Skip to main content

ТЕКСТОВЕ 5 – 6

Texts 5-6

Текст

Текст

бра̄хман̣а ува̄ча
аям̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивя̄м̇
ях̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива кася хетох̣
тася̄пи ча̄н̇гхрьор адхи гулпха-джан̇гха̄-

джа̄нӯру-мадхьора-широдхара̄м̇са̄х̣
бра̄хман̣а ува̄ча
айам̇ джано на̄ма чалан пр̣тхивйа̄м̇
йах̣ па̄ртхивах̣ па̄ртхива касйа хетох̣
тасйа̄пи ча̄н̇гхрйор адхи гулпха-джан̇гха̄-
джа̄нӯру-мадхйора-ш́иродхара̄м̇са̄х̣
ам̇се 'дхи да̄рвӣ шибика̄ ча яся̄м̇
саувӣра-ра̄джетй ападеша а̄сте
ясмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но

ра̄джа̄сми синдхуш̣в ити дурмада̄ндхах̣
ам̇се ’дхи да̄рвӣ ш́ибика̄ ча йасйа̄м̇
саувӣра-ра̄джетй ападеш́а а̄сте
йасмин бхава̄н рӯд̣ха-ниджа̄бхима̄но
ра̄джа̄сми синдхушв ити дурмада̄ндхах̣

Дума по дума

Пословный перевод

бра̄хман̣ах̣ ува̄чабра̄хман̣ът каза; аям – този; джанах̣ – човек; на̄ма – известен като; чалан – движещ се; пр̣тхивя̄м – по земята; ях̣ – който; па̄ртхивах̣ – преобразувана пръст; па̄ртхива – о, царю, който притежава също такова тяло от пръст; кася – поради каква; хетох̣ – причина; тася апи – на него също; ча – и; ан̇гхрьох̣ – стъпала; адхи – горе; гулпха – глезени; джан̇гха̄ – прасци; джа̄ну – колена; уру – бедра; мадхьора – кръст; ширах̣-дхара – шия; ам̇са̄х̣ – рамене; ам̇се – рамо; адхи – върху; да̄рвӣ – направен от дърво; шибика̄ – паланкин; ча – и; яся̄м – в който; саувӣра-ра̄джа̄ – царят на Саувӣра; ити – така; ападешах̣ – наречен; а̄сте – има; ясмин – в което; бхава̄н – твоя милост; рӯд̣ха – мамещ се; ниджа-абхима̄нах̣ – с погрешни високомерни представи; ра̄джа̄ асми – аз съм царят; синдхуш̣у – в държавата Синдху; ити – така; дурмада-андхах̣ – пленен от фалшив престиж.

бра̄хман̣ах̣ ува̄чабрахман сказал; айам — этот; джанах̣ — человеком; на̄ма — именуемый; чалан — движущийся; пр̣тхивйа̄м — по земле; йах̣ — кто; па̄ртхивах̣ — результат преобразования земли; па̄ртхива — о царь, чье тело тоже состоит из земли; касйа — кого; хетох̣ — причины; тасйа апи — того тоже; ча — и; ан̇гхрйох̣ — стоп; адхи — выше; гулпха — лодыжки; джан̇гха̄ — икры; джа̄ну — колени; уру — бёдра; мадхйора — талия; ш́ирах̣-дхара — шея; ам̇са̄х̣ — на плече; ам̇се — плече; адхи — на; да̄рвӣ — деревянный; ш́ибика̄ — паланкин; ча — и; йасйа̄м — на котором; саувӣра-ра̄джа̄ — царь Саувиры; ити — так; ападеш́ах̣ — указанный; а̄сте — есть; йасмин — в котором; бхава̄н — о господин; рӯд̣ха — навязанное; ниджа-абхима̄нах̣ — имеющий большое самомнение; ра̄джа̄ асми — (я) есть царь; синдхушу — государства Синдху; ити — так; дурмада-андхах̣ — ослепленный гордыней.

Превод

Перевод

Просветленият бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата каза: Различните материални съчетания и форми не са нищо друго, освен преобразувания на пръстта. По една или друга причина някои от тях се скитат по света и се наричат носачи на паланкин. Преобразуванията, които не се движат, са груби материални обекти, например камъни. Материалното тяло е направено от пръст и камък под формата на стъпала, глезени, прасци, колена, бедра, торс, шия и глава. Раменете носят дървения паланкин, а вътре седи великият цар на Саувӣра. Царското тяло е просто видоизменена пръст, но в това тяло се намира твоя милост и се самозалъгва, че е владетелят на царство Саувӣра.

