45–46
ТЕКСТОВЕ 45 – 46
Текст
Текст
дравйекша̄йоґйата̄ йада̄
тат пан̃чатвам ахам̇-ма̄на̄д
утпаттір дравйа-дарш́анам
дравйекш̣а̄йогята̄ яда̄
тат пан̃чатвам ахам̇-ма̄на̄д
утпаттир дравя-даршанам
дарш́ана̄йоґйата̄ йада̄
тадаіва чакшушо драшт̣ур
драшт̣р̣тва̄йоґйата̄найох̣
даршана̄йогята̄ яда̄
тадаива чакш̣уш̣о драш̣т̣ур
драш̣т̣р̣тва̄йогята̄найох̣
Послівний переклад
Дума по дума
дравйа — об’єктів; упалабдгі — сприйняття; стга̄насйа — місця; дравйа — об’єктів; ікша̄ — сприйняття; айоґйата̄ — нездатність; йада̄ — коли; тат — те; пан̃чатвам — смерть; ахам-ма̄на̄т — хибної концепції «я»; утпаттіх̣ — народження; дравйа — фізичне тіло; дарш́анам — споглядання; йатга̄ — як; акшн̣ох̣ — очей; дравйа — об’єктів; авайава — частини; дарш́ана — бачення; айоґйата̄ — нездатність; йада̄ — коли; тада̄ — тоді; ева — справді; чакшушах̣ — чуття зору; драшт̣ух̣ — споглядача; драшт̣р̣тва — здатності бачити; айоґйата̄ — нездатності; анайох̣ — обох.
дравя – на обектите; упалабдхи – на възприятието; стха̄нася – мястото; дравя – на обектите; ӣкш̣а̄ – на възприятието; айогята̄ – неспособност; яда̄ – когато; тат – това; пан̃чатвам – смърт; ахам-ма̄на̄т – от погрешна представа за аза; утпаттих̣ – раждане; дравя – на физическото тяло; даршанам – наблюдавайки; ятха̄ – както; акш̣н̣ох̣ – на очите; дравя – на обектите; аваява – части; даршана – на зрението; айогята̄ – неспособност; яда̄ – когато; тада̄ – тогава; ева – наистина; чакш̣уш̣ах̣ – на сетивото зрение; драш̣т̣ух̣ – на зрящия; драш̣т̣р̣тва – на зрителната способност; айогята̄ – неспособност; анайох̣ – и на двете.
Переклад
Превод
Коли через хворобу зорового нерва очі втрачають здатність бачити форми та барви, чуття зору відмирає і жива істота, споглядач і очей, і зору, сліпне. Так само, коли фізичне тіло, в якому відбувається сприйняття об’єктів, втрачає здатність що-небудь сприймати, це називають смертю. А коли жива істота починає вважати певне фізичне тіло за саму себе, цю мить називають народженням.
Когато поради заболяване на зрителния нерв очите загубят способността си да различават цветове или форми, зрението атрофира. Живото същество, което е наблюдател и на очите, и на обектите на зрението, загубва зрителната си способност. По същия начин когато материалното тяло – мястото, в което протича процесът на възприятието – загуби способността си да възприема обектите, състоянието му се нарича смърт. А моментът, от който човек започва да възприема тялото си като своя истинска същност, носи името раждане.
Коментар
Пояснение
ПОЯСНЕННЯ: Коли людина каже: «Я бачу», — це означає, що вона бачить за допомогою своїй очей чи окулярів, певного знаряддя зору. А якщо очі, знаряддя зору, псуються, захворюють чи стають нездатними функціонувати, тоді людина також перестає бачити. Так само, тепер діяльність живої істоти відбувається в матеріальному тілі, а коли матеріальне тіло втрачає здатність діяти, жива істота теж припиняє свою діяльність, що являля собою наслідок її попередніх дій. Коли знаряддя, механізм, за допомогою якого істота діяла, ламається і перестає функціонувати, це називають смертю. А коли істота отримує нове знаряддя чи механізм для діяльності, це називають народженням. Народження і смерть відбуваються щомиті, бо тіло щомиті змінюється. Остання зміна тіла називається смертю, а отримання нового тіла називається народженням. Насправді, жива істота не народжується і не вмирає, вона вічна. Це підтверджує «Бгаґавад-ґіта»: на ханйате ханйама̄не ш́аріре — жива істота ніколи не вмирає, навіть коли гине чи руйнується матеріальне тіло.
Когато човек казва „Аз виждам“, това означава, че вижда с очите или с очилата си; той вижда с помощта на органа, или на инструмента на зрението. Ако органът на зрението се повреди, заболее или престане да функционира, живото същество, зрителят, също престава да вижда. По същия начин душата действа, докато се намира в материалното тяло, а когато тялото стане неспособно да функционира и настъпи краят му, тя също престава да извършва кармичните си дейности. Когато инструментът, с чиято помощ живото същество извършва дейностите си, се повреди и спре да функционира, настъпва състоянието, наречено смърт. А когато живото същество получи нов инструмент за дейности, се казва, че то се ражда. Процесът на раждането и смъртта протича всеки един миг, защото тялото постоянно търпи изменения. Последната промяна, през която то минава, се нарича смърт, а приемането на ново тяло носи името раждане. Това е ключът към разрешаването на проблема за раждането и смъртта. В действителност живото същество не се ражда и не умира, то е вечно. Бхагавад-гӣта̄ утвърждава: на ханяте ханяма̄не шарӣре – живото същество никога не умира, то не умира дори след смъртта или унищожението на материалното тяло.