Преди стиховете
Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Продължение на беседата между цар Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата
Бра̄хман̣ът Джад̣а Бхарата проявил голяма милост към цар Рахӯган̣а и иносказателно му описал материалния свят, за да го откъсне от него. Той го сравнил с гъста гора, в която човек се изгубва заради връзката си с материалното съществуване. В тази гора върлуват разбойници (шестте сетива) и хищни животни – чакали, вълци и лъвове (съпруга, деца и роднини), които винаги са готови да пият кръвта на главата на семейството. Горските разбойници и кръвожадните животни се съюзяват и поглъщат енергията на човека в този материален свят. В гората има и тъмна дълбока дупка, покрита с трева, в която той може да пропадне. Щом се озове в гората, привлечено от многобройните материални съблазни, живото същество започва да се отъждествява с материалния свят, общество, приятелство, любов и семейство. То загубва пътя, лута се, без да знае къде да отиде, нападано от животни и птици, и става жертва на безчислени желания. Работи непосилно в тази гора и безпомощно броди из нея. Подлъгва се по временното щастие и се огорчава от така нареченото нещастие. Всъщност и щастието, и нещастието му причиняват само страдания. Понякога го напада змия (дълбокият сън), от ухапването ѝ то загубва съзнание, обърква се и не знае как да изпълнява задълженията си. Понякога се влюбва в чужди жени и си мисли, че се наслаждава на незаконна любов. Връхлитат го различни болести, скръб и съжаления, лято и зима. Така човекът в гората на материалния свят се измъчва от страданията на материалното съществуване. В надеждата си да стане щастлив той се мести от място на място, но един материалист никога не може да бъде щастлив в материалния свят. Постоянно зает с материални дейности, той не намира спокойствие. И забравя, че един ден ще трябва да умре. Въпреки че страда жестоко, заблуден от материалната енергия, той продължава да жадува материално щастие. По този начин напълно забравя отношенията си с Върховната Божествена Личност.
Облагодетелстван от общуването с Джад̣а Бхарата, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а възвърнал своето Кр̣ш̣н̣а съзнание. Царят разбрал, че е преодолял илюзията си и поискал прошка за своето недостойно поведение. Шукадева Госва̄мӣ разказал всичко това на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.
Деванагари
ब्राह्मण उवाच
दुरत्ययेऽध्वन्यजया निवेशितो
रजस्तम:सत्त्वविभक्तकर्मदृक् ।
स एष सार्थोऽर्थपर: परिभ्रमन्
भवाटवीं याति न शर्म विन्दति ॥ १ ॥
दुरत्ययेऽध्वन्यजया निवेशितो
रजस्तम:सत्त्वविभक्तकर्मदृक् ।
स एष सार्थोऽर्थपर: परिभ्रमन्
भवाटवीं याति न शर्म विन्दति ॥ १ ॥
Стих
бра̄хман̣а ува̄ча
дуратяйе 'дхванй аджая̄ нивешито
раджас-тамах̣-саттва-вибхакта-кармадр̣к
са еш̣а са̄ртхо 'ртха-парах̣ парибхраман
бхава̄т̣авӣм̇ я̄ти на шарма виндати
дуратяйе 'дхванй аджая̄ нивешито
раджас-тамах̣-саттва-вибхакта-кармадр̣к
са еш̣а са̄ртхо 'ртха-парах̣ парибхраман
бхава̄т̣авӣм̇ я̄ти на шарма виндати
Дума по дума
бра̄хман̣ах̣ ува̄ча — бра̄хман̣ът Джад̣а Бхарата продължи да говори; дуратяйе — много трудно проходим; адхвани — по пътя на плодоносните дейности (последиците от действията в този живот са причина за тяло в следващия живот; така продължава кръговрата на раждане и смърт); аджая̄ — от ма̄я̄, външната енергия на Върховната Божествена Личност; нивешитах̣ — принудено да влезе; раджах̣-тамах̣-саттва-вибхакта-карма-др̣к — обусловената душа, която вижда само плодоносните дейности, носещи непосредствено благо и резултатите им, разделени на три групи от проявленията на доброто, страстта и невежеството; сах̣ — то; еш̣ах̣ — това; са-артхах̣ — живото същество, погрешно търсещо сетивно наслаждение; артха-парах̣ — желаейки да спечели богатство; парибхраман — лутащо се навсякъде; бхава-ат̣авӣм — гората, наречена бхава, многократно раждане и смърт; я̄ти — влиза; на — не; шарма — щастие; виндати — получава.
Превод
Джад̣а Бхарата, който напълно бе осъзнал Брахман, продължи: Скъпи царю Рахӯган̣а, живото същество скита по пътя през непроходимия материален свят и постоянно се ражда и умира. Омагьосано от този свят и проявленията на материалната природа (саттва-гун̣а, раджо-гун̣а и тамо-гун̣а), то вижда само трите вида плодове на своята дейност. Тези плодове са благоприятни, неблагоприятни и смесени. Така живото същество се привързва към религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и монистичната теория за освобождение (сливане с Върховния). То работи неуморно ден и нощ като търговец, който отива в гората, за да събере стока за продан. Но не може да намери истинско щастие в материалния свят.
Пояснение
Лесно може да разберем колко труден и непроходим е пътят на сетивното наслаждение. Човекът, който не знае какво представлява този път, попада в кръговрата на раждането и смъртта, принуден отново и отново да приема различни тела. Така той страда в материалното съществуване. Някой може да се мисли за много щастлив, задето се е родил американец, индиец, англичанин или немец, но в следващия си живот ще трябва да приеме ново тяло измежду 8 400 000 форми на живот. Ще бъде принуден незабавно да се роди в тяло, определено от неговата карма, и никакви протести няма да му помогнат. Такъв е неумолимият закон на природата. Живото същество не познава вечния си блажен живот и се привързва към материални дейности под влияние на ма̄я̄. То никога няма да намери щастие в този свят, но с усилена работа продължава да го търси. Това се нарича ма̄я̄.
Деванагари
यस्यामिमे षण्नरदेव दस्यव:
सार्थं विलुम्पन्ति कुनायकं बलात् ।
गोमायवो यत्र हरन्ति सार्थिकं
प्रमत्तमाविश्य यथोरणं वृका: ॥ २ ॥
सार्थं विलुम्पन्ति कुनायकं बलात् ।
गोमायवो यत्र हरन्ति सार्थिकं
प्रमत्तमाविश्य यथोरणं वृका: ॥ २ ॥
Стих
яся̄м име ш̣ан̣ нара-дева дасявах̣
са̄ртхам̇ вилумпанти куна̄якам̇ бала̄т
гома̄яво ятра харанти са̄ртхикам̇
праматтам а̄вишя ятхоран̣ам̇ вр̣ка̄х̣
са̄ртхам̇ вилумпанти куна̄якам̇ бала̄т
гома̄яво ятра харанти са̄ртхикам̇
праматтам а̄вишя ятхоран̣ам̇ вр̣ка̄х̣
Дума по дума
яся̄м — в която (в гората на материалното съществуване); име — тези; ш̣ат̣ — шест; нара-дева — о, царю; дасявах̣ — разбойниците; са-артхам — обусловените души, които се интересуват от лъжовни неща; вилумпанти — крадат, като постоянно отнемат всички притежания; ку-на̄якам — които винаги са заблуждавани от т.нар. гуру, духовни учители; бала̄т — насилствено; гома̄явах̣ — като лисици; ятра — в тази гора; харанти — завличат; са-артхикам — обусловената душа, която търси материални блага, за да преживее; праматтам — побъркан човек, незнаещ собствения си интерес; а̄вишя — влизайки в сърцето; ятха̄ — като; уран̣ам — добре пазени агнета; вр̣ка̄х̣ — тигрите.
Превод
О, царю Рахӯган̣а, в гората на материалното съществуване върлуват шест могъщи разбойници. Когато обусловената душа навлезе в гората да търси материални блага, шестимата разбойници я заблуждават. Тя е като неопитен търговец, който не знае как да похарчи парите си и накрая те попадат в ръцете на разбойниците. Подобно на тигри, чакали и други свирепи животни, готови на всичко, за да откраднат агнето от грижливия стопанин, жената и децата нахлуват в сърцето на търговеца и го разоряват.
Пояснение
В гората живеят много крадци, разбойници, чакали и тигри. Тук жената и децата са сравнени с чакали. В материалния свят съпругата и децата плачат също като чакали, виещи посред нощ. Децата нареждат: „Татко, имаме нужда от това. Дай ни го, ние сме твоите скъпи деца“. А жената се моли: „Аз съм твоята любима съпруга, дай ми това. Много ми трябва“. Така горските разбойници ограбват живото същество. То не познава целта на човешкия живот и винаги остава излъгано. Целта на живота е Виш̣н̣у (на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум). Всеки работи неуморно за пари, но никой не знае, че истинският му интерес е да служи на Върховната Божествена Личност. Вместо да подпомагат движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание, хората пръскат парите, спечелени с тежък труд, по клубове, публични домове, барове, месарници и пр. Заради греховните си дейности те стават пленници на прераждането и приемат все нови и нови тела. Затънали в това окаяно положение, те никога не постигат щастие.
Деванагари
प्रभूतवीरुत्तृणगुल्मगह्वरे
कठोरदंशैर्मशकैरुपद्रुत: ।
क्वचित्तु गन्धर्वपुरं प्रपश्यति
क्वचित्क्वचिच्चाशुरयोल्मुकग्रहम् ॥ ३ ॥
कठोरदंशैर्मशकैरुपद्रुत: ।
क्वचित्तु गन्धर्वपुरं प्रपश्यति
क्वचित्क्वचिच्चाशुरयोल्मुकग्रहम् ॥ ३ ॥
Стих
прабхӯта-вӣрут-тр̣н̣а-гулма-гахваре
кат̣хора-дам̇шаир машакаир упадрутах̣
квачит ту гандхарва-пурам̇ прапашяти
квачит квачич ча̄шу-райолмука-грахам
кат̣хора-дам̇шаир машакаир упадрутах̣
квачит ту гандхарва-пурам̇ прапашяти
квачит квачич ча̄шу-райолмука-грахам
Дума по дума
прабхӯта — много голям брой; вӣрут — пълзящи растения; тр̣н̣а — различни треви; гулма — гъсталаци; гахваре — в закътани места; кат̣хора — свирепи; дам̇шаих̣ — с ухапвания; машакаих̣ — от комари; упадрутах̣ — измъчвана; квачит — понякога; ту — но; гандхарва-пурам — несъществуващ дворец, построен от гандхарвите; прапашяти — вижда; квачит — понякога; квачит — и понякога; ча — и; а̄шу-рая — много бързо; улмука — като метеор; грахам — зъл дух.
