ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

Продължение на беседата между цар Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата

Бра̄хман̣ът Джад̣а Бхарата проявил голяма милост към цар Рахӯган̣а и иносказателно му описал материалния свят, за да го откъсне от него. Той го сравнил с гъста гора, в която човек се изгубва заради връзката си с материалното съществуване. В тази гора върлуват разбойници (шестте сетива) и хищни животни – чакали, вълци и лъвове (съпруга, деца и роднини), които винаги са готови да пият кръвта на главата на семейството. Горските разбойници и кръвожадните животни се съюзяват и поглъщат енергията на човека в този материален свят. В гората има и тъмна дълбока дупка, покрита с трева, в която той може да пропадне. Щом се озове в гората, привлечено от многобройните материални съблазни, живото същество започва да се отъждествява с материалния свят, общество, приятелство, любов и семейство. То загубва пътя, лута се, без да знае къде да отиде, нападано от животни и птици, и става жертва на безчислени желания. Работи непосилно в тази гора и безпомощно броди из нея. Подлъгва се по временното щастие и се огорчава от така нареченото нещастие. Всъщност и щастието, и нещастието му причиняват само страдания. Понякога го напада змия (дълбокият сън), от ухапването ѝ то загубва съзнание, обърква се и не знае как да изпълнява задълженията си. Понякога се влюбва в чужди жени и си мисли, че се наслаждава на незаконна любов. Връхлитат го различни болести, скръб и съжаления, лято и зима. Така човекът в гората на материалния свят се измъчва от страданията на материалното съществуване. В надеждата си да стане щастлив той се мести от място на място, но един материалист никога не може да бъде щастлив в материалния свят. Постоянно зает с материални дейности, той не намира спокойствие. И забравя, че един ден ще трябва да умре. Въпреки че страда жестоко, заблуден от материалната енергия, той продължава да жадува материално щастие. По този начин напълно забравя отношенията си с Върховната Божествена Личност.

Облагодетелстван от общуването с Джад̣а Бхарата, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а възвърнал своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Царят разбрал, че е преодолял илюзията си и поискал прошка за своето недостойно поведение. Шукадева Госва̄мӣ разказал всичко това на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

ТЕКСТ 1:: Джад̣а Бхарата, който напълно бе осъзнал Брахман, продължи: Скъпи царю Рахӯган̣а, живото същество скита по пътя през непроходимия материален свят и постоянно се ражда и умира. Омагьосано от този свят и проявленията на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а), то вижда само трите вида плодове на своята дейност. Тези плодове са благоприятни, неблагоприятни и смесени. Така живото същество се привързва към религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и монистичната теория за освобождение (сливане с Върховния). То работи неуморно ден и нощ като търговец, който отива в гората, за да събере стока за продан. Но не може да намери истинско щастие в материалния свят.

ТЕКСТ 2:: О, царю Рахӯган̣а, в гората на материалното съществуване върлуват шест могъщи разбойници. Когато обусловената душа навлезе в гората да търси материални блага, шестимата разбойници я заблуждават. Тя е като неопитен търговец, който не знае как да похарчи парите си и накрая те попадат в ръцете на разбойниците. Подобно на тигри, чакали и други свирепи животни, готови на всичко, за да откраднат агнето от грижливия стопанин, жената и децата нахлуват в сърцето на търговеца и го разоряват.

ТЕКСТ 3:: В тази гора има закътани места, обградени от гъсти храсталаци, треви и пълзящи растения. Там свирепи комари (завистливи хора) безмилостно хапят обусловената душа. Понякога тя вижда в гората въздушни замъци, а понякога я сепва някой зъл дух или призрак, преминал като метеор в небето.

ТЕКСТ 4:: Скъпи царю, интелигентността на търговеца, поел по горския път на материалния свят, става жертва на дома, богатството, роднините и пр., и той се лута от място на място в търсене на успеха. Понякога очите му се замъгляват от праха на вихрушка – това означава, че в своята похот той е изцяло покорен от красотата на жена си, особено по време на нейната менструация. И със заслепените си очи не може да види накъде отива и какво прави.

