Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.3-4

Трите дейности – религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение – привличат всички обусловени души, които се борят за съществуване в материалния свят. Тези регулирани дейности, предписани от Ведите, изграждат житейската концепция карма-ка̄н̣д̣ӣя. На семейните се препоръчва да следват правилата им, за да могат да се радват на материално благосъстояние както в сегашния си живот, така и в следващия си. Тези дейности привличат повечето хора. Ако разгледаме дори съвременната атеистична цивилизация, ще видим, че хората се интересуват повече от икономическо развитие и сетивно наслаждение, отколкото от някакви религиозни настроения. Като велик император на света, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит трябвало да спазва правилата на ведическия раздел карма-ка̄н̣д̣ӣя, но в краткото си общуване с Шукадева Госва̄мӣ той разбрал, че Бог Кр̣ш̣н̣а, Абсолютната Божествена Личност (Ва̄судева), към когото изпитвал естествена обич още от рождение, е всичко. Затова той съсредоточил ума си само върху него, пренебрегвайки всички дейности на карма-ка̄н̣д̣ӣя. Гя̄нӣте постигат това равнище на съвършенство след много, много животи. Гя̄нӣте, т.е. философите емпирици, които се стремят към освобождение, са хиляди пъти по-добри от вършителите на плодоносни дейности, но от стотици хиляди такива гя̄нӣ едва единици постигат истинско освобождение. И както самият Бог обявява в Бхагавад-гӣта̄ (7.19), от стотици хиляди такива освободени личности рядко може да се намери и един, който твърдо да е установил ума си върху лотосовите нозе на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е окачествен като маха̄-мана̄х̣, което го поставя на едно равнище с маха̄тмите, описани в Бхагавад-гӣта̄. В по-късни времена също е имало много маха̄тми, които са изоставяли всички схващания за живота, свързани с карма-ка̄н̣д̣ӣя, предавайки се единствено на Върховната Божествена Личност Кр̣ш̣н̣а. Бог Чайтаня, който е самият Бог Кр̣ш̣н̣а, ни учи в своята Шикш̣а̄ш̣т̣ака (8):

„Бог Кр̣ш̣н̣а, любимият на безброй предани девойки, може да ме прегръща – мен, неговата напълно отдадена слугиня, може да ме тъпче с крака или да разбива сърцето ми, като дълго не се явява пред мен. Но каквото и да прави, Той ще си остане единственият Абсолютен Бог на моето сърце“.

Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ казва:

„О, Господарю на бедните, прави с мен каквото искаш, давай ми милост или наказание, но в този свят взорът ми ще бъде обърнат единствено към Теб. Птицата ча̄така винаги се моли на облаците, независимо дали от тях вали дъжд или падат мълнии“.

Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ, духовният учител на духовния учител на Бог Чайтаня, изоставил всичките си задължения, произтичащи от карма-ка̄н̣д̣а, със следните думи:

„Сбогом, мои вечерни молитви! Прощавай завинаги, моя сутрешна баня! О, полубогове и прадеди, моля да ме извините! Повече няма да извършвам обреди за ваше удоволствие. Вече съм решил да се освобождавам от последиците на греховете си просто като помня, винаги и навсякъде, великия потомък на Яду и враг на Кам̇са (Бог Кр̣ш̣н̣а). Смятам, че това е напълно достатъчно за мен. Какъв смисъл има от други усилия?“

По-нататък Шрӣла Ма̄дхавендра Пурӣ казва:

„Нека строгите моралисти ме обвиняват, че съм заблуден – все ми е едно. Нека познавачите на ведическите дейности ме заклеймяват като вероотстъпник. Нека приятелите и роднините ми ме наричат неудачник, братята ми – глупак, богатите сребролюбци да ме сочат с пръст като луд, а учените философи да ме обвиняват в прекалена гордост; въпреки това умът ми няма да се раздели нито за миг с решителното намерение да служи в лотосовите нозе на Говинда, дори и да не съм способен да служа“.

Прахла̄да Маха̄ра̄джа също казва:

„Религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение са трите добре известни пътя за постигане на освобождение. В тях ӣкш̣а̄ трайӣ – знанието за аза, знанието за плодоносните дейности и логиката и знанието за политиката и икономиката – са средства за осигуряване на препитание. Всички те са раздели на ведическото знание, затова аз ги смятам за временни занимания. А отдаването на Върховния Бог Виш̣н̣у е истинската цел на живота и аз смятам именно него за крайната истина“. (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.6.26)

Бхагавад-гӣта̄ (2.41) дава окончателното определение за абсолютния път на съвършенството: вяваса̄я̄тмика̄ буддхих̣. Шрӣ Баладева Видя̄бхӯш̣ан̣а, велик ваиш̣н̣ава и учен, нарича това бхагавад-арчана̄-рӯпаика-ниш̣ка̄ма-кармабхир вишуддха-читтах̣ – приемане на трансценденталното любовно служене на Бога като най-важен дълг, освободен от плодоносни реакции.

И така, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил напълно прав, когато приел без колебание лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а и отхвърлил всички концепции за живота, които предлага карма-ка̄н̣д̣ӣя.