Превод
В тази гора има закътани места, обградени от гъсти храсталаци, треви и пълзящи растения. Там свирепи комари (завистливи хора) безмилостно хапят обусловената душа. Понякога тя вижда в гората въздушни замъци, а понякога я сепва някой зъл дух или призрак, преминал като метеор в небето.
Пояснение
Материалният дом е истинска бърлога за плодоносна дейност. Хората упражняват различни професии и занаяти; някои от тях дори извършват големи жертвоприношения, за да достигнат висшите планети. Така или иначе всеки работи нещо, за да осигури прехраната си. В своята работа човек е принуден да общува с неприятни или враждебни хора, сравнени тук с хапещи комари. Това му причинява много неудобства, но въпреки неприятностите той си въобразява, че ще построи огромен палат и ще живее в него вечно, макар да знае, че това е невъзможно. В стиха златото е сравнено с летящ зъл дух, който като метеор прекосява небосклона. То се появява само за миг и изчезва. Обикновено кармӣте са пристрастени към златото и парите, но тук тези неща са сравнени с призраци и вещици.
Деванагари
निवासतोयद्रविणात्मबुद्धि-
स्ततस्ततो धावति भो अटव्याम् ।
क्वचिच्च वात्योत्थितपांसुधूम्रा
दिशो न जानाति रजस्वलाक्ष: ॥ ४ ॥
स्ततस्ततो धावति भो अटव्याम् ।
क्वचिच्च वात्योत्थितपांसुधूम्रा
दिशो न जानाति रजस्वलाक्ष: ॥ ४ ॥
Стих
нива̄са-тоя-дравин̣а̄тма-буддхис
татас тато дха̄вати бхо ат̣авя̄м
квачич ча ва̄тьоттхита-па̄м̇су-дхӯмра̄
дишо на джа̄на̄ти раджас-вала̄кш̣ах̣
татас тато дха̄вати бхо ат̣авя̄м
квачич ча ва̄тьоттхита-па̄м̇су-дхӯмра̄
дишо на джа̄на̄ти раджас-вала̄кш̣ах̣
Дума по дума
нива̄са — жилище; тоя — вода; дравин̣а — богатство; а̄тма-буддхих̣ — който смята тези материални неща за а̄тма или душата; татах̣ татах̣ — тук и там; дха̄вати — тича; бхох̣ — о, царю; ат̣авя̄м — на горския път на материалното съществуване; квачит ча — и понякога; ва̄тя̄ — от вихрушката; уттхита — вдигнат; па̄м̇су — прах; дхӯмра̄х̣ — изглеждат задимени; дишах̣ — посоките; на — не; джа̄на̄ти — знае; раджах̣-вала-акш̣ах̣ — чиито очи са заслепени от праха на вятъра или който е съблазнен от съпругата си по време на менструацията ѝ.
Превод
Скъпи царю, интелигентността на търговеца, поел по горския път на материалния свят, става жертва на дома, богатството, роднините и пр., и той се лута от място на място в търсене на успеха. Понякога очите му се замъгляват от праха на вихрушка – това означава, че в своята похот той е изцяло покорен от красотата на жена си, особено по време на нейната менструация. И със заслепените си очи не може да види накъде отива и какво прави.
Пояснение
Известно е, че съпругата е причина за привързаността към дома, защото сексът е в центъра на семейния живот: ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам̇ хи туччхам. Материалистът, за когото жената е средоточие на всичките му въжделения, работи непосилно ден и нощ. Единственото му наслаждение в материалния живот е сексът. Затова кармӣте обичат жените, били те техни любовници или съпруги. Без секс те просто не могат да работят. Жената, особено по време на менструацията ѝ, може да бъде сравнена с вихрушка. Тези, които стриктно се придържат към правилата на семейния живот, правят секс само веднъж в месеца, след месечния цикъл на жената. В очакване на тази възможност, очите на мъжа се заслепяват от красотата на съпругата му. Затова тук се казва, че вихрушката хвърля прах в очите на похотливия човек. Той не знае, че полубоговете и особено богът на Слънцето наблюдават неговите материални дейности, за да определят според тях кармата на следващото му тяло. Астрологическите изчисления се наричат джьотиш̣ ша̄стра. Джьоти, светлината в материалния свят, се излъчва от различните звезди и планети и затова астрологията се нарича джьотиш̣ ша̄стра, наука за светилата. Изчисленията на джьотиш̣ показват нашето бъдеще. С други думи, всички небесни светила – звездите, Слънцето и Луната – наблюдават дейностите на обусловената душа. Така тя получава определен вид тяло. Похотливият човек с очи, замъглени от прашната вихрушка на материалното съществуване, изобщо не подозира, че звездите и планетите наблюдават и отбелязват постъпките му. Без да знае това, обусловената душа извършва какви ли не греховни дейности, за да задоволи сластолюбивите си желания.
Деванагари
अदृश्यझिल्लीस्वनकर्णशूल
उलूकवाग्भिर्व्यथितान्तरात्मा ।
अपुण्यवृक्षान् श्रयते क्षुधार्दितो
मरीचितोयान्यभिधावति क्वचित् ॥ ५ ॥
उलूकवाग्भिर्व्यथितान्तरात्मा ।
अपुण्यवृक्षान् श्रयते क्षुधार्दितो
मरीचितोयान्यभिधावति क्वचित् ॥ ५ ॥
Стих
адр̣шя-джхиллӣ-свана-карн̣а-шӯла
улӯка-ва̄гбхир вятхита̄нтара̄тма̄
апун̣я-вр̣кш̣а̄н шраяте кш̣удха̄рдито
марӣчи-тоя̄нй абхидха̄вати квачит
улӯка-ва̄гбхир вятхита̄нтара̄тма̄
апун̣я-вр̣кш̣а̄н шраяте кш̣удха̄рдито
марӣчи-тоя̄нй абхидха̄вати квачит
Дума по дума
адр̣шя — невидими; джхиллӣ — щурци или вид пчела; свана — от звуците; карн̣а-шӯла — които пронизват слуха; улӯка — на кукумявките; ва̄гбхих̣ — от писъците; вятхита — изтръпнало; антах̣-а̄тма̄ — чийто ум и сърце; апун̣я-вр̣кш̣а̄н — неблагочестиви дървета, които не цъфтят и не раждат плодове; шраяте — търси подслон при; кш̣удха — от глад; ардитах̣ — страдайки; марӣчи-тоя̄ни — водата в пустинния мираж; абхидха̄вати — тича след; квачит — понякога.
Превод
Понякога обусловената душа, скитаща из гората на материалния свят, чува резките звуци на невидим щурец и те пронизват ушите ѝ. Друг път сърцето ѝ изтръпва от писъците на кукумявки, които напомнят грубите думи на нейните врагове. Понякога тя се подслонява под дърво без плодове и цветове. Отишла е там, за да засити силния си глад, но трябва да страда. Тя търси вода, но открива само мираж и заблудена, се впуска след него.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че философията бха̄гавата е предназначена за хора, освободени от всякаква завист. Материалният свят е пълен със завистници. Дори между най-близки приятели могат да се открият клевети и интриги, сравнени тук с острия звук на щурец в гората. Не виждаме щуреца, но неговите звуци ни причиняват мъка. Този, който се заеме с Кр̣ш̣н̣а съзнание, постоянно трябва да слуша упреците на роднините си. Такава е природата на този свят – не можем да избегнем болката, причинена от злословието на завистниците. Понякога нараненият човек се обръща за помощ към някой грешник, но той не може да му помогне, защото не е достатъчно интелигентен. Така живото същество непрекъснато се натъква на разочарования. То е като човек, който, търсейки вода, тича след мираж в пустинята. Подобни дейности не водят до смислен резултат. Подчинена на илюзорната енергия, обусловената душа трябва да търпи всякакви страдания.
Деванагари
क्वचिद्वितोया: सरितोऽभियाति
परस्परं चालषते निरन्ध: ।
आसाद्य दावं क्वचिदग्नितप्तो
निर्विद्यते क्व च यक्षैर्हृतासु: ॥ ६ ॥
परस्परं चालषते निरन्ध: ।
आसाद्य दावं क्वचिदग्नितप्तो
निर्विद्यते क्व च यक्षैर्हृतासु: ॥ ६ ॥
Стих
квачид витоя̄х̣ сарито 'бхия̄ти
параспарам̇ ча̄лаш̣ате нирандхах̣
а̄са̄дя да̄вам̇ квачид агни-тапто
нирвидяте ква ча якш̣аир хр̣та̄сух̣
параспарам̇ ча̄лаш̣ате нирандхах̣
а̄са̄дя да̄вам̇ квачид агни-тапто
нирвидяте ква ча якш̣аир хр̣та̄сух̣
Дума по дума
квачит — понякога; витоя̄х̣ — плитка вода; саритах̣ — реки; абхия̄ти — влиза да се къпе или скача; параспарам — един на друг; ча — и; а̄лаш̣ате — желае; нирандхах̣ — който няма хранителни запаси; а̄са̄дя — изпитвайки; да̄вам — горски пожар в семейния живот; квачит — понякога; агни-таптах̣ — обгорен от огън; нирвидяте — е отчаян; ква — някъде; ча — и; якш̣аих̣ — от царе, които приличат на разбойници и крадци; хр̣та — отнето; асух̣ — богатство, което е скъпо като живота.
Превод
Понякога обусловената душа скача в плитка река или привършила запасите си, отива да проси храна от хора, които съвсем не са щедри. Понякога тя се измъчва от палещата горещина на семейния живот, бушуващ като горски пожар, а понякога скърби, когато скъпоценното ѝ богатство е ограбвано от царе под формата на непосилни данъци.
Пояснение
Когато слънцето напече и стане горещо, на човек му се приисква да скочи в реката, за да се разхлади. Но ако реката е пресъхнала или плитка, той може да си счупи крайниците. Обусловената душа постоянно се сблъсква със страдания. Понякога опитите ѝ да намери помощ от приятели са като скок в пресъхнала река. Нейните усилията остават безрезултатни; тя само се осакатява. Друг път, когато остане без храна, тя отива при някого, който нито може, нито има желание да ѝ даде нещо. Понякога е заклещена в семейния живот, бушуващ като горски пожар (сам̇са̄ра-да̄ва̄нала-лӣд̣ха-лока). Когато правителството налага тежки данъци, това е много неприятно. Хората са принудени да крият доходите си, но въпреки старанията им строгите данъчни инспектори успяват да измъкнат всичките им пари. И обусловените души изпадат в дълбоко отчаяние.
