ГЛАВА ТРИДЦЯТЬ ПЕРША

ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА

Господь Капіла описує блукання живих істот

Бог Капила описва пътя на живите същества

1:: Бог-Особа сказав: Під наглядом Верховного Господа і відповідно до наслідків своєї діяльності жива істота, душа, входить у частку чоловічого сімені і разом з ним потрапляє в лоно жінки, щоб отримати певне тіло.

ТЕКСТ 1:: Божествената Личност каза: Под надзора на Върховния Бог и в съответствие с резултатите от дейностите си живото същество, душата, влиза в мъжкото семе и заедно с него – в утробата на жената, за да приеме определен вид тяло.

2:: Першої ночі відбувається злиття сперматозоїда з яйцеклітиною, а на п’яту ніч це сполучення розвивається в бульбашку, яка на десяту ніч прибирає форми сливи. Після того вона поступово перетворюється в згусток плоті чи в яйце, залежно від виду життя.

ТЕКСТ 2:: През първата нощ сперматозоидът се съединява с яйцеклетката и, след ред преобразувания, на петата нощ това съединение се превръща в мехурче. На десетата нощ мехурчето приема формата на слива и след това постепенно се превръща в парче плът или в яйце, в зависимост от случая.

3:: За місяць формується голова, наприкінці другого місяця формуються руки, ноги й інші частини тіла. Наприкінці третього місяця з’являються нігті, пальці рук і ніг, волосся на тілі, кості та шкіра, а також дітородний орган та інші тілесні отвори, як оце очі, ніздрі, вуха, рот і анус.

ТЕКСТ 3:: По време на първия месец се оформя главата, а в края на втория месец – ръцете, краката и другите части на тялото. В края на третия месец се появяват ноктите, пръстите на ръцете и на краката, космите по тялото, костите и кожата, а също и половите органи и останалите отвори на тялото: очите, ноздрите, ушите, устата и анусът.

4:: За чотири місяці після зачаття проявляються сім основних складників тіла: лімфа, кров, плоть, жир, кісткова тканина, кістковий мозок і сім’я. Наприкінці п’ятого місяця дають про себе знати голод і спрага, а під кінець шостого місяця зародок, вкритий оболонкою, починає рухатися з правого боку живота.

ТЕКСТ 4:: През четвъртия месец от деня на зачатието се появяват седемте основни съставки на тялото: хилус, кръв, плът, мазнина, кости, костен мозък и семе. В края на петия месец се появява усещането за глад и жажда, а в края на шестия месец обвитият от плацентата плод започва да се придвижва към дясната страна на утробата.

5:: Живлячись тим, що їсть і п’є матір, зародок росте, але залишається лежати в своїй жахливій оселі між випорожненнями й сечею, розсаднику всіляких хробаків.

ТЕКСТ 5:: Хранейки се с онова, което приема майката, плодът постепенно нараства, затворен в това отвратително място, пълно с екскременти и урина и развъдник на всякакви микроорганизми.

6:: Все тендітне тіло дитини знову й знову кусають голодні хробаки в череві, і вона жахливо мучиться. Від страшних страждань вона раз у раз непритомніє.

ТЕКСТ 6:: Когато гладните паразити в утробата на майката отново и отново хапят детето по цялото тяло, то изпитва страшни болки, защото е твърде чувствително, и в това ужасно положение постоянно губи съзнание.

7:: Через те, що мати їсть гірку, гостру або занадто солону чи кислу їжу, тіло дитини постійно завдає істоті в утробі майже незносних страждань.

ТЕКСТ 7:: Когато майката яде горчиви или пикантни, прекалено кисели или солени храни, детското тяло се измъчва от едва поносими болки.

8:: Покрита зародковою оболонкою і нутрощами, дитина лежить скулена в утробі, притиснувши голову до живота й дугою вигнувши спину та шию.

ТЕКСТ 8:: Затворено в матката и покрито отвън от майчините черва, детето лежи в едната страна на корема с глава, притисната към тялото, прегънало гръб и врат във формата на лък.

9:: Так дитина перебуває в становищі ув’язненого в клітці птаха, нездатна поворухнутися. В цей час, якщо їй пощастить, вона згадує всі нещастя своїх попередніх ста життів і тяжко журиться. Який спокій розуму вона може здобути в такому становищі?

