Процесът на сътворението

Тук заслужава внимание думата сатӣм. Тя означава „съществуващ“ и „чист“. В случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит са съвършено подходящи и двете ѝ значения. Единствената цел на Ведите е да насочат вниманието на човека към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). За щастие, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изпитвал влечение към Бога още от самото начало на живота си в това тяло, когато бил в майчината си утроба. В утробата на майка си той бил поразен от брахма̄страта, атомната бомба на Ашваттха̄ма̄, но по милостта на Бога бил спасен от това огнено оръжие. Оттогава умът на царя непрекъснато бил съсредоточен върху Бог Кр̣ш̣н̣а, което му помогнало да стане съвършено чист в преданото служене. И така, събитията в живота му били такива, че по естествен начин го направили чист предан на Бога, и когато по-късно царят чул от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, че човек трябва да обожава само Бога, независимо дали е изпълнен с желания или е напълно освободен от тях, естественото му влечение към Кр̣ш̣н̣а укрепнало. Вече говорихме за това.

За да може човек да стане чист предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, са много важни две неща: да има възможността да се роди в семейство на предан и да има благословията на истински духовен учител. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа получил и двете. Той се родил в семейството на предани – Па̄н̣д̣авите. За да продължи династията им и да им окаже особеното си благоразположение, Богът спасил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който по-късно, пак по волята на Бога, бил прокълнат от сина на един бра̄хман̣а и така успял да се срещне с духовен учител – Шукадева Госва̄мӣ. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че човек получава щастието да постигне пътя на преданото служене по милостта на духовния учител и на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се отнася в пълна степен и за Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Тъй като бил роден в семейство на предани, той имал възможността да се докосне до Кр̣ш̣н̣а и оттогава нататък никога не го забравил. Впоследствие Бог Кр̣ш̣н̣а му дал възможност за по-нататъшно усъвършенстване в преданото служене, като го срещнал с Шукадева Госва̄мӣ, неотклоним предан на Бога, който владеел съвършено науката за себепознанието. Като слушал истински духовен учител, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит могъл да съсредоточи чистия си ум върху Бог Кр̣ш̣н̣а още повече.

Освобождение означава човек да се избави от деха̄тма-буддхи, от заблуждаващата привързаност към това, което покрива тялото му и към това, което е свързано с тялото му – съпругата, децата и т.н. Човек си избира съпруга заради удобствата на тялото си и в резултат от това се появяват децата. За съпругата и децата си човек се нуждае от място, където да ги подслони, и така си създава жилище. Като неразделна част от домакинството си семейният трябва да отглежда домашни животни – коне, слонове, крави и кучета. В съвременната цивилизация конете и слоновете са заменени с коли и други превозни средства, чиято мощност се равнява на много конски сили. За да поддържа всичките си семейни дела, човек трябва да увеличава приходите си и да се грижи за спестяванията си, а за да може да показва доброто си материално състояние, трябва да поддържа добри отношения с приятели и роднини и да бди за статуквото си. Това се нарича материална цивилизация, основаваща се на материални привързаности. Както говорихме вече, предаността към Бог Кр̣ш̣н̣а означава край на всички материални привързаности. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит получил всякакви материални богатства и неоспорвано царство, на което можел да се наслаждава необезпокоявано, но пак по милостта на Бога той успял да сложи край на всичките си материални привързаности. Това е позицията на чистия предан. Поради естествената си обич към Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изпълнявал царските си задължения в името на Бога и, като достоен цар на света, зорко бдял влиянието на Кали да не проникне във владенията му. Един предан на Бога никога не смята семейните си притежания за своя собственост и отдава всичко в служене на Бога. Така живите същества, които се намират под грижите на преданите, също получават възможността да осъзнаят Бога заради покровителството на своя господар, предания.

Привързаността към семейните притежания и към Бог Кр̣ш̣н̣а не се съчетават добре. Едната привързаност е път на мрака, а другата е път на светлината. Там, където има светлина, не може да има мрак и там, където е тъмно, няма светлина. Чрез желанието си да служи на Бога обаче опитният предан може да насочи всичко към пътя на светлината. Съвършен пример за това са Па̄н̣д̣авите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и семейните като него могат да насочат всичко към светлината, като използват материалните си притежания в служене на Бога, но човек, който не може или не знае как да използва всичко в служене на Бога (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе), трябва да прекъсне всички материални връзки, за да получи правото да слуша и възпява величието на Бога. С други думи, ако човек дори само един ден е слушал съсредоточено Шрӣмад Бха̄гаватам както Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и то от подходяща личност като Шукадева Госва̄мӣ, той може да се освободи от привързаността си към всичко материално. Ако в подражание на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит той слуша Бха̄гаватам, но от професионални рецитатори, няма да има никаква полза дори ако слуша цели седемстотин години. Да се гледа на Шрӣмад Бха̄гаватам като на средство за покриване на семейните разходи, е най-тежкият вид на̄ма̄пара̄дха, оскърбление в лотосовите нозе на Бога (сарва-шубха-крия̄-са̄мям апи прама̄дах̣).

Трите дейности – религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение – привличат всички обусловени души, които се борят за съществуване в материалния свят. Тези регулирани дейности, предписани от Ведите, изграждат житейската концепция карма-ка̄н̣д̣ӣя. На семейните се препоръчва да следват правилата им, за да могат да се радват на материално благосъстояние както в сегашния си живот, така и в следващия си. Тези дейности привличат повечето хора. Ако разгледаме дори съвременната атеистична цивилизация, ще видим, че хората се интересуват повече от икономическо развитие и сетивно наслаждение, отколкото от някакви религиозни настроения. Като велик император на света, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябвало да спазва правилата на ведическия раздел карма-ка̄н̣д̣ӣя, но в краткото си общуване с Шукадева Госва̄мӣ той разбрал, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Божествена Личност (Ва̄судева), към когото изпитвал естествена обич още от рождение, е всичко. Затова той съсредоточил ума си само върху него, пренебрегвайки всички дейности на карма-ка̄н̣д̣ӣя. Гя̄нӣте постигат това равнище на съвършенство след много, много животи. Гя̄нӣте, т.е. философите емпирици, които се стремят към освобождение, са хиляди пъти по-добри от вършителите на плодоносни дейности, но от стотици хиляди такива гя̄нӣ едва единици постигат истинско освобождение. И както самият Бог обявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), от стотици хиляди такива освободени личности рядко може да се намери и един, който твърдо да е установил ума си върху лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е окачествен като маха̄-мана̄х̣, което го поставя на едно равнище с маха̄тмите, описани в Бхагавад-гӣта̄. В по-късни времена също е имало много маха̄тми, които са изоставяли всички схващания за живота, свързани с карма-ка̄н̣д̣ӣя, предавайки се единствено на Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня, който е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, ни учи в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака (8):

„Бог Кр̣ш̣н̣а, любимият на безброй предани девойки, може да ме прегръща – мен, неговата напълно отдадена слугиня, може да ме тъпче с крака или да разбива сърцето ми, като дълго не се явява пред мен. Но каквото и да прави, Той ще си остане единственият Абсолютен Бог на моето сърце“.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва:

„О, Господарю на бедните, прави с мен каквото искаш, давай ми милост или наказание, но в този свят взорът ми ще бъде обърнат единствено към Теб. Птицата ча̄така винаги се моли на облаците, независимо дали от тях вали дъжд или падат мълнии“.

Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ, духовният учител на духовния учител на Бог Чайтаня, изоставил всичките си задължения, произтичащи от карма-ка̄н̣д̣а, със следните думи:

„Сбогом, мои вечерни молитви! Прощавай завинаги, моя сутрешна баня! О, полубогове и прадеди, моля да ме извините! Повече няма да извършвам обреди за ваше удоволствие. Вече съм решил да се освобождавам от последиците на греховете си просто като помня, винаги и навсякъде, великия потомък на Яду и враг на Кам̇са (Бог Кр̣ш̣н̣а). Смятам, че това е напълно достатъчно за мен. Какъв смисъл има от други усилия?“

По-нататък Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ казва:

„Нека строгите моралисти ме обвиняват, че съм заблуден – все ми е едно. Нека познавачите на ведическите дейности ме заклеймяват като вероотстъпник. Нека приятелите и роднините ми ме наричат неудачник, братята ми – глупак, богатите сребролюбци да ме сочат с пръст като луд, а учените философи да ме обвиняват в прекалена гордост; въпреки това умът ми няма да се раздели нито за миг с решителното намерение да служи в лотосовите нозе на Говинда, дори и да не съм способен да служа“.

Прахла̄да Маха̄ра̄джа също казва:

„Религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение са трите добре известни пътя за постигане на освобождение. В тях ӣкш̣а̄ трайӣ – знанието за аза, знанието за плодоносните дейности и логиката и знанието за политиката и икономиката – са средства за осигуряване на препитание. Всички те са раздели на ведическото знание, затова аз ги смятам за временни занимания. А отдаването на Върховния Бог Виш̣н̣у е истинската цел на живота и аз смятам именно него за крайната истина“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.6.26)

Бхагавад-гӣта̄ (2.41) дава окончателното определение за абсолютния път на съвършенството: вяваса̄я̄тмика̄ буддхих̣. Шрӣ Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик ваиш̣н̣ава и учен, нарича това бхагавад-арчана̄-рӯпаика-ниш̣ка̄ма-кармабхир вишуддха-читтах̣ – приемане на трансценденталното любовно служене на Бога като най-важен дълг, освободен от плодоносни реакции.

И така, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил напълно прав, когато приел без колебание лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а и отхвърлил всички концепции за живота, които предлага карма-ка̄н̣д̣ӣя.