Така хората се опитват да бъдат щастливи в материалния свят, но това е все едно да търсиш щастието насред горски пожар. Не е необходимо някой специално да отиде в гората, за да я подпали; пожарът пламва от само себе си. По същия начин никой не иска да бъде нещастен в семейния живот или в обществото, но природните закони отсъждат страдание и болка за всекиго. Финансовата зависимост от някой друг е голямо падение, затова според Ведите всеки трябва да се издържа сам. Единствено шӯдрите не могат да бъдат самостоятелни. Те са длъжни да служат на някого, за да преживеят. В ша̄стрите е казано: калау шӯдра-самбхава̄х̣. В епохата на Кали всеки зависи от милостта на някого другиго за поддържането на тялото си; затова всички са шӯдри. В Дванадесета песен на Шрӣмад Бха̄гаватам се казва, че в Кали юга правителството ще облага гражданите с данъци без нищо в замяна. Ана̄вр̣ш̣т̣я винан̇кш̣янти дурбхикш̣а-кара-пӣд̣ита̄х̣. В тази епоха няма да има достатъчно валежи, хората ще гладуват и ще бъдат тормозени от данъчната система. Те ще загубят всякаква надежда за спокоен живот, обезверени ще напуснат домовете си и ще заживеят в гората.
Деванагари
शूरैर्हृतस्व: क्व च निर्विण्णचेता:
शोचन् विमुह्यन्नुपयाति कश्मलम् ।
क्वचिच्च गन्धर्वपुरं प्रविष्ट:
प्रमोदते निर्वृतवन्मुहूर्तम् ॥ ७ ॥
शोचन् विमुह्यन्नुपयाति कश्मलम् ।
क्वचिच्च गन्धर्वपुरं प्रविष्ट:
प्रमोदते निर्वृतवन्मुहूर्तम् ॥ ७ ॥
Стих
шӯраир хр̣та-свах̣ ква ча нирвин̣н̣а-чета̄х̣
шочан вимухянн упая̄ти кашмалам
квачич ча гандхарва-пурам̇ правиш̣т̣ах̣
прамодате нирвр̣таван мухӯртам
шочан вимухянн упая̄ти кашмалам
квачич ча гандхарва-пурам̇ правиш̣т̣ах̣
прамодате нирвр̣таван мухӯртам
Дума по дума
шӯраих̣ — от много могъщи врагове; хр̣та-свах̣ — чиито притежания са били откраднати; ква ча — понякога; нирвин̣н̣а-чета̄х̣ — с отчаяно и измъчено сърце; шочан — дълбоко скърбящо; вимухян — объркано; упаяти — постига; кашмалам — безсъзнание; квачит — понякога; ча — също; гандхарва-пурам — въображаем град в гората; правиш̣т̣ах̣ — като влиза; прамодате — се радва; нирвр̣та-ват — като преуспял човек; мухӯртам — само за миг.
Превод
Понякога по-силен, могъщ враг побеждава живото същество, ограбва го и то загубва всичките си притежания. Изпада в отчаяние и оплаквайки загубата, може да изгуби съзнание. Понякога си представя голям, разкошен град, в който иска да живее охолно и щастливо със своето семейство. То си мисли, че ще бъде напълно удовлетворено, ако постигне това, но жалкото му щастие трае само миг.
Пояснение
В този стих думата гандхарва-пурам е много важна. Случва се в гората да се появи огромен палат: наричат го въздушен замък. Всъщност замъкът съществува само в нашето въображение. Гандхарва-пура е именно такъв въображаем замък. В гората на материалния свят обусловената душа понякога си представя огромни замъци и небостъргачи, пропилява своята енергия, за да си ги осигури, като се надява на вечен и спокоен живот в тях заедно със семейството. Но природните закони не позволяват това. Когато влезе в такъв замък, човек си мисли, че вече е много щастлив, макар щастието да е мимолетно. То може да продължи няколко години, но тъй като в мига на смъртта собственикът трябва да напусне замъка, накрая той загубва всичко. Така завършват материалните начинания. Поетът Видя̄пати сравнява това щастие с облекчението, което носи капка вода в пустинята. Пустинните пясъци са нажежени от палещото слънце и ако искаме прохлада, трябва да излеем върху тях вода в огромни количества – милиони и милиони литри. Каква е ползата от една капка? Водата безспорно е ценна, но една капка не може да разхлади пустинята. В материалния свят всеки е амбициозен, но жегата е изгаряща. С какво може да помогне въображаемият замък? Шрӣла Видя̄пати пее: та̄т̣ала саикате, ва̄ри-бинду-сама, сута-мита-раман̣и-сама̄дже. Щастието от семейния живот, приятелите и обществото е като капка вода в горещата пустиня. В целия материален свят живите същества преследват щастието, защото щастието е тяхно право. За съжаление, поради съприкосновението си с материалния свят, те просто се борят за съществуване. Дори ако човек успее да стане щастлив за известно време, някой могъщ негов враг може да му отнеме всичко. Има много случаи на големи бизнесмени, неочаквано превърнали се в улични просяци. Но материалното съществуване е така устроено, че глупавите хора са привлечени от подобни начинания и забравят същинската дейност – себепознанието.
Деванагари
चलन् क्वचित्कण्टकशर्कराङ्घ्रि-
र्नगारुरुक्षुर्विमना इवास्ते ।
पदे पदेऽभ्यन्तरवह्निनार्दित:
कौटुम्बिक: क्रुध्यति वै जनाय ॥ ८ ॥
र्नगारुरुक्षुर्विमना इवास्ते ।
पदे पदेऽभ्यन्तरवह्निनार्दित:
कौटुम्बिक: क्रुध्यति वै जनाय ॥ ८ ॥
Стих
чалан квачит кан̣т̣ака-шаркара̄н̇гхрир
нага̄рурукш̣ур вимана̄ ива̄сте
паде паде 'бхянтара-вахнина̄рдитах̣
каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я
нага̄рурукш̣ур вимана̄ ива̄сте
паде паде 'бхянтара-вахнина̄рдитах̣
каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я
Дума по дума
чалан — скитайки; квачит — понякога; кан̣т̣ака-шаркара — убодени от тръни и малки камъчета; ан̇гхрих̣ — чиито стъпала; нага — хълмовете; а̄рурукш̣ух̣ — желаещ да изкачи; вимана̄х̣ — разочарован; ива — като; а̄сте — става; паде паде — стъпка по стъпка; абхянтара — в корема; вахнина̄ — от силния огън на апетита; ардитах̣ — изтощен и измъчен; каут̣умбиках̣ — човек, който живее със семейството си; крудхяти — се разгневява; ваи — несъмнено; джана̄я — на близките си.
Превод
Понякога търговецът в гората пожелава да се изкачи по хълмове и планини, но понеже е бос, в ходилата му се впиват малки камъчета и тръни. Това му причинява нетърпима болка. Понякога привързаният към семейството си човек изпитва силен глад и в това измъчено състояние излива гнева си върху своите близки.
Пояснение
Изпълнената с желания обусловена душа иска да бъде щастлива в материалния свят заедно със семейството си, но тя е като пътник в гората, който се опитва да изкачи хълм, покрит с остри камъчета и тръни. Както се каза в предишния стих, щастието, получено от обществото, приятелите и любовта, е като капка вода в горещата пустиня. Желаещият да стане велика и могъща фигура в обществото всъщност се опитва да изкачи обрасъл с тръни хълм. Шрӣла Вишвана̄тха Чакравартӣ Т̣ха̄кура сравнява семейството с висока планина. Опитите за семейно щастие са като опитите на гладен човек да изкачи трънлива планина. Почти 99,9 процента от хората са нещастни в брака, въпреки всичките им усилия да удовлетворят близките си. Поради конфликтите между членовете на семейството в западните държави всъщност няма семеен живот. Разводите са често явление и в разочарованието си децата напускат опеката на родителите. В епохата на Кали браковете все повече намаляват. Всеки се занимава само със себе си – такава е човешката природа. Дори тези, които имат достатъчно пари, за да издържат семейство, не постигат щастие в семейния живот. По тази причина според институцията варн̣а̄шрама дхарма в средата на жизнения си път човек трябва да се оттегли от семейния живот: пан̃ча̄шордхвам̇ ванам̇ враджет. Той трябва доброволно да напусне семейството си на петдесетгодишна възраст и да отиде във Вр̣нда̄вана или в гората. Шрӣла Прахла̄да Маха̄ра̄джа също препоръчва това (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.5.5):
тат са̄дху манйе 'сура-варя дехина̄м̇
сада̄ самудвигна-дхия̄м асад-граха̄т
хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
сада̄ самудвигна-дхия̄м асад-граха̄т
хитва̄тма-па̄там̇ гр̣хам андха-кӯпам̇
ванам̇ гато яд дхарим а̄шрайета
Всъщност няма смисъл да се броди из горите. Човек трябва да отиде в гората на Вр̣нда̄вана и да приеме подслон при Говинда. Това ще го направи щастлив. Международното общество за Кришна съзнание изгражда храма Кр̣ш̣н̣а-Балара̄ма, в който може да покани членовете си и всички желаещи да живеят в духовна обстановка. Това ще им помогне да се издигнат до трансценденталния свят и да се завърнат у дома, при Бога. В стиха са важни думите каут̣умбиках̣ крудхяти ваи джана̄я. Когато умът на мъжа е притеснен, той търси удовлетворение, като излива гнева си върху своята нещастна съпруга и децата. Жената и децата са естествено зависими от бащата, но когато не може да ги издържа, в отчаянието си той без причина се нахвърля върху тях. В Шрӣмад Бха̄гаватам (12.2.9) е казано: а̄ччхинна-да̄ра-дравин̣а̄ я̄сянти гири-ка̄нанам. Отвратен от семейния живот, мъжът напуска семейството си, като прибягва до развод или други начини. Ако разривът е неизбежен, защо съпрузите да не се разделят доброволно? Плануваната раздяла е по-добра от принудителната раздяла. Принудителната раздяла носи само нещастие, но с раздяла по взаимно съгласие или според ведическите предписания човек може да се оттегли от семейните дела на определена възраст и изцяло да се отдаде на Кр̣ш̣н̣а. Това прави животът успешен.
Деванагари
क्वचिन्निगीर्णोऽजगराहिना जनो
नावैति किञ्चिद्विपिनेऽपविद्ध: ।
दष्ट: स्म शेते क्व च दन्दशूकै-
रन्धोऽन्धकूपे पतितस्तमिस्रे ॥ ९ ॥
नावैति किञ्चिद्विपिनेऽपविद्ध: ।
दष्ट: स्म शेते क्व च दन्दशूकै-
रन्धोऽन्धकूपे पतितस्तमिस्रे ॥ ९ ॥
Стих
квачин нигӣрн̣о 'джагара̄хина̄ джано
на̄ваити кин̃чид випине 'павиддхах̣
даш̣т̣ах̣ сма шете ква ча данда-шӯкаир
андхо 'ндха-кӯпе патитас тамисре
на̄ваити кин̃чид випине 'павиддхах̣
даш̣т̣ах̣ сма шете ква ча данда-шӯкаир
андхо 'ндха-кӯпе патитас тамисре
Дума по дума
квачит — понякога; нигӣрн̣ах̣ — погълната; аджагара-ахина̄ — от голямата змия, питона; джанах̣ — обусловената душа; на — не; аваити — разбира; кин̃чит — нещо; випине — в гората; апавиддхах̣ — прободена от стрелите на страданието; даш̣т̣ах̣ — ухапана; сма — наистина; шете — ляга; ква ча — понякога; данда-шӯкаих̣ — от други змии; андхах̣ — сляпа; андха-кӯпе — в тъмен кладенец; патитах̣ — пропаднал; тамисре — в адски условия на живот.
