Шрӣмад бха̄гаватам 5.12.5-6
Текст
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча – бра̄хман̣ът каза; аям – този; джанах̣ – човек; на̄ма – известен като; чалан – движещ се; пр̣тхивя̄м – по земята; ях̣ – който; па̄ртхивах̣ – преобразувана пръст; па̄ртхива – о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася – поради каква; хетох̣ – причина; тася апи – на него също; ча – и; ан̇гхрьох̣ – стъпала; адхи – горе; гулпха – глезени; джан̇гха̄ – прасци; джа̄ну – колена; уру – бедра; мадхьора – кръст; ширах̣-дхара – шия; ам̇са̄х̣ – рамене; ам̇се – рамо; адхи – върху; да̄рвӣ – направен от дърво; шибика̄ – паланкин; ча – и; яся̄м – в който; саувӣра-ра̄джа̄ – царят на Саувӣра; ити – така; ападешах̣ – наречен; а̄сте – има; ясмин – в което; бхава̄н – твоя милост; рӯд̣ха – мамещ се; ниджа-абхима̄нах̣ – с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асми – аз съм царят; синдхуш̣у – в държавата Синдху; ити – така; дурмада-андхах̣ – пленен от фалшив престиж.
Превод
Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.
Пояснение
Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Живото същество е потомък или частица от Бог Виш̣н̣у; тоест в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.