Тук Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит споделя с нас практическия си опит. Той казва, че трансценденталните разкази за Бога действат като чудотворно лекарство, щом искреният предан ги получи от личност, освободена от материални замърсявания. С други думи, ако слушателите са карма-ка̄н̣д̣ӣя и приемат посланието на Шрӣмад Бха̄гаватам от професионални разказвачи, никога няма да изпитат чудотворното действие, за което се говори тук. Слушането на посланието на Бога с преданост не е като обикновеното слушане; искреният слушател открива неговото въздействие по това, че усеща как невежеството му постепенно изчезва.

Когато гладният човек започне да яде, той чувства как гладът му изчезва и едновременно с това изпитва удоволствие от храната. Затова не е необходимо да пита някого дали се е нахранил или не. Най-важният критерий за правилно слушане на Шрӣмад Бха̄гаватам е дали човек получава позитивно просветление.

Всеки любознателен човек си задава въпроса за създаването на феноменалния свят, затова няма нищо чудно, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, на когото му предстояло да узнае всички дейности на Бога от духовния си учител, също задал този въпрос. За всяко непознато нещо трябва да питаме някой, който знае. Въпросът за сътворението също е от въпросите, които трябва да се задават на подходяща личност. Следователно духовният учител трябва да бъде сарва-гя, както преди малко бе наречен Шукадева Госва̄мӣ. Ученикът може да пита опитния си духовен учител за всички неща, свързани с Бога, които не са му известни. Това се вижда на практика в поведението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Царят вече знаел, че всичко, което вижда, е създадено от енергията на Бога, както научихме и ние в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам (джанма̄дй ася ятах̣). Сега той искал да узнае процеса на сътворението. Той знаел кой е източникът на творението, в противен случай нямаше да пита как Божествената Личност създава феноменалния свят с помощта на различните си енергии. Простият човек също знае, че творението е създадено от някого, а не се е появило от само себе си. В обкръжаващия ни свят никога не сме виждали нещо да се създава само. Глупавите хора казват, че творящата енергия е независима и действа автоматично, подобно на електричеството. Но интелигентните знаят, че дори електрическата енергия се произвежда от специалисти в електроцентралите и се разпространява навсякъде под тяхно наблюдение. Ролята на Бога като контролиращ творението е посочена дори в Бхагавад-гӣта̄ (9.10), където ясно се казва, че материалната енергия е проявление на една от многобройните енергии на Върховния (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Наивното момче може да остане смаяно от електрониката, която действа без човешка намеса, или от неизброимите чудеса, извършвани от електрическата енергия, но опитният възрастен знае, че зад всичко това стои живият човек, който създава енергията. „Великите“ учени и философи измислят безброй нереални теории за безличностно сътворяване на вселената, но интелигентните предани на Бога научават от Бхагавад-гӣта̄, че творението се управлява от ръката на Върховния Бог, както електроцентралата се управлява от инженера, който е в нея. Научните работници откриват причината и следствията на всичко. Но такива велики учени и изследователи като Брахма̄, Шива, Индра и много други полубогове понякога изпадат в недоумение при вида на удивителната творяща енергия на Бога, тогава какво остава за жалките светски учени, които се занимават с дреболии. Както на различните планети във вселената има различни условия за живот, както една планета е по-висша от друга, така интелектът на живите същества, които населяват тези планети, принадлежи към различни категории. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че интелектът на Брахма̄джӣ, неразбираем и за най-големия учен на тази планета, съответства на продължителността на живота на обитателите на Брахмалока, която също е извън представите на жителите на планетата Земя. И дори Брахма̄, който има толкова висш интелект, в своята велика сам̇хита̄ (Брахма сам̇хита̄, 5.1) казва:

„Има много личности, които притежават качествата на Бхагава̄н, но Кр̣ш̣н̣а е върховният, защото никой не може да го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Той е изначалният Бог Говинда, причината на всички причини“.

Брахма̄джӣ признава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховната причина на всички причини. А с жалките си мозъци хората от тази нищожна планета смятат Бога за нещо като тях. Когато Богът заявява в Бхагавад-гӣта̄, че Той (Бог Кр̣ш̣н̣а) е всичко, умуващите философи и дръзките материалисти се присмиват пренебрежително. Тогава Той със съжаление казва:

„Глупаците ми се присмиват, когато дойда в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа и върховната ми власт върху всичко съществуващо“. (Бхагавад-гӣта̄, 9.11) Брахма̄ и Шива (а също и останалите полубогове) са бхӯти, могъщи полубогове, създадени да управляват вселенските дела, както царят си избира министри. Министрите могат да бъдат наречени ӣшвари, т.е. повелители, но Върховният Бог е махешвара, създателят на повелителите. Хората, които нямат достатъчно познания, не знаят това и имат безочието да се присмиват на Бога само защото по безпричинната си милост Той се явява пред нас като човешко същество. Богът не е човешко същество. Той е сач-чид-а̄нанда-виграха, Абсолютна Божествена Личност, и между тялото и душата му няма разлика. Той е както самата енергия, така и собственикът на енергията.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не помолил духовния си учител Шукадева Госва̄мӣ да опише забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана; той искал да научи най-напред за творението на Бога. Шукадева Госва̄мӣ не му отвърнал, че трябва да слуша направо за трансценденталните забавления на Бога. Времето било кратко и Шукадева Госва̄мӣ лесно можел да започне направо с Десета песен, за да съкрати процедурата, както обикновено правят професионалните разказвачи. Но нито царят, нито великият разказвач на Шрӣмад Бха̄гаватам препирали като тях; и двамата напредвали през изложението последователно, така че бъдещите читатели и слушатели на Шрӣмад Бха̄гаватам да се поучат от тях. Тези, които са управлявани от външната енергия на Бога, т.е. които се намират в материалния свят, трябва да знаят преди всичко как работи тази външна енергия под ръководството на Върховната Личност. Чак след това те могат да се опитват да проникнат в дейностите на вътрешната енергия на Бога. Материалистите обожават най-често Дурга̄-девӣ, външната енергия на Кр̣ш̣н̣а, без да знаят, че Дурга̄-девӣ е само енергия-сянка на Бога. Зад удивителните ѝ материални действия стои ръководството на Бога, както казва Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Брахма сам̇хита̄ потвърждава, че могъщата Дурга̄-шакти действа под ръководството на Говинда и без неговото разрешение не може да се помръдне дори стръкче трева. Затова вместо да се втурват към трансценденталните забавления, проявени от вътрешната енергия на Бога, начинаещите предани могат да узнаят колко велик е Върховният Бог, като питат за процеса, извършван от творящата му енергия. За творящата енергия и властта на Бога над нея се говори и в Чайтаня чарита̄мр̣та, чийто автор предупреждава начинаещите предани колко опасно е да пренебрегват знанието за величието на Кр̣ш̣н̣а. Само когато познава величието на Бог Кр̣ш̣н̣а, човек може да има твърда и непоколебима вяра в него; в противен случай дори най-великите сред човечеството подобно на обикновените хора ще смятат Бог Кр̣ш̣н̣а за някой от многобройните полубогове, за историческа личност или просто за легенда. Вкусът на трансценденталните забавления на Бога във Вр̣нда̄вана, дори и в Два̄рака̄, е достъпен само за тези, които вече са овладели най-висшите духовни техники. Другите хора постепенно могат да достигнат това равнище чрез процеса на служене и питане, както ще стане ясно от поведението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

В Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.13) Върховният Бог е наречен главното вечно същество сред всички вечни индивидуални същества (нитьо нитя̄на̄м̇ четанаш четана̄на̄м) и единствения, който поддържа безбройните индивидуални живи същества (еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н). Всемогъщият Върховен Бог поддържа всички живи същества – и тези, които са в обусловено, и тези, които са в освободено състояние. Той осъществява това чрез различните си експанзии и трите си основни енергии: вътрешна, външна и междинна. Живите същества са негови междинни енергии и на някои от тях (Брахма̄, Марӣчи и др.), които се ползват с доверието му, Той е поверил работата по сътворението, като им е дал вдъхновение, за да могат да я извършат (тене брахма хр̣да̄). Външната енергия (ма̄я̄) е оплодена с джӣви (обусловени души). А необусловената междинна енергия действа в духовното царство; чрез различните си пълни експанзии Богът поддържа с тези живи същества различни трансцендентални отношения, които намират изява в духовното небе. И така, единната Върховна Божествена Личност се проявява в множество единици (баху ся̄м) – по този начин цялото многообразие се намира у Бога и Той присъства в многообразието, макар че в същото време е различен от него. В това се изразява невероятното мистично могъщество на Бога. Така благодарение на неразбираемите му енергии всичко е едновременно и еднакво, и различно от него (ачинтя-бхеда̄бхеда-таттва).

Действията на Върховния Бог дори за сътворяването само на тази вселена са удивителни и неразбираеми. А съществуват още безброй вселени, които, взети заедно, съставляват сътворения материален свят. Но материалният свят е само една част от цялото творение. Материалният свят е само частица (ека̄м̇шена стхито джагат). Ако приемем, че материалният свят е проявление на една част от енергията на Бога, останалите три части са ваикун̣т̣ха-джагат – духовният свят, който в Бхагавад-гӣта̄ е описан като мад-дха̄ма или сана̄тана-дха̄ма, вечен свят. В предишната шлока се каза, че Богът твори и след това слага край на творението. Това се отнася само за материалния свят, защото светът Вайкун̣т̣ха, който представлява другата, по-голямата част от творението му, не подлежи нито на създаване, нито на унищожаване. Иначе Вайкун̣т̣ха-дха̄ма нямаше да се нарича вечна. Богът съществува заедно с дха̄ма; неговото вечно име, качества, забавления, обкръжение и личност са проявление на различните му енергии и експанзии. Той се нарича ана̄ди – „този, който няма създател“, и а̄ди – „източникът на всичко“. Поради несъвършения си начин на мислене ние смятаме, че Богът също е сътворен, но Веда̄нта казва, че Той не е сътворен. Нещо повече, всичко останало е създадено от него (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т). Тези въпроси дават на обикновения човек прекрасна възможност за размисъл. Те остават непонятни дори за великите учени, които предлагат най-различни противоречиви теории. Учените не познават напълно дори тази вселена, която е само малка, незначителна част от творението на Бога; не знаят докъде се простират границите на космоса, колко звезди и планети има в него, нито какви са конкретните условия върху всяка от безбройните планети. Съвременните учени нямат достатъчно информация за тези неща. Някои твърдят, че планетите, пръснати из космоса, наброяват сто милиона. В едно съобщение от Москва от 21.02.1960 г. се предава следното:

„Известният съветски астроном проф. Борис Воронцов-Велияминов твърди, че във вселената съществуват безброй планети, населявани от разумни същества.

