ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

Беседа между Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата

Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а все още се съмнявал в своето просветление, затова помолил бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата да повтори наставленията си и да му обясни някои неразбрани положения. В тази глава царят отдава смирени почитания на Джад̣а Бхарата, който криел истинската си същност. От неговите думи царят разбрал, че бра̄хман̣ът е много издигнат в духовното знание и горчиво се разкаял за нанесените оскърбления. Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а бил ухапан от змията на невежеството, но нектарните слова на Джад̣а Бхарата го излекували. Впоследствие той задал нови въпроси, защото обсъжданите теми оставали неясни. Но първо поискал прошка за оскърблението в лотосовите нозе на Джад̣а Бхарата.

Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а се чувствал нещастен, че не разбира наставленията на Джад̣а Бхарата, чийто смисъл остава скрит за материалистите. Ето защо Джад̣а Бхарата изложил своите наставления по-ясно. Той казал, че на тази планета всички движещи се и неподвижни живи същества представляват различни преобразувания на земята. Царят много харесвал своето тяло, но то е просто поредното видоизменение на пръстта. Изпълнен с гордост, той се отнесъл грубо към носача на паланкина като господар към слуга; бил много жесток и към другите живи същества. Следователно не бил достоен да се грижи за своите поданици и поради невежеството си не можел да бъде смятан за много мъдър. В материалния свят всичко е трансформация на елемента земя, макар различните преобразувания да носят различни имена. Всъщност в разнообразието има еднородност и в крайна сметка всичко се разгражда на атоми. Нищо не е вечно в материалния свят. Многообразието и различията между нещата са само творения на ума. Абсолютната Истина е отвъд илюзията и се проявява в три аспекта: безличностен Брахман, локализирана Парама̄тма̄ и Върховна Божествена Личност. Най-висшето осъзнаване на Абсолютната Истина е осъзнаването на Върховната Божествена Личност, наричана от преданите Ва̄судева. Ако не е благословен с праха от нозете на чист предан, човек не може сам да стане предан на Върховната Божествена Личност.

Джад̣а Бхарата разказал на царя и за предишния си живот, и как по милостта на Бога си спомня всичко, случило се в миналото. След преживяното Джад̣а Бхарата станал много предпазлив и се преструвал на глухоням, за да избегне досега с материалния свят. Взаимодействието с гун̣ите на материалната природа е много силно. Лошото влияние на общуването с материалисти може да се избегне само в обществото на предани. Сред преданите човек получава възможност да служи на Бога по различни начини – шраван̣ам̇ кӣртанам̇ виш̣н̣ох̣ смаран̣ам̇ па̄да-севанам арчанам̇ ванданам̇ да̄сям̇ сакхям а̄тма-ниведанам. Така той може да преодолее материалното общуване, да прекоси океана от невежество и да се върне вкъщи, при Бога.

ТЕКСТ 1:: Цар Рахӯган̣а каза: О, велики мъдрецо, ти не се различаваш от Върховната Божествена Личност. Личното ти влияние разрешава всякакви противоречия в ша̄стрите. Под маската на недостоен бра̄хман̣а ти криеш трансценденталното си блажено състояние. Отдавам ти смирените си почитания.

ТЕКСТ 2:: О, най-велики сред бра̄хман̣ите, тялото ми е пълно с нечистотии, а моето възприятие е ухапано от змията на гордостта. Аз съм болен заради материалните си представи. Нектарните ти наставления са най-добрият лек за измъчения от материална треска, те са като студена вода, която разхлажда в жегата.

ТЕКСТ 3:: Не съм сигурен в някои неща, но ще те питам за тях по-късно. Твоите загадъчни йога наставления върху себепознанието ми изглеждат изключително сложни. Моля те, повтори ги с прости думи, за да мога да ги разбера. Умът ми е много любознателен и аз наистина искам да си изясня всичко.

ТЕКСТ 4:: О, господарю на мистичното могъщество, ти каза, че умората, възникнала от движенията на тялото, се усеща веднага, но тя не съществува в действителност. Съществува само условно. Струва ми се, че с подобни обяснения и въпроси не може да се достигне правилно заключение за Абсолютната Истина. Малко съм объркан от начина, по който ми представи това твърдение.

ТЕКСТОВЕ 5 – 6:: Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.

ТЕКСТ 7:: Няма съмнение, че бедните хора, които носят паланкина, без да получават за това никакво възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те са в окаяно състояние, защото насила ги караш да работят за теб. Това е доказателство за твоята жестокост и безсърдечие, но заслепен от гордост, ти си мислиш, че се грижиш добре за своите поданици. Това е нелепо. Ти си истински глупак и в обществото на образованите никога няма да бъдеш почитан като велик човек.

