Шрӣмад Бха̄гаватам 5.12.4
Деванагари
यदाह योगेश्वर दृश्यमानं
क्रियाफलं सद्व्यहारमूलम् ।
न ह्यञ्जसा तत्त्वविमर्शनाय
भवानमुष्मिन् भ्रमते मनो मे ॥ ४ ॥
क्रियाफलं सद्व्यहारमूलम् ।
न ह्यञ्जसा तत्त्वविमर्शनाय
भवानमुष्मिन् भ्रमते मनो मे ॥ ४ ॥
Стих
яд а̄ха йогешвара др̣шяма̄нам̇
крия̄-пхалам̇ сад-вяваха̄ра-мӯлам
на хй ан̃джаса̄ таттва-вимаршана̄я
бхава̄н амуш̣мин бхрамате мано ме
крия̄-пхалам̇ сад-вяваха̄ра-мӯлам
на хй ан̃джаса̄ таттва-вимаршана̄я
бхава̄н амуш̣мин бхрамате мано ме
Дума по дума
ят — това, което; а̄ха — каза; йога-ӣшвара — о, господарю на мистичното могъщество; др̣шяма̄нам — ясно видени; крия̄-пхалам — последствията от придвижване на тялото, напр. усещането за умора; сат — съществуващ; вяваха̄ра-мӯлам — само въз основа на обичаите; на — не; хи — несъмнено; ан̃джаса̄ — всъщност, общо взето; таттва-вимаршана̄я — разбиране на истината с помощта на наставления; бхава̄н — твоя милост; амуш̣мин — от това обяснение; бхрамате — е объркан; манах̣ — ум; ме — моят.
Превод
О, господарю на мистичното могъщество, ти каза, че умората, възникнала от движенията на тялото, се усеща веднага, но тя не съществува в действителност. Съществува само условно. Струва ми се, че с подобни обяснения и въпроси не може да се достигне правилно заключение за Абсолютната Истина. Малко съм объркан от начина, по който ми представи това твърдение.
Пояснение
Формалните въпроси и отговори, породени от телесната представа, нямат нищо общо със знанието за Абсолютната Истина. Духовното знание е отвъд елементарното разбиране на телесните страдания и наслади. В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а обяснява на Арджуна, че страданието и удоволствието на тялото са временни – те идват и си отиват. Човек не бива да се влияе от тях, а спокойно да ги търпи и да продължава по пътя на духовното осъзнаване.