ТЕКСТ 5:: Понякога обусловената душа, скитаща из гората на материалния свят, чува резките звуци на невидим щурец и те пронизват ушите ѝ. Друг път сърцето ѝ изтръпва от писъците на кукумявки, които напомнят грубите думи на нейните врагове. Понякога тя се подслонява под дърво без плодове и цветове. Отишла е там, за да засити силния си глад, но трябва да страда. Тя търси вода, но открива само мираж и заблудена, се впуска след него.

ТЕКСТ 6:: Понякога обусловената душа скача в плитка река или привършила запасите си, отива да проси храна от хора, които съвсем не са щедри. Понякога тя се измъчва от палещата горещина на семейния живот, бушуващ като горски пожар, а понякога скърби, когато скъпоценното ѝ богатство е ограбвано от царе под формата на непосилни данъци.

ТЕКСТ 7:: Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.

ТЕКСТ 8:: Понякога търговецът в гората пожелава да се изкачи по хълмове и планини, но понеже е бос, в ходилата му се впиват малки камъчета и тръни. Това му причинява нетърпима болка. Понякога привързаният към семейството си човек изпитва силен глад и в това измъчено състояние излива гнева си върху своите близки.

ТЕКСТ 9:: Понякога в материалната гора питон поглъща обусловената душа или я задушава и тя остава да лежи в гората като мъртвец, лишен от живот и знание. Друг път я хапят отровни змии. Със замъглено съзнание тя пропада в тъмен кладенец на адско съществуване без никаква надежда за спасение.

ТЕКСТ 10:: Понякога в търсене на нищожно сексуално наслаждение човек отива при развратни жени и трябва да търпи обидите и упреците на роднините им. Той е като нападнат от разгневени пчели, докато се опитва да измъкне мед от кошера. Понякога с цената на много пари все пак успява да намери жена за още сетивно наслаждение. За нещастие друг развратник съблазнява или отвлича жената, този източник на наслада.

ТЕКСТ 11:: Понякога живото същество се бори със сковаващ студ, адска горещина, силен вятър, поройни дъждове и други природни бедствия и когато не успее да ги превъзмогне, се чувства нещастно. Друг път го мамят в сделките му. Заради измамите между живите същества пламва вражда.

ТЕКСТ 12:: Понякога човекът, поел горския път на материалното съществуване, остава без средства и затова няма собствен дом, легло или място за почивка и е лишен от семейно щастие. Той отива да проси от другите, а когато не успее да изпълни желанията си с просия, търси пари назаем или краде чужда собственост. Така се опозорява в очите на обществото.

ТЕКСТ 13:: Заради парични сделки отношенията между хората стават обтегнати и завършват с вражда. Понякога мъжът и жената, тръгнали по пътя на материалното благополучие, работят до изнемога, за да издържат семейството си. Понякога, съсипани от болести или недостиг на пари, те са почти на прага на смъртта.

ТЕКСТ 14:: Скъпи царю, по горския път на материалния живот човек най-напред загубва баща си и майка си, а след смъртта им се привързва към невръстните си деца. Така той броди по пътя на материалното благополучие и накрая е напълно объркан. И никой не знае как да се измъкне от това, дори до самото идване на смъртта.

ТЕКСТ 15:: Имало е и има много политически водачи и велики герои, побеждавали не по-малко могъщи от тях противници, но поради невежество и вяра, че земята е тяхна собственост, те воюват помежду си и намират смъртта си в сраженията. Те са неспособни да следват духовния път на личностите, оттеглили се от света. Въпреки че са големи герои и водачи, те не тръгват по пътя на духовното познание.

ТЕКСТ 16:: Понякога живото същество в гората на материалното съществуване се подслонява сред лианите и пожелава да чуе чуруликането на птиците в листата им. Изплашено от далечния рев на лъвовете, то се сприятелява с чапли, жерави и лешояди.