Възможно е на тези планети да процъфтява живот, подобен на живота на Земята.

Николай Жиров, доктор по химия, който се занимава с проблема за атмосферата на другите планети, изтъква, че организмът на един марсианец би могъл да е много добре приспособен към условията за живот на Марс благодарение на ниската си телесна температура.

Той твърди, че газовият състав на атмосферата на Марс е напълно подходящ за съществуването на организми, които са се приспособили към него“.

Способността за приспособяване на организмите към условията на различните планети е описана в Брахма сам̇хита̄ като вибхӯти-бхиннам. Това означава, че всяка една от безбройните планети във вселената притежава конкретен вид атмосфера и на планетите с по-благоприятна атмосфера живите същества са по-напреднали в областта на науката и технологиите. Вибхӯти означава „специфично могъщество“, а бхиннам означава „разнообразен“. Учените, които се опитват да изследват външното пространство и да достигнат другите планети с механични средства, са длъжни да знаят, че организмите, които са се приспособили към земната атмосфера, не могат да просъществуват в атмосферата на други планети. (Вж. Лесно пътуване до други планети) Следователно както казва Бхагавад-гӣта̄ (9.25), преди да отиде на друга планета, човек трябва да се подготви за това, като се избави от сегашното си тяло:

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен“.

Думите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит за проявите на съзидателната енергия на Бога показват, че той знаел всичко за процеса на сътворението. Тогава защо все пак питал Шукадева Госва̄мӣ за тези неща? – Като велик император, потомък на Па̄н̣д̣авите и велик предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит знаел доста неща за сътворението на света, но това знание не било достатъчно. Затова той казал, че дори големите познавачи на Ведите не могат да обяснят сътворението въпреки огромните си усилия. Богът е безкраен, дейностите му също са неразгадаеми. С ограничените си познания и несъвършените си сетива живите същества, та дори и самият Брахма̄джӣ, най-извисеното и съвършено живо същество във вселената, никога няма да опознаят безкрайното. Ние можем да научим нещо за безкрайното, ако то е обяснено от самото безкрайно, както направил Богът чрез неповторимите си слова в Бхагавад-гӣта̄. Можем да получим знание до известна степен и от себепознали се души като Шукадева Госва̄мӣ, който пък получил знание от Вя̄садева, ученика на На̄рада. Съвършеното знание се предава единствено по веригата на ученическата последователност, а не чрез някакъв вид експериментиране, все едно дали древно или съвременно.

В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност е единствен и неповторим, но въпреки това се разпространява по съвършен начин в безброй форми, между които няма разлика; и макар да е изначалната личност, Той е вечно млад, надарен с непресъхваща младежка енергия. Човек трудно може да го опознае просто като изучава трансценденталната наука на Ведите, но неговите чисти предани го постигат много лесно.

Експанзиите на различните форми на Бога: от Кр̣ш̣н̣а – Баладева, след това Сан̇карш̣ан̣а, от Сан̇карш̣ан̣а – Ва̄судева, от Ва̄судева – Анируддха, от Анируддха – Прадюмна, след това втори Сан̇карш̣ан̣а, от когото се разширяват пуруш̣а̄вата̄рите на На̄ра̄ян̣а и безбройните други форми, са едни и същи и могат да се сравнят с непрекъснато раждащи се безбройни речни вълни. Те са като светилници с еднакъв блясък, които се запалват един от друг. Това е трансценденталното могъщество на Бога. Във Ведите се казва, че Богът е толкова цялостен, че макар от него да произлиза пълната цялостна същност, Той неизменно си остава пълното цяло (пӯрн̣ася пӯрн̣ам а̄да̄я пӯрн̣ам ева̄вашиш̣яте). Затова материалните концепции за Бога, създадени от умозрителните философи, нямат никаква стойност. Той винаги ще бъде загадка за светските учени, дори те да имат обширни познания в областта на ведическата литература (ведеш̣у дурлабхам адурлабхам а̄тма-бхактау). Следователно Богът е отвъд ограничените представи на светските учени и философи. Чистите предани могат да го разберат лесно, защото както казва Той в Бхагавад-гӣта̄ (18.54), човек може да познае истинската му природа само когато надхвърли равнището на знанието и започне да му отдава предано служене. Човек не може да има ясна представа за Бога или за святото му име, форма, качества и забавления, ако не му отдава трансцендентално любовно служене. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че човек най-напред трябва да се освободи от всички други занимания и да се отдаде на Бога. Това означава, че той трябва да се пречисти и да стане безусловно предан на Бога. Само тогава, благодарение на преданото служене, ще може да го узнае.

В предишната шлока Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит признава, че Богът е неразбираем дори за най-великите познавачи на Ведите. Тогава защо отново моли Шукадева Госва̄мӣ да попълни празнотите в неговото знание за Бога? – Причината е очевидна. Шукадева Госва̄мӣ имал не само необикновени познания върху ведическата литература, но бил и велика себепознала се душа и могъщ предан на Бога. По милостта на Бога такъв предан е по-могъщ и от самия Бог. Шрӣ Ра̄мачандра, Божествената Личност, прехвърлил мост над Индийския океан, за да стигне до остров Лан̇ка̄, но Шрӣ Ханума̄нджӣ, чистият предан на Бога, успял да прекоси океана просто като го прескочил. Богът е толкова милостив към своите любими чисти предани, че понякога ги прави да изглеждат по-могъщи и от самия него. Богът се показал неспособен да спаси Дурва̄са̄ Муни, въпреки че мъдрецът бил толкова могъщ, че успял да отиде при него дори в обусловено от материята състояние. Но Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, който бил предан на Бога, спасил Дурва̄са̄ Муни. Следователно преданите са по-могъщи от Бога; нещо повече, обожаването на предан има по-голяма сила от обожаването на самия Бог (мад-бхакта-пӯджа̄бхядхика̄).

И така, заключението е, че сериозният предан трябва да се обърне първо към духовен учител, който не само познава добре ведическата литература, но е и велик предан, осъзнал Бога и различните му енергии. Без помощта на такъв предан духовен учител човек не може да напредва в науката за Бога. А истинският духовен учител, такъв като Шукадева Госва̄мӣ, не говори само за вътрешните енергии на Бога, но обяснява и връзката на Бога с външните енергии.

Забавленията на Бога във вътрешната енергия намират израз в дейностите му във Вр̣нда̄вана, а дейностите на външната му енергия се управляват от неговите аспекти Ка̄ран̣а̄рн̣ава-ша̄йӣ Виш̣н̣у, Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у и Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ предлага на всички ваиш̣н̣ави добрия си съвет, че трябва да слушат не само за дейности на Бога като ра̄са-лӣла̄, но да проявяват силен интерес и към забавленията на Бога чрез различните аспекти на пуруш̣а̄вата̄рите във връзка със ср̣ш̣т̣и-таттва, съзиданието. По този начин те ще следват примера на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, съвършения ученик, и на Шукадева Госва̄мӣ, съвършения духовен учител.

Когато говорят за трансценденталните качества на Бога, преданите смятат себе си за неспособни да направят това със собствени усилия. Те знаят, че могат да кажат само това, към което ги подтикне Върховният Бог, господарят на сетивата. Сетивата на индивидуалното същество не са негова собственост; преданите знаят, че сетивата им принадлежат на Върховния Бог и те могат да ги използват правилно, ако служат с тях на Бога. Както сетивата (инструментите), така и материалните елементи (съставните части на творението) са дадени от Бога. Следователно индивидуалното живо същество действа, говори, вижда и т.н. под ръководството на Бога. Бхагавад-гӣта̄ (15.15) потвърждава това: сарвася ча̄хам̇ хр̣ди саннивиш̣т̣о маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча. Никой няма свободата да действа самостоятелно и независимо, затова винаги преди да започне да работи, да се храни или да говори, човек трябва да се обръща към Бога за разрешение. След като е получил благословията на Бога, всичко, което прави, ще бъде свободно от четирите недостатъка, присъщи на обусловената душа.

Материалният свят е изграден от трите гун̣и: добро, страст и невежество – и за неговото сътворяване, поддържане и унищожаване Върховният Бог приема трите управляващи форми: Брахма̄, Виш̣н̣у и Шан̇кара (Шива). Под формата на Виш̣н̣у Той влиза във всички сътворени материални обекти. Като Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у Той влиза във всяка вселена, а като Кшӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у влиза в тялото на всяко живо същество. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е източникът на всички виш̣н̣у-таттви, затова тук, както и в Бхагавад-гӣта̄ (15.18), е наречен парах̣ пума̄н, Пуруш̣оттама. Той е пълното цяло. Пуруш̣а̄вата̄рите следователно са негови пълни експанзии. Единственият процес, чрез който човек може да го узнае, е бхакти йога. Философите емпирици и йогӣте мистици не могат да проумеят Божествената Личност, затова Богът е наричан анупалакш̣я-вартмане, или Богът на неразбираемия път, бхакти йога.

