Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.22

Както вече говорихме, Богът, като Свръхдуша у всички живи същества от Брахма̄ до нищожната мравка, дарява всички с необходимото им знание. Живото същество може да притежава знание от Бога в рамките на 50/64, т.е. седемдесет и осем процента от цялото съществуващо знание. Тъй като по природа е само частица от Бога, живото същество не е в състояние да възприеме цялото знание, което притежава Богът. В обусловеното си състояние то е обречено да забравя всичко, когато настъпва смяната на тялото, наречена смърт. След това Богът отново активира знанието, скрито в сърцето на всяко живо същество. Това се нарича пробуждане на знанието, защото процесът може да се сравни с пробуждането от сън или от безсъзнание. Пробуждането на знанието зависи изцяло от Бога, затова в реалния свят у различните хора откриваме различни степени на знание. Пробуждането на знанието не става от само себе си, нито пък се дължи на взаимодействие между материалните елементи. Източникът на знанието е самият Бог (дхия̄м̇ патих̣), защото дори Брахма̄ е подчинен на властта на върховния творец. В началото на творението най-напред се ражда Брахма̄, но не от баща и майка, защото преди него няма други живи същества. Брахма̄ се ражда от лотоса, който израства от корема на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Затова той се нарича Аджа. Брахма̄, или Аджа, също е живо същество, неотделима частица от Бога, но понеже е най-добродетелният предан, след главното сътворение, което Богът извършва с посредничеството на материалната природа, Той вдъхновява него за вторично сътворение. Следователно нито материалната природа, нито Брахма̄ са независими от Бога. Учените-материалисти могат само да наблюдават процесите в материалната природа, без да разбират кой ги ръководи, както детето наблюдава действието на електричеството, без да знае за инженера в електроцентралата. Несъвършенството на материалните учени се дължи на недостатъчното им знание. Ведическото знание било вложено най-напред у Брахма̄, затова изглежда като че ли Брахма̄ е неговият източник. Без съмнение, Брахма̄ го изрекъл, но той бил вдъхновен от Бога да получи това трансценденталното знание, което всъщност произлиза непосредствено от самия Бог. По тази причина Ведите се наричат апаурушея – те не са създадени от сътворено същество. Богът е съществувал още преди сътворението (на̄ра̄ян̣ах̣ паро 'вякта̄т), затова словата, произнесени от него, са трансцендентални звукови вибрации. Между материалния и трансценденталния звук (пра̄кр̣та и апра̄кр̣та) има огромна разлика. Физиците могат да изследват единствено звука пра̄кр̣та, т.е. звука, който вибрира в материалното небе. Но никой в тази вселена не може да разбере ведическите звуци, записани със символи, докато не получи просветление чрез вибрациите на свръхестествения звук (апра̄кр̣та), който се предава по веригата на ученическата последователност – от Бога на Брахма̄, от Брахма̄ на На̄рада, от На̄рада на Вя̄са и т.н. Нито един светски учен не може да преведе ведическите мантри (химни) или да разкрие истинския им смисъл. Те не могат да бъдат разбрани, докато човек не е вдъхновен или посветен от авторитетен духовен учител. Изначалният духовен учител е самият Бог, източникът на парампара̄, от когото води началото си ученическата последователност, както ясно се казва в четвърта глава на Бхагавад-гӣта̄. Човек, който не е получил трансценденталното знание от авторитетна парампара̄, е безполезен (випхала̄ мата̄х̣), колкото и добре да е овладял светските изкуства или наука.

Вдъхновен от самия Бог, Шукадева Госва̄мӣ се моли да успее правилно да обясни сложния процес на сътворението в отговор на въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Духовният учител е шротриям̇ брахма-ниш̣т̣хам – за разлика от светските учени той не се занимава със създаване на теории.