ТЕКСТ 9:: Лишено от свобода да се движи, детето лежи там, затворено като птица в клетка. Тогава, ако има това щастие, то си спомня всички страдания, през които е минало през последните си сто раждания, и горчиво скърби. И нима е възможно умът му да остане спокоен в това състояние?

10:: Починаючи з сьомого місяця після зачаття, зародок вже проявляє свідомість і відчуває, як його тиснуть донизу потоки повітря, які виштовхують плід під час пологів. Як хробаки, народжені в тому самому нечистому череві, він не може втриматися на одному місці.

ТЕКСТ 10:: Седем месеца след зачатието детето вече притежава развито съзнание, а през последните седмици преди раждането се спуска надолу, тласкано от въздушните потоци в утробата. Подобно на паразитите, родени в същата ужасна коремна кухина, то не може да остане на едно място.

11:: Охоплена страхом, ув’язнена сімома оболонками матеріальних елементів, жива істота починає молитися зі складеними долонями до Господа, що поставив її в ці умови.

ТЕКСТ 11:: Изпълнено с ужас, живото същество, покрито от седем слоя материални елементи, с допрени длани се моли, призовавайки Бога, който го е поставил в тези условия.

12:: Людська душа каже: Я віддаюся під захист лотосових стіп Верховного Бога-Особи, що приходить у численних вічних формах і ступає поверхнею землі. Я шукаю притулку лише в Нього, бо лише Він може звільнити від усього сраху і саме Він поставив мене в ці умови життя, які я цілком заслужив своїми гріховними діями.

ТЕКСТ 12:: Човешката душа казва: Приемам подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, която върви по земята в многобройните си вечни форми. Приемам подслон единствено при него, при Бога, защото само Той може да ме освободи от всички страхове. Той е, който ме е поставил в тези адски условия на живот, напълно достойни за греховете, които съм вършил.

13:: Я, чиста душа, що тепер немов зв’язана результатами своїх дій, лежу в утробі своєї матері, куди мене помістила майа. Я шанобливо схиляюся перед тим, хто теж перебуває поряд зі мною, але залишається вільним і незмінним. Він безмежний, але Його можна побачити в очищеному каяттям серці. Йому я шанобливо кланяюся.

ТЕКСТ 13:: Аз, чистата душа, попаднала в примката на собствените си дейности, сега лежа в майчината утроба по разпоредба на ма̄я̄. С дълбока почит се скланям пред Бога, който също е тук, редом до мен, ала винаги остава неосквернен и неизменен. Той е безкраен, но може да бъде видян в сърцето на разкаялия се. На него отдавам смирените си почитания.

14:: Потрапивши в матеріальне тіло, складене з п’яти елементів, я розлучилася з Верховним Господом, і тепер мої якості й чуття служать не за своїм призначенням, хоча суть моя духовна. Верховний Бог-Особа трансцендентний до матеріальної природи і живих істот, Він не має матеріального тіла і завжди утверджений у величі Своїх духовних якостей, тому я шанобливо схиляюся перед Ним.

ТЕКСТ 14:: Като приех това материално тяло, състоящо се от пет елемента, аз се отделих от Върховния Бог и сега качествата и сетивата ми не се използват по предназначение, въпреки че аз самата съм духовна по същност. Ала Богът, Върховната Личност, е отвъд материалната природа и живите същества, Той няма материално тяло и винаги е изпълнен с велики и нетленни духовни качества. Затова с най-дълбока почит се скланям пред него.

15:: Людська душа провадить свою молитву далі: Жива істота потрапляє під вплив матеріальної природи і веде тяжку боротьбу за виживання, блукаючи шляхами повторюваних народжень і смертей. Причина цього зумовленого існування полягає в тому, що вона забула свої стосунки з Верховним Богом-Особою. Тому, без милості Господа, як їй знову повернутися до трансцендентного любовного служіння Господу?

ТЕКСТ 15:: Човешката душа по-нататък се моли: Живото същество се намира под влиянието на материалната природа и води тежка борба за съществуване по пътя на многократните раждания и смърти. То е попаднало в този обусловен живот само защото е забравило взаимоотношенията си с Върховната Божествена Личност. Затова без милостта на Бога как би могло отново да започне да му отдава трансцендентално любовно служене?

