Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.21

След като положат неимоверни усилия, за да овладеят сетивата си, йогӣте мистици могат да изпаднат в йогически транс и да видят Свръхдушата, която се намира у всеки, но чистите предани, просто като помнят всеки миг лотосовите нозе на Бога, постигат истински транс, защото тази реализация пречиства напълно ума и интелигентността им от болестта на материалното наслаждение. Чистите предани разбират, че са паднали в океана на раждането и смъртта и непрекъснато се молят на Бога да ги спаси. Единственото им желание е да станат песъчинка от трансценденталния прах в лотосовите нозе на Бога. По милостта му те загубват всякакво влечение към материалните удоволствия и за да се предпазят от замърсяванията на материалния свят, постоянно мислят за лотосовите нозе на Бога. В една от молитвите си цар Кулашекхара, велик предан на Бога, казва:

„О, Кр̣ш̣н̣а, нека умът ми се гмурне като лебед сред стъблата на твоите лотосови нозе и остане омотан в плетеницата им. Как иначе ще мога да мисля за Теб, когато със задавено гърло изпускам последното си дихание?“

Лебедите много обичат да плуват сред лотосовите стъбла. Затова сравнението, направено тук, е много подходящо: докато не стане лебед, парамахам̇са, човек няма да може да навлезе сред лотосовите стъбла – да постигне лотосовите нозе на Бога. В Брахма сам̇хита̄ се казва, че колкото и да са учени, умозрителните философи не могат да видят дори на сън Абсолютната Истина, пък даже и да размишляват върху нея цяла вечност. Богът си запазва правото да не се разкрива пред такива умуващи философи. Те не могат да проникнат сред лотосовите стъбла, до лотосовите нозе на Бога, затова стигат до различни заключения и накрая правят безсмислен компромис, казвайки: „Колкото хора, толкова и пътища (ятха̄-ручам)“. Но Богът не е дребен търговец, който се старае да удовлетвори всичките си клиенти от борсата на умствените спекулации. Богът е Абсолютната Божествена Личност и изисква от всички да се отдадат изцяло и единствено на него. Чистите предани, които следват пътя на предишните а̄ча̄рии, авторитети в преданото служене, могат да го видят чрез кристалното посредничество на истинския духовен учител (анупашянти). Те не се опитват да видят Бога чрез умозрителни размишления, а като следват стъпките на а̄ча̄риите (маха̄джано йена гатах̣ са пантха̄х̣). Затова различните ваиш̣н̣ава а̄ча̄рии винаги достигат до едни и същи заключения за Бога и за преданите. Бог Чайтаня твърди, че живото същество (джӣва) е вечен слуга на Бога и че е едновременно еднакво с Бога и различно от него. Тази таттва на Бог Чайтаня поддържат и четирите сампрада̄и в школата на ваиш̣н̣авизма (всички школи утвърждават, че служенето на Бога е вечно и продължава дори след освобождението). Нито един авторитетен ваиш̣н̣ава а̄ча̄ря не се мисли за равен на Бога.

Смирението на чистите предани, които изцяло са се посветили на служене на Бога, ги издига до състояние на транс, в което те осъзнават всичко, защото както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (10.10), Богът сам се разкрива на този, който е негов искрен предан. Богът е господарят на интелигентността на всички (дори и на неотдадените) и затова дарява предания си с необходимата интелигентност. Така той получава просветление и осъзнава истината за Бога и за различните му енергии. Нито разсъжденията за Абсолютната Истина, нито ловкото боравене с думи могат да дадат на човека разбиране за Бога. Той сам се разкрива на преданите, когато е напълно удовлетворен от служенето им. Шукадева Госва̄мӣ не е празен философ, нито пък проповедник на компромиса, че имало толкова пътища, колкото и хора. Напротив, той се моли единствено на Бога и се стреми да му достави трансцендентално удоволствие. Това е пътят за узнаване на Бога.