Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.8

Изпълнената с желания обусловена душа иска да бъде щастлива в материалния свят заедно със семейството си, но тя е като пътник в гората, който се опитва да изкачи хълм, покрит с остри камъчета и тръни. Както се каза в предишния стих, щастието, получено от обществото, приятелите и любовта, е като капка вода в горещата пустиня. Желаещият да стане велика и могъща фигура в обществото всъщност се опитва да изкачи обрасъл с тръни хълм. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура сравнява семейството с висока планина. Опитите за семейно щастие са като опитите на гладен човек да изкачи трънлива планина. Почти 99,9 процента от хората са нещастни в брака, въпреки всичките им усилия да удовлетворят близките си. Поради конфликтите между членовете на семейството в западните държави всъщност няма семеен живот. Разводите са често явление и в разочарованието си децата напускат опеката на родителите. В епохата на Кали браковете все повече намаляват. Всеки се занимава само със себе си – такава е човешката природа. Дори тези, които имат достатъчно пари, за да издържат семейство, не постигат щастие в семейния живот. По тази причина според институцията варн̣а̄шрама дхарма в средата на жизнения си път човек трябва да се оттегли от семейния живот: пан̃ча̄шордхвам̇ ванам̇ враджет. Той трябва доброволно да напусне семейството си на петдесетгодишна възраст и да отиде във Вр̣нда̄вана или в гората. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа също препоръчва това (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):

Всъщност няма смисъл да се броди из горите. Човек трябва да отиде в гората на Вр̣нда̄вана и да приеме подслон при Говинда. Това ще го направи щастлив. Международното общество за Кришна съзнание изгражда храма Кр̣ш̣н̣а-Балара̄ма, в който може да покани членовете си и всички желаещи да живеят в духовна обстановка. Това ще им помогне да се издигнат до трансценденталния свят и да се завърнат у дома, при Бога. В стиха са важни думите каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я. Когато умът на мъжа е притеснен, той търси удовлетворение, като излива гнева си върху своята нещастна съпруга и децата. Жената и децата са естествено зависими от бащата, но когато не може да ги издържа, в отчаянието си той без причина се нахвърля върху тях. В Шрӣмад Бха̄гаватам (12.2.9) е казано: а̄ччхинна-да̄ра-дравин̣а̄ я̄сянти гири-ка̄нанам. Отвратен от семейния живот, мъжът напуска семейството си, като прибягва до развод или други начини. Ако разривът е неизбежен, защо съпрузите да не се разделят доброволно? Плануваната раздяла е по-добра от принудителната раздяла. Принудителната раздяла носи само нещастие, но с раздяла по взаимно съгласие или според ведическите предписания човек може да се оттегли от семейните дела на определена възраст и изцяло да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Това прави животът успешен.