Шрӣмад Бха̄гаватам 5.12.16
Деванагари
तस्मान्नरोऽसङ्गसुसङ्गजात-
ज्ञानासिनेहैव विवृक्णमोह: ।
हरिं तदीहाकथनश्रुताभ्यां
लब्धस्मृतिर्यात्यतिपारमध्वन: ॥ १६ ॥
ज्ञानासिनेहैव विवृक्णमोह: ।
हरिं तदीहाकथनश्रुताभ्यां
लब्धस्मृतिर्यात्यतिपारमध्वन: ॥ १६ ॥
Стих
тасма̄н наро 'сан̇га-сусан̇га-джа̄та-
гя̄на̄синехаива вивр̣кн̣а-мохах̣
харим̇ тад-ӣха̄-катхана-шрута̄бхя̄м̇
лабдха-смр̣тир я̄тй атипа̄рам адхванах̣
гя̄на̄синехаива вивр̣кн̣а-мохах̣
харим̇ тад-ӣха̄-катхана-шрута̄бхя̄м̇
лабдха-смр̣тир я̄тй атипа̄рам адхванах̣
Дума по дума
тасма̄т — за тази причина; нарах̣ — всеки човек; асан̇га — с отказ от общуване със светски хора; су-сан̇га — чрез общуване с предани; джа̄та — създадено; гя̄на-асина̄ — с меча на знанието; иха — в материалния свят; ева — дори; вивр̣кн̣а-мохах̣ — чиято илюзия е разкъсана на парчета; харим — Бог, Върховната Личност; тад-ӣха̄ — на дейностите му; катхана-шрута̄бхя̄м — с двата метода на слушане и възпяване; лабдха-смр̣тих̣ — загубеното съзнание се съживява; я̄ти — постига; атипа̄рам — крайната цел; адхванах̣ — на пътя обратно вкъщи, при Бога.
Превод
Всеки, който общува с велики предани, може да постигне съвършенство в знанието, а с меча на знанието да разсече илюзорните отношения и връзки в материалния свят. Благодарение на общуването с предани, човек може да служи на Бога чрез слушане и възпяване (шраван̣ам̇ кӣртанам). Така той ще съживи спящото си съзнание за Кр̣ш̣н̣а и ако устойчиво култивира Кр̣ш̣н̣а съзнание, ще се завърне у дома, при Бога, още в този живот.
Пояснение
За да се освободим от материалното робство, трябва да прекъснем отношенията си със светски хора и да общуваме с предани. В тази връзка тук са споменати отхвърлящият и утвърждаващият метод. Общуването с преданите помага на човек да развие Кр̣ш̣н̣а съзнание, спящо дълбоко в него. Движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание дава такава възможност на всеки. Ние предоставяме убежище на всички, сериозно желаещи да се развиват в Кр̣ш̣н̣а съзнание. Осигуряваме им подслон и храна, за да могат спокойно да култивират Кр̣ш̣н̣а съзнание и да се завърнат у дома, при Бога, още в този живот.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху дванадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Беседа между Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата“.