Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.13

Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е цялостната форма както на материалното, така и на духовното съществуване. Акхила означава „цялостен, съвършен“, обратно на кхила, „низш“. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄, има два вида природа (пракр̣ти): материална и духовна, или външна и вътрешна енергия на Бога. Материалната природа се нарича апара̄, низша, а духовната природа се нарича висша или трансцендентална. Формата на Бога не е изградена от низшата, материалната природа; Той е съвършената трансценденталност. Освен това Той е мӯрти, т.е. притежава трансцендентална форма. По-малко интелигентните хора, които не познават трансценденталната форма на Бога, го описват като безличностен Брахман. Но Брахман е само сиянието на трансценденталното му тяло (яся прабха̄). Преданите, които познават трансценденталната форма на Бога, му отдават служене. По безпричинната си милост Богът им отвръща и ги освобождава от всички нещастия. Благочестивите хора в този свят, които следват правилата на Ведите, също са му скъпи и затова Той защитава и тях. А неблагочестивите и неотдадените се противят срещу принципите на Ведите, затова постоянно се натъкват на препятствия, когато вършат престъпните си дела. Някои от тях получават особеното благоволение на Бога – Той ги убива лично. Така станало с Ра̄ван̣а, Хиран̣якашипу и Кам̇са. По този начин демоните получават освобождение, с което Богът слага край на демоничните им деяния. Той е като нежен баща, независимо дали дарява преданите с благосклонността си или пък наказва демоните. Той е вечно милостив към всички, защото е цялостната, съвършената форма на битието, вместваща в себе си всички видове индивидуално съществуване.

Най-висшето равнище на духовно съществуване е равнището парамахам̇са. Според Шрӣматӣ Кунтӣдевӣ само парамахам̇сите могат да разберат истински Бога. Както човек осъзнава трансценденталността първо в качеството ѝ на безличностен Брахман, после на локализирана Парама̄тма̄ и накрая на Божествената Личност, Пуруш̣оттама, Бог Кр̣ш̣н̣а, така човек постепенно напредва и в сання̄са, духовния живот. Кут̣ӣчака, бахӯдака, паривра̄джака̄ча̄ря и парамахам̇са са последователните етапи в сання̄са, живота в отречение. Царица Кунтӣдевӣ, майката на Па̄н̣д̣авите, говори за тях в молитвите си към Бог Кр̣ш̣н̣а (Първа песен, глава осма). По правило парамахам̇си могат да бъдат както имперсоналистите, така и преданите, но според Шрӣмад Бха̄гаватам (по думите на Кунтӣдевӣ) парамахам̇си са тези, които могат да разберат чистата бхакти йога. Кунтӣдевӣ обръща внимание на това, че Богът идва (паритра̄н̣а̄я са̄дхӯна̄м) главно за да даде бхакти йога на парамахам̇сите. Затова истинското значение на названието парамахам̇са е „чист предан на Бога“. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ направо утвърждава, че най-висшата цел е бхакти йога, чрез която човек приема трансценденталното любовно служене на Бога. Тези, които тръгват по пътя на бхакти йога, са истински парамахам̇си.

Богът е много милостив към всеки и затова имперсоналистите, които приемат бхакти като средство да се слеят с битието му в неговото безличностно брахмаджьоти, също постигат желаната си цел. В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Богът обещава успех на всички: йе ятха̄ ма̄м̇ прападянте. Според Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ има два вида парамахам̇си: брахма̄нандӣ (имперсоналисти) и према̄нандӣ (предани). И двете категории постигат целите си, въпреки че према̄нандӣте са по-щастливи от брахма̄нандӣте. Но хората и от двете категории са трансценденталисти и нямат нищо общо с низшата, материалната природа, пълна с неизменни житейски страдания.