Шрӣмад Бха̄гаватам 5.12.5-6

ब्राह्मण उवाच
अयं जनो नाम चलन् पृथिव्यां
य: पार्थिव: पार्थिव कस्य हेतो: ।
तस्यापि चाङ्‌घ्र्योयोरधि गुल्फजङ्घा-
जानूरुमध्योरशिरोधरांसा: ॥ ५ ॥
अंसेऽधि दार्वी शिबिका च यस्यां
सौवीरराजेत्यपदेश आस्ते ।
यस्मिन् भवान् रूढनिजाभिमानो
राजास्मि सिन्धुष्विति दुर्मदान्ध: ॥ ६ ॥
бра̄хман̣а ува̄ча
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-

джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
ам̇се 'дхи да̄рвӣ шибика̄ ча яся̄м̇
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но

ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣

Дума по дума

бра̄хман̣ах̣ ува̄чабра̄хман̣ът каза; аямтози; джанах̣човек; на̄маизвестен като; чаландвижещ се; пр̣тхивя̄мпо земята; ях̣който; па̄ртхивах̣преобразувана пръст; па̄ртхивао, царю, който притежава също такова тяло от пръст; касяпоради каква; хетох̣причина; тася апина него също; чаи; ан̇гхрьох̣стъпала; адхигоре; гулпхаглезени; джан̇гха̄прасци; джа̄нуколена; урубедра; мадхьоракръст; ширах̣-дхарашия; ам̇са̄х̣рамене; ам̇серамо; адхивърху; да̄рвӣнаправен от дърво; шибика̄паланкин; чаи; яся̄мв който; саувӣра-ра̄джа̄царят на Саувӣра; ититака; ападешах̣наречен; а̄стеима; ясминв което; бхава̄нтвоя милост; рӯд̣хамамещ се; ниджа-абхима̄нах̣с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асмиаз съм царят; синдхуш̣ув държавата Синдху; ититака; дурмада-андхах̣пленен от фалшив престиж.

Превод

Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.

Пояснение

Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Тъй като живото същество е частица от Бог Виш̣н̣у, в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.