Шрӣмад Бха̄гаватам 4.18.32
Деванагари
प्राक्पृथोरिह नैवैषा पुरग्रामादिकल्पना ।
यथासुखं वसन्ति स्म तत्र तत्राकुतोभया: ॥ ३२ ॥
यथासुखं वसन्ति स्म तत्र तत्राकुतोभया: ॥ ३२ ॥
Стих
пра̄к пр̣тхор иха наиваиш̣а̄
пура-гра̄ма̄ди-калпана̄
ятха̄-сукхам̇ васанти сма
татра татра̄кутобхая̄х̣
пура-гра̄ма̄ди-калпана̄
ятха̄-сукхам̇ васанти сма
татра татра̄кутобхая̄х̣
Дума по дума
Превод
До управлението на цар Пр̣тху не съществуваше план за строежа на селата и градовете, за положението на пасищата и пр. Всичко бе пръснато и хората строяха домовете си както намереха за добре. Но с идването на цар Пр̣тху на власт градовете и селата започнаха да се строят по предварително изграден план.
Пояснение
От тази строфа става ясно, че градоустройството не е ново явление – то води началото си още от времето на цар Пр̣тху. В Индия останките дори от най-древните градове говорят за наличието на градоустройствени планове. В Шрӣмад Бха̄гаватам откриваме описания на множество градове от древността. Още преди пет хиляди години Два̄рака̄, столицата на Бог Кр̣ш̣н̣а, била построена в съответствие с цялостен план, както и Матхура̄, Хастина̄пура (днешният Делхи) и т.н. И така, градоустройството не е нова наука; то е било познато на хората още в дълбока древност.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към осемнадесета глава от Четвърта Песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Пр̣тху Маха̄ра̄джа дои Земята“.