Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.20

रहूगण त्वमपि ह्यध्वनोऽस्य
सन्न्यस्तदण्ड: कृतभूतमैत्र: ।
असज्जितात्मा हरिसेवया शितं
ज्ञानासिमादाय तरातिपारम् ॥ २० ॥
рахӯган̣а твам апи хй адхвано 'ся
санняста-дан̣д̣ах̣ кр̣та-бхӯта-маитрах̣
асадж-джита̄тма̄ хари-севая̄ шитам̇
гя̄на̄сим а̄да̄я тара̄ти-па̄рам

Дума по дума

рахӯган̣ао, царю Рахӯган̣а; твамти; аписъщо; хинесъмнено; адхванах̣на пътя на материалното съществуване; асятова; санняста-дан̣д̣ах̣оставил царския жезъл за наказване на престъпници; кр̣та-бхӯта-маитрах̣приятелски настроен към всички; асат-джита-а̄тма̄чийто ум не е привлечен от материалните наслади в живота; хари-севая̄чрез любовно служене на Върховния Бог; шитамнаточен; гя̄на-асиммеча на знанието; а̄да̄явзимайки в ръка; тарапрекоси; ати-па̄рамкъм крайната цел на духовното съществуване.

Превод

Скъпи царю Рахӯган̣а, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.

Пояснение

В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а сравнява материалния свят с илюзорно дърво, което трябва да се отсече:
на рӯпам асйеха татхопалабхяте
на̄нто на ча̄дир на ча сампратиш̣т̣ха̄
ашваттхам енам̇ сувирӯд̣ха-мӯлам
асан̇га-шастрен̣а др̣д̣хена чхиттва̄
татах̣ падам̇ тат парима̄ргитавям̇
ясмин гата̄ на нивартанти бхӯях̣
там ева ча̄дям̇ пуруш̣ам̇ прападйе
ятах̣ правр̣ттих̣ праср̣та̄ пура̄н̣ӣ
„Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена“ (Бхагавад-гӣта̄, 15.3 – 4).