Великий брахман Джада Бхарата, который познал свою духовную природу, сказал: Взаимодействуя друг с другом, различные проявления материи соединяются и образуют всевозможные тела. Многие из этих тел состоят из земли. И сейчас по той или иной причине такие тела движутся по земной тверди и зовутся носильщиками паланкина. Среди грубых материальных тел есть и неподвижные, например камни. В любом случае, материальное тело — это всего лишь земля в форме стоп, лодыжек, икр, колен, бедер, туловища, шеи и головы. На плечи таких тел опирается деревянный паланкин, а в паланкине сидит так называемый царь Саувиры. Царское тело — это всего лишь еще один комок земли, однако в этом теле находишься ты, мой господин, и мнишь себя правителем Синдху и Саувиры.

Пояснение

Комментарий

Като анализира материалните тела на носача на паланкина и на пътника в него, Джад̣а Бхарата стига до заключението, че истинската жизнена сила е живото същество. Живото същество е потомък или частица от Бог Виш̣н̣у; тоест в материалния свят Бог Виш̣н̣у е действеният принцип на движещите се и неподвижните създания. От неговото присъствие се задвижва всичко, осъществяват се действия и последици. Този, който приема Бог Виш̣н̣у за изначална причина на всичко, е постигнал съвършено знание. Високомерен и надут, цар Рахӯган̣а бил далеч от истинското знание. Затова се разгневил на носачите, в това число и на просветления бра̄хман̣а Джад̣а Бхарата. Това е първото обвинение на Джад̣а Бхарата срещу царя, осмелил се да поучава един образован бра̄хман̣а, приравнявайки всичко с материята от неубедителната позиция на невежеството. Цар Рахӯган̣а твърдял, че живото същество се намира в тялото и когато тялото е уморено, душата в него страда. В следващите стихове изрично ще бъде обяснено, че живото същество не страда от умората на тялото. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ дава пример с дете, отрупано с накити; въпреки че тялото му е нежно и слабо, то не се уморява от тежките бижута, а и родителите му не искат да ги свалят. Живото същество няма нищо общо с телесните страдания и удоволствия. Те са само умствени измислици. Интелигентният човек би открил изначалната причина на всичко. Материалните превъплъщения и преобразувания може да са осезаема реалност в светските отношения, но в действителност жизнената сила, душата, няма нищо общо с тях. Материално разочарованите посвещават много време и грижи на тялото и създават култа към даридра-на̄ра̄ян̣а (бедният На̄ра̄ян̣а). Но Свръхдушата или душата не стават бедни просто защото тялото е бедно. Така разсъждават само невежите. Душата и Свръхдушата са отвъд удоволствието и болката на тялото.

Объяснив, из чего состоят материальные тела, в частности тела носильщиков и пассажира паланкина, Джада Бхарата делает вывод: эти тела движутся только потому, что в них присутствует жизненная сила, то есть живое существо. Каждое живое существо — это частица Господа Вишну, стало быть, Господь Вишну является основой существования всех движущихся и неподвижных объектов материального мира. Именно благодаря Его присутствию все в этом мире приходит в движение и совершаются действия, влекущие за собой последствия. Те, кому известно, что Господь Вишну — изначальный источник всего сущего, обладают совершенным знанием, а все остальные пребывают в невежестве.

Махараджа Рахугана, непомерно гордый своей царской властью, не обладал истинным знанием, поэтому он стал бранить носильщиков паланкина, среди которых был Джада Бхарата — брахман, осознавшая себя душа. И прежде всего Джада Бхарата упрекнул царя в том, что он посмел спорить с ученым брахманом, опираясь на зыбкую почву невежественных, материальных представлений. Махараджа Рахугана утверждал, что, когда тело устает, находящееся в нем живое существо страдает. Из последующих стихов станет ясно, что на самом деле живое существо не страдает из-за усталости своего тела. Шрила Вишванатха Чакраварти сравнивает душу с ребенком, на которого надели много украшений. Хотя тело ребенка хрупкое, слабое, оно не устает под тяжестью этих украшений, и родители не думают, что лучше бы их снять. Подобно этому, живое существо всегда стоит в стороне от телесных страданий и наслаждений. Они, по сути дела, не более чем порождение ума. Разумный человек старается проникнуть в суть любого явления, найти его первопричину. Хотя с точки зрения мирской деятельности различные сочетания и взаимодействия материальных элементов имеют вполне реальное значение, к самому живому существу, к душе, все это не относится. Те, кого слишком огорчают мирские невзгоды, посвящают себя заботе о теле. Такие люди даже выдумали теорию даридра-нараяны («бедного Нараяны»). Однако нельзя считать, что, когда тело находится в бедственном положении, душа или Сверхдуша тоже бедствуют. Такое могут утверждать только круглые невежды. На самом деле ни душа, ни Сверхдуша не имеют ничего общего с телесными наслаждениями и страданиями.