Деванагари
Стих
Дума по дума
Превод
Пояснение
ГЛАВА ДЕСЕТА
Етапите на сътворението
Деванагари
विदुर उवाच
अन्तर्हिते भगवति ब्रह्मा लोकपितामह: ।
प्रजा: ससर्ज कतिधा दैहिकीर्मानसीर्विभु: ॥ १ ॥
अन्तर्हिते भगवति ब्रह्मा लोकपितामह: ।
प्रजा: ससर्ज कतिधा दैहिकीर्मानसीर्विभु: ॥ १ ॥
Стих
видура ува̄ча
антархите бхагавати
брахма̄ лока-пита̄махах̣
праджа̄х̣ сасарджа катидха̄
даихикӣр ма̄насӣр вибхух̣
антархите бхагавати
брахма̄ лока-пита̄махах̣
праджа̄х̣ сасарджа катидха̄
даихикӣр ма̄насӣр вибхух̣
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Шрӣ Видура каза; антархите — след напускането; бхагавати — на Божествената Личност; брахма̄ — първото от сътворените живи същества; лока-пита̄махах̣ — праотецът на обитателите на всички планети; праджа̄х̣ — поколения; сасарджа — създаде; катидха̄х̣ — колко; даихикӣх̣ — от тялото си; ма̄насӣх̣ — от ума си; вибхух̣ — великият.
Превод
Шрӣ Видура каза: О, велики мъдрецо, моля те, кажи ми как Брахма̄, праотецът на обитателите на вселената, създаде телата на живите същества от собственото си тяло и ум, когато Върховната Божествена Личност се скри от погледа му.
Деванагари
ये च मे भगवन् पृष्टास्त्वय्यर्था बहुवित्तम ।
तान् वदस्वानुपूर्व्येण छिन्धि न: सर्वसंशयान् ॥ २ ॥
तान् वदस्वानुपूर्व्येण छिन्धि न: सर्वसंशयान् ॥ २ ॥
Стих
йе ча ме бхагаван пр̣ш̣т̣а̄с
твайи артха̄ бахувиттама
та̄н вадасва̄нупӯрвйен̣а
чхиндхи нах̣ сарва-сам̇шая̄н
твайи артха̄ бахувиттама
та̄н вадасва̄нупӯрвйен̣а
чхиндхи нах̣ сарва-сам̇шая̄н
Дума по дума
йе — тези; ча — също; ме — от мен; бхагаван — о, могъщи; пр̣ш̣т̣а̄х̣ — попитах; твайи — на теб; артха̄х̣ — целта; баху-вит-тама — о, велики мъдрецо; та̄н — всички тях; вадасва — моля те, опиши; а̄нупӯрвйен̣а — от началото до края; чхиндхи — моля те, разсей; нах̣ — моите; сарва — всички; сам̇шая̄н — съмнения.
Превод
О, велики мъдрецо, моля те, разсей всичките ми съмнения и отговори на всички въпроси, които ти зададох, от първия до последния.
Пояснение
Видура задал на Маитрея всички важни въпроси, защото знаел добре, че именно той може да отговори на всичките му питания. Човек трябва да е уверен в знанията на учителя си; не бива да се обръщаме към невеж човек за отговор на въпроси, които са свързани с духовната наука. Когато подобни въпроси получават измислени отговори, цялото начинание се превръща в напразно губене на време.
Деванагари
सूत उवाच
एवं सञ्चोदितस्तेन क्षत्त्रा कौषारविर्मुनि: ।
प्रीत: प्रत्याह तान् प्रश्नान् हृदिस्थानथ भार्गव ॥ ३ ॥
एवं सञ्चोदितस्तेन क्षत्त्रा कौषारविर्मुनि: ।
प्रीत: प्रत्याह तान् प्रश्नान् हृदिस्थानथ भार्गव ॥ ३ ॥
Стих
сӯта ува̄ча
евам̇ сан̃чодитас тена
кш̣аттра̄ кауш̣а̄равир муних̣
прӣтах̣ пратя̄ха та̄н прашна̄н
хр̣ди-стха̄н атха бха̄ргава
евам̇ сан̃чодитас тена
кш̣аттра̄ кауш̣а̄равир муних̣
прӣтах̣ пратя̄ха та̄н прашна̄н
хр̣ди-стха̄н атха бха̄ргава
Дума по дума
сӯтах̣ ува̄ча — Шрӣ Сӯта Госва̄мӣ каза; евам — така; сан̃чодитах̣ — оживен; тена — от него; кш̣аттра̄ — от Видура; кауш̣а̄равих̣ — синът на Куш̣а̄ра; муних̣ — велик мъдрец; прӣтах̣ — удовлетворен; пратя̄ха — отговори; та̄н — тези; прашна̄н — въпроси; хр̣ди-стха̄н — от дълбините на сърцето си; атха — така; бха̄ргава — о, сине на Бхр̣гу.