Превод
Понякога в материалната гора питон поглъща обусловената душа или я задушава и тя остава да лежи в гората като мъртвец, лишен от живот и знание. Друг път я хапят отровни змии. Със замъглено съзнание тя пропада в тъмен кладенец на адско съществуване без никаква надежда за спасение.
Пояснение
Когато ни ухапе змия, губим съзнание и не можем да разберем какво се случва около нас. Това безсъзнателно състояние е състоянието на дълбок сън. Така и обусловената душа спи в прегръдките на заблуждаващата енергия. В една своя песен Бхактивинода Т̣ха̄кура пее: кота нидра̄ я̄о ма̄я̄-пиша̄чӣра коле – „О, живо същество, докога ще спиш в скута на илюзорната енергия?“. Хората не разбират, че всъщност спят в този материален свят, лишени от знание за духовния живот. Затова Чайтаня Маха̄прабху казва:
енечхи ауш̣адхи ма̄я̄ на̄шиба̄ра ла̄ги'
хари-на̄ма-маха̄-мантра лао туми ма̄ги'
хари-на̄ма-маха̄-мантра лао туми ма̄ги'
„Донесох лек, който ще събуди всички живи същества от вечния им сън. Моля ви, приемете святото име на Бога, маха̄-мантрата Харе Кр̣ш̣н̣а и се събудете“. В Кат̣ха Упаниш̣ад (1.3.14) също е казано: уттиш̣т̣ха джа̄грата пра̄пя вара̄н нибодхата – „О, живо същество, ти спиш дълбоко в материалния свят. Събуди се и използвай пълноценно човешкия си живот“. Спящото състояние означава пълно отсъствие на знание. В Бхагавад-гӣта̄ (2.69) се казва: я̄ ниша̄ сарва-бхӯта̄на̄м̇ тася̄м̇ джа̄гарти сам̇ямӣ – „Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладения е време за пробуждане“. Дори на висшите планети всеки е под влияние на илюзорната енергия. Никой не се интересува от истинските ценности на живота. Спящото състояние, наричано още ка̄ла-сарпа, (факторът време), държи обусловената душа в невежество и тя губи чистото си съзнание. В гората има обрасли с трева кладенци и ако пропаднеш в някой от тях, няма спасение. В състояние на сън човек непрекъснато е нападан от разни животни, особено змии.
Деванагари
कर्हि स्म चित्क्षुद्ररसान् विचिन्वं-
स्तन्मक्षिकाभिर्व्यथितो विमान: ।
तत्रातिकृच्छ्रात्प्रतिलब्धमानो
बलाद्विलुम्पन्त्यथ तं ततोऽन्ये ॥ १० ॥
स्तन्मक्षिकाभिर्व्यथितो विमान: ।
तत्रातिकृच्छ्रात्प्रतिलब्धमानो
बलाद्विलुम्पन्त्यथ तं ततोऽन्ये ॥ १० ॥
Стих
кархи сма чит кш̣удра-раса̄н вичинвам̇с
тан-макш̣ика̄бхир вятхито вима̄нах̣
татра̄ти-кр̣ччхра̄т пратилабдхама̄но
бала̄д вилумпантй атха там̇ тато 'нйе
тан-макш̣ика̄бхир вятхито вима̄нах̣
татра̄ти-кр̣ччхра̄т пратилабдхама̄но
бала̄д вилумпантй атха там̇ тато 'нйе
Дума по дума
кархи сма чит — понякога; кш̣удра — много незначително; раса̄н — сексуално наслаждение; вичинван — търсейки; тат — на тези жени; макш̣ика̄бхих̣ — от пчелите или съпрузите и роднините; вятхитах̣ — дълбоко наранен; вима̄нах̣ — оскърбен; татра — в това; ати — много; кр̣ччхра̄т — много трудно, защото трябва да плати с пари; пратилабдхама̄нах̣ — получавайки сексуално наслаждение; бала̄т — насила; вилумпанти — отвлечен; атха — след това; там — обекта на сетивно наслаждение (жената); татах̣ — от него; анйе — друг развратник.
Превод
Понякога в търсене на нищожно сексуално наслаждение човек отива при развратни жени и трябва да търпи обидите и упреците на роднините им. Той е като нападнат от разгневени пчели, докато се опитва да измъкне мед от кошера. Понякога с цената на много пари все пак успява да намери жена за още сетивно наслаждение. За нещастие друг развратник съблазнява или отвлича жената, този източник на наслада.
Пояснение
Медът на дивите пчели е едно от богатствата на голямата гора. Хората често ходят в гората да събират мед и понякога пчелите ги нападат и жилят. В човешкото общество, тези които не са Кр̣ш̣н̣а осъзнати, бродят из гората на материалния живот само заради меда на секса. Тези развратници не се задоволяват с една жена. Те искат много жени. Ден след ден с огромни усилия те си търсят любовници и често, докато се опитват да вкусят този мед, роднините на жените ги нападат и наказват сурово. С подкупи и щедро заплащане един мъж може да си намери любовница, но друг развратник може да я отвлече или да ѝ предложи нещо по-добро. Този лов на жени е много разпространен в гората на материалния свят, понякога законно, а друг път незаконно. Ето защо в движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание извънбрачният полов живот е забранен за преданите. По този начин те си спестяват много проблеми. Човек трябва да живее само с една жена – законната си съпруга. Така ще може да задоволи страстта си, без да всява смут в обществото и да търпи наказания.
Деванагари
क्वचिच्च शीतातपवातवर्ष-
प्रतिक्रियां कर्तुमनीश आस्ते ।
क्वचिन्मिथो विपणन् यच्च किञ्चिद्
विद्वेषमृच्छत्युत वित्तशाठ्यात् ॥ ११ ॥
प्रतिक्रियां कर्तुमनीश आस्ते ।
क्वचिन्मिथो विपणन् यच्च किञ्चिद्
विद्वेषमृच्छत्युत वित्तशाठ्यात् ॥ ११ ॥
Стих
квачич ча шӣта̄тапа-ва̄та-варш̣а-
пратикрия̄м̇ картум анӣша а̄сте
квачин митхо випан̣ан яч ча кин̃чид
видвеш̣ам р̣ччхатй ута витта-ша̄т̣хя̄т
пратикрия̄м̇ картум анӣша а̄сте
квачин митхо випан̣ан яч ча кин̃чид
видвеш̣ам р̣ччхатй ута витта-ша̄т̣хя̄т
Дума по дума
квачит — понякога; ча — също; шӣта-а̄тапа-ва̄та-варш̣а — на сковаващ студ, адска горещина, силен вятър и пороен дъжд; пратикрия̄м — противодействие; картум — да направи; анӣшах̣ — неспособно; а̄сте — остава да страда; квачит — понякога; митхах̣ — един на друг; випан̣ан — продажби; ят ча — каквото и да е; кин̃чит — малко; видвеш̣ам — взаимна неприязън; р̣ччхати — получават; ута — така е казано; витта-ша̄т̣хя̄т — заради измамите за пари.
Превод
Понякога живото същество се бори със сковаващ студ, адска горещина, силен вятър, поройни дъждове и други природни бедствия и когато не успее да ги превъзмогне, се чувства нещастно. Друг път го мамят в сделките му. Заради измамите между живите същества пламва вражда.
Пояснение
Опитите да се превъзмогнат жестоките удари на материалната природа са ярък пример за борбата за съществуване. Тази борба предизвиква вражда и затова обществото е пълно със злонамерени хора. В материалния свят всеки завижда на другия. Целта на движението за Кр̣ш̣н̣а съзнание е да създаде атмосфера без завист. Естествено не е възможно всички да постигнат Кр̣ш̣н̣а съзнание, но нашето движение може да създаде образцово общество, в което няма вражда и завист.
Деванагари
क्वचित्क्वचित्क्षीणधनस्तु तस्मिन्
शय्यासनस्थानविहारहीन: ।
याचन् परादप्रतिलब्धकाम:
पारक्यदृष्टिर्लभतेऽवमानम् ॥ १२ ॥
शय्यासनस्थानविहारहीन: ।
याचन् परादप्रतिलब्धकाम:
पारक्यदृष्टिर्लभतेऽवमानम् ॥ १२ ॥
Стих
квачит квачит кш̣ӣн̣а-дханас ту тасмин
шайя̄сана-стха̄на-виха̄ра-хӣнах̣
я̄чан пара̄д апратилабдха-ка̄мах̣
па̄ракя-др̣ш̣т̣ир лабхате 'вама̄нам
шайя̄сана-стха̄на-виха̄ра-хӣнах̣
я̄чан пара̄д апратилабдха-ка̄мах̣
па̄ракя-др̣ш̣т̣ир лабхате 'вама̄нам
Дума по дума
квачит квачит — понякога; кш̣ӣн̣а-дханах̣ — загубил всичките си богатства; ту — но; тасмин — в тази гора; шайя̄ — постеля за лягане; а̄сана — място, на което се сяда; стха̄на — къща; виха̄ра — семейно щастие; хӣнах̣ — лишен; я̄чан — просия; пара̄т — от другите (приятели и роднини); апратилабдха-ка̄мах̣ — неизпълнявайки желанията си; па̄ракя-др̣ш̣т̣их̣ — става алчен за чуждото богатство; лабхате — получава; авама̄нам — позор.
Превод
Понякога човекът, поел горския път на материалното съществуване, остава без средства и затова няма собствен дом, легло или място за почивка и е лишен от семейно щастие. Той отива да проси от другите, а когато не успее да изпълни желанията си с просия, търси пари назаем или краде чужда собственост. Така се опозорява в очите на обществото.
Пояснение
Принципът „проси, вземай назаем и кради“ е типичен за материалния свят. Когато изпадне в нужда, човек проси, взема назаем или краде. Ако не изпроси достатъчно, взема назаем. Ако не успее да изплати заема, краде и когато го хванат, опозорява името си. Така е устроен материалният свят. Никой не може да живее тук напълно почтено; затова с измами, мошеничества, просия, заеми и кражби хората се опитват да удовлетворят сетивата си. И никой в материалния свят не живее спокойно.
