Skip to main content

Бхагавад-гӣта̄ такава, каквато е 2.69

Текст

я̄ ниша̄ сарва-бхӯта̄на̄м̇
тася̄м̇ джа̄гарти сам̇ямӣ
яся̄м̇ джа̄грати бхӯта̄ни
са̄ ниша̄ пашято мунех̣

Дума по дума

я̄ – това, което; ниша̄ – е нощ; сарва – всички; бхӯта̄на̄м̇ – на живите същества; тася̄м – в това; джа̄гарти – е буден; сам̇ямӣ – себеовладян; яся̄м – в който; джа̄грати – са будни; бхӯта̄ни всички същества; са̄ – това е; ниша̄ – нощ; пашятах̣ – за вглъбения в себе си; мунех̣ – мъдрец.

Превод

Това, което за всички живи същества е нощ, за себеовладеният е време за пробуждане. И това, което за всички живи същества е време за пробуждане, за вглъбения в себе си мъдрец е нощ.

Пояснение

Съществуват два типа интелигентни хора. Едните използват разума си за материални сетивни дейности; другите са съзерцателни и будни за себепознание. Дейностите на себевглъбения мъдрец са тъмна нощ за погълнатите от светски дела. Не знаейки нищо за себепознанието, материалистичните хора спят в мрака на невежеството. Вглъбеният в себе си мъдрец остава буден през „нощта“ на материалистите. Той изпитва трансцендентално блаженство от постепенния напредък в духовната култура, докато светските хора, слепи за себепознанието, мечтаят за разнообразни сетивни наслаждения, които понякога им носят щастие, а понякога – страдания. Мъдрецът стои настрана от материалните радости и страдания. Той продължава с дейностите си за себепознание, без да обръща внимание на външните обстоятелства.