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е цялостната форма както на материалното, така и на духовното съществуване. Акхила означава „цялостен, съвършен“, обратно на кхила, „низш“. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, има два вида природа (пракр̣ти): материална и духовна, или външна и вътрешна енергия на Бога. Материалната природа се нарича апара̄, низша, а духовната природа се нарича висша или трансцендентална. Формата на Бога не е изградена от низшата, материалната природа; Той е съвършената трансценденталност. Освен това Той е мӯрти, т.е. притежава трансцендентална форма. По-малко интелигентните хора, които не познават трансценденталната форма на Бога, го описват като безличностен Брахман. Но Брахман е само сиянието на трансценденталното му тяло (яся прабха̄). Преданите, които познават трансценденталната форма на Бога, му отдават служене. По безпричинната си милост Богът им отвръща и ги освобождава от всички нещастия. Благочестивите хора в този свят, които следват правилата на Ведите, също са му скъпи и затова Той защитава и тях. А неблагочестивите и неотдадените се противят срещу принципите на Ведите, затова постоянно се натъкват на препятствия, когато вършат престъпните си дела. Някои от тях получават особеното благоволение на Бога – Той ги убива лично. Така станало с Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу и Кам̇са. По този начин демоните получават освобождение, с което Богът слага край на демоничните им деяния. Той е като нежен баща, независимо дали дарява преданите с благосклонността си или пък наказва демоните. Той е вечно милостив към всички, защото е цялостната, съвършената форма на битието, вместваща в себе си всички видове индивидуално съществуване.

Най-висшето равнище на духовно съществуване е равнището парамахам̇са. Според Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ само парамахам̇сите могат да разберат истински Бога. Както човек осъзнава трансценденталността първо в качеството ѝ на безличностен Брахман, после на локализирана Парама̄тма̄ и накрая на Божествената Личност, Пуруш̣оттама, Бог Кр̣ш̣н̣а, така човек постепенно напредва и в сання̄са, духовния живот. Кут̣ӣчака, бахӯдака, паривра̄джака̄ча̄ря и парамахам̇са са последователните етапи в сання̄са, живота в отречение. Царица Кунтӣдевӣ, майката на Па̄н̣д̣авите, говори за тях в молитвите си към Бог Кр̣ш̣н̣а (Първа песен, глава осма). По правило парамахам̇си могат да бъдат както имперсоналистите, така и преданите, но според Шрӣмад Бха̄гаватам (по думите на Кунтӣдевӣ) парамахам̇си са тези, които могат да разберат чистата бхакти йога. Кунтӣдевӣ обръща внимание на това, че Богът идва (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м) главно за да даде бхакти йога на парамахам̇сите. Затова истинското значение на названието парамахам̇са е „чист предан на Бога“. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ направо утвърждава, че най-висшата цел е бхакти йога, чрез която човек приема трансценденталното любовно служене на Бога. Тези, които тръгват по пътя на бхакти йога, са истински парамахам̇си.

Богът е много милостив към всеки и затова имперсоналистите, които приемат бхакти като средство да се слеят с битието му в неговото безличностно брахмаджьоти, също постигат желаната си цел. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Богът обещава успех на всички: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ има два вида парамахам̇си: брахма̄нандӣ (имперсоналисти) и према̄нандӣ (предани). И двете категории постигат целите си, въпреки че према̄нандӣте са по-щастливи от брахма̄нандӣте. Но хората и от двете категории са трансценденталисти и нямат нищо общо с низшата, материалната природа, пълна с неизменни житейски страдания.

Трансценденталните проявления на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а имат два аспекта. От една страна, Той е постоянен спътник на чистите предани и затова става потомък на династията Яду, приятел на Арджуна, един от жителите на Вр̣нда̄вана, син на Нанда-Яшода̄, приятел на Суда̄ма̄, Шрӣда̄ма̄ и Мадхуман̇гала, любим на девойките от Враджабхӯми и пр. Това е част от личностния му аспект. А чрез безличностния си аспект Той разпространява сиянието брахмаджьоти, което е безкрайно и всепроникващо. Една част от всепроникващото брахмаджьоти, което може да се сравни със слънчевите лъчи, е обвита от мрака на махат-таттва; тази незначителна част се нарича материален свят. В материалния свят има безброй вселени, подобни на вселената, която познаваме, и във всяка от тях има стотици хиляди планети, подобни на планетата, на която живеем. В една или друга степен материалистите са привлечени от безкрайно разпространяващото се сияние на Бога, а преданите се интересуват повече от личната му форма, от която произлиза всичко (джанма̄дй ася ятах̣). Както слънчевите лъчи се излъчват от слънцето, така брахмаджьоти се излъчва от Голока Вр̣нда̄вана, най-висшата духовна планета в духовното небе. Необятната духовна шир е изпълнена с духовни планети, наречени Вайкун̣т̣хи, и се простира далеч отвъд материалното небе. Материалистите нямат достатъчно знание дори за материалното небе – какво могат да си представят те за духовното? Затова материалистите винаги остават далеч от Бога. Дори ако след време успеят да изобретят машина, чиято скорост се доближава до скоростта на вихъра или на ума, те пак няма да могат да достигнат планетите в духовното небе. Затова за тях Богът и неговата обител винаги ще си останат мит и неразрешима загадка, а преданите винаги ще могат да общуват с Бога.

Великолепието на Бога в духовното небе е безкрайно. В своите пълни части Той живее заедно с освободените си предани спътници на всяка от неизброимите духовни планети във Вайкун̣т̣ха, а имперсоналистите, които искат да се слеят с битието на Бога, могат да бъдат само духовни искри в брахмаджьоти. Те не притежават необходимите качества, за да станат спътници на Бога на планетите във Вайкун̣т̣ха или на върховната планета Голока Вр̣нда̄вана, която в Бхагавад-гӣта̄ е наречена мад-дха̄ма, а тук – сва-дха̄ма.

Тази мад-дха̄ма или сва-дха̄ма е описана в Бхагавад-гӣта̄ (15.6) по следния начин:

За да се осветява, тази сва-дха̄ма на Бога няма нужда от светлината на слънцето, на луната или на електричеството. Тя е върховната обител и който отиде там, никога повече не се връща в материалния свят.

Планетите Вайкун̣т̣хи и Голока Вр̣нда̄вана са самоозаряващи се. Лъчите на тези сва-дха̄ми на Бога изграждат същността на брахмаджьоти. Както се потвърждава във Ведите – в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.10), Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.14):

В сва-дха̄ма няма нужда от слънце, луна и звезди, за да има светлина. Там няма нужда от електричество и от осветителни тела. И не само това; блясъкът на тези самоозаряващи се планети е източник на цялото сияние. Всичко, което свети, отразява лъчите на сва-дха̄ма.

Заслепен от сиянието на безличностното брахмаджьоти, човек не може да познае личностната природа на трансценденталното. Затова в Ӣшопаниш̣ад (15) преданият се моли Богът да отдръпне ослепителното си сияние, така че той да види истината. Там се казва:

„О, Господи, Ти поддържаш всичко – както материята, така и духа – и всичко процъфтява благодарение на твоята милост. Преданото служене на Теб (бхакти йога) е истинската религия (сатя-дхарма) и аз съм се посветил на това служене. Милостиво ме защити и ми покажи истинското си лице. Моля Те, вдигни булото на своето сияние брахмаджьоти, за да мога да видя формата Ти на вечно блаженство и знание“.

Тук най-великият авторитет, Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ, предлага най-висшата форма на религиозни дейности, чрез която човек се освобождава последиците на всичките си грехове. Кӣртанам, или славене на Бога, може да се извършва по най-различни начини: чрез помнене, чрез посещаване на храмовете за среща с мӯртите, чрез отдаване на молитви пред Бога и слушане на възхвалите за Бога от Шрӣмад Бха̄гаватам или Бхагавад-гӣта̄. Кӣртанам може да се извършва, като се пее за величието на Бога с красиви мелодии или като се четат на глас Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄.

Преданите не бива да страдат от отсъствието на Бога, макар и да им се струва, че са лишени от общуване с него. Процесите на преданото служене – възпяване, слушане, помнене и т.н. (независимо дали всички заедно, част от тях или дори само един), носят желания резултат, като ни дават възможност да общуваме с Бога в хода на трансценденталното любовно служене. Дори само звукът от святото име на Бог Кр̣ш̣н̣а или Ра̄ма веднага може да одухотвори и пречисти атмосферата. Трябва да знаем, че там, където се отдава такова чисто трансцендентално служене, Богът присъства лично, затова преданият, който извършва кӣртанам без оскърбления, общува с Бога непосредствено. Помненето и молитвите също могат да донесат желания резултат, ако се извършват правилно и под умело ръководство. Човек не трябва да си измисля начини на предано служене. В храмовете той може да обожава формата на Бога, а в джамиите и църквите, където Богът не е представен като личност, може да му отдава предани молитви. Човек непременно ще се освободи от последиците на греховете си, стига да се пази да не извършва умишлено грехове, с надеждата, че ще се освободи от последиците им, като се покланя в храма или се моли в църквата. Манталитетът, който кара човека да извършва преднамерени грехове и после да се уповава на силата на преданото служене, се нарича на̄мно бала̄д яся хи па̄па-буддхих̣ и е най-голямото оскърбление в преданото служене. Затова слушането е много важно – то помага на човека да избягва капаните на този вид грехове. И за да подчертае особената важност на слушането, Госва̄мӣ призовава всеблагото провидение.