Деванагари
अन्योन्यवित्तव्यतिषङ्गवृद्ध-
वैरानुबन्धो विवहन्मिथश्च ।
अध्वन्यमुष्मिन्नुरुकृच्छ्रवित्त-
बाधोपसर्गैर्विहरन् विपन्न: ॥ १३ ॥
वैरानुबन्धो विवहन्मिथश्च ।
अध्वन्यमुष्मिन्नुरुकृच्छ्रवित्त-
बाधोपसर्गैर्विहरन् विपन्न: ॥ १३ ॥
Стих
аньоня-витта-вятиш̣ан̇га-вр̣ддха-
ваира̄нубандхо вивахан митхаш ча
адхванй амуш̣минн уру-кр̣ччхра-витта-
ба̄дхопасаргаир вихаран випаннах̣
ваира̄нубандхо вивахан митхаш ча
адхванй амуш̣минн уру-кр̣ччхра-витта-
ба̄дхопасаргаир вихаран випаннах̣
Дума по дума
аньоня — един на друг; витта-вятиш̣ан̇га — от парични сделки; вр̣ддха — усилена; ваира-анубандхах̣ — възпрепятстван от враждебност; вивахан — понякога се женят; митхах̣ — помежду си; ча — и; адхвани — по пътя на материалното съществуване; амуш̣мин — това; уру-кр̣ччхра — с големи трудности; витта-ба̄дха — от недостиг на пари; упасаргаих̣ — от болести; вихаран — скитащ; випаннах̣ — той е напълно съсипан.
Превод
Заради парични сделки отношенията между хората стават обтегнати и завършват с вражда. Понякога мъжът и жената, тръгнали по пътя на материалното благополучие, работят до изнемога, за да издържат семейството си. Понякога, съсипани от болести или недостиг на пари, те са почти на прага на смъртта.
Пояснение
В материалния свят отделните хора, общества и нации сключват най-различни сделки, но взаимоотношенията между двете страни често завършват с вражда. Също така в брака човек постепенно бива притиснат от финансови затруднения и измъчван от болести или опасности в материалния живот, той е на прага на смъртта. В наше време повечето държави са високо развити, но икономическата конкуренция води до обтягане на отношенията им. Напрежението накрая прераства във войни между нациите и в резултат на тези катаклизми разрухата е завладяла света и хората неимоверно страдат.
Деванагари
तांस्तान् विपन्नान् स हि तत्र तत्र
विहाय जातं परिगृह्य सार्थ: ।
आवर्ततेऽद्यापि न कश्चिदत्र
वीराध्वन: पारमुपैति योगम् ॥ १४ ॥
विहाय जातं परिगृह्य सार्थ: ।
आवर्ततेऽद्यापि न कश्चिदत्र
वीराध्वन: पारमुपैति योगम् ॥ १४ ॥
Стих
та̄м̇с та̄н випанна̄н са хи татра татра
виха̄я джа̄там̇ паригр̣хя са̄ртхах̣
а̄вартате 'дя̄пи на кашчид атра
вӣра̄дхванах̣ па̄рам упаити йогам
виха̄я джа̄там̇ паригр̣хя са̄ртхах̣
а̄вартате 'дя̄пи на кашчид атра
вӣра̄дхванах̣ па̄рам упаити йогам
Дума по дума
та̄н та̄н — всички те; випанна̄н — срещайки различни затруднения; сах̣ — живото същество; хи — несъмнено; татра татра — тук и там; виха̄я — напускайки; джа̄там — новородените; паригр̣хя — приемайки; са-артхах̣ — живото същество, което гледа собствения си интерес; а̄вартате — скита в тази гора; адя апи — дори досега; на — не; кашчит — никой от тях; атра — тук в гората; вӣра — о, герою; адхванах̣ — по пътя на материалния живот; па̄рам — крайната цел; упаити — постига; йогам — процеса на предано служене за Върховната Божествена Личност.
Превод
Скъпи царю, по горския път на материалния живот човек най-напред загубва баща си и майка си, а след смъртта им се привързва към невръстните си деца. Така той броди по пътя на материалното благополучие и накрая е напълно объркан. И никой не знае как да се измъкне от това, дори до самото идване на смъртта.
Пояснение
В този материален свят семейният живот е сексуална институция. Ян маитхуна̄ди-гр̣хамедхи-сукхам (Шрӣмад Бха̄гаватам, 7.9.45). Чрез секс бащата и майката зачеват деца; децата сключват брак и поемат по същия път на сексуален живот. След смъртта на бащата и майката, женените им деца създават свои деца. Така нещата продължават по един и същ начин поколение след поколение и никой не успява да се освободи от объркването и затрудненията на материалния живот. Никой не приема духовните методи на знание и отречение, водещи до бхакти йога. Всъщност човешкият живот е предназначен за гя̄на и ваира̄гя, знание и отречение. Чрез тях се постига равнището на преданото служене. За нещастие хората в съвременната епоха избягват обществото на освободени личности (са̄дху-сан̇га) и продължават да следват стереотипа на семейния живот. Затова парите и сексът им причиняват много неприятности.
Деванагари
मनस्विनो निर्जितदिग्गजेन्द्रा
ममेति सर्वे भुवि बद्धवैरा: ।
मृधे शयीरन्न तु तद्व्रजन्ति
यन्न्यस्तदण्डो गतवैरोऽभियाति ॥ १५ ॥
ममेति सर्वे भुवि बद्धवैरा: ।
मृधे शयीरन्न तु तद्व्रजन्ति
यन्न्यस्तदण्डो गतवैरोऽभियाति ॥ १५ ॥
Стих
манасвино нирджита-диг-гаджендра̄
мамети сарве бхуви баддха-ваира̄х̣
мр̣дхе шайӣран на ту тад враджанти
ян няста-дан̣д̣о гата-ваиро 'бхия̄ти
мамети сарве бхуви баддха-ваира̄х̣
мр̣дхе шайӣран на ту тад враджанти
ян няста-дан̣д̣о гата-ваиро 'бхия̄ти
Дума по дума
манасвинах̣ — велики герои (мислители); нирджита-дик-гаджендра̄х̣ — които са победили много други герои, могъщи като слонове; мама — мое (моя земя, моя родина, мое семейство, моя общност, моя религия); ити — така; сарве — всички (велики политически, обществени и религиозни лидери); бхуви — в този свят; баддха-ваира̄х̣ — които са предизвикали вражда помежду си; мр̣дхе — в битка; шайӣран — падат мъртви; на — не; ту — но; тат — обителта на Върховната Божествена Личност; враджанти — достигат; ят — която; няста-дан̣д̣ах̣ — сання̄сӣ; гата-ваирах̣ — който няма врагове в целия свят; абхия̄ти — постига това съвършенство.
Превод
Имало е и има много политически водачи и велики герои, побеждавали не по-малко могъщи от тях противници, но поради невежество и вяра, че земята е тяхна собственост, те воюват помежду си и намират смъртта си в сраженията. Те са неспособни да следват духовния път на личностите, оттеглили се от света. Въпреки че са големи герои и водачи, те не тръгват по пътя на духовното познание.
Пояснение
Големите политически лидери могат да победят не по-малко могъщите си врагове, но за съжаление не могат да победят своите сетива – враговете, които никога не се отделят от тях. Те не успяват да ги сразят и затова се опитват да победят други врагове, но накрая умират в жестоката борба за съществуване. Те не поемат по пътя на духовното познание и не стават сання̄сӣ. Понякога някои от големите лидери се представят за сання̄сӣ и се обявяват за маха̄тми, но истинското им намерение е да победят политическите си противници. Те провалят живота си с илюзията „това е моята земя, това е моето семейство“ и затова не могат да напредват духовно и да се освободят от ноктите на ма̄я̄.
Деванагари
प्रसज्जति क्वापि लताभुजाश्रय-
स्तदाश्रयाव्यक्तपदद्विजस्पृह: ।
क्वचित्कदाचिद्धरिचक्रतस्त्रसन्
सख्यं विधत्ते बककङ्कगृध्रै: ॥ १६ ॥
स्तदाश्रयाव्यक्तपदद्विजस्पृह: ।
क्वचित्कदाचिद्धरिचक्रतस्त्रसन्
सख्यं विधत्ते बककङ्कगृध्रै: ॥ १६ ॥
Стих
прасаджджати ква̄пи лата̄-бхуджа̄шраяс
тад-а̄шрая̄вякта-пада-двиджа-спр̣хах̣
квачит када̄чид дхари-чакратас трасан
сакхям̇ видхатте бака-кан̇ка-гр̣дхраих̣
тад-а̄шрая̄вякта-пада-двиджа-спр̣хах̣
квачит када̄чид дхари-чакратас трасан
сакхям̇ видхатте бака-кан̇ка-гр̣дхраих̣
Дума по дума
прасаджджати — все повече се привързва; ква̄пи — понякога; лата̄-бхуджа-а̄шраях̣ — който търси подслон в нежните ръце на красивата си съпруга, които са като лиани; тат-а̄шрая — подслонили се сред тези лиани; авякта-пада — които пеят неясни песни; двиджа-спр̣хах̣ — желаейки да чуе птиците; квачит — понякога; када̄чит — някъде; хари-чакратах̣ трасан — страхувайки се от лъвския рев; сакхям — приятелство; видхатте — сключва; бака-кан̇ка-гр̣дхраих̣ — с чапли, жерави и лешояди.
Превод
Понякога живото същество в гората на материалното съществуване се подслонява сред лианите и пожелава да чуе чуруликането на птиците в листата им. Изплашено от далечния рев на лъвовете, то се сприятелява с чапли, жерави и лешояди.
Пояснение
В гората на материалния свят има множество животни, птици, дървета и лиани. Понякога живото същество пожелава да се подслони сред лианите, т.е. да бъде щастливо в прегръдките на своята съпруга, чиито ръце са като лиани. В лианите чуруликат много птици; това посочва, че то иска да се радва на нейния нежен глас. Но когато остарее, често изпитва страх от неизбежната смърт, сравнена с ревящ лъв. За да се защити от набезите на лъва, то отива при псевдосва̄мӣ, йогӣ, инкарнации, мошеници и лъжци. Така, измамено от илюзорната енергия, проваля живота си. Казано е: харим̇ вина̄ наива мр̣тим̇ таранти – никой не може да се спаси от наближаващата смърт, без да приеме подслон при Върховната Божествена Личност. Освен „лъв“ думата хари означава „Върховен Бог“. За да се спаси от ноктите на хари, лъва на смъртта, човек трябва да се подслони при върховния Хари, Божествената Личност. Невежите хора се обръщат към мошеници и лъжци в търсене на спасение от ръцете на смъртта. В гората на материалния свят всеки най-напред иска да бъде щастлив в обятията на съпругата си, с ръце като лиани, и да слуша нежния ѝ глас. След време се обръща към т.нар. гуру и са̄дху, подобни на чапли, жерави и лешояди. Така той е двойно измамен, понеже не приема подслон при Върховния.