16:: Всіма живими й неживими об’єктами безпосередньо керує не хто інший, як Верховний Бог-Особа в образі локалізованої Параматми, Свого часткового прояву. Він присутній у всіх трьох фазах часу — в минулому, теперішньому й майбутньому. Корячись Його волі, зумовлена душа з непам’ятних часів виконує найрізноманітнішу діяльність, і для того, щоб звільнитися від троїстих страждань зумовленого життя, ми повинні віддатися Йому, й нікому іншому.

ТЕКСТ 16:: Именно Върховната Божествена Личност в локализирания си аспект на Парама̄тма̄, частично проявление на Бога, направлява всички одушевени и неодушевени обекти. Богът присъства в трите фази на времето – минало, настояще и бъдеще. Следователно обусловената душа извършва различните си дейности под неговото ръководство и за да се освободи от тройните страдания на обусловения живот, трябва да се отдаде единствено на него.

17:: Впавши в колодязь з кров’ю, випорожненнями і сечею в череві матері, потерпаючи від жару травлення в материному шлунку і прагнучи вирватися на волю, втілена душа рахує свої місяці і молиться: «Господи, коли я, нещасна душа, звільнюся з цієї в’язниці?»

ТЕКСТ 17:: Сред локва от кръв, изпражнения и урина в корема на майката, с тяло, изгаряно от стомашния огън, обусловената душа е разкъсвана от желание да се измъкне навън и постоянно брои дните си и се моли: „О, Господи, кога аз, окаяната душа, ще изляза от този затвор?“.

18:: Любий Господи, з Твоєї безпричинної милості в мені прокинулася свідомість, хоча мені лише десять місяців. Відплатити за цю безпричинну милість Верховного Бога-Особи, друга всіх палих душ, немає іншого способу, крім одного — скласти долоні й піднести до Тебе молитву.

ТЕКСТ 18:: О, Господи, по твоята безпричинна милост съзнанието ми се пробуди, въпреки че съм само на десет месеца. Аз нямам друг начин да Ти се отплатя – на теб, приятеля на всички паднали души – за твоята безпричинна милост, освен да се моля с допрени длани.

19:: Жива істота, яка має інакше тіло, сприймає світ тільки за допомогою інстинктів і усвідомлює тільки приємні й неприємні відчуття свого тіла. Але я отримав тіло, яке дає мені змогу приборкати чуття і пізнати своє призначення. Тому я шанобливо схиляюся перед Верховним Богом-Особою, що благословив мене цим тілом і з чиєї милості я можу бачити Його в собі й поза собою.

ТЕКСТ 19:: Живите същества, въплътени в други видове тела, виждат само по силата на инстинкта и познават само онези сетивни усещания, които са приятни или неприятни за този вид тяло. Но аз имам тяло, с което мога да обуздая сетивата си и да разбера смисъла на моето съществуване. Затова отдавам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, която ме е благословила с това тяло и по чиято милост мога да видя как Богът е вътре и вън от всичко.

20:: Тому, о Господи, хоча я живу в жахливих умовах, я не хочу виходити з утроби матері і знову падати в темний колодязь матеріалістичного життя. Твоя зовнішня енерґія, дева-майа, відразу ж бере немовля в полон і вкриває його оманою, яка примушує його ототожнювати себе з тим, чим воно не є, і з якої починається нескінченний ланцюг народжень і смертей.

ТЕКСТ 20:: Затова, о, Господи, въпреки че живея в ужасни условия, не искам да напускам майчината утроба и да падам отново в слепия кладенец на материалния живот. Знам, че твоята външна енергия, наречена дева-ма̄я̄, веднага пленява новороденото и то започва да се отъждествява с илюзорното тяло, като се обрича по този начин на вечния кръговрат на раждането и смъртта.

21:: Отож, відкинувши всі поривання й турботи, я визволю себе з пітьми невігластва за допомогою свого друга, чистої свідомості. Помістивши в своєму розумі лотосові стопи Господа Вішну, я врятуюсь від потреби знову й знову входити в утроби численних матерів і знову й знову народжуватися й помирати.

