Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.16

विचक्षणा यच्चरणोपसादनात्
सङ्गं व्युदस्योभयतोऽन्तरात्मन: ।
विन्दन्ति हि ब्रह्मगतिं गतक्लमा-
स्तस्मै सुभद्रश्रवसे नमो नम: ॥ १६ ॥
вичакш̣ан̣а̄ яч-чаран̣опаса̄дана̄т
сан̇гам̇ вюдасьобхаято 'нтар-а̄тманах̣
винданти хи брахма-гатим̇ гата-клама̄с
тасмаи субхадра-шравасе намо намах̣

Дума по дума

вичакш̣ан̣а̄х̣мъдрите хора; яткоито; чаран̣а-упаса̄дана̄тпросто като се посветят на лотосовите нозе; сан̇гампривързаност; вюдасясе освобождават напълно; убхаятах̣към сегашното и бъдещото съществуване; антах̣-а̄тманах̣на сърцето и душата; виндантинапредват; хинесъмнено; брахма-гатимкъм духовното съществуване; гата-клама̄х̣без трудности; тасмаина него; субхадравсеблаг; шравасена този, за когото слушат; намах̣почитания; намах̣отново и отново.

Превод

Нека отново и отново отдам смирените си почитания на всеблагия Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Като се отдадат в лотосовите му нозе, мъдрите се освобождават от всички привързаности към сегашното и бъдещото си съществуване и с лекота напредват по пътя към духовния живот.

Пояснение

Бог Кр̣ш̣н̣а многократно наставлява Арджуна, но всъщност наставлява и всички, които се стремят да станат негови чисти предани. В края на Бхагавад-гӣта̄ (18.64 – 66) Той дава най-поверителните си наставления:
сарва-гухятамам̇ бхӯях̣
шр̣н̣у ме парамам̇ вачах̣
иш̣т̣о 'си ме др̣д̣хам ити
тато вакш̣я̄ми те хитам
ман-мана̄ бхава мад-бхакто
мад-я̄джӣ ма̄м̇ намаскуру
ма̄м еваиш̣яси сатям̇ те
пратиджа̄не прийо 'си ме
сарва-дхарма̄н паритяджя
ма̄м екам̇ шаран̣ам̇ враджа
ахам̇ тва̄м̇ сарва-па̄пебхьо
мокш̣айиш̣я̄ми ма̄ шучах̣
„Тъй като си мой много скъп приятел, Аз ти давам висшето си наставление, най-поверителното знание. Чуй това от мен, защото то е за твое добро. Винаги мисли за мен, стани мой предан, обожавай ме и ми отдавай почитта си. По този начин непременно ще дойдеш при мен. Аз ти обещавам това, защото си мой много скъп приятел. Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от греховните последици. Не се страхувай“.
Мъдрите хора приемат сериозно последната повеля на Бога. Знанието за аза е първата стъпка в духовното осъзнаване и се нарича поверително знание. Още една крачка напред е знанието за Бога и то се нарича още по-поверително. Кулминация в знанието на Бхагавад-гӣта̄ е знанието за Бога. Когато човек постигне това равнище, той естествено и доброволно става предан на Бога, за да му отдава любовно трансцендентално служене. В основата на преданото служене винаги стои любовта към Бога – по това то се различава от обикновеното служене, което предписват карма йога, гя̄на йога или дхя̄на-йога. В Бхагавад-гӣта̄ са дадени различни наставления за хора от различни категории, описани са варн̣а̄шрама дхарма, сання̄са-дхарма, яти-дхарма, животът в отречение, овладяването на сетивата, медитацията, усъвършенстването на мистичните сили и т.н., но този, който напълно се отдаде на Бога, за да му служи със спонтанна любов, всъщност овладява същината на цялото знание, изложено във Ведите. Човек, който умело следва този процес, незабавно постига съвършенството на живота. А съвършенство на човешкия живот е брахма-гати, напредъкът по пътя към духовното съществуване. Въз основа на твърденията на Ведите Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ формулира, че брахма-гати означава освободеното живо същество да получи форма като формата на Бога и да живее вечно на някоя от духовните планети в духовното небе. Чистите предани на Бога лесно постигат съвършенството на живота, без да трябва да следват трудни методи. Животът в преданото служене е изпълнен с кӣртанам, смаран̣ам, ӣкш̣ан̣ам и т.н., както се спомена в предишния стих. Човек трябва да приеме простия път на преданото служене, за да постигне висшето съвършенство, което е достъпно за всички човешки форми на живот във всички части на света. Когато Брахма̄ видял Бог Кр̣ш̣н̣а като палаво дете във Вр̣нда̄вана, той отправил към него следната молитва:
шреях̣-ср̣тим̇ бхактим удася те вибхо
клишянти йе кевала-бодха-лабдхайе
теш̣а̄м асау клешала ева шиш̣яте
на̄няд ятха̄ стхӯла-туш̣а̄вагха̄тина̄м
(Шрӣмад Бха̄гаватам, 10.14.4)
Бхакти йога е най-висшето съвършенство, което интелигентният човек може да постигне, вместо да извършва безчет духовни дейности. Сравнението в цитираната шлока е много точно. Една шепа ориз струва повече от купища оризови люспи. Ето защо човек не трябва да се полъгва по „фокусите“ на карма-ка̄н̣д̣а и гя̄на-ка̄н̣д̣а или по гимнастическите упражнения на йога, а под ръководството на истински духовен учител трябва старателно да се залови с простия път на кӣртанам, смаран̣ам и т.н. и да постигне без трудности най-висшето съвършенство.