Шрӣмад Бха̄гаватам 5.12.5-6
Деванагари
ब्राह्मण उवाच
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
Стих
бра̄хман̣а ува̄ча
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
ам̇се 'дхи да̄рвӣ шибика̄ ча яся̄м̇
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча — бра̄хман̣ът каза; аям — този; джанах̣ — човек; на̄ма — известен като; чалан — движещ се; пр̣тхивя̄м — по земята; ях̣ — който; па̄ртхивах̣ — преобразувана пръст; па̄ртхива — о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася — поради каква; хетох̣ — причина; тася апи — на него също; ча — и; ан̇гхрьох̣ — стъпала; адхи — горе; гулпха — глезени; джан̇гха̄ — прасци; джа̄ну — колена; уру — бедра; мадхьора — кръст; ширах̣-дхара — шия; ам̇са̄х̣ — рамене; ам̇се — рамо; адхи — върху; да̄рвӣ — направен от дърво; шибика̄ — паланкин; ча — и; яся̄м — в който; саувӣра-ра̄джа̄ — царят на Саувӣра; ити — така; ападешах̣ — наречен; а̄сте — има; ясмин — в което; бхава̄н — твоя милост; рӯд̣ха — мамещ се; ниджа-абхима̄нах̣ — с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асми — аз съм царят; синдхуш̣у — в държавата Синдху; ити — така; дурмада-андхах̣ — пленен от фалшив престиж.
Превод
Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.
Пояснение
Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Тъй като живото същество е частица от Бог Виш̣н̣у, в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.