Деванагари
तैर्वञ्चितो हंसकुलं समाविश-
न्नरोचयन् शीलमुपैति वानरान् ।
तज्जातिरासेन सुनिर्वृतेन्द्रिय:
परस्परोद्वीक्षणविस्मृतावधि: ॥ १७ ॥
न्नरोचयन् शीलमुपैति वानरान् ।
तज्जातिरासेन सुनिर्वृतेन्द्रिय:
परस्परोद्वीक्षणविस्मृतावधि: ॥ १७ ॥
Стих
таир ван̃чито хам̇са-кулам̇ сама̄вишанн
арочаян шӣлам упаити ва̄нара̄н
тадж-джа̄ти-ра̄сена сунирвр̣тендриях̣
параспародвӣкш̣ан̣а-висмр̣та̄вадхих̣
арочаян шӣлам упаити ва̄нара̄н
тадж-джа̄ти-ра̄сена сунирвр̣тендриях̣
параспародвӣкш̣ан̣а-висмр̣та̄вадхих̣
Дума по дума
таих̣ — от тях (мошениците и лъжците, т.нар. йогӣ, сва̄мӣ, инкарнации и гуру); ван̃читах̣ — измамено; хам̇са-кулам — обществото на великите парамахам̇си или предани; сама̄вишан — общувайки; арочаян — неудовлетворено; шӣлам — от поведението им; упаити — отива при; ва̄нара̄н — маймуните, които са долни развратници; тат-джа̄ти-ра̄сена — от сетивно наслаждение в обществото на такива развратници; сунирвр̣та-индриях̣ — много доволно от възможността за сетивно наслаждение; параспара — един на друг; удвӣкш̣ан̣а — виждайки лицата; висмр̣та — който е забравил; авадхих̣ — края на живота.
Превод
Измамено от тях, живото същество в гората на материалния свят се опитва да се откъсне от така наречените йогӣ, сва̄мӣ и инкарнации и да се присъедини към истинските предани, но за зла участ не може да следва техните наставления, нито тези на духовния учител; тогава то напуска обществото им и се завръща при маймуните, пристрастени към сетивно наслаждение и жени. Извлича наслада от общуването с материалисти, от секса и пиянството. Така пропилява живота си. Като гледа лицата на други разгулници, то постепенно забравя всичко и така посреща смъртта.
Пояснение
Случва се някой лекомислен човек да се отврати от лошата си среда, да се присъедини към обществото на предани и бра̄хман̣и и да приеме посвещение от духовен учител. По съвета на учителя си той се опитва да следва определени предписания, но за съжаление не може да изпълни наставленията му. Затова напуска преданите и отива при маймуноподобни хора, заинтересовани само от секс и пиене. Лъжедуховниците са сравнени с маймуни, които външно приличат на святите са̄дху, защото ходят голи в гората и ядат плодове, но единственото им желание е да се съвкупяват с много женски маймуни. Понякога хора с някакви духовни наклонности идват да живеят сред Кр̣ш̣н̣а осъзнатите предани, но не са в състояние да следват предписанията и да вървят по духовния път. Впоследствие напускат преданите и отиват да общуват с хедонисти, сравнени тук с маймуни. Те отново се завръщат към секса и опиянението и любувайки се един на друг, изпитват задоволство. Така прекарват остатъка от живота си чак до мига на смъртта.
Деванагари
द्रुमेषु रंस्यन् सुतदारवत्सलो
व्यवायदीनो विवश: स्वबन्धने ।
क्वचित्प्रमादाद् गिरिकन्दरे पतन्
वल्लीं गृहीत्वा गजभीत आस्थित: ॥ १८ ॥
व्यवायदीनो विवश: स्वबन्धने ।
क्वचित्प्रमादाद् गिरिकन्दरे पतन्
वल्लीं गृहीत्वा गजभीत आस्थित: ॥ १८ ॥
Стих
друмеш̣у рам̇сян сута-да̄ра-ватсало
вява̄я-дӣно вивашах̣ сва-бандхане
квачит прама̄да̄д гири-кандаре патан
валлӣм̇ гр̣хӣтва̄ гаджа-бхӣта а̄стхитах̣
вява̄я-дӣно вивашах̣ сва-бандхане
квачит прама̄да̄д гири-кандаре патан
валлӣм̇ гр̣хӣтва̄ гаджа-бхӣта а̄стхитах̣
Дума по дума
друмеш̣у — по дърветата (или вкъщи, които са като дървета, където маймуните скачат от клон на клон); рам̇сян — наслаждавайки се; сута-да̄ра-ватсалах̣ — привързан към децата и съпругата; вява̄я-дӣнах̣ — печален и унил, защото действа, воден от сексуалното желание; вивашах̣ — не може да изостави; сва-бандхане — в робството на последиците от собствените си дейности; квачит — понякога; прама̄да̄т — страх от предстоящата смърт; гири-кандаре — в планинска пещера; патан — падане; валлӣм — клонките на лиана; гр̣хӣтва̄ — хващайки; гаджа-бхӣтах̣ — изплашен от слона на смъртта; а̄стхитах̣ — остава в това положение.
Превод
Когато живото същество се превърне в маймуна, скачаща от клон на клон, то остава на дървото на семейния живот и единствената му награда е сексът. И като мъжко магаре получава ритници от жена си. Напълно безпомощно, то е неспособно да се измъкне от това положение. Понякога го връхлита неизлечима болест и то сякаш пропада в тъмна планинска пещера. В ужас от смъртта, която го дебне като огромен слон в дъното на пещерата, то виси неподвижно, вкопчено в клонките на лиана.
Пояснение
Тук е описано жалкото положение на семейния човек. Семейният живот носи много болка, а единственото привлекателно нещо в него е сексът със съпругата, която рита мъжа си по време на половото сношение, както магарицата рита магарето. Заради интензивния си полов живот мъжът се разболява от разни неизлечими болести. Ужасен от смъртта, сравнена със слон, той виси безпомощно в клоните на дървото като маймуна.
Деванагари
अत: कथञ्चित्स विमुक्त आपद:
पुनश्च सार्थं प्रविशत्यरिन्दम ।
अध्वन्यमुष्मिन्नजया निवेशितो
भ्रमञ्जनोऽद्यापि न वेद कश्चन ॥ १९ ॥
पुनश्च सार्थं प्रविशत्यरिन्दम ।
अध्वन्यमुष्मिन्नजया निवेशितो
भ्रमञ्जनोऽद्यापि न वेद कश्चन ॥ १९ ॥
Стих
атах̣ катхан̃чит са вимукта а̄падах̣
пунаш ча са̄ртхам̇ правишатй ариндама
адхванй амуш̣минн аджая̄ нивешито
бхраман̃ джано 'дя̄пи на веда кашчана
пунаш ча са̄ртхам̇ правишатй ариндама
адхванй амуш̣минн аджая̄ нивешито
бхраман̃ джано 'дя̄пи на веда кашчана
Дума по дума
атах̣ — от това; катхан̃чит — някак си; сах̣ — той; вимуктах̣ — освободен; а̄падах̣ — от опасността; пунах̣ ча — отново; са-артхам — приемайки блага в този живот; правишати — започва; арим-дама — о, царю, убиецо на врагове; адхвани — по пътя на наслаждението; амуш̣мин — това; аджая̄ — под влиянието на илюзорната енергия; нивешитах̣ — погълнат; бхраман — пътувайки; джанах̣ — обусловената душа; адя апи — дори до смъртта; на веда — не разбира; кашчана — нищо.
Превод
О, Маха̄ра̄джа Рахӯган̣а, убиецо на враговете, ако обусловената душа успее по някакъв начин да се справи с трудното положение, тя отново се връща у дома, за да се наслаждава на секс, защото това е пътят на привързаността. Обсебена от материалната енергия на Бога, тя продължава да скита из гората на материалното съществуване и до смъртта си не намира истинското благо.
Пояснение
Такъв е материалният живот. Пленник на сексуалното влечение, човек си навлича множество неприятности и не схваща истинската цел на живота. Затова в Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.31) се казва: на те видух̣ сва̄ртха-гатим̇ хи виш̣н̣ум – обикновено хората не разбират крайната цел на живота. Във Ведите е казано: ом̇ тад виш̣н̣ох̣ парамам̇ падам̇ сада̄ пашянти сӯраях̣ – духовно извисените личности се стремят към лотосовите нозе на Виш̣н̣у. Но обусловената душа, лишена от стремеж да възобнови отношенията си с Виш̣н̣у, е запленена от материални дейности и заради лъжливи водачи, робството ѝ продължава вечно.
Деванагари
रहूगण त्वमपि ह्यध्वनोऽस्य
सन्न्यस्तदण्ड: कृतभूतमैत्र: ।
असज्जितात्मा हरिसेवया शितं
ज्ञानासिमादाय तरातिपारम् ॥ २० ॥
सन्न्यस्तदण्ड: कृतभूतमैत्र: ।
असज्जितात्मा हरिसेवया शितं
ज्ञानासिमादाय तरातिपारम् ॥ २० ॥
Стих
рахӯган̣а твам апи хй адхвано 'ся
санняста-дан̣д̣ах̣ кр̣та-бхӯта-маитрах̣
асадж-джита̄тма̄ хари-севая̄ шитам̇
гя̄на̄сим а̄да̄я тара̄ти-па̄рам
санняста-дан̣д̣ах̣ кр̣та-бхӯта-маитрах̣
асадж-джита̄тма̄ хари-севая̄ шитам̇
гя̄на̄сим а̄да̄я тара̄ти-па̄рам
Дума по дума
рахӯган̣а — о, царю Рахӯган̣а; твам — ти; апи — също; хи — несъмнено; адхванах̣ — на пътя на материалното съществуване; ася — това; санняста-дан̣д̣ах̣ — оставил царския жезъл за наказване на престъпници; кр̣та-бхӯта-маитрах̣ — приятелски настроен към всички; асат-джита-а̄тма̄ — чийто ум не е привлечен от материалните наслади в живота; хари-севая̄ — чрез любовно служене на Върховния Бог; шитам — наточен; гя̄на-асим — меча на знанието; а̄да̄я — взимайки в ръка; тара — прекоси; ати-па̄рам — към крайната цел на духовното съществуване.
Превод
Скъпи царю Рахӯган̣а, ти също си жертва на външната енергия, защото вървиш по пътя на привързаността към материално удоволствие. За да станеш непредубеден приятел на всички живи същества, аз те съветвам да изоставиш царската си власт и жезъла, с който наказваш престъпниците. Преодолей влечението към сетивните обекти и вземи меча на знанието, наточен с предано служене. Само тогава ще можеш да разсечеш здравия възел на илюзорната енергия и да прекосиш океана на невежеството.