ТЕКСТ 17:: Измамено от тях, живото същество в гората на материалния свят се опитва да се откъсне от така наречените йогӣ, сва̄мӣ и инкарнации и да се присъедини към истинските предани, но за зла участ не може да следва техните наставления, нито тези на духовния учител; тогава то напуска обществото им и се завръща при маймуните, пристрастени към сетивно наслаждение и жени. Извлича наслада от общуването с материалисти, от секса и пиянството. Така пропилява живота си. Като гледа лицата на други разгулници, то постепенно забравя всичко и така посреща смъртта.

ТЕКСТ 18:: Когато живото същество се превърне в маймуна, скачаща от клон на клон, то остава на дървото на семейния живот и единствената му награда е сексът. И като мъжко магаре получава ритници от жена си. Напълно безпомощно, то е неспособно да се измъкне от това положение. Понякога го връхлита неизлечима болест и то сякаш пропада в тъмна планинска пещера. В ужас от смъртта, която го дебне като огромен слон в дъното на пещерата, то виси неподвижно, вкопчено в клонките на лиана.

ТЕКСТ 19:: О, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, убиецо на враговете, ако обусловената душа успее по някакъв начин да се справи с трудното положение, тя отново се връща у дома, за да се наслаждава на секс, защото това е пътят на привързаността. Обсебена от материалната енергия на Бога, тя продължава да скита из гората на материалното съществуване и до смъртта си не намира истинското благо.

ТЕКСТ 20:: Скъпи царю Рахӯган̣а, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.

ТЕКСТ 21:: Цар Рахӯган̣а каза: Човешкият живот е най-ценен. Дори раждането сред полубоговете на райските планети не е толкова велико, колкото човешкото раждане на Земята. Каква е ползата от високото положение на полубог? В райските планети изобилието от материален разкош прави невъзможно общуването с предани.

ТЕКСТ 22:: Няма нищо чудно, че просто като се посипе с праха от лотосовите ти нозе, човек веднага постига чистото предано служене на Адхокш̣аджа, непостижимо дори за велики полубогове като Брахма̄. Благодарение на краткотрайното общуване с теб аз се освободих от склонността да споря, от илюзорното си величие и липсата на благоразумие. Те са корените на оплитането в материалния свят, но аз успях да ги преодолея.

ТЕКСТ 23:: Покланям се с цялото си смирение на великите личности, които бродят по света – деца или юноши, авадхӯти или велики бра̄хман̣и. Дори да са преобразени до неузнаваемост, пак им отдавам цялата си почит. Дано бъдат милостиви и благословят царските династии, които постоянно ги оскърбяват.

ТЕКСТ 24:: Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттара̄, в ума на Джад̣а Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯган̣а, който го бе накарал да носи паланкина, но Джад̣а Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахам̇са. Джад̣а Бхарата бе ваиш̣н̣ава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯган̣а истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.

ТЕКСТ 25:: След поученията на великия предан Джад̣а Бхарата Рахӯган̣а, царят на Саувӣра, осъзна напълно органично присъщото положение на душата и окончателно отхвърли телесното схващане. Скъпи царю, велик е този, който се подслони при слугата на слугата на Бога, защото лесно може да се раздели с телесната представа.

ТЕКСТ 26:: След това цар Парӣкш̣ит каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, господарю мой, о, велики мъдрецо, ти знаеш всичко. Прекрасно описа положението на обусловената душа, като я сравни с търговец в гората. От твоите наставления интелигентните хора могат да разберат, че сетивата на човека с телесна представа са като горски разбойници и крадци, а съпругата и децата са като чакали или други свирепи животни. Но глупавите хора не могат лесно да проумеят тази притча, защото не са в състояние сами да разтълкуват смисъла ѝ. Затова те моля, о, велики светецо, да обясниш точното ѝ значение.