ТЕКСТ 21:: Затова без да се обричам повече на тревоги, с помощта на моя верен приятел чистото съзнание, ще се измъкна от гъстия мрак на невежеството. Просто като помня лотосовите нозе на Бог Виш̣н̣у, ще се спася от необходимостта отново и отново да влизам в нечия утроба, за да продължавам вечно да се раждам и да умирам.

22:: Господь Капіла вів далі: Десятимісячна жива істота розвиває ці бажання, ще навіть перебуваючи в утробі. Але поки вона прославляє Господа, повітряний потік, який забезпечує пологи, виштовхує її вниз головою назовні, і так вона з’являється на світ.

ТЕКСТ 22:: Бог Капила продължи: Живото същество, което е станало вече на десет месеца, изпитва тези желания дори в утробата. Но докато възславя Бога, въздушният поток, който предизвиква раждането, го изтласква надолу, с главата напред, за да може да се роди.

23:: Несподівано виштовхнута цим повітряним потоком, дитина з великими труднощами вниз головою виходить назовні, не дихаючи й від страшних мук нічого не пам’ятаючи.

ТЕКСТ 23:: Под неочакваните тласъци на този въздух детето се спуска надолу и с неописуеми мъки излиза от утробата с главата напред, бездиханно, загубило памет заради нетърпимата болка.

24:: Дитина падає на землю, вимазана кров’ю і випорожненнями, і починає ворухатися, наче хробак, народжений у гної. Втративши своє вище знання і опинившись під впливом майі, вона голосно плаче.

ТЕКСТ 24:: Така детето пада на земята, омазано с кръв и изпражнения, и шава като червея, родил се от нечистотиите. Загубило своето висше знание, то плаче на висок глас, защото вече се намира в капана на ма̄я̄.

25:: Коли дитя виходить з утроби, його починають доглядати люди, які не розуміють, чого воно хоче. Йому дають те, чого воно не бажає, але воно нездатне навіть відмовитися.

ТЕКСТ 25:: Щом излезе от утробата, детето попада в ръцете на хора, които не могат да разберат какво иска, ала се грижат за него и го отглеждат. То не може да откаже нищо, което му дават, и затова често се озовава в нетърпими обстоятелства.

26:: Лежачи в брудній постелі, що мокра від поту й кишить від мікробів, немовля не може навіть почухатися, щоб звільнитися від сверблячки, не кажучи вже за те, щоб сісти, встати чи перейти на інше місце.

ТЕКСТ 26:: Легнало в нечиста постеля, която гъмжи от създания, родени от собствената му пот, нещастното дете не може да почеше тялото си, за да облекчи сърбежа, нито може да седне, да се изправи или да се помръдне.

27:: Безпорадну дитину з її ніжною шкірою кусають мушки, комарі, блощиці та інші створіння, наче хробачки, що кусають великого хробака. Втративши все знання, немовля гірко плаче.

ТЕКСТ 27:: В това безпомощно състояние мухи, комари, буболечки и всякакви други създания непрекъснато хапят нежното му телце, както малките червеи хапят големия червей. Загубило знанието си, детето отчаяно плаче ли, плаче.

28:: Так дитя проводить дитинство, потерпаючи від незліченних страждань, і вступає в отроцтво. Але й тут її страждання не припиняються, тому що її роздирають бажання, які їй ніколи не вдається виконати. Так, занурена в невігластво, жива істота впадає в гнів і розпуку.

ТЕКСТ 28:: По този начин, изпитвайки различни страдания, то изживява детските си години и навлиза в юношеството, но и тогава отново страда, защото желае неща, които никога няма да постигне. Така заради невежеството си юношата става зъл и мрачен.

29:: Чим більше росте тіло живої істоти, тим більше росте і її гординя, що, вкупі з гнівом, губить її душу і штовхає її до ворожнечі з такими самими рабами хтивості.

ТЕКСТ 29:: С растежа на тялото живото същество постоянно се опитва да унищожи душата си, като разпалва лъжливия си престиж и гнева и враждува с другите хора, също като него обладани от похот.

30:: Під впливом цього невігластва жива істота гадає, що матеріальне тіло, зроблене з п’яти елементів, — це вона сама. Через ці хибні уявлення вона вважає тимчасові речі за свою власність і поринає в дедалі густішу темряву невігластва.