Пояснение
В Бхагавад-гӣта̄ Бог Кр̣ш̣н̣а сравнява материалния свят с илюзорно дърво, което трябва да се отсече:
на рӯпам асйеха татхопалабхяте
на̄нто на ча̄дир на ча сампратиш̣т̣ха̄
ашваттхам енам̇ сувирӯд̣ха-мӯлам
асан̇га-шастрен̣а др̣д̣хена чхиттва̄
на̄нто на ча̄дир на ча сампратиш̣т̣ха̄
ашваттхам енам̇ сувирӯд̣ха-мӯлам
асан̇га-шастрен̣а др̣д̣хена чхиттва̄
татах̣ падам̇ тат парима̄ргитавям̇
ясмин гата̄ на нивартанти бхӯях̣
там ева ча̄дям̇ пуруш̣ам̇ прападйе
ятах̣ правр̣ттих̣ праср̣та̄ пура̄н̣ӣ
ясмин гата̄ на нивартанти бхӯях̣
там ева ча̄дям̇ пуруш̣ам̇ прападйе
ятах̣ правр̣ттих̣ праср̣та̄ пура̄н̣ӣ
„Истинската форма на това дърво не може да бъде възприета в този свят. Никой не може да разбере къде започва то, къде свършва и къде е основата му. Но човек трябва решително да отсече здраво вкоренилото се дърво с оръжието на непривързаността. После трябва да открие това място, от което, веднъж достигнал го, никога няма да се върне, и там да се отдаде на Бога, Върховната Личност, от когото всичко води началото си и всичко се разпространява от незапомнени времена“ (Бхагавад-гӣта̄, 15.3 – 4).
Деванагари
राजोवाच
अहो नृजन्माखिलजन्मशोभनं
किं जन्मभिस्त्वपरैरप्यमुष्मिन् ।
न यद्धृषीकेशयश:कृतात्मनां
महात्मनां व: प्रचुर: समागम: ॥ २१ ॥
अहो नृजन्माखिलजन्मशोभनं
किं जन्मभिस्त्वपरैरप्यमुष्मिन् ।
न यद्धृषीकेशयश:कृतात्मनां
महात्मनां व: प्रचुर: समागम: ॥ २१ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
ахо нр̣-джанма̄кхила-джанма-шобханам̇
ким̇ джанмабхис тв апараир апй амуш̣мин
на яд дхр̣ш̣ӣкеша-яшах̣-кр̣та̄тмана̄м̇
маха̄тмана̄м̇ вах̣ прачурах̣ сама̄гамах̣
ахо нр̣-джанма̄кхила-джанма-шобханам̇
ким̇ джанмабхис тв апараир апй амуш̣мин
на яд дхр̣ш̣ӣкеша-яшах̣-кр̣та̄тмана̄м̇
маха̄тмана̄м̇ вах̣ прачурах̣ сама̄гамах̣
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — цар Рахӯган̣а каза; ахо — уви; нр̣-джанма — ти, който си се родил в човешки образ; акхила-джанма-шобханам — най-ценната форма на живот; ким — каква нужда; джанмабхих̣ — от раждания във висши форми като тези на полубоговете в райските планети; ту — но; апараих̣ — непревъзхождащи; апи — наистина; амуш̣мин — в следващия живот; на — не; ят — който; хр̣ш̣ӣкеша-яшах̣ — от величието на Върховната Божествена Личност, Хр̣ш̣ӣкеша, господаря на сетивата; кр̣та-а̄тмана̄м — на тези, които са пречистили сърцата си; маха̄-а̄тмана̄м — които са истински велики души; вах̣ — на нас; прачурах̣ — изобилие; сама̄гамах̣ — общуването.
Превод
Цар Рахӯган̣а каза: Човешкият живот е най-ценен. Дори раждането сред полубоговете на райските планети не е толкова велико, колкото човешкото раждане на Земята. Каква е ползата от високото положение на полубог? В райските планети изобилието от материален разкош прави невъзможно общуването с предани.
Пояснение
Човешкият живот предоставя рядка възможност за себепознание. Живото същество може да се роди като полубог на висшите планетарни системи, но заради изобилието от материални удобства няма да постигне свобода от материалното робство. Дори на Земята много богатите хора обикновено не се интересуват от Кр̣ш̣н̣а съзнание. Интелигентният човек, действително търсещ освобождение от материалния плен, трябва да общува с чисти предани. С тяхна помощ той би могъл постепенно да преодолее материалното влечение към пари и жени. Парите и жените са основните причини за материалната привързаност. Затова Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху съветва твърдо решените да се завърнат при Бога да се откажат от пари и жени, за да станат достойни за Божието царство. Но ако парите и жените са свързани със служенето на Бога, те не са пречка по пътя на освобождението от материалното робство. Сата̄м̇ прасан̇га̄н мама вӣря-сам̇видо бхаванти хр̣т-карн̣а-раса̄яна̄х̣ катха̄х̣ (Шрӣмад Бха̄гаватам, 3.25.25). Само в обществото на предани бихме могли да изпитаме наслада от възхвалата на Върховната Божествена Личност. Дори краткотрайното общуване с чист предан е достатъчно пътуването ни обратно към Бога да завърши успешно.
Деванагари
न ह्यद्भुतं त्वच्चरणाब्जरेणुभि-
र्हतांहसो भक्तिरधोक्षजेऽमला ।
मौहूर्तिकाद्यस्य समागमाच्च मे
दुस्तर्कमूलोऽपहतोऽविवेक: ॥ २२ ॥
र्हतांहसो भक्तिरधोक्षजेऽमला ।
मौहूर्तिकाद्यस्य समागमाच्च मे
दुस्तर्कमूलोऽपहतोऽविवेक: ॥ २२ ॥
Стих
на хй адбхутам̇ твач-чаран̣а̄бджа-рен̣убхир
хата̄м̇хасо бхактир адхокш̣адже 'мала̄
маухӯртика̄д яся сама̄гама̄ч ча ме
дустарка-мӯло 'пахато 'вивеках̣
хата̄м̇хасо бхактир адхокш̣адже 'мала̄
маухӯртика̄д яся сама̄гама̄ч ча ме
дустарка-мӯло 'пахато 'вивеках̣
Дума по дума
на — не; хи — несъмнено; адбхутам — удивително; тват-чаран̣а-абджа-рен̣убхих̣ — от праха на лотосовите ти нозе; хата-ам̇хасах̣ — напълно освободен от последиците на греховния живот; бхактих̣ — любов и преданост; адхокш̣адже — на Върховната Божествена Личност, която е отвъд обсега на експерименталното знание; амала̄ — напълно освободен от материално замърсяване; маухӯртика̄т — краткотрайно; яся — на когото; сама̄гама̄т — от посещението и общуването; ча — също; ме — моите; дустарка — погрешни заключения; мӯлах̣ — коренът; апахатах̣ — напълно унищожени; авивеках̣ — който не преценява правилно.
Превод
Няма нищо чудно, че просто като се посипе с праха от лотосовите ти нозе, човек веднага постига чистото предано служене на Адхокш̣аджа, непостижимо дори за велики полубогове като Брахма̄. Благодарение на краткотрайното общуване с теб аз се освободих от склонността да споря, от илюзорното си величие и липсата на благоразумие. Те са корените на оплитането в материалния свят, но аз успях да ги преодолея.
Пояснение
Безусловно общуването с чисти предани освобождава всекиго от материалния плен. Отношенията на цар Рахӯган̣а с Джад̣а Бхарата са доказателство за това. Царят веднага бил освободен от притесненията на материалното общуване. Доводите, които чистите предани излагат пред своите ученици, са толкова убедителни, че дори и неинтелигентният ученик може да бъде просветлен с духовно знание.
Деванагари
नमो महद्भ्योऽस्तु नम: शिशुभ्यो
नमो युवभ्यो नम आवटुभ्य: ।
ये ब्राह्मणा गामवधूतलिङ्गा-
श्चरन्ति तेभ्य: शिवमस्तु राज्ञाम् ॥ २३ ॥
नमो युवभ्यो नम आवटुभ्य: ।
ये ब्राह्मणा गामवधूतलिङ्गा-
श्चरन्ति तेभ्य: शिवमस्तु राज्ञाम् ॥ २३ ॥
Стих
намо махадбхьо 'сту намах̣ шишубхьо
намо ювабхьо нама а̄ват̣убхях̣
йе бра̄хман̣а̄ га̄м авадхӯта-лин̇га̄ш
чаранти тебхях̣ шивам асту ра̄гя̄м
намо ювабхьо нама а̄ват̣убхях̣
йе бра̄хман̣а̄ га̄м авадхӯта-лин̇га̄ш
чаранти тебхях̣ шивам асту ра̄гя̄м
Дума по дума
намах̣ — почитания; махадбхях̣ — на великите личности; асту — нека да бъде; намах̣ — моята почит; шишубхях̣ — към великите личности, които изглеждат като момчета; намах̣ — смирени почитания; ювабхях̣ — на тези, които изглеждат като юноши; намах̣ — смирени почитания; а̄-ват̣убхях̣ — на тези, които изглеждат като деца; йе — всички, които; бра̄хман̣а̄х̣ — осъзнали трансценденталното знание; га̄м — земята; авадхӯта-лин̇га̄х̣ — които остават скрити в различни образи; чаранти — обхождат; тебхях̣ — от тях; шивам асту — нека бъдат благословени; ра̄гя̄м — царските династии или царете (които са много горди).
Превод
Покланям се с цялото си смирение на великите личности, които бродят по света – деца или юноши, авадхӯти или велики бра̄хман̣и. Дори да са преобразени до неузнаваемост, пак им отдавам цялата си почит. Дано бъдат милостиви и благословят царските династии, които постоянно ги оскърбяват.
Пояснение
Цар Рахӯган̣а горчиво съжалявал, че накарал Джад̣а Бхарата да носи паланкина му. И започнал да отправя молитви към всякакви бра̄хман̣и и себеосъзнали се личности, независимо дали са невръстни деца, или са приели друг облик. Четиримата Кума̄ри ходели навсякъде в образа на петгодишни момчета; така и много бра̄хман̣и, осъзнали Брахман, обхождат земята като младежи, деца или авадхӯти. Обикновено царските династии, горди с властта си, се отнасят пренебрежително към тях. Ето защо Цар Рахӯган̣а отдал смирените си почитания на тези велики личности, за да не пропаднат в ада царете оскърбители. Върховната Божествена Личност никога няма да прости на този, който оскърби велика личност, дори самата тя да не се обиди. Дурва̄са̄ обидил Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и отишъл при Бог Виш̣н̣у да моли за прошка. Бог Виш̣н̣у отказал да му прости и Дурва̄са̄ трябвало да падне в лотосовите нозе на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а, въпреки че последният бил кш̣атрия-гр̣хастха. Трябва много да се пазим от оскърбление към лотосовите нозе на ваиш̣н̣авите и бра̄хман̣ите.
