.
Пояснение
В тази строфа са дадени наставления за това, как трябва да се дои крава. Най-важното е кравата да има теленце, защото тогава, от обич към него, тя ще дава мляко в изобилие. Освен това доячът трябва да е сръчен и да събира млякото в подходящо ведро. Както кравата не може да даде достатъчно мляко, ако не изпитва любов към теленцето си, така земята не може да произведе достатъчно храни, ако е лишена от възможност да насочи любовта си към хора, които притежават Кр̣ш̣н̣а съзнание. Дори ако Земята в образа на крава бъде приета за алегория, смисълът остава съвсем ясен. Както теленцето получава мляко от кравата, така всички живи същества – бозайници, птици, насекоми, влечуги и риби – могат да получават храната си от майката Земя, стига хората да не са асат, или адхр̣та-врата, за което вече говорихме. Когато обществото стане асат – безбожно, лишено от Кр̣ш̣н̣а съзнание, – тогава целият свят страда. Но ако хората се държат достойно, има достатъчно храна и за животните и всички са щастливи. Безбожниците са забравили, че техен дълг е да защитават животните и да ги хранят. Вместо това те убиват тези създания, за да могат да компенсират недостига на зърно. Ето защо никой не се чувства щастлив и светът е стигнал до сегашното си плачевно положение.