Бог Кр̣ш̣н̣а многократно наставлява Арджуна, но всъщност наставлява и всички, които се стремят да станат негови чисти предани. В края на Бхагавад-гӣта̄ (18.64 – 66) Той дава най-поверителните си наставления:

„Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро. Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.

Мъдрите хора приемат сериозно последната повеля на Бога. Знанието за аза е първата стъпка в духовното осъзнаване и се нарича поверително знание. Още една крачка напред е знанието за Бога и то се нарича още по-поверително. Кулминация в знанието на Бхагавад-гӣта̄ е знанието за Бога. Когато човек постигне това равнище, той естествено и доброволно става предан на Бога, за да му отдава любовно трансцендентално служене. В основата на преданото служене винаги стои любовта към Бога – по това то се различава от обикновеното служене, което предписват карма йога, гя̄на йога или дхя̄на-йога. В Бхагавад-гӣта̄ са дадени различни наставления за хора от различни категории, описани са варн̣а̄шрама дхарма, сання̄са-дхарма, яти-дхарма, животът в отречение, овладяването на сетивата, медитацията, усъвършенстването на мистичните сили и т.н., но този, който напълно се отдаде на Бога, за да му служи със спонтанна любов, всъщност овладява същината на цялото знание, изложено във Ведите. Човек, който умело следва този процес, незабавно постига съвършенството на живота. А съвършенство на човешкия живот е брахма-гати, напредъкът по пътя към духовното съществуване. Въз основа на твърденията на Ведите Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ формулира, че брахма-гати означава освободеното живо същество да получи форма като формата на Бога и да живее вечно на някоя от духовните планети в духовното небе. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършенството на живота, без да трябва да следват трудни методи. Животът в преданото служене е изпълнен с кӣртанам, смаран̣ам, ӣкш̣ан̣ам и т.н., както се спомена в предишния стих. Човек трябва да приеме простия път на преданото служене, за да постигне висшето съвършенство, което е достъпно за всички човешки форми на живот във всички части на света. Когато Брахма̄ видял Бог Кр̣ш̣н̣а като палаво дете във Вр̣нда̄вана, той отправил към него следната молитва:

Бхакти йога е най-висшето съвършенство, което интелигентният човек може да постигне, вместо да извършва безчет духовни дейности. Сравнението в цитираната шлока е много точно. Една шепа ориз струва повече от купища оризови люспи. Ето защо човек не трябва да се полъгва по „фокусите“ на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а или по гимнастическите упражнения на йога, а под ръководството на истински духовен учител трябва старателно да се залови с простия път на кӣртанам, смаран̣ам и т.н. и да постигне без трудности най-висшето съвършенство.

Напредъкът в знанието, склонността към благотворителност, политическото, социалното или религиозното водачество на човечеството, философските размишления, следването на йога, майсторското владеене на ведическите ритуали и всички подобни висши човешки качества водят до съвършенство само когато се използват в служене на Бога. Ако не намерят такова приложение, те се превръщат в източник на беди за хората. Всичко може да се използва или за собствено сетивно наслаждение, или в служене на някой друг. Егоизмът също е два вида – личен и разширен, но между тях двата няма качествена разлика. Кражбата, която човек извършва заради самия себе си или в името на семейството си, по същество е една и съща – престъпление. Крадец, който не се признава за виновен, защото е извършил кражбата не заради себе си, а в името на обществото или родината си, не е бил оправдаван никога от законите на нито една държава. Хората обикновено не знаят, че личните интереси на живото същество стават съвършени само когато съвпадат с интересите на Бога. Например какво представлява стремежът за поддържане на тялото? Човек печели пари, за да поддържа тялото си (собственото или общественото), но ако у него няма съзнание за Бога, ако той поддържа тялото си не с цел да осъзнае връзката си с Бога, всичките му иначе добронамерени усилия за изхранване на тялото приличат на опитите на животните да се грижат за телата си. Целта на поддържането на човешкото тяло е различна от целта на поддържането на животинското тяло. Затова напредъкът в знанието, икономическото развитие, философските изследвания, изучаването на ведическата литература или дори благочестивите дейности (благотворителност, откриване на болници, раздаване на зърнени храни) трябва да се извършват така, че да са свързани с Бога. Цел на всички действия и усилия трябва да бъде удовлетворяването на Бога, а не на някоя друга личност, независимо дали отделен индивид или колектив (сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам). В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) е потвърден този принцип, като се казва, че всички подаяния, които даваме, и всички отречения, които извършваме, трябва да посвещаваме на Бога, т.е. да ги извършваме само заради него. Докато нямат съзнание за Бога, водачите на атеистичната човешка цивилизация няма да могат да постигнат резултата, към който се стремят в областта на образованието, икономиката и пр. А за да развие такова съзнание, човек трябва да слуша за всеблагия Бог от произведения като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.

Кира̄та е провинция от древната Бха̄рата-варша, спомената в Бхӣш̣ма-парва на Маха̄бха̄рата. Обикновено за кира̄тите се смята, че са туземните племена на Индия. Мястото на древната провинция Кира̄та вероятно е било там, където днес са разположени Сантал Парганас в Бихар и Чхота Нагпур.

Хӯн̣а. Провинция на хӯн̣ите се нарича територията, на която днес се намира Източна Германия и част от Русия. Понякога хӯн̣и се наричат и един вид планински племена.

А̄ндхра е провинция в Южна Индия, спомената в Бхӣш̣ма-парва на Маха̄бха̄рата. И до днес тя съществува под това име.

Пулинда. Жителите на провинция Пулинда са споменати в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 174.38). Тази страна била завладяна от Бхӣмасена и Сахадева. Като пулинди са известни гърците; във Вана-парва на Маха̄бха̄рата се казва, че неведическите племена, които обитават тази част на света, един ден ще управляват света. Пулинда била една от провинциите на Бха̄рата и жителите ѝ се числели към кастата на царете кш̣атрии. Но по-късно те изоставили браминската култура и затова са споменавани като млеччхи (също както хората, които не следват ислямската култура, са наричани кафири, а които не следват християнската култура са наричани езичници).

А̄бхӣра. Това име също се среща в Маха̄бха̄рата – в Сабха̄-парва и в Бхӣш̣ма-парва. Там се казва, че тази провинция е разположена край река Сарасватӣ в Синд. В миналото днешната провинция Синд се простирала чак до другия бряг на Арабско море и жителите ѝ се наричали а̄бхӣри. Те били под господството на Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира. Ма̄ркан̣д̣ея е казал, че млеччхите от тази част на света един ден също ще управляват Бха̄рата. По-късно думите му се потвърдили на практика, както и казаното за пулиндите. Александър Велики завладял Индия като представител на пулиндите, а Мохамед Гхори я покорил от името на а̄бхӣрите. А̄бхӣрите по-рано също били кш̣атрии, които следвали браминската култура, но с течение на времето прекъснали връзката си с нея. Като а̄бхӣри станали известни кш̣атриите, които в страх от Парашура̄ма се укрили в Кавказките планини. А земята, която населявали, започнала да се нарича А̄бхӣрадеша.

Шумбхи, или кан̇ки, са жителите на Кан̇ка, провинция в древна Бха̄рата, която е спомената в Маха̄бха̄рата.

Явани. Явана е името на един от синовете на Маха̄ра̄джа Яя̄ти, на когото било поверено управлението на Турция. Тъй като са потомци на Маха̄ра̄джа Явана, турците се наричат явани. Яваните били кш̣атрии, но по-късно, когато изоставили браминската култура, станали млеччха явани. Те са описани в Маха̄бха̄рата (А̄ди-парва, 85.34). Като Явана бил известен и един принц на Турвасу, чиито земи били покорени от Сахадева, един от Па̄н̣д̣авите. Принуден от Карн̣а, Явана от запад се сражавал в битката при Курукш̣етра на страната на Дурьодхана. Било предречено, че яваните ще завладеят Индия, и това предсказание също се осъществи на практика.

Кхаса. За жителите на Кхасадеша се споменава в Маха̄бха̄рата (Дрон̣а-парва). Обикновено кхаси се наричат тези, на които почти не им растат мустаци. Следователно кхаси са монголците, китайците и другите, които се отличават с такава особеност.

Гореспоменатите названия се отнасят за различни народи, населяващи земята. Дори и тези, които постоянно извършват грехове, могат да се променят и да станат съвършени човешки същества, ако приемат убежище при преданите на Бога. Исус Христос и Мохамед са двама могъщи предани, извършили огромно служене в името на Бога по цялата земя. От думите на Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ става ясно, че ако вместо да се поддържа безбожна цивилизация, каквато е съвременната, управлението на световните дела се повери в ръцете на предани на Бога (за която цел вече е основана световна организация – Международното общество за Кришна съзнание), тогава по милостта на всемогъщия Бог ще могат коренно да се променят сърцата на хората по целия свят, защото преданите са упълномощени и способни да предизвикат такава промяна, като пречистят потъналите в прах умове на хората. Политиците по света могат да запазят постовете си – чистите предани на Бога не се интересуват нито от политическо водачество, нито от дипломатически кариери. Тяхното единствено желание е политическата пропаганда да не заблуждава хората и те да не провалят ценния си човешки живот в следването на цивилизация, която е неминуемо обречена. Ако политиците започнат да ръководят според добрите съвети на преданите, благодарение на пречистващото влияние на преданите в световната обществено-политическа обстановка ще настъпи огромна промяна. Това наблюдаваме в случая с Бог Чайтаня. Шукадева Госва̄мӣ започна молитвата си с думите ят-кӣртанам; Бог Чайтаня също казва, че ако се повтаря святото име на Бога, в сърцето настъпва огромна промяна, в резултат на което изчезват всички предизвикани от политиците противоречия между нациите. А след потушаването на пожара на неразбирателството идват и други блага. Крайната цел е човек да се върне вкъщи, обратно при Бога, както вече няколко пъти говорихме на тези страници.