Превод
Сӯта Госва̄мӣ каза: О, сине на Бхр̣гу, като чу думите на Видура, великият мъдрец Маитрея Муни се оживи необикновено много. Цялото знание бе вътре в сърцето му и така той започна да отговаря на въпросите един по един.
Пояснение
Думите сӯта ува̄ча („Сӯта Госва̄мӣ каза“), които се появяват тук, бележат пауза в разговора между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ. Докато те двамата беседвали, Сӯта Госва̄мӣ присъствал като един от многобройните слушатели. А сега той разказва Шрӣмад Бха̄гаватам пред мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я, оглавявани от мъдреца Шаунака, който пък бил потомък на Шукадева Госва̄мӣ. Това, разбира се, не е от съществено значение за разискваните въпроси.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
विरिञ्चोऽपि तथा चक्रे दिव्यं वर्षशतं तप: ।
आत्मन्यात्मानमावेश्य यथाह भगवानज: ॥ ४ ॥
विरिञ्चोऽपि तथा चक्रे दिव्यं वर्षशतं तप: ।
आत्मन्यात्मानमावेश्य यथाह भगवानज: ॥ ४ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
вирин̃чо 'пи татха̄ чакре
дивям̇ варш̣а-шатам̇ тапах̣
а̄тманй а̄тма̄нам а̄вешя
ятха̄ха бхагава̄н аджах̣
вирин̃чо 'пи татха̄ чакре
дивям̇ варш̣а-шатам̇ тапах̣
а̄тманй а̄тма̄нам а̄вешя
ятха̄ха бхагава̄н аджах̣
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — великият мъдрец Маитрея каза; вирин̃чах̣ — Брахма̄; апи — също; татха̄ — по този начин; чакре — извърши; дивям — божествени; варш̣а-шатам — сто години; тапах̣ — отречения; а̄тмани — на Бога; а̄тма̄нам — собствената си същност; а̄вешя — като се посвети; ятха̄ а̄ха — както бе изговорено; бхагава̄н — Божествената Личност; аджах̣ — нероденият.
Превод
Великият мъдрец Маитрея Муни каза: О, Видура, така в продължение на сто божествени години, следвайки съвета на Божествената Личност, Брахма̄ се подлагаше на отречения, посветил се на преданото служене за Бога.
Пояснение
Когато се казва, че Брахма̄ се подложил на отречения за Божествената Личност На̄ра̄ян̣а, се има предвид, че започнал да служи на Бога – служенето за Бога е най-великото отречение и човек може да го извършва неограничен брой години. Това служене е непреходно и вечно вдъхновяващо, затова този, който го извършва, никога не си помисля за отдих или оттегляне от него.
Деванагари
तद्विलोक्याब्जसम्भूतो वायुना यदधिष्ठित: ।
पद्ममम्भश्च तत्कालकृतवीर्येण कम्पितम् ॥ ५ ॥
पद्ममम्भश्च तत्कालकृतवीर्येण कम्पितम् ॥ ५ ॥
Стих
тад вилокя̄бджа-самбхӯто
ва̄юна̄ яд-адхиш̣т̣хитах̣
падмам амбхаш ча тат-ка̄ла-
кр̣та-вӣрйен̣а кампитам
ва̄юна̄ яд-адхиш̣т̣хитах̣
падмам амбхаш ча тат-ка̄ла-
кр̣та-вӣрйен̣а кампитам
Дума по дума
Превод
След това Брахма̄ видя как от поривите на ураганния вятър водата, от която израстваше лотосът, започна силно да се вълнува и лотосът се разклати.
Пояснение
Материалният свят се нарича илюзорен, защото е място, където всички напълно забравят трансценденталното служене за Бога. Затова не е чудно, че този, който отдава служене на Бога в материалния свят, понякога се натъква на сериозни трудности и изпитания. Двете враждуващи страни – заблуждаващата енергия и преданият – са си обявили война и понякога слабият предан става жертва на съкрушителния натиск на могъщата енергия на илюзията. По безпричинната милост на Бога Брахма̄ обаче бил достатъчно силен и материалната енергия не можела да го победи, но въпреки това тя му причинявала не малко тревоги, като правела несигурно мястото, на което седял.
