Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.6

Всеки любознателен човек си задава въпроса за създаването на феноменалния свят, затова няма нищо чудно, че Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, на когото му предстояло да узнае всички дейности на Бога от духовния си учител, също задал този въпрос. За всяко непознато нещо трябва да питаме някой, който знае. Въпросът за сътворението също е от въпросите, които трябва да се задават на подходяща личност. Следователно духовният учител трябва да бъде сарва-гя, както преди малко бе наречен Шукадева Госва̄мӣ. Ученикът може да пита опитния си духовен учител за всички неща, свързани с Бога, които не са му известни. Това се вижда на практика в поведението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Царят вече знаел, че всичко, което вижда, е създадено от енергията на Бога, както научихме и ние в самото начало на Шрӣмад Бха̄гаватам (джанма̄дй ася ятах̣). Сега той искал да узнае процеса на сътворението. Той знаел кой е източникът на творението, в противен случай нямаше да пита как Божествената Личност създава феноменалния свят с помощта на различните си енергии. Простият човек също знае, че творението е създадено от някого, а не се е появило от само себе си. В обкръжаващия ни свят никога не сме виждали нещо да се създава само. Глупавите хора казват, че творящата енергия е независима и действа автоматично, подобно на електричеството. Но интелигентните знаят, че дори електрическата енергия се произвежда от специалисти в електроцентралите и се разпространява навсякъде под тяхно наблюдение. Ролята на Бога като контролиращ творението е посочена дори в Бхагавад-гӣта̄ (9.10), където ясно се казва, че материалната енергия е проявление на една от многобройните енергии на Върховния (пара̄ся шактир вивидхаива шрӯяте). Наивното момче може да остане смаяно от електрониката, която действа без човешка намеса, или от неизброимите чудеса, извършвани от електрическата енергия, но опитният възрастен знае, че зад всичко това стои живият човек, който създава енергията. „Великите“ учени и философи измислят безброй нереални теории за безличностно сътворяване на вселената, но интелигентните предани на Бога научават от Бхагавад-гӣта̄, че творението се управлява от ръката на Върховния Бог, както електроцентралата се управлява от инженера, който е в нея. Научните работници откриват причината и следствията на всичко. Но такива велики учени и изследователи като Брахма̄, Шива, Индра и много други полубогове понякога изпадат в недоумение при вида на удивителната творяща енергия на Бога, тогава какво остава за жалките светски учени, които се занимават с дреболии. Както на различните планети във вселената има различни условия за живот, както една планета е по-висша от друга, така интелектът на живите същества, които населяват тези планети, принадлежи към различни категории. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че интелектът на Брахма̄джӣ, неразбираем и за най-големия учен на тази планета, съответства на продължителността на живота на обитателите на Брахмалока, която също е извън представите на жителите на планетата Земя. И дори Брахма̄, който има толкова висш интелект, в своята велика сам̇хита̄ (Брахма сам̇хита̄, 5.1) казва:

„Има много личности, които притежават качествата на Бхагава̄н, но Кр̣ш̣н̣а е върховният, защото никой не може да го превъзхожда. Той е Върховната Личност и тялото му е вечно, изпълнено с блаженство и знание. Той е изначалният Бог Говинда, причината на всички причини“.

Брахма̄джӣ признава, че Бог Кр̣ш̣н̣а е върховната причина на всички причини. А с жалките си мозъци хората от тази нищожна планета смятат Бога за нещо като тях. Когато Богът заявява в Бхагавад-гӣта̄, че Той (Бог Кр̣ш̣н̣а) е всичко, умуващите философи и дръзките материалисти се присмиват пренебрежително. Тогава Той със съжаление казва:

„Глупаците ми се присмиват, когато дойда в човешка форма. Те не познават трансценденталната ми природа и върховната ми власт върху всичко съществуващо“. (Бхагавад-гӣта̄, 9.11) Брахма̄ и Шива (а също и останалите полубогове) са бхӯти, могъщи полубогове, създадени да управляват вселенските дела, както царят си избира министри. Министрите могат да бъдат наречени ӣшвари, т.е. повелители, но Върховният Бог е махешвара, създателят на повелителите. Хората, които нямат достатъчно познания, не знаят това и имат безочието да се присмиват на Бога само защото по безпричинната си милост Той се явява пред нас като човешко същество. Богът не е човешко същество. Той е сач-чид-а̄нанда-виграха, Абсолютна Божествена Личност, и между тялото и душата му няма разлика. Той е както самата енергия, така и собственикът на енергията.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не помолил духовния си учител Шукадева Госва̄мӣ да опише забавленията на Бог Кр̣ш̣н̣а във Вр̣нда̄вана; той искал да научи най-напред за творението на Бога. Шукадева Госва̄мӣ не му отвърнал, че трябва да слуша направо за трансценденталните забавления на Бога. Времето било кратко и Шукадева Госва̄мӣ лесно можел да започне направо с Десета песен, за да съкрати процедурата, както обикновено правят професионалните разказвачи. Но нито царят, нито великият разказвач на Шрӣмад Бха̄гаватам препирали като тях; и двамата напредвали през изложението последователно, така че бъдещите читатели и слушатели на Шрӣмад Бха̄гаватам да се поучат от тях. Тези, които са управлявани от външната енергия на Бога, т.е. които се намират в материалния свят, трябва да знаят преди всичко как работи тази външна енергия под ръководството на Върховната Личност. Чак след това те могат да се опитват да проникнат в дейностите на вътрешната енергия на Бога. Материалистите обожават най-често Дурга̄-девӣ, външната енергия на Кр̣ш̣н̣а, без да знаят, че Дурга̄-девӣ е само енергия-сянка на Бога. Зад удивителните ѝ материални действия стои ръководството на Бога, както казва Бхагавад-гӣта̄ (9.10). Брахма сам̇хита̄ потвърждава, че могъщата Дурга̄-шакти действа под ръководството на Говинда и без неговото разрешение не може да се помръдне дори стръкче трева. Затова вместо да се втурват към трансценденталните забавления, проявени от вътрешната енергия на Бога, начинаещите предани могат да узнаят колко велик е Върховният Бог, като питат за процеса, извършван от творящата му енергия. За творящата енергия и властта на Бога над нея се говори и в Чайтаня чарита̄мр̣та, чийто автор предупреждава начинаещите предани колко опасно е да пренебрегват знанието за величието на Кр̣ш̣н̣а. Само когато познава величието на Бог Кр̣ш̣н̣а, човек може да има твърда и непоколебима вяра в него; в противен случай дори най-великите сред човечеството подобно на обикновените хора ще смятат Бог Кр̣ш̣н̣а за някой от многобройните полубогове, за историческа личност или просто за легенда. Вкусът на трансценденталните забавления на Бога във Вр̣нда̄вана, дори и в Два̄рака̄, е достъпен само за тези, които вече са овладели най-висшите духовни техники. Другите хора постепенно могат да достигнат това равнище чрез процеса на служене и питане, както ще стане ясно от поведението на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.