Шрӣмад бха̄гаватам 2.4.17
Текст
манасвино мантра-видах̣ суман̇гала̄х̣
кш̣емам̇ на винданти вина̄ яд-арпан̣ам̇
тасмаи субхадра-шравасе намо намах̣
Дума по дума
тапасвинах̣ – великите учени мъдреци; да̄на-пара̄х̣ – тези, които извършват велики благотворителни дела; яшасвинах̣ – вършителите на велики дейности за слава; манасвинах̣ – великите философи и мистици; мантра-видах̣ – великите певци на ведически химни; су-ман̇гала̄х̣ – стриктните последователи на ведическите принципи; кш̣емам – плодоносни резултати; на – никога; винданти – постигат; вина̄ – без; ят-арпан̣ам – самоотверженост; тасмаи – на него; субхадра – всеблаг; шравасе – слушане за него; намах̣ – почитания; намах̣ – отново и отново.
Превод
Отново и отново отдавам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, защото великите учени мъдреци, тези, които извършват велики благотворителни дела, тези, които извършват велики дейности за име и слава, великите философи и мистици, великите певци на ведически химни и стриктните последователи на ведическите принципи не могат да постигнат никакви плодоносни резултати, ако не посветят своите велики качества на служене на Бога.
Пояснение
Напредъкът в знанието, склонността към благотворителност, политическото, социалното или религиозното водачество на човечеството, философските размишления, следването на йога, майсторското владеене на ведическите ритуали и всички подобни висши човешки качества водят до съвършенство само когато се използват в служене на Бога. Ако не намерят такова приложение, те се превръщат в източник на беди за хората. Всичко може да се използва или за собствено сетивно наслаждение, или в служене на някой друг. Егоизмът също е два вида – личен и разширен, но между тях двата няма качествена разлика. Кражбата, която човек извършва заради самия себе си или в името на семейството си, по същество е една и съща – престъпление. Крадец, който не се признава за виновен, защото е извършил кражбата не заради себе си, а в името на обществото или родината си, не е бил оправдаван никога от законите на нито една държава. Хората обикновено не знаят, че личните интереси на живото същество стават съвършени само когато съвпадат с интересите на Бога. Например какво представлява стремежът за поддържане на тялото? Човек печели пари, за да поддържа тялото си (собственото или общественото), но ако у него няма съзнание за Бога, ако той поддържа тялото си не с цел да осъзнае връзката си с Бога, всичките му иначе добронамерени усилия за изхранване на тялото приличат на опитите на животните да се грижат за телата си. Целта на поддържането на човешкото тяло е различна от целта на поддържането на животинското тяло. Затова напредъкът в знанието, икономическото развитие, философските изследвания, изучаването на ведическата литература или дори благочестивите дейности (благотворителност, откриване на болници, раздаване на зърнени храни) трябва да се извършват така, че да са свързани с Бога. Цел на всички действия и усилия трябва да бъде удовлетворяването на Бога, а не на някоя друга личност, независимо дали отделен индивид или колектив (сам̇сиддхир хари-тош̣ан̣ам). В Бхагавад-гӣта̄ (9.27) е потвърден този принцип, като се казва, че всички подаяния, които даваме, и всички отречения, които извършваме, трябва да посвещаваме на Бога, т.е. да ги извършваме само заради него. Докато нямат съзнание за Бога, водачите на атеистичната човешка цивилизация няма да могат да постигнат резултата, към който се стремят в областта на образованието, икономиката и пр. А за да развие такова съзнание, човек трябва да слуша за всеблагия Бог от произведения като Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.