Според ваиш̣н̣авизма, култа на предаността, по пътя към осъзнаването на Бога може да напредва всеки. Ваиш̣н̣авите са достатъчно могъщи, за да превърнат във ваиш̣н̣ави дори кира̄тите и другите изброени по-горе племена. В Бхагавад-гӣта̄ (9.32) Богът казва, че всички могат да станат предани (дори и тези, които са низши по рождение – жените, шӯдрите и вайшите) и всички, които станат предани, могат да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Единственото условие е да приемат подслон при чист предан на Бога, който познава из основи трансценденталната наука за Кр̣ш̣н̣а (Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам). Независимо в коя част на света е роден, всеки човек, който владее науката за Кр̣ш̣н̣а, може да стане чист предан, да бъде духовен учител на хората и да ги спаси, като пречисти сърцата им. Колкото и да е грешен един човек, той непременно ще се пречисти, ако редовно общува с чист ваиш̣н̣ава. Следователно ваиш̣н̣авите имат правото да приемат ученици от всички краища на света, независимо от кастата и вероизповеданието им, и с помощта на регулиращите принципи да ги издигат до положението на чисти ваиш̣н̣ави, трансцендентални към браминската култура. Кастовата система, или варн̣а̄шрама дхарма, вече отживява дори сред тези, които се зоват нейни последователи. В контекста на съвременните обществени, политически и икономически преломи е невъзможно да се възстановят функциите на тази система. Независимо от обичаите, характерни за неговата страна, човек духовно може да бъде приет в култа на ваиш̣н̣авизма и безпрепятствено да напредва в трансценденталния процес. По волята на Бог Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху трансценденталната религия на Шрӣмад Бха̄гаватам и Бхагавад-гӣта̄ може да се проповядва по целия свят и да спасява всички, които желаят да я приемат. Всички мъдри и любознателни хора ще приемат културната пропаганда на преданите, независимо от националните си традиции. Един ваиш̣н̣ава никога не съди за ваиш̣н̣авите по произхода им, така както никога не смята мӯртите на Бога в храма за идоли. И за да отстрани всички съмнения във връзка с това, Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се моли за благословията на всемогъщия Бог (прабхавиш̣н̣аве намах). Както камъкът и дървото се преобразяват трансцендентално, когато всемогъщият Бог под формата на мӯрти в храма приема арчана, смиреното служене на преданите си, така тялото на чистия ваиш̣н̣ава се променя и става трансцендентално, когато той се отдаде на служене на Бога и бъде обучен от опитен ваиш̣н̣ава. Наставленията, които трябва да следват ваиш̣н̣авите във връзка с това, гласят: арчйе виш̣н̣ау шила̄-дхӣр гуруш̣у нара-матир ваиш̣н̣аве джа̄ти-буддхих̣ шрӣ-виш̣н̣ор на̄мни шабда-са̄ма̄ня-буддхих̣ и т.н. – „Човек не трябва да мисли, че мӯртите на Бога, обожавани в храма, са идоли, че упълномощеният духовен учител е обикновен човек и че чистите ваиш̣н̣ави принадлежат към определена каста“. (Падма Пура̄н̣а)

Заключението е, че всемогъщият Бог може да приеме лично или чрез духовния учител, който е негово истинско проявление, всеки човек, независимо от обстоятелствата, независимо от коя част на света произхожда той. За да ни поучи с примера си, Бог Чайтаня приел за предани много хора от общности, по-низши от тези на варн̣а̄шрамитите. Самият Той казва за себе си, че не принадлежи към никоя каста или обществена група, а е вечен слуга на слугата на Бога, който се грижи за девойките на Вр̣нда̄вана (Бог Кр̣ш̣н̣а). Това е пътят на себепознанието.

Въпреки че Върховният Бог, Божествената Личност, е господар на последователите на всички пътища за себепознание, само тези, които не се домогват до нищо, могат да го опознаят. Всички се стремят към вечен мир или вечен живот и за да постигнат тази цел, или изучават ведическите и другите религиозни писания, или се подлагат на сурови отречения като философи емпирици, йогӣ мистици и чисти предани. Но само преданите могат да разберат до съвършенство Върховния Бог, защото те са над всички домогвания. Тези, които са поели пътя към себепознанието, обикновено се делят на кармӣ, гя̄нӣ, йогӣ и предани на Бога. Кармӣте, които са привлечени най-много от плодоносните дейности във ведическите ритуали, се наричат бхукти-ка̄мӣ – такива, които желаят материално наслаждение. Гя̄нӣте, които се опитват да се слеят с Върховния чрез умозрителни разсъждения, се наричат мукти-ка̄мӣ – такива, които искат да се освободят от материалното съществуване. Йогӣте мистици, които се подлагат на различни отречения, за да овладеят осемте вида материални съвършенства, и които накрая достигат Свръхдушата (Парама̄тма̄) в състояние на транс, се наричат сиддхи-ка̄мӣ – такива, които се стремят към съвършенството да бъдат по-леки и от най-лекото, по-тежки и от най-тежкото, да получават всичко, което желаят, да могат да управляват всеки, да създават всичко, което поискат и т.н. Могъщият йогӣ умее всичко това. Но преданите на Бога не се стремят към нищо за свое лично удовлетворение. Единственото им желание е да служат на Бога, защото Богът е велик, а те, живите същества, са негови вечно подчинени частици. Съвършеното осъзнаване на аза помага на преданите да се освободят от всички желания, да не желаят нищо за себе си. Затова те се наричат ниш̣ка̄мӣ, лишени от желания. Природата на живото същество е такава, че то не може да няма желания (бхукти-ка̄мӣте, мукти-ка̄мӣте и сиддхи-ка̄мӣте желаят това, което им носи лично удовлетворение), но преданите на Бога са ниш̣ка̄мӣ, защото желаят това, което би удовлетворило Бога. Те са напълно зависими от повелите на Бога и винаги са готови да изпълняват задълженията си, за да го удовлетворят.

В началото Арджуна се проявил като един от тези, които се стремят към собствено удовлетворение, защото не искал да се сражава в битката при Курукш̣етра. За да му помогне да се освободи от всички желания, Богът му предал Бхагавад-гӣта̄, която обяснява пътя на карма йога, гя̄на йога, хат̣ха йога и бхакти йога. Тъй като бил безкористен и искрен, Арджуна променил решението си и удовлетворил Бога, съгласявайки се да се сражава (кариш̣йе вачанам̇ тава). По този начин той се освободил от всички желания.

Тук се посочват като пример Брахма̄ и Шива, защото Брахма̄джӣ, Шива, Шрӣматӣ Лакш̣мӣджӣ и четиримата Кума̄ри (Санака, Сана̄тана и другите) са основателите на четирите ваиш̣н̣ава-сампрада̄и, в които няма желания. Последователите им не се домогват до нищо. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява думата гата-вялӣкаих̣ като проджджхита-каитаваих̣ – „тези, които не се домогват до нищо“ (а това са само чистите предани). В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) се казва:

Няма покой за тези, които извършват благочестиви дейности заради резултатите от тях, за тези, които искат да се освободят и да се слеят с Върховния и за тези, които желаят материалните съвършенства на мистичните сили, защото всички те искат нещо за себе си. Преданите са напълно умиротворени, защото не желаят нищо за себе си и винаги са готови да служат на желанията на Бога. И така, заключението е, че Богът е Бог за всички, тъй като никой не може да осъществи желанията си без неговото разрешение. Както самият Той казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.9), само Той може да изпълнява желанията, защото е адхӣшвара (изначалният повелител) на всички – веда̄нтисти, велики карма-ка̄н̣д̣ӣи, изтъкнати религиозни водачи, големи аскети и всички, които се стремят към духовен напредък. Но него самия го осъзнават само безкористните предани. Затова Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обръща специално внимание на преданото служене на Бога.

Шукадева Госва̄мӣ е един от видните гата-вялӣки, които са освободени от погрешни схващания, и затова разкрива прозрението си за Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а – Той е Божествената Личност, най-висшето съвършенство. Всички се стремят към благоволението на богинята на щастието, без да знаят, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е любимият съпруг на всички богини на щастието. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че в трансценденталната си обител Голока Вр̣нда̄вана Богът пасе кравите сурабхи, заобиколен от стотици хиляди богини на щастието, които му служат. Богините на щастието са проявления на трансценденталната енергия на удоволствието на Бога (хла̄динӣ-шакти), която е част от вътрешната му енергия. Когато бил на Земята, Богът показал отчасти дейностите на своята енергия на удоволствието в забавленията си ра̄са-лӣла̄, за да привлече обусловените души, които иначе се стремят само към измамното удоволствие на долнопробното полово наслаждение. Чистите предани на Бога като Шукадева Госва̄мӣ, който напълно бил преодолял влечението към отвратителния полов живот в материалния свят, разисквали действията на енергията на удоволствието на Бога не заради секс, а за да се насладят на трансценденталния вкус, който пленените от половия живот материалисти не могат да усетят. Половият живот в материалния свят е главната причина за обусловеното съществуване в оковите на илюзията и Шукадева Госва̄мӣ със сигурност бил напълно равнодушен към него; освен това проявленията на енергията на удоволствието на Бога нямат никаква връзка с толкова низко нещо като половия живот в материалния свят. Бог Чайтаня бил много стриктен сання̄сӣ и не позволявал на никоя жена да се приближи до него дори за да се поклони и да му отдаде почитанията си. Той не слушал дори молитвите на дева-да̄сӣте в храма на Джаганна̄тха, защото на сання̄сӣте е забранено да слушат песните на жени. Но въпреки че бил толкова стриктен сання̄сӣ, Той провъзгласил обожанието, извършвано от гопӣте на Вр̣нда̄вана, за най-висшето любовно служене, което може да се отдаде на Бога. Шрӣматӣ Ра̄дха̄ра̄н̣ӣ е най-главната от всички тези богини на щастието, затова Тя е като второ аз на Бога, в което е въплътено удоволствието му. Тя не се различава от Кр̣ш̣н̣а.

