Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.7
Деванагари
शूरैर्हृतस्व: क्व च निर्विण्णचेता:
शोचन् विमुह्यन्नुपयाति कश्मलम् ।
क्वचिच्च गन्धर्वपुरं प्रविष्ट:
प्रमोदते निर्वृतवन्मुहूर्तम् ॥ ७ ॥
शोचन् विमुह्यन्नुपयाति कश्मलम् ।
क्वचिच्च गन्धर्वपुरं प्रविष्ट:
प्रमोदते निर्वृतवन्मुहूर्तम् ॥ ७ ॥
Стих
шӯраир хр̣та-свах̣ ква ча нирвин̣н̣а-чета̄х̣
шочан вимухянн упая̄ти кашмалам
квачич ча гандхарва-пурам̇ правиш̣т̣ах̣
прамодате нирвр̣таван мухӯртам
шочан вимухянн упая̄ти кашмалам
квачич ча гандхарва-пурам̇ правиш̣т̣ах̣
прамодате нирвр̣таван мухӯртам
Дума по дума
шӯраих̣ — от много могъщи врагове; хр̣та-свах̣ — чиито притежания са били откраднати; ква ча — понякога; нирвин̣н̣а-чета̄х̣ — с отчаяно и измъчено сърце; шочан — дълбоко скърбящо; вимухян — объркано; упаяти — постига; кашмалам — безсъзнание; квачит — понякога; ча — също; гандхарва-пурам — въображаем град в гората; правиш̣т̣ах̣ — като влиза; прамодате — се радва; нирвр̣та-ват — като преуспял човек; мухӯртам — само за миг.
Превод
Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.
Пояснение
В този стих думата гандхарва-пурам е много важна. Случва се в гората да се появи огромен палат: наричат го въздушен замък. Всъщност замъкът съществува само в нашето въображение. Гандхарва-пура е именно такъв въображаем замък. В гората на материалния свят обусловената душа понякога си представя огромни замъци и небостъргачи, пропилява своята енергия, за да си ги осигури, като се надява на вечен и спокоен живот в тях заедно със семейството. Но природните закони не позволяват това. Когато влезе в такъв замък, човек си мисли, че вече е много щастлив, макар щастието да е мимолетно. То може да продължи няколко години, но тъй като в мига на смъртта собственикът трябва да напусне замъка, накрая той загубва всичко. Така завършват материалните начинания. Поетът Видя̄пати сравнява това щастие с облекчението, което носи капка вода в пустинята. Пустинните пясъци са нажежени от палещото слънце и ако искаме прохлада, трябва да излеем върху тях вода в огромни количества – милиони и милиони литри. Каква е ползата от една капка? Водата безспорно е ценна, но една капка не може да разхлади пустинята. В материалния свят всеки е амбициозен, но жегата е изгаряща. С какво може да помогне въображаемият замък? Шрӣла Видя̄пати пее: та̄т̣ала саикате, ва̄ри-бинду-сама, сута-мита-раман̣и-сама̄дже. Щастието от семейния живот, приятелите и обществото е като капка вода в горещата пустиня. В целия материален свят живите същества преследват щастието, защото щастието е тяхно право. За съжаление, поради съприкосновението си с материалния свят, те просто се борят за съществуване. Дори ако човек успее да стане щастлив за известно време, някой могъщ негов враг може да му отнеме всичко. Има много случаи на големи бизнесмени, неочаквано превърнали се в улични просяци. Но материалното съществуване е така устроено, че глупавите хора са привлечени от подобни начинания и забравят същинската дейност – себепознанието.