Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.6
Деванагари
क्वचिद्वितोया: सरितोऽभियाति
परस्परं चालषते निरन्ध: ।
आसाद्य दावं क्वचिदग्नितप्तो
निर्विद्यते क्व च यक्षैर्हृतासु: ॥ ६ ॥
परस्परं चालषते निरन्ध: ।
आसाद्य दावं क्वचिदग्नितप्तो
निर्विद्यते क्व च यक्षैर्हृतासु: ॥ ६ ॥
Стих
квачид витоя̄х̣ сарито 'бхия̄ти
параспарам̇ ча̄лаш̣ате нирандхах̣
а̄са̄дя да̄вам̇ квачид агни-тапто
нирвидяте ква ча якш̣аир хр̣та̄сух̣
параспарам̇ ча̄лаш̣ате нирандхах̣
а̄са̄дя да̄вам̇ квачид агни-тапто
нирвидяте ква ча якш̣аир хр̣та̄сух̣
Дума по дума
квачит — понякога; витоя̄х̣ — плитка вода; саритах̣ — реки; абхия̄ти — влиза да се къпе или скача; параспарам — един на друг; ча — и; а̄лаш̣ате — желае; нирандхах̣ — който няма хранителни запаси; а̄са̄дя — изпитвайки; да̄вам — горски пожар в семейния живот; квачит — понякога; агни-таптах̣ — обгорен от огън; нирвидяте — е отчаян; ква — някъде; ча — и; якш̣аих̣ — от царе, които приличат на разбойници и крадци; хр̣та — отнето; асух̣ — богатство, което е скъпо като живота.
Превод
Понякога обусловената душа скача в плитка река или привършила запасите си, отива да проси храна от хора, които съвсем не са щедри. Понякога тя се измъчва от палещата горещина на семейния живот, бушуващ като горски пожар, а понякога скърби, когато скъпоценното ѝ богатство е ограбвано от царе под формата на непосилни данъци.
Пояснение
Когато слънцето напече и стане горещо, на човек му се приисква да скочи в реката, за да се разхлади. Но ако реката е пресъхнала или плитка, той може да си счупи крайниците. Обусловената душа постоянно се сблъсква със страдания. Понякога опитите ѝ да намери помощ от приятели са като скок в пресъхнала река. Нейните усилията остават безрезултатни; тя само се осакатява. Друг път, когато остане без храна, тя отива при някого, който нито може, нито има желание да ѝ даде нещо. Понякога е заклещена в семейния живот, бушуващ като горски пожар (сам̇са̄ра-да̄ва̄нала-лӣд̣ха-лока). Когато правителството налага тежки данъци, това е много неприятно. Хората са принудени да крият доходите си, но въпреки старанията им строгите данъчни инспектори успяват да измъкнат всичките им пари. И обусловените души изпадат в дълбоко отчаяние.
Така хората се опитват да бъдат щастливи в материалния свят, но това е все едно да търсиш щастието насред горски пожар. Не е необходимо някой специално да отиде в гората, за да я подпали; пожарът пламва от само себе си. По същия начин никой не иска да бъде нещастен в семейния живот или в обществото, но природните закони отсъждат страдание и болка за всекиго. Финансовата зависимост от някой друг е голямо падение, затова според Ведите всеки трябва да се издържа сам. Единствено шӯдрите не могат да бъдат самостоятелни. Те са длъжни да служат на някого, за да преживеят. В ша̄стрите е казано: калау шӯдра-самбхава̄х̣. В епохата на Кали всеки зависи от милостта на някого другиго за поддържането на тялото си; затова всички са шӯдри. В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че в Кали юга правителството ще облага гражданите с данъци без нищо в замяна. Ана̄вр̣ш̣т̣я винан̇кш̣янти дурбхикш̣а-кара-пӣд̣ита̄х̣. В тази епоха няма да има достатъчно валежи, хората ще гладуват и ще бъдат тормозени от данъчната система. Те ще загубят всякаква надежда за спокоен живот, обезверени ще напуснат домовете си и ще заживеят в гората.