ТЕКСТ 8:: Всички ние, по цялата земя, сме живи същества в различни форми. Някои от нас се движат, а други са неподвижни. Всички ние се появяваме, живеем известно време и биваме унищожени, щом тялото отново се смеси с пръстта. Ние сме различни преобразувания на пръстта. Телата и качествата са просто преобразувания на пръстта, съществуващи само като названия; защото всичко се ражда от пръстта и когато се унищожи, отново се смесва с пръстта. С други думи, ние сме прах и ще се превърнем в прах. Всеки трябва да помисли върху това.

ТЕКСТ 9:: Някой може да каже, че разнообразието възниква от самата Земя. Но макар вселената временно да изглежда истинска, в крайна сметка тя е нереална. Земята е създадена от атоми, но тези частици са неустойчиви. Атомът не е истинската причина на вселената, каквото и да твърдят някои философи. Не е вярно, че разнообразието в материалния свят е плод на съвкупността от атоми и техните съчетания.

ТЕКСТ 10:: Тъй като вселената не съществува в абсолютен смисъл, нещата в нея – различията като високо, ниско, дебелина, слабост, малко, голямо, последица, причина, а също признаците на живот и материята – всички са плод на въображението. Те са като глинени делви, направени от една и съща пръст, но с различни названия. Различията се определят от субстанцията, природата, склонността, времето и дейността. Добре е да знаеш, че тези неща са само механични проявления, създадени от материалната природа.

ТЕКСТ 11:: Тогава какво представлява крайната истина? Отговорът е – единното знание е крайната истина. То е неосквернено от материални качества. То ни дарява с освобождение. То е единствено, всепроникващо и невъобразимо. Началната степен в това знание е разбирането на Брахман. При втората степен се осъзнава Парама̄тма̄, Свръхдушата, която постигат умиротворените йогӣ. Но пълно овладяване на това върховно знание се постига с осъзнаване на Върховната Личност. Всички учени твърдят, че Върховната Личност е Ва̄судева, причината на Брахман, Парама̄тма̄ и другите проявления.

ТЕКСТ 12:: Скъпи царю Рахӯган̣а, докато не посипе тяло си с праха от лотосовите нозе на велики предани, човек не може да осъзнае Абсолютната Истина. Той няма да разбере Абсолютната Истина само с полово въздържание (брахмачаря), със семеен живот според предписанията, като напусне дома си и стане ва̄напрастха, приеме сання̄са или се подложи на суров аскетизъм в ледена вода през зимата, а през лятото се огради с огън под палещите лъчи на слънцето. Има най-различни методи за разбиране на Абсолютната Истина, но тя бива разкрита само на този, който е получил милостта на велик предан.

ТЕКСТ 13:: Какви са чистите предани, споменати тук? В обществото на чисти предани никога не се говори за политика, социология и прочее материални теми. Там се обсъждат само качествата, формите и забавленията на Бога, Върховната Личност. Той бива възхваляван и почитан с преклонение. Този, който смирено и постоянно слуша беседите в обществото на чисти предани, дори да се стреми към сливане с битието на Абсолютната Истина, изоставя това намерение и постепенно се привързва към служенето на Ва̄судева.

ТЕКСТ 14:: В един от миналите си животи аз бях известен като Маха̄ра̄джа Бхарата. Постигнах съвършенство, напълно откъснат от материални дейности, благодарение на непосредствения си опит и просветлението от Ведите. Бях изцяло отдаден на служене на Бога, но за беда силно се привързах към едно еленче и пренебрегнах духовните си задължения. Заради обичта ми към елена в следващия си живот трябваше да приема тяло на елен.

ТЕКСТ 15:: О, юначни царю, заради искреното ми служене на Бога в миналото помнех всички събития от предишния си живот, нищо че бях в тяло на елен. И понеже съм наясно с падението си, избягвам общуването с обикновени хора. Боя се от лошото им материалистично влияние и затова се скитам сам, неразпознат от никого.

ТЕКСТ 16:: Всеки, който общува с велики предани, може да постигне съвършенство в знанието, а с меча на знанието да разсече илюзорните отношения и връзки в материалния свят. Благодарение на общуването с предани, човек може да служи на Бога чрез слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам). Така той ще съживи спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а и ако устойчиво култивира Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се завърне у дома, при Бога, още в този живот.