Шрӣмад Бха̄гаватам 5.12.7
Деванагари
शोच्यानिमांस्त्वमधिकष्टदीनान्
विष्ट्या निगृह्णन्निरनुग्रहोऽसि ।
जनस्य गोप्तास्मि विकत्थमानो
न शोभसे वृद्धसभासु धृष्ट: ॥ ७ ॥
Стих
шочя̄н има̄м̇с твам адхикаш̣т̣а-дӣна̄н
виш̣т̣я̄ нигр̣хн̣ан нирануграхо 'си
джанася гопта̄сми викаттхама̄но
на шобхасе вр̣ддха-сабха̄су дхр̣ш̣т̣ах̣
виш̣т̣я̄ нигр̣хн̣ан нирануграхо 'си
джанася гопта̄сми викаттхама̄но
на шобхасе вр̣ддха-сабха̄су дхр̣ш̣т̣ах̣
Дума по дума
шочя̄н — жалко; има̄н — всички тези; твам — теб; адхи-каш̣т̣а-дӣна̄н — нещастни хора, които страдат още повече заради бедността си; виш̣т̣я̄ — насила; нигр̣хн̣ан — хващайки; нирануграхах̣ аси — в сърцето ти няма милост; джанася — на обикновените хора; гопта̄ асми — аз съм закрилникът (царят); викаттхама̄нах̣ — самохвалство; на шобхасе — не изглеждаш много добре; вр̣ддха-сабха̄су — в обществото на образованите; дхр̣ш̣т̣ах̣ — нагъл.
Превод
Няма съмнение, че бедните хора, които носят паланкина, без да получават за това никакво възнаграждение, страдат от тази несправедливост. Те са в окаяно състояние, защото насила ги караш да работят за теб. Това е доказателство за твоята жестокост и безсърдечие, но заслепен от гордост, ти си мислиш, че се грижиш добре за своите поданици. Това е нелепо. Ти си истински глупак и в обществото на образованите никога няма да бъдеш почитан като велик човек.
Пояснение
Цар Рахӯган̣а бил горд, че е цар, и смятал за свое право да управлява поданиците си, както пожелае. Той принуждавал носачите да носят паланкина му без заплащане и така им причинявал незаслужени страдания. И въпреки това се мислел за покровител на своите поданици. Всъщност царят би трябвало да е представител на Върховната Божествена Личност. Затова той се нарича нара-девата̄, богочовек. Но ако смята, че може да използва гражданите за свое сетивно наслаждение, царят допуска сериозна грешка. Мъдреците не одобряват подобно отношение. Съгласно ведическите принципи царят трябва да бъде съветван от велики мъдреци, бра̄хман̣и и учени. Техните наставления са в съответствие с принципите на дхарма-ша̄стра и той е длъжен да ги следва. Учените хора не допускат възможността царят да използва усилията на обществото за собствено облагодетелстване. Негов дълг е да се грижи за гражданите. А не да се превръща в тиранин, който ги експлоатира.
Шрӣмад Бха̄гаватам твърди, че в Кали юга държавните ръководители ще бъдат крадци и разбойници. Тези престъпници грабят парите и имуществото на хората със сила или с мълчаливото им съгласие. Затова Шрӣмад Бха̄гаватам предупреждава: ра̄джаняир ниргхр̣н̣аир дасю-дхармабхих̣. В хода на Кали юга виждаме как постепенно се появяват тези признаци. Можем да си представим колко западнала ще бъде човешката цивилизация в края на тази епоха. Тогава няма да остане и един разумен човек, способен да разбере Бога и връзката ни с него. Хората ще бъдат като животни. Тогава ще се появи Бог Кр̣ш̣н̣а в образа на Калки авата̄ра, за да върне човечеството в правия път. Той ще унищожи всички атеистични царе, защото истинският закрилник е Бог Виш̣н̣у, Кр̣ш̣н̣а.
Богът идва и възстановява реда, нарушен от недостойни царе и държавни ръководители. Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄: яда̄ яда̄ хи дхармася гла̄нир бхавати бха̄рата. Бог се появява лично много рядко, но принципът остава един и същ. Когато царят или министър-председателят се отклоняват от моралните норми, природата ги наказва с войни, глад и други бедствия. Следователно, ако държавният глава не разбира целта на живота, няма право да управлява. Бог Виш̣н̣у е върховният собственик на всичко. Той е всеобщият поддръжник. Царят, бащата и настойникът са само негови представители, упълномощени да управляват и поддържат необходимия ред. Затова държавният глава е длъжен така да се грижи за обществото, че хората да научат коя е целта на живота. На те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум. За нещастие глупавите политици и обикновените граждани не знаят, че крайната житейска цел е да се разбере и постигне Бог Виш̣н̣у. Хората тънат в невежество и цялото общество е пълно с измамници и измамени.