Шрӣмад Бха̄гаватам 5.13.1
Деванагари
ब्राह्मण उवाच
दुरत्ययेऽध्वन्यजया निवेशितो
रजस्तम:सत्त्वविभक्तकर्मदृक् ।
स एष सार्थोऽर्थपर: परिभ्रमन्
भवाटवीं याति न शर्म विन्दति ॥ १ ॥
दुरत्ययेऽध्वन्यजया निवेशितो
रजस्तम:सत्त्वविभक्तकर्मदृक् ।
स एष सार्थोऽर्थपर: परिभ्रमन्
भवाटवीं याति न शर्म विन्दति ॥ १ ॥
Стих
бра̄хман̣а ува̄ча
дуратяйе 'дхванй аджая̄ нивешито
раджас-тамах̣-саттва-вибхакта-кармадр̣к
са еш̣а са̄ртхо 'ртха-парах̣ парибхраман
бхава̄т̣авӣм̇ я̄ти на шарма виндати
дуратяйе 'дхванй аджая̄ нивешито
раджас-тамах̣-саттва-вибхакта-кармадр̣к
са еш̣а са̄ртхо 'ртха-парах̣ парибхраман
бхава̄т̣авӣм̇ я̄ти на шарма виндати
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча — бра̄хман̣ът Джад̣а Бхарата продължи да говори; дуратяйе — много трудно проходим; адхвани — по пътя на плодоносните дейности (последиците от действията в този живот са причина за тяло в следващия живот; така продължава кръговрата на раждане и смърт); аджая̄ — от ма̄я̄, външната енергия на Върховната Божествена Личност; нивешитах̣ — принудено да влезе; раджах̣-тамах̣-саттва-вибхакта-карма-др̣к — обусловената душа, която вижда само плодоносните дейности, носещи непосредствено благо и резултатите им, разделени на три групи от проявленията на доброто, страстта и невежеството; сах̣ — то; еш̣ах̣ — това; са-артхах̣ — живото същество, погрешно търсещо сетивно наслаждение; артха-парах̣ — желаейки да спечели богатство; парибхраман — лутащо се навсякъде; бхава-ат̣авӣм — гората, наречена бхава, многократно раждане и смърт; я̄ти — влиза; на — не; шарма — щастие; виндати — получава.
Превод
Джад̣а Бхарата, който напълно бе осъзнал Брахман, продължи: Скъпи царю Рахӯган̣а, живото същество скита по пътя през непроходимия материален свят и постоянно се ражда и умира. Омагьосано от този свят и проявленията на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а), то вижда само трите вида плодове на своята дейност. Тези плодове са благоприятни, неблагоприятни и смесени. Така живото същество се привързва към религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и монистичната теория за освобождение (сливане с Върховния). То работи неуморно ден и нощ като търговец, който отива в гората, за да събере стока за продан. Но не може да намери истинско щастие в материалния свят.
Пояснение
Лесно може да разберем колко труден и непроходим е пътят на сетивното наслаждение. Човекът, който не знае какво представлява този път, попада в кръговрата на раждането и смъртта, принуден отново и отново да приема различни тела. Така той страда в материалното съществуване. Някой може да се мисли за много щастлив, задето се е родил американец, индиец, англичанин или немец, но в следващия си живот ще трябва да приеме ново тяло измежду 8 400 000 форми на живот. Ще бъде принуден незабавно да се роди в тяло, определено от неговата карма, и никакви протести няма да му помогнат. Такъв е неумолимият закон на природата. Живото същество не познава вечния си блажен живот и се привързва към материални дейности под влияние на ма̄я̄. То никога няма да намери щастие в този свят, но с усилена работа продължава да го търси. Това се нарича ма̄я̄.