Шрӣмад бха̄гаватам 2.4.2

Освобождение означава човек да се избави от деха̄тма-буддхи, от заблуждаващата привързаност към това, което покрива тялото му и към това, което е свързано с тялото му – съпругата, децата и т.н. Човек си избира съпруга заради удобствата на тялото си и в резултат от това се появяват децата. За съпругата и децата си човек се нуждае от място, където да ги подслони, и така си създава жилище. Като неразделна част от домакинството си семейният трябва да отглежда домашни животни – коне, слонове, крави и кучета. В съвременната цивилизация конете и слоновете са заменени с коли и други превозни средства, чиято мощност се равнява на много конски сили. За да поддържа всичките си семейни дела, човек трябва да увеличава приходите си и да се грижи за спестяванията си, а за да може да показва доброто си материално състояние, трябва да поддържа добри отношения с приятели и роднини и да бди за статуквото си. Това се нарича материална цивилизация, основаваща се на материални привързаности. Както говорихме вече, предаността към Бог Кр̣ш̣н̣а означава край на всички материални привързаности. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит получил всякакви материални богатства и неоспорвано царство, на което можел да се наслаждава необезпокоявано, но пак по милостта на Бога той успял да сложи край на всичките си материални привързаности. Това е позицията на чистия предан. Поради естествената си обич към Бог Кр̣ш̣н̣а Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изпълнявал царските си задължения в името на Бога и, като достоен цар на света, зорко бдял влиянието на Кали да не проникне във владенията му. Един предан на Бога никога не смята семейните си притежания за своя собственост и отдава всичко в служене на Бога. Така живите същества, които се намират под грижите на преданите, също получават възможността да осъзнаят Бога заради покровителството на своя господар, предания.

Привързаността към семейните притежания и към Бог Кр̣ш̣н̣а не се съчетават добре. Едната привързаност е път на мрака, а другата е път на светлината. Там, където има светлина, не може да има мрак и там, където е тъмно, няма светлина. Чрез желанието си да служи на Бога обаче опитният предан може да насочи всичко към пътя на светлината. Съвършен пример за това са Па̄н̣д̣авите. Маха̄ра̄джа Юдхиш̣т̣хира и семейните като него могат да насочат всичко към светлината, като използват материалните си притежания в служене на Бога, но човек, който не може или не знае как да използва всичко в служене на Бога (нирбандхах̣ кр̣ш̣н̣а-самбандхе), трябва да прекъсне всички материални връзки, за да получи правото да слуша и възпява величието на Бога. С други думи, ако човек дори само един ден е слушал съсредоточено Шрӣмад Бха̄гаватам както Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, и то от подходяща личност като Шукадева Госва̄мӣ, той може да се освободи от привързаността си към всичко материално. Ако в подражание на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит той слуша Бха̄гаватам, но от професионални рецитатори, няма да има никаква полза дори ако слуша цели седемстотин години. Да се гледа на Шрӣмад Бха̄гаватам като на средство за покриване на семейните разходи, е най-тежкият вид на̄ма̄пара̄дха, оскърбление в лотосовите нозе на Бога (сарва-шубха-крия̄-са̄мям апи прама̄дах̣).