ТЕКСТ 30:: От невежество живото същество смята материалното тяло, изградено от пет елемента, за своето истинско аз и под влиянието на тази илюзия приема преходните неща за своя собственост. По този начин то постепенно се оказва в най-тъмните владения на невежеството.

31:: Задля тіла, яке постійно завдає турбот живій істоті і яке ніколи її не залишає, зв’язане з нею путами невігластва і корисливої діяльності, жива істота виконує найрізноманітніші вчинки, що примушують її знову й знову народжуватися й помирати.

ТЕКСТ 31:: Заради тялото, което е източник на постоянни страдания и непрекъснато следва живото същество, оковано във веригите на невежеството и плодоносните дейности, живото същество извършва различни действия, които го обричат отново и отново да се ражда и да умира в материалния свят.

32:: Отож, якщо жива істота знову стає на неправедний шлях, прислухаючись до людей, які, охоплені жагою чуттєвої втіхи, шукають статевих насолод і намагаються задовольнити язик, то вона знову йде в пекло, як і раніше.

ТЕКСТ 32:: Ако живото същество отново поеме по пътя на неблагочестието, вземайки пример от обладаните от сетивни желания хора, които се стремят към любовни наслади или угаждат на езика си, то отново, както и по-рано, ще пропадне до ада.

33:: Через таке спілкування людина втрачає правдивість, чистоту, милосердя, серйозність, духовний інтелект, скромність, аскетичність, славу, вміння вибачати, владу над розумом, владу над чуттями, щасливий талан і всі інші чесноти.

ТЕКСТ 33:: Така човек се лишава от честност и чистота, от милост, сдържаност, духовна интелигентност, скромност, отреченост, слава и търпимост, престава да контролира ума и сетивата си, късметът му изневерява и накрая той губи всички благоприятни възможности.

34:: Слід триматися осторонь від грубих дурнів, які нічого не знають про природу душі і які схожі на дресированих песиків, що танцюють для задоволення жінки.

ТЕКСТ 34:: Човек не трябва да общува с примитивни глупаци, които не знаят нищо за духовната си същност и са като кучета, които играят както им свирят жените.

35:: Жодна інша прив’язаність не затьмарює розум і не поневолює чоловіка такою мірою, як прив’язаність до жінки чи дружба з чоловіками, ласими до жінок.

ТЕКСТ 35:: Влечението и зависимостта, които възникват от привързаността на човека към който и да е обект, не са никога толкова силни и всепоглъщащи, колкото тези, които възникват от привързаността към жените или от дружбата с хора, привързани към жените.

36:: Побачивши вроду своєї дочки, Брахма був настільки збентежений, що безсоромно кинувся за нею в образі оленя, хоча вона прибрала подобу олениці.

ТЕКСТ 36:: При вида на собствената си дъщеря Брахма̄, пленен от красотата ѝ, най-безсрамно хукна след нея, приел образа на елен, докато тя самата се въплъти в образа на сърна.

37:: Серед усіх живих істот, створінь Брахми, — серед людей, півбогів і тварин, — за винятком мудреця Нараяни, ніхто не спроможний встояти перед чарами майі в образі жінки.

ТЕКСТ 37:: Сред всички живи същества, родени от Брахма̄ – хора, полубогове и животни – само мъдрецът На̄ра̄ян̣а е неподвластен на очарованието на ма̄я̄ в образа на жена.

38:: Поглянь лише, яку могутність посідає Моя майа в образі жінки, що одним порухом своїх брів може підкорити собі найбільших завойовників світу і тримати їх під своєю п’ятою.

ТЕКСТ 38:: Опитай се да разбереш необикновеното могъщество на моята ма̄я̄, приела образа на жена, която с едно движение на веждите си може да държи в подчинение дори най-великите завоеватели на този свят.

39:: Той, хто прагне досягнути вершини йоґи і хто в служінні Мені пізнав свою істинну сутність, ніколи не повинен спілкуватися з привабливою жінкою, бо писання проголошують, що для відданого така жінка — це брама до пекла.

ТЕКСТ 39:: Човек, който се стреми да постигне съвършенството в йога и чрез служенето за мен е осъзнал истинската си същност, никога не трябва да общува с красива жена, защото в писанията е казано, че за предания такава жена е портата, която води към ада.