Деванагари
श्रीशुक उवाच
इत्येवमुत्तरामात: स वै ब्रह्मर्षिसुत: सिन्धुपतय आत्मसतत्त्वं विगणयत: परानुभाव: परमकारुणिकतयोपदिश्य रहूगणेन सकरुणमभिवन्दित चरण आपूर्णार्णव इव निभृतकरणोर्म्याशयो धरणिमिमां विचचार ॥ २४ ॥
इत्येवमुत्तरामात: स वै ब्रह्मर्षिसुत: सिन्धुपतय आत्मसतत्त्वं विगणयत: परानुभाव: परमकारुणिकतयोपदिश्य रहूगणेन सकरुणमभिवन्दित चरण आपूर्णार्णव इव निभृतकरणोर्म्याशयो धरणिमिमां विचचार ॥ २४ ॥
Стих
шрӣ-шука ува̄ча
итй евам уттара̄-ма̄тах̣ са ваи брахмарш̣и-сутах̣ синдху-патая а̄тма-сататтвам̇ виган̣аятах̣ пара̄нубха̄вах̣ парама-ка̄рун̣икатайопадишя рахӯган̣ена сакарун̣ам абхивандита-чаран̣а а̄пӯрн̣а̄рн̣ава ива нибхр̣та-каран̣ормй-а̄шайо дхаран̣им има̄м̇ вичача̄ра.
итй евам уттара̄-ма̄тах̣ са ваи брахмарш̣и-сутах̣ синдху-патая а̄тма-сататтвам̇ виган̣аятах̣ пара̄нубха̄вах̣ парама-ка̄рун̣икатайопадишя рахӯган̣ена сакарун̣ам абхивандита-чаран̣а а̄пӯрн̣а̄рн̣ава ива нибхр̣та-каран̣ормй-а̄шайо дхаран̣им има̄м̇ вичача̄ра.
Дума по дума
шрӣ-шуках̣ ува̄ча — Шрӣ Шукадева Госва̄мӣ каза; ити евам — по този начин; уттара̄-ма̄тах̣ — о, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, сине на майка Уттара̄; сах̣ — този бра̄хман̣а; ваи — наистина; брахма-р̣ш̣и-сутах̣ — Джад̣а Бхарата, синът на високообразования бра̄хман̣а; синдху-патайе — на царя на провинция Синдху; а̄тма-са-таттвам — истинската същност на душата; виган̣аятах̣ — въпреки че оскърбяваше Джад̣а Бхарата; пара-анубха̄вах̣ — който бе изключително духовно извисен; парама-ка̄рун̣икатая̄ — по природа много милостив към падналите души; упадишя — наставляващ; рахӯган̣ена — от цар Рахӯган̣а; са-карун̣ам — разкаян; абхивандита-чаран̣ах̣ — чиито лотосови нозе са обожавани; а̄пӯрн̣а-арн̣авах̣ ива — като пълноводния океан; нибхр̣та — напълно успокои; каран̣а — на сетивата; ӯрми — вълните; а̄шаях̣ — със сърце, в което; дхаран̣им — земята; има̄м — тази; вичача̄ра — продължи да скита.
Превод
Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ продължи: Скъпи царю, о, сине на майка Уттара̄, в ума на Джад̣а Бхарата се бяха надигнали вълни на негодувание от обидите на цар Рахӯган̣а, който го бе накарал да носи паланкина, но Джад̣а Бхарата ги потисна и сърцето му отново стана спокойно и невъзмутимо като океана. Въпреки оскърбленията на царя той си остана велик парамахам̇са. Джад̣а Бхарата бе ваиш̣н̣ава, добросърдечен по природа, и обясни на цар Рахӯган̣а истинската същност на душата. Той забрави обидата, щом царят падна в нозете му и го помоли за прошка. След това продължи да странства по света както по-рано.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам (3.25.21) Капиладева описва качествата на великите личности: титикш̣авах̣ ка̄рун̣ика̄х̣ сухр̣дах̣ сарва-дехина̄м. Святият предан е много търпелив. Приятел е на живите същества и не си създава врагове. Той притежава всички добродетели на един са̄дху. Джад̣а Бхарата е пример за такъв чист предан. Поради материалното си тяло той възнегодувал от отношението на цар Рахӯган̣а, но след като царят смирено се извинил, Джад̣а Бхарата му простил. Дълг на всеки, желаещ да се завърне при Бога, е да стане смирен като цар Рахӯган̣а и да моли за прошка ваиш̣н̣авите, които по една или друга причина е оскърбил. Обикновено ваиш̣н̣авите са много добросърдечни и ако човек падне в краката им, веднага ще му простят. Но ако не го направи, последиците от стореното оскърбление ще останат и ще го доведат до незавидна участ.
Деванагари
सौवीरपतिरपि सुजनसमवगतपरमात्मसतत्त्व आत्मन्यविद्याध्यारोपितां च देहात्ममतिं विससर्ज । एवं हि नृप भगवदाश्रिताश्रितानुभाव: ॥ २५ ॥
Стих
саувӣра-патир апи суджана-самавагата-парама̄тма-сататтва а̄тманй авидя̄дхя̄ропита̄м̇ ча деха̄тма-матим̇ висасарджа. евам̇ хи нр̣па бхагавад-а̄шрита̄шрита̄нубха̄вах̣.
Дума по дума
саувӣра-патих̣ — царят на държавата Саувӣра; апи — несъмнено; су-джана — от издигната личност; самавагата — разбра изцяло; парама̄тма-са-таттвах̣ — истината за изначалното положение на душата и Свръхдушата; а̄тмани — в себе си; авидя̄ — от невежество; адхя̄ропита̄м — погрешно приписвано; ча — и; деха — в тялото; а̄тма-матим — разбирането за „аза“; висасарджа — напълно изостави; евам — така; хи — несъмнено; нр̣па — о, царю; бхагават-а̄шрита-а̄шрита-анубха̄вах̣ — последствието от приемане на подслон при предан, който също е приел подслон при духовен учител в системата парампара̄ (човек непременно ще се освободи от дълбокото невежество на телесната представа за живота).
Превод
След поученията на великия предан Джад̣а Бхарата Рахӯган̣а, царят на Саувӣра, осъзна напълно органично присъщото положение на душата и окончателно отхвърли телесното схващане. Скъпи царю, велик е този, който се подслони при слугата на слугата на Бога, защото лесно може да се раздели с телесната представа.
Пояснение
В Чайтаня чарита̄мр̣та (Мадхя, 22.54) е казано:
'са̄дху-сан̇га', 'са̄дху-сан̇га' – сарва-ша̄стре кая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
лава-ма̄тра са̄дху-сан̇ге сарва-сиддхи хая
Безспорен факт е, че този, който приеме подслон при чист предан, постига съвършенство дори ако общуването им е съвсем кратко. Са̄дху значи чист предан на Бога. От собствен опит можем да посочим как още първото наставление на духовния ни учител ни вдъхна Кр̣ш̣н̣а съзнание, така че днес ние поне сме на пътя на Кр̣ш̣н̣а съзнание и можем да разберем философията му. Впоследствие много, много предани се присъединиха към това движение за Кр̣ш̣н̣а съзнание. Целият свят се движи от телесната представа за живота, затова навсякъде трябва да има предани, които да спасяват хората от тази заблуда и да ги посвещават в Кр̣ш̣н̣а съзнание.
Деванагари
राजोवाच
यो ह वा इह बहुविदा महाभागवत त्वयाभिहित: परोक्षेण वचसा जीवलोकभवाध्वा स ह्यार्यमनीषया कल्पितविषयो नाञ्जसाव्युत्पन्नलोकसमधिगम: । अथ तदेवैतद्दुरवगमं समवेतानुकल्पेन निर्दिश्यतामिति ॥ २६ ॥
यो ह वा इह बहुविदा महाभागवत त्वयाभिहित: परोक्षेण वचसा जीवलोकभवाध्वा स ह्यार्यमनीषया कल्पितविषयो नाञ्जसाव्युत्पन्नलोकसमधिगम: । अथ तदेवैतद्दुरवगमं समवेतानुकल्पेन निर्दिश्यतामिति ॥ २६ ॥
Стих
ра̄джова̄ча
йо ха ва̄ иха баху-вида̄ маха̄-бха̄гавата твая̄бхихитах̣ парокш̣ен̣а вачаса̄ джӣва-лока-бхава̄дхва̄ са хй а̄ря-манӣш̣ая̄ калпита-виш̣айо на̄н̃джаса̄вютпанна-лока-самадхигамах̣; атха тад еваитад дуравагамам̇ самавета̄нукалпена нирдишята̄м ити.
йо ха ва̄ иха баху-вида̄ маха̄-бха̄гавата твая̄бхихитах̣ парокш̣ен̣а вачаса̄ джӣва-лока-бхава̄дхва̄ са хй а̄ря-манӣш̣ая̄ калпита-виш̣айо на̄н̃джаса̄вютпанна-лока-самадхигамах̣; атха тад еваитад дуравагамам̇ самавета̄нукалпена нирдишята̄м ити.
Дума по дума
ра̄джа̄ ува̄ча — цар Парӣкш̣ит каза; ях̣ — което; ха — несъмнено; ва̄ — или; иха — в този разказ; баху-вида̄ — който познава многообразните аспекти на трансценденталното знание; маха̄-бха̄гавата — о, велики предани мъдрецо; твая̄ — от теб; абхихитах̣ — описан; парокш̣ен̣а — иносказателно; вачаса̄ — с думи; джӣва-лока-бхава-адхва̄ — пътят на материалното съществуване на обусловената душа; сах̣ — това; хи — наистина; а̄ря-манӣш̣ая̄ — с интелигентността на напредналите предани; калпита-виш̣аях̣ — същината е разбирана; на — не; ан̃джаса̄ — точно; авютпанна-лока — на хора, които не са много опитни или интелигентни; самадхигамах̣ — пълната истина; атха — затова; тат ева — поради това; етат — този въпрос; дуравагамам — труден за разбиране; самавета-анукалпена — като изместваш прякото значение на такива случки; нирдишята̄м — нека бъде описано; ити — така.
Превод
След това цар Парӣкш̣ит каза на Шукадева Госва̄мӣ: О, господарю мой, о, велики мъдрецо, ти знаеш всичко. Прекрасно описа положението на обусловената душа, като я сравни с търговец в гората. От твоите наставления интелигентните хора могат да разберат, че сетивата на човека с телесна представа са като горски разбойници и крадци, а съпругата и децата са като чакали или други свирепи животни. Но глупавите хора не могат лесно да проумеят тази притча, защото не са в състояние сами да разтълкуват смисъла ѝ. Затова те моля, о, велики светецо, да обясниш точното ѝ значение.
Пояснение
В Шрӣмад Бха̄гаватам има много иносказателни истории. Хората, които не са достатъчно интелигентни, невинаги могат да разберат тези алегорични разкази; затова ученикът е длъжен да се обърне към истински духовен учител, който да му обясни точното им значение.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху тринадесета глава от Пета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Продължение на беседата между цар Рахӯган̣а и Джад̣а Бхарата“.