Шрӣмад Бха̄гаватам 2.4.19

Въпреки че Върховният Бог, Божествената Личност, е господар на последователите на всички пътища за себепознание, само тези, които не се домогват до нищо, могат да го опознаят. Всички се стремят към вечен мир или вечен живот и за да постигнат тази цел, или изучават ведическите и другите религиозни писания, или се подлагат на сурови отречения като философи емпирици, йогӣ мистици и чисти предани. Но само преданите могат да разберат до съвършенство Върховния Бог, защото те са над всички домогвания. Тези, които са поели пътя към себепознанието, обикновено се делят на кармӣ, гя̄нӣ, йогӣ и предани на Бога. Кармӣте, които са привлечени най-много от плодоносните дейности във ведическите ритуали, се наричат бхукти-ка̄мӣ – такива, които желаят материално наслаждение. Гя̄нӣте, които се опитват да се слеят с Върховния чрез умозрителни разсъждения, се наричат мукти-ка̄мӣ – такива, които искат да се освободят от материалното съществуване. Йогӣте мистици, които се подлагат на различни отречения, за да овладеят осемте вида материални съвършенства, и които накрая достигат Свръхдушата (Парама̄тма̄) в състояние на транс, се наричат сиддхи-ка̄мӣ – такива, които се стремят към съвършенството да бъдат по-леки и от най-лекото, по-тежки и от най-тежкото, да получават всичко, което желаят, да могат да управляват всеки, да създават всичко, което поискат и т.н. Могъщият йогӣ умее всичко това. Но преданите на Бога не се стремят към нищо за свое лично удовлетворение. Единственото им желание е да служат на Бога, защото Богът е велик, а те, живите същества, са негови вечно подчинени частици. Съвършеното осъзнаване на аза помага на преданите да се освободят от всички желания, да не желаят нищо за себе си. Затова те се наричат ниш̣ка̄мӣ, лишени от желания. Природата на живото същество е такава, че то не може да няма желания (бхукти-ка̄мӣте, мукти-ка̄мӣте и сиддхи-ка̄мӣте желаят това, което им носи лично удовлетворение), но преданите на Бога са ниш̣ка̄мӣ, защото желаят това, което би удовлетворило Бога. Те са напълно зависими от повелите на Бога и винаги са готови да изпълняват задълженията си, за да го удовлетворят.

В началото Арджуна се проявил като един от тези, които се стремят към собствено удовлетворение, защото не искал да се сражава в битката при Курукш̣етра. За да му помогне да се освободи от всички желания, Богът му предал Бхагавад-гӣта̄, която обяснява пътя на карма йога, гя̄на йога, хат̣ха йога и бхакти йога. Тъй като бил безкористен и искрен, Арджуна променил решението си и удовлетворил Бога, съгласявайки се да се сражава (кариш̣йе вачанам̇ тава). По този начин той се освободил от всички желания.

Тук се посочват като пример Брахма̄ и Шива, защото Брахма̄джӣ, Шива, Шрӣматӣ Лакш̣мӣджӣ и четиримата Кума̄ри (Санака, Сана̄тана и другите) са основателите на четирите ваиш̣н̣ава-сампрада̄и, в които няма желания. Последователите им не се домогват до нищо. Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ обяснява думата гата-вялӣкаих̣ като проджджхита-каитаваих̣ – „тези, които не се домогват до нищо“ (а това са само чистите предани). В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 19.149) се казва:

Няма покой за тези, които извършват благочестиви дейности заради резултатите от тях, за тези, които искат да се освободят и да се слеят с Върховния и за тези, които желаят материалните съвършенства на мистичните сили, защото всички те искат нещо за себе си. Преданите са напълно умиротворени, защото не желаят нищо за себе си и винаги са готови да служат на желанията на Бога. И така, заключението е, че Богът е Бог за всички, тъй като никой не може да осъществи желанията си без неговото разрешение. Както самият Той казва в Бхагавад-гӣта̄ (8.9), само Той може да изпълнява желанията, защото е адхӣшвара (изначалният повелител) на всички – веда̄нтисти, велики карма-ка̄н̣д̣ӣи, изтъкнати религиозни водачи, големи аскети и всички, които се стремят към духовен напредък. Но него самия го осъзнават само безкористните предани. Затова Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ обръща специално внимание на преданото служене на Бога.