Ведическите ритуали препоръчват различни видове жертвоприношения, за да се постигне най-голямото благо в живота. Всички блага, които се получават чрез извършването на жертвоприношения, се дават от богинята на щастието. И тъй като Богът е съпруг и любим на богинята на щастието, Той е господарят и на всички жертвоприношения. В крайна сметка именно Той се наслаждава на всички видове яги; затова Виш̣н̣у се нарича още Ягя-пати. В Бхагавад-гӣта̄ се препоръчва всичко да се върши в името на Ягя-пати (ягя̄рта̄т карман̣ах̣), защото в противен случай дейностите ще носят на хората обусловено съществуване, подчинено на законите на материалната природа. Тези, които не са се освободили от погрешните схващания (вялӣкам), извършват жертвоприношения, за да удовлетворят маловажните полубогове. Но преданите на Бога знаят добре, че Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е върховният наслаждаващ се на всички жертвоприношения. Затова те извършват сан̇кӣртана-ягя (шраван̣ам кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣), която е специално препоръчана за епохата на Кали. В Кали юга не е възможно да се осъществяват други видове жертвоприношения, защото липсват подходящи условия и опитни жреци.

От Бхагавад-гӣта̄ (3.10 – 11) научаваме, че след като дал ново раждане на обусловените души във вселената, в името на благоденствието и щастливия живот Брахма̄ им завещал извършването на жертвоприношения. Като извършват жертвоприношения, обусловените души никога няма да срещат трудности с изхранването си. Накрая те ще пречистят битието си и по естествен начин ще се издигнат до духовното съществуване, което е истинската природа на живото същество. Обусловените души никога не трябва да изоставят извършването на жертвоприношения, благотворителността и отреченията. Целта на всички жертвоприношения е да се удовлетвори Ягя-пати, Божествената Личност. Богът се нарича още и Праджа̄-пати. Според Кат̣ха Упаниш̣ад единният Бог е предводителят на безбройните живи същества. Той е този, който ги поддържа (еко бахӯна̄м̇ йо видадха̄ти ка̄ма̄н). Затова Богът е наричан върховен Бхӯта-бхр̣т, поддръжник на всички живи същества.

Живите същества са надарени с интелигентност, съответстваща на миналите им дейности. Те не притежават еднаква интелигентност, защото както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), развитието на интелигентността се контролира от Бога. Като Парама̄тма̄, Свръхдуша, Богът живее във всяко сърце и единствено от него идва силата на паметта, на знанието и на забравата (маттах̣ смр̣тир гя̄нам апоханам̇ ча). По милостта на Бога някои ясно могат да си спомнят миналите си дейности, докато за други това е непосилно. По милостта на Бога някои са надарени с изключителен интелект, докато пак по волята на Бога други са глупаци. Следователно Богът е Дхия̄м-пати, господар на интелигентността.

Обусловените души се опитват да станат господари на материалния свят. Всеки се опитва да властва над материалната природа, като използва всички възможности на интелигентността си. Тази злоупотреба с интелигентността на живото същество се нарича безумие. Човек трябва да използва интелигентността си, за да се освободи от материалните окови. Но от безумие обусловените души използват цялата си енергия и интелигентност за сетивно наслаждение и съзнателно извършват всякакви злодеяния. Вместо да постигнат необусловен живот и пълна свобода, безумните обусловени души потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в различните видове робство в материалните тела. Всичко, което виждаме в материалното проявление, е сътворено от Бога. Затова Богът е истинският собственик на всички вселени. Обусловената душа може да се наслаждава на една частица от това материално творение, но не независимо, а под контрола на Бога. Така ни учи Ӣшопаниш̣ад. Човек трябва да се задоволява с това, което му дава Господарят на вселената. Само от лудост живите същества се опитват да посягат на чуждия дял от материалните блага.

От безпричинна милост към обусловените души Богът на вселената идва с помощта на собствената си енергия (а̄тма-ма̄я̄), за да възстанови вечната връзка между живите същества и себе си. Той съветва всички да му се отдадат, вместо да се обявяват за господари, които се наслаждават в ограничена степен и под неговия надзор. Когато идва, Той доказва колко по-голяма е способността му да се наслаждава и я показва, като (например) приема шестнадесет хиляди съпруги едновременно. Обусловената душа се гордее, когато има дори само една съпруга, но за Бога това е смешно. Интелигентните хора могат да разберат кой е истинският съпруг – всъщност Богът е съпругът на всички жени в своето творение, а обусловените души, които Той управлява, се гордеят, че имали една или две съпруги.

Всички титли пати, споменати в този стих, са приложими само към Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, затова Шукадева Госва̄мӣ говори за пати и гати на династията Яду. Я̄давите знаели, че Бог Кр̣ш̣н̣а е всичко, и след като Той завършил трансценденталните си забавления на Земята, те се върнали при него. Династията Яду била унищожена по волята на Бога, защото потомците ѝ трябвало да се завърнат вкъщи заедно с Кр̣ш̣н̣а. Изтреблението на династията Яду било материално „представление“, режисирано от Върховния Бог; Богът и Я̄давите са вечни спътници. И така, Богът е водачът на всички предани и затова Шукадева Госва̄мӣ му отдава с любов смирените си почитания.

След като положат неимоверни усилия, за да овладеят сетивата си, йогӣте мистици могат да изпаднат в йогически транс и да видят Свръхдушата, която се намира у всеки, но чистите предани, просто като помнят всеки миг лотосовите нозе на Бога, постигат истински транс, защото тази реализация пречиства напълно ума и интелигентността им от болестта на материалното наслаждение. Чистите предани разбират, че са паднали в океана на раждането и смъртта и непрекъснато се молят на Бога да ги спаси. Единственото им желание е да станат песъчинка от трансценденталния прах в лотосовите нозе на Бога. По милостта му те загубват всякакво влечение към материалните удоволствия и за да се предпазят от замърсяванията на материалния свят, постоянно мислят за лотосовите нозе на Бога. В една от молитвите си цар Кулашекхара, велик предан на Бога, казва:

„О, Кр̣ш̣н̣а, нека умът ми се гмурне като лебед сред стъблата на твоите лотосови нозе и остане омотан в плетеницата им. Как иначе ще мога да мисля за Теб, когато със задавено гърло изпускам последното си дихание?“

Лебедите много обичат да плуват сред лотосовите стъбла. Затова сравнението, направено тук, е много подходящо: докато не стане лебед, парамахам̇са, човек няма да може да навлезе сред лотосовите стъбла – да постигне лотосовите нозе на Бога. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че колкото и да са учени, умозрителните философи не могат да видят дори на сън Абсолютната Истина, пък даже и да размишляват върху нея цяла вечност. Богът си запазва правото да не се разкрива пред такива умуващи философи. Те не могат да проникнат сред лотосовите стъбла, до лотосовите нозе на Бога, затова стигат до различни заключения и накрая правят безсмислен компромис, казвайки: „Колкото хора, толкова и пътища (ятха̄-ручам)“. Но Богът не е дребен търговец, който се старае да удовлетвори всичките си клиенти от борсата на умствените спекулации. Богът е Абсолютната Божествена Личност и изисква от всички да се отдадат изцяло и единствено на него. Чистите предани, които следват пътя на предишните а̄ча̄рии, авторитети в преданото служене, могат да го видят чрез кристалното посредничество на истинския духовен учител (анупашянти). Те не се опитват да видят Бога чрез умозрителни размишления, а като следват стъпките на а̄ча̄риите (маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣). Затова различните ваиш̣н̣ава а̄ча̄рии винаги достигат до едни и същи заключения за Бога и за преданите. Бог Чайтаня твърди, че живото същество (джӣва) е вечен слуга на Бога и че е едновременно еднакво с Бога и различно от него. Тази таттва на Бог Чайтаня поддържат и четирите сампрада̄и в школата на ваиш̣н̣авизма (всички школи утвърждават, че служенето на Бога е вечно и продължава дори след освобождението). Нито един авторитетен ваиш̣н̣ава а̄ча̄ря не се мисли за равен на Бога.

Смирението на чистите предани, които изцяло са се посветили на служене на Бога, ги издига до състояние на транс, в което те осъзнават всичко, защото както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.10), Богът сам се разкрива на този, който е негов искрен предан. Богът е господарят на интелигентността на всички (дори и на неотдадените) и затова дарява предания си с необходимата интелигентност. Така той получава просветление и осъзнава истината за Бога и за различните му енергии. Нито разсъжденията за Абсолютната Истина, нито ловкото боравене с думи могат да дадат на човека разбиране за Бога. Той сам се разкрива на преданите, когато е напълно удовлетворен от служенето им. Шукадева Госва̄мӣ не е празен философ, нито пък проповедник на компромиса, че имало толкова пътища, колкото и хора. Напротив, той се моли единствено на Бога и се стреми да му достави трансцендентално удоволствие. Това е пътят за узнаване на Бога.

