Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.12

क्‍वचित्‍क्‍वचित्क्षीणधनस्तु तस्मिन्
शय्यासनस्थानविहारहीन: ।
याचन् परादप्रतिलब्धकाम:
पारक्यद‍ृष्टिर्लभतेऽवमानम् ॥ १२ ॥
квачит квачит кш̣ӣн̣а-дханас ту тасмин
шайя̄сана-стха̄на-виха̄ра-хӣнах̣
я̄чан пара̄д апратилабдха-ка̄мах̣
па̄ракя-др̣ш̣т̣ир лабхате 'вама̄нам

Дума по дума

квачит квачитпонякога; кш̣ӣн̣а-дханах̣загубил всичките си богатства; туно; тасминв тази гора; шайя̄постеля за лягане; а̄санамясто, на което се сяда; стха̄накъща; виха̄расемейно щастие; хӣнах̣лишен; я̄чанпросия; пара̄тот другите (приятели и роднини); апратилабдха-ка̄мах̣неизпълнявайки желанията си; па̄ракя-др̣ш̣т̣их̣става алчен за чуждото богатство; лабхатеполучава; авама̄нампозор.

Превод

Понякога човекът, поел горския път на материалното съществуване, остава без средства и затова няма собствен дом, легло или място за почивка и е лишен от семейно щастие. Той отива да проси от другите, а когато не успее да изпълни желанията си с просия, търси пари назаем или краде чужда собственост. Така се опозорява в очите на обществото.

Пояснение

Принципът „проси, вземай назаем и кради“ е типичен за материалния свят. Когато изпадне в нужда, човек проси, взема назаем или краде. Ако не изпроси достатъчно, взема назаем. Ако не успее да изплати заема, краде и когато го хванат, опозорява името си. Така е устроен материалният свят. Никой не може да живее тук напълно почтено; затова с измами, мошеничества, просия, заеми и кражби хората се опитват да удовлетворят сетивата си. И никой в материалния свят не живее спокойно.