Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.14

Трансценденталните проявления на Върховния Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а имат два аспекта. От една страна, Той е постоянен спътник на чистите предани и затова става потомък на династията Яду, приятел на Арджуна, един от жителите на Вр̣нда̄вана, син на Нанда-Яшода̄, приятел на Суда̄ма̄, Шрӣда̄ма̄ и Мадхуман̇гала, любим на девойките от Враджабхӯми и пр. Това е част от личностния му аспект. А чрез безличностния си аспект Той разпространява сиянието брахмаджьоти, което е безкрайно и всепроникващо. Една част от всепроникващото брахмаджьоти, което може да се сравни със слънчевите лъчи, е обвита от мрака на махат-таттва; тази незначителна част се нарича материален свят. В материалния свят има безброй вселени, подобни на вселената, която познаваме, и във всяка от тях има стотици хиляди планети, подобни на планетата, на която живеем. В една или друга степен материалистите са привлечени от безкрайно разпространяващото се сияние на Бога, а преданите се интересуват повече от личната му форма, от която произлиза всичко (джанма̄дй ася ятах̣). Както слънчевите лъчи се излъчват от слънцето, така брахмаджьоти се излъчва от Голока Вр̣нда̄вана, най-висшата духовна планета в духовното небе. Необятната духовна шир е изпълнена с духовни планети, наречени Вайкун̣т̣хи, и се простира далеч отвъд материалното небе. Материалистите нямат достатъчно знание дори за материалното небе – какво могат да си представят те за духовното? Затова материалистите винаги остават далеч от Бога. Дори ако след време успеят да изобретят машина, чиято скорост се доближава до скоростта на вихъра или на ума, те пак няма да могат да достигнат планетите в духовното небе. Затова за тях Богът и неговата обител винаги ще си останат мит и неразрешима загадка, а преданите винаги ще могат да общуват с Бога.

Великолепието на Бога в духовното небе е безкрайно. В своите пълни части Той живее заедно с освободените си предани спътници на всяка от неизброимите духовни планети във Вайкун̣т̣ха, а имперсоналистите, които искат да се слеят с битието на Бога, могат да бъдат само духовни искри в брахмаджьоти. Те не притежават необходимите качества, за да станат спътници на Бога на планетите във Вайкун̣т̣ха или на върховната планета Голока Вр̣нда̄вана, която в Бхагавад-гӣта̄ е наречена мад-дха̄ма, а тук – сва-дха̄ма.

Тази мад-дха̄ма или сва-дха̄ма е описана в Бхагавад-гӣта̄ (15.6) по следния начин:

За да се осветява, тази сва-дха̄ма на Бога няма нужда от светлината на слънцето, на луната или на електричеството. Тя е върховната обител и който отиде там, никога повече не се връща в материалния свят.

Планетите Вайкун̣т̣хи и Голока Вр̣нда̄вана са самоозаряващи се. Лъчите на тези сва-дха̄ми на Бога изграждат същността на брахмаджьоти. Както се потвърждава във Ведите – в Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.10), Кат̣ха Упаниш̣ад (2.2.15) и Швета̄шватара Упаниш̣ад (6.14):

В сва-дха̄ма няма нужда от слънце, луна и звезди, за да има светлина. Там няма нужда от електричество и от осветителни тела. И не само това; блясъкът на тези самоозаряващи се планети е източник на цялото сияние. Всичко, което свети, отразява лъчите на сва-дха̄ма.

Заслепен от сиянието на безличностното брахмаджьоти, човек не може да познае личностната природа на трансценденталното. Затова в Ӣшопаниш̣ад (15) преданият се моли Богът да отдръпне ослепителното си сияние, така че той да види истината. Там се казва:

„О, Господи, Ти поддържаш всичко – както материята, така и духа – и всичко процъфтява благодарение на твоята милост. Преданото служене на Теб (бхакти йога) е истинската религия (сатя-дхарма) и аз съм се посветил на това служене. Милостиво ме защити и ми покажи истинското си лице. Моля Те, вдигни булото на своето сияние брахмаджьоти, за да мога да видя формата Ти на вечно блаженство и знание“.