Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.1
Деванагари
सूत उवाच
वैयासकेरिति वचस्तत्त्वनिश्चयमात्मन: ।
उपधार्य मतिं कृष्णे औत्तरेय: सतीं व्यधात् ॥ १ ॥
वैयासकेरिति वचस्तत्त्वनिश्चयमात्मन: ।
उपधार्य मतिं कृष्णे औत्तरेय: सतीं व्यधात् ॥ १ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
ваия̄сакер ити вачас
таттва-нишчаям а̄тманах̣
упадха̄ря матим̇ кр̣ш̣н̣е
ауттареях̣ сатӣм̇ вядха̄т
ваия̄сакер ити вачас
таттва-нишчаям а̄тманах̣
упадха̄ря матим̇ кр̣ш̣н̣е
ауттареях̣ сатӣм̇ вядха̄т
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча — Сӯта Госва̄мӣ каза; ваия̄сакех̣ — на Шукадева Госва̄мӣ; ити — така; вачах̣ — словата; таттва-нишчаям — това, което потвърждава истината; а̄тманах̣ — за аза; упадха̄ря — осъзнал; матим — съсредоточаване на ума; кр̣ш̣н̣е — върху Бог Кр̣ш̣н̣а; ауттареях̣ — синът на Уттара̄; сатӣм — чист; вядха̄т — съсредоточи.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: След като чу словата на Шукадева Госва̄мӣ, които описваха истината за аза, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, синът на Уттара̄, с вяра съсредоточи ума си върху Бог Кр̣ш̣н̣а.
Пояснение
Тук заслужава внимание думата сатӣм. Тя означава „съществуващ“ и „чист“. В случая с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит са съвършено подходящи и двете ѝ значения. Единствената цел на Ведите е да насочат вниманието на човека към лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а; същото се казва и в Бхагавад-гӣта̄ (15.15). За щастие, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит изпитвал влечение към Бога още от самото начало на живота си в това тяло, когато бил в майчината си утроба. В утробата на майка си той бил поразен от брахма̄страта, атомната бомба на Ашваттха̄ма̄, но по милостта на Бога бил спасен от това огнено оръжие. Оттогава умът на царя непрекъснато бил съсредоточен върху Бог Кр̣ш̣н̣а, което му помогнало да стане съвършено чист в преданото служене. И така, събитията в живота му били такива, че по естествен начин го направили чист предан на Бога, и когато по-късно царят чул от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ, че човек трябва да обожава само Бога, независимо дали е изпълнен с желания или е напълно освободен от тях, естественото му влечение към Кр̣ш̣н̣а укрепнало. Вече говорихме за това.
За да може човек да стане чист предан на Бог Кр̣ш̣н̣а, са много важни две неща: да има възможността да се роди в семейство на предан и да има благословията на истински духовен учител. По милостта на Бог Кр̣ш̣н̣а Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа получил и двете. Той се родил в семейството на предани – Па̄н̣д̣авите. За да продължи династията им и да им окаже особеното си благоразположение, Богът спасил Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, който по-късно, пак по волята на Бога, бил прокълнат от сина на един бра̄хман̣а и така успял да се срещне с духовен учител – Шукадева Госва̄мӣ. В Чайтаня чарита̄мр̣та се казва, че човек получава щастието да постигне пътя на преданото служене по милостта на духовния учител и на Бог Кр̣ш̣н̣а. Това се отнася в пълна степен и за Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Тъй като бил роден в семейство на предани, той имал възможността да се докосне до Кр̣ш̣н̣а и оттогава нататък никога не го забравил. Впоследствие Бог Кр̣ш̣н̣а му дал възможност за по-нататъшно усъвършенстване в преданото служене, като го срещнал с Шукадева Госва̄мӣ, неотклоним предан на Бога, който владеел съвършено науката за себепознанието. Като слушал истински духовен учител, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит могъл да съсредоточи чистия си ум върху Бог Кр̣ш̣н̣а още повече.