40:: Господь створив жінку як уособлення майі, і той, хто спілкується з нею, приймаючи від неї служіння, повинен добре розуміти, що йде назустріч своїй смерті, як людина, яка наближається до зарослого травою колодязя.

ТЕКСТ 40:: Жената е сътворена от Бога като въплъщение на ма̄я̄ и този, който общува с нея, като приема от нея служене, трябва да знае, че се обрича на сигурна смърт, също като човека, паднал в някой изоставен, обрасъл с трева кладенец.

41:: Жива істота, яка внаслідок своєї прив’язаності до жінки в попередньому житті тепер сама народилася в жіночому тілі, в своїй ілюзії вважає майу в образі чоловіка, одруженого з нею, за того, хто дасть їй багатство, потомство, дім та інші матеріальні блага.

ТЕКСТ 41:: Живото същество, което в миналия си живот е било привързано към някоя жена, сега получава женско тяло и с глупаво умиление гледа своя съпруг, който е ма̄я̄, въплътила се в мъжки образ, смятайки го за източник на богатство, потомство, дом и на всякакви материални блага.

42:: Тому жінка повинна вважати свого чоловіка, дім та дітей за витвір зовнішньої енерґії Господа, призначений для того, щоб знищити її, так само як милозвучний спів мисливця криє в собі смертельну загрозу для оленя.

ТЕКСТ 42:: Затова жената трябва да смята своя съпруг, дом и деца за творение на външната енергия на Бога, което само приближава смъртта ѝ, както нежната песен на ловеца носи смърт на елена.

43:: Матеріалістична жива істота блукає з планети на планету, відповідно до своїх корисливих вчинків отримуючи те чи інше тіло. Так вона знову й знову виконує корисливу діяльність і пожинає її плоди.

ТЕКСТ 43:: Обвързано от определен тип тяло, материалистичното живо същество странства от една планета на друга, жънейки плодовете от своите дейности. Така то се заплита в мрежата на плодоносните дейности и постоянно се наслаждава на резултатите им.

44:: Так, згідно зі своїми корисливими вчинками, жива істота отримує відповідне тіло з матеріальним розумом та чуттями. Коли наслідки вчинків певного типу вичерпуються, кінець пов’язаного з ними тіла називають смертю, а коли жива істота тільки починає пожинати наслідки певного типу, цей початок називається народженням.

ТЕКСТ 44:: По този начин в съответствие с последиците от своите плодоносни дейности живото същество получава подходящо за него тяло, надарено с материален ум и сетива. Когато последиците от някоя дейност се изчерпят, този край се нарича смърт, а когато започнат да действат други последици, началото носи името раждане.

45–46:: Коли через хворобу зорового нерва очі втрачають здатність бачити форми та барви, чуття зору відмирає і жива істота, споглядач і очей, і зору, сліпне. Так само, коли фізичне тіло, в якому відбувається сприйняття об’єктів, втрачає здатність що-небудь сприймати, це називають смертю. А коли жива істота починає вважати певне фізичне тіло за саму себе, цю мить називають народженням.

ТЕКСТОВЕ 45 – 46:: Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.

47:: Тому не треба боятися смерті, як не треба ототожнювати тіло з душею чи кидатися в фізичні насолоди, надмірно задовольняючи потреби тіла. Треба пізнати істинну природу живої істоти і діяти в матеріальному світі без прив’язаності, не відхиляючись від своєї мети.

ТЕКСТ 47:: Затова човек не трябва да очаква с ужас смъртта, нито да търси спасение в отъждествяването с тялото или неудържимо да се отдава на наслаждение, докато удовлетворява потребностите на тялото си. Като осъзнае истинската си, духовна природа, той трябва да действа освободен от привързаности и неотклонно вървейки към своята цел.

48:: Дивлячись на все в істинному світлі, зміцнивши себе відданим служінням і не покладаючи ніяких надій на свою матеріальну тотожність, треба в своєму інтелекті віддати тіло цьому ілюзорному світу. Так можна бути вільним від турбот, навіть живучи в матеріальному світі.

ТЕКСТ 48:: Постигнал истинско зрение за света, укрепнал в преданото служене и отхвърлил отъждествяването с материята, човек с помощта на разума си трябва да разбере, че тялото му е част от илюзорния свят. По този начин той ще постигне непривързаност към всичко материално.