Както вече говорихме, Богът, като Свръхдуша у всички живи същества от Брахма̄ до нищожната мравка, дарява всички с необходимото им знание. Живото същество може да притежава знание от Бога в рамките на 50/64, т.е. седемдесет и осем процента от цялото съществуващо знание. Тъй като по природа е само частица от Бога, живото същество не е в състояние да възприеме цялото знание, което притежава Богът. В обусловеното си състояние то е обречено да забравя всичко, когато настъпва смяната на тялото, наречена смърт. След това Богът отново активира знанието, скрито в сърцето на всяко живо същество. Това се нарича пробуждане на знанието, защото процесът може да се сравни с пробуждането от сън или от безсъзнание. Пробуждането на знанието зависи изцяло от Бога, затова в реалния свят у различните хора откриваме различни степени на знание. Пробуждането на знанието не става от само себе си, нито пък се дължи на взаимодействие между материалните елементи. Източникът на знанието е самият Бог (дхия̄м̇ патих̣), защото дори Брахма̄ е подчинен на властта на върховния творец. В началото на творението най-напред се ражда Брахма̄, но не от баща и майка, защото преди него няма други живи същества. Брахма̄ се ражда от лотоса, който израства от корема на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Затова той се нарича Аджа. Брахма̄, или Аджа, също е живо същество, неотделима частица от Бога, но понеже е най-добродетелният предан, след главното сътворение, което Богът извършва с посредничеството на материалната природа, Той вдъхновява него за вторично сътворение. Следователно нито материалната природа, нито Брахма̄ са независими от Бога. Учените-материалисти могат само да наблюдават процесите в материалната природа, без да разбират кой ги ръководи, както детето наблюдава действието на електричеството, без да знае за инженера в електроцентралата. Несъвършенството на материалните учени се дължи на недостатъчното им знание. Ведическото знание било вложено най-напред у Брахма̄, затова изглежда като че ли Брахма̄ е неговият източник. Без съмнение, Брахма̄ го изрекъл, но той бил вдъхновен от Бога да получи това трансценденталното знание, което всъщност произлиза непосредствено от самия Бог. По тази причина Ведите се наричат апаурушея – те не са създадени от сътворено същество. Богът е съществувал още преди сътворението (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т), затова словата, произнесени от него, са трансцендентални звукови вибрации. Между материалния и трансценденталния звук (пра̄кр̣та и апра̄кр̣та) има огромна разлика. Физиците могат да изследват единствено звука пра̄кр̣та, т.е. звука, който вибрира в материалното небе. Но никой в тази вселена не може да разбере ведическите звуци, записани със символи, докато не получи просветление чрез вибрациите на свръхестествения звук (апра̄кр̣та), който се предава по веригата на ученическата последователност – от Бога на Брахма̄, от Брахма̄ на На̄рада, от На̄рада на Вя̄са и т.н. Нито един светски учен не може да преведе ведическите мантри (химни) или да разкрие истинския им смисъл. Те не могат да бъдат разбрани, докато човек не е вдъхновен или посветен от авторитетен духовен учител. Изначалният духовен учител е самият Бог, източникът на парампара̄, от когото води началото си ученическата последователност, както ясно се казва в четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄. Човек, който не е получил трансценденталното знание от авторитетна парампара̄, е безполезен (випхала̄ мата̄х̣), колкото и добре да е овладял светските изкуства или наука.

Вдъхновен от самия Бог, Шукадева Госва̄мӣ се моли да успее правилно да обясни сложния процес на сътворението в отговор на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Духовният учител е шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам – за разлика от светските учени той не се занимава със създаване на теории.

Като предан, който е напълно зависим от Бога, Шукадева Госва̄мӣ (за разлика от материалиста, който се гордее със собствените си способности) се стреми да удовлетвори Божествената Личност, за да могат словата му да имат успех и да бъдат оценени от слушателите. Когато постигне някакъв успех, преданият винаги мисли, че е бил само инструмент, и отказва да си приписва каквито и да било заслуги за това, което е извършил. Безбожният атеист иска да си приписва заслуги за всичко, което става, понеже не знае, че без разрешението на Върховния Дух, на Божествената Личност, не може да се полюшне дори стръкче трева. Затова Шукадева Госва̄мӣ иска да действа под ръководството на Върховния Бог, който е вдъхновил Брахма̄ да изговори ведическата мъдрост. Истините, изложени във ведическите писания, не са създадени от светски личности, нито пък са плод на въображението, както понякога смятат хората с ограничени знания. Ведическите истини са съвършени описания на същинската истина, лишени от грешки и неподвластни на илюзията. Шукадева Госва̄мӣ иска да представи истината за сътворението, но не като метафизична теория или философска хипотеза, а под формата на точни сведения и факти, защото самият Бог ще го вдъхновява да говори, както някога е вдъхновил за това Брахма̄джӣ. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), Богът е бащата на знанието на Веда̄нта и единственият, който познава истинския смисъл на тази философия. Следователно няма истина, по-висша от религиозните принципи, изложени във Ведите. Ведическото знание или религия се разпространява от авторитети като Шукадева Госва̄мӣ, защото те са смирени предани и слуги на Бога и не желаят да се самоизтъкват, провъзгласявайки се за тълкуватели на знанието. Така се предава ведическото знание – този начин се нарича още система на парампара̄, или низходящ процес.

Интелигентният човек разбира съвършено ясно, че нито едно материално творение (било то собственото му тяло, плодът или цветето) не може да израсне и да се развива, ако не е докоснато от духовната енергия. Дори и най-великите умове и изтъкнати учени на този свят могат да обясняват явленията от действителността само дотолкова, доколкото им позволява интелигентността и вдъхновението, дадени от Свръхдушата. Следователно източникът на всички истини е Върховният Дух, а не грубата материя, както смятат грубите материалисти. От ведическата литература научаваме, че най-напред Богът влязъл във вакуума на материалната вселена и чак след това постепенно възникнали всички неща. Освен това Богът се намира във всяко индивидуално живо същество като локализирана Парама̄тма̄; всичко, което Той прави, е много красиво. Шестнайсетте основни елементи на творението: земя, вода, огън, въздух, небе и единадесетте сетивни органа – най-напред се създават от Бога, а след това се проявяват у живите същества. Така възникват материалните елементи, за да им се наслаждават живите същества. Следователно красивият строеж на материалните проявления е осъществен от енергията на Бога, а индивидуалните живи същества могат само да се молят на Бога да разберат правилно тези проявления. Богът е върховното същество, Той е различен от Шукадева Госва̄мӣ и затова човек трябва да отправя молитвите си към него. Богът помага на живото същество да се наслаждава на материалното творение, но Той самият стои настрани от това мнимо наслаждение. Шукадева се моли на Бога Той не само милостиво да му помогне да изложи тези истини, но да помогне и на слушателите му да ги разберат.

Като обяснява смисъла на думата ведхасе, „съставителя на системата на трансценденталното знание“, Шрӣла Шрӣдхара Сва̄мӣ посочва, че тук се отдават почитания на Шрӣла Вя̄садева, който е инкарнация на Ва̄судева. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ се съгласява с това, но Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура задълбочава анализа и казва, че нектарът от устата на Бог Кр̣ш̣н̣а се предава на различните му съпруги, по който начин те овладяват изящните изкуства – музика, танци, облекло, украса и всичко останало, което доставя удоволствие на Бога. Несъмнено музиката, танците и украшенията, на които се наслаждава Богът, не са материални, защото още в самото начало Богът е наречен пара, трансцендентален. Потъналите в забрава обусловени души нямат представа за съществуването на това знание. Шрӣла Вя̄садева, който е инкарнация на Бога, съставил ведическите писания, за да съживи изгубилата се памет на обусловените души и да възстанови вечната им връзка с Бога. Следователно човек трябва да се опита да разбере ведическите писания – нектара, който Богът дава на съпругите си в своите любовни забавления – от лотосовата уста на Вя̄садева или Шукадева. Чрез постепенно развиване на трансценденталното знание човек може да стигне до трансценденталното изкуство на музиката и танците, които Богът показва в своята ра̄са-лӣла̄. Но без да е овладял ведическото знание, той няма да разбере трансценденталната природа на танца ра̄са и музиката на Бога. Чистите предани обаче се наслаждават по един и същ начин и на нектара под формата на задълбочени философски дискусии, и на нектара под формата на целувките на Бога в танца ра̄са, защото между двете неща няма материална разлика.

Брахма̄ получил ведическото знание веднага щом се родил от лотосовия цвят, израснал от пъпа на Виш̣н̣у. Затова той се нарича веда-гарбха, т.е. веда̄нтист още от утробата. Ако не притежава ведическо знание, т.е. съвършено, безпогрешно знание, никой не може да създаде нищо. Ведическо знание е всяко знание, което е истински научно и съвършено. От Ведите човек може да получи всякакво знание. Брахма̄ бил дарен с всесъвършено знание именно за да може да твори. След като Върховният Бог Хари му описал творението, Брахма̄ могъл да си го представи в завършен вид. На въпросите на На̄рада Брахма̄ отговорил точно с това, което чул от Бога. На̄рада повторил същото пред Вя̄са, а Вя̄са без никакви изменения предал това, което чул от На̄рада, на Шукадева. И Шукадева ще повтори тези същите слова, които чул от Вя̄са. Ето по какъв начин могат да се разберат Ведите. Езикът на Ведите може да се разтълкува единствено във веригата на ученическата последователност, за която се споменава по-горе. Не съществува друг начин.

От хипотези няма полза. Знанието трябва да е фактическо. Има много неща, които са сложни и които човек не може да разбере, докато не му ги обясни някой, който знае. Ведическото знание също е много трудно, затова трябва да се овладява по гореописаната система; в противен случай човек няма да може да го разбере.

Шукадева Госва̄мӣ се моли за милостта на Бога, за да може да повтори без изменения посланието, което самият Той предал на Брахма̄, а Брахма̄ предал на На̄рада. Следователно обяснението на Шукадева Госва̄мӣ за творението съвсем не е хипотеза, както твърдят материалистите. То е напълно вярно. Човек, който слуша това послание и се опитва да го разбере, получава съвършено знание за материалното творение.