Деванагари
तपसा ह्येधमानेन विद्यया चात्मसंस्थया ।
विवृद्धविज्ञानबलो न्यपाद् वायुं सहाम्भसा ॥ ६ ॥
विवृद्धविज्ञानबलो न्यपाद् वायुं सहाम्भसा ॥ ६ ॥
Стих
тапаса̄ хй едхама̄нена
видяя̄ ча̄тма-сам̇стхая̄
вивр̣ддха-вигя̄на-бало
няпа̄д ва̄юм̇ саха̄мбхаса̄
видяя̄ ча̄тма-сам̇стхая̄
вивр̣ддха-вигя̄на-бало
няпа̄д ва̄юм̇ саха̄мбхаса̄
Дума по дума
тапаса̄ — чрез отречение; хи — несъмнено; едхама̄нена — задълбочавайки; видяя̄ — с трансцендентално знание; ча — също така; а̄тма — себе си; сам̇стхая̄ — постигнал себепознание; вивр̣ддха — зрял; вигя̄на — практическо знание; балах̣ — сила; няпа̄т — изпи; ва̄юм — вятъра; саха амбхаса̄ — заедно с водата.
Превод
Благодарение на продължителното отречение и трансценденталните си постижения в себепознанието Брахма̄ бе натрупал много голям практически опит, затова можа да всмуче в себе си всичкия вятър, а заедно с него и водата.
Пояснение
Борбата за съществуване, която Брахма̄ трябвало да води, е нагледен пример за непрекъснатото противоборство между живите същества, които населяват материалния свят, и заблуждаващата енергия, наречена ма̄я̄. Още от времето на Брахма̄ чак до наши дни живите същества водят борба със силите на материалната природа. Научният прогрес и трансценденталното себепознание помагат на човека в опитите му да покори враждебната стихия на материалната енергия. Съвременната материална наука и отреченията, през които човечеството е минало, са направили възможно човекът да постигне удивителен прогрес в овладяването на силите на материалната природа. Но най-голям успех в управляването на материалната енергия постига този, който се предава на Бога, Върховната Личност, и изпълнява неговата повеля, като се посвещава на трансцендентално любовно служене на Бога.
Деванагари
तद्विलोक्य वियद्व्यापि पुष्करं यदधिष्ठितम् ।
अनेन लोकान् प्राग्लीनान् कल्पितास्मीत्यचिन्तयत् ॥ ७ ॥
अनेन लोकान् प्राग्लीनान् कल्पितास्मीत्यचिन्तयत् ॥ ७ ॥
Стих
тад вилокя вияд-вя̄пи
пуш̣карам̇ яд-адхиш̣т̣хитам
анена лока̄н пра̄г-лӣна̄н
калпита̄смӣтй ачинтаят
пуш̣карам̇ яд-адхиш̣т̣хитам
анена лока̄н пра̄г-лӣна̄н
калпита̄смӣтй ачинтаят
Дума по дума
тат вилокя — като гледаше в този; вият-вя̄пи — обширно разпрострял се; пуш̣карам — лотос; ят — този, върху който; адхиш̣т̣хитам — той седеше; анена — чрез това; лока̄н — всички планети; пра̄к-лӣна̄н — дотогава потънали в непроявено състояние; калпита̄ асми — ще сътворя; ити — така; ачинтаят — той си помисли.
Превод
След това Брахма̄ видя, че лотосът, върху който седеше, е заел цялото пространство на вселената, и се замисли как да сътвори планетите, които по-рано бяха разположени в този лотос.
Пояснение
В лотоса, върху който Брахма̄ седял, се намирали семената на всички планети от вселената. Планетите били вече създадени от Бога, а всички живи същества вече били родени в Брахма̄. Върховната Божествена Личност предварително била създала в зачатъчна форма както материалния свят, така и живите същества, а Брахма̄ имал за задача само да разпръсне тези семена из вселената. Затова истинското сътворение се нарича сарга, а преходът към проявено състояние, който по-късно Брахма̄ осъществява, се нарича висарга.
Деванагари
पद्मकोशं तदाविश्य भगवत्कर्मचोदित: ।
एकं व्यभाङ्क्षीदुरुधा त्रिधा भाव्यं द्विसप्तधा ॥ ८ ॥
एकं व्यभाङ्क्षीदुरुधा त्रिधा भाव्यं द्विसप्तधा ॥ ८ ॥
Стих
падма-кошам̇ тада̄вишя
бхагават-карма-чодитах̣
екам̇ вябха̄н̇кш̣ӣд урудха̄
тридха̄ бха̄вям̇ дви-саптадха̄
бхагават-карма-чодитах̣
екам̇ вябха̄н̇кш̣ӣд урудха̄
тридха̄ бха̄вям̇ дви-саптадха̄
Дума по дума
падма-кошам — средата на лотоса; тада̄ — тогава; а̄вишя — като влезе във; бхагават — от Върховната Божествена Личност; карма — в дейности; чодитах̣ — вдъхновяван; екам — един; вябха̄н̇кш̣ӣт — раздели на; урудха̄ — първото делене; тридха̄ — на три части; бха̄вям — способен да твори по-нататък; дви-саптадха̄ — четиринайсет подразделения.
Превод
Така погълнат от служене за Върховната Божествена Личност, Брахма̄ влезе във вътрешността на лотоса, който се разпростираше из цялата вселена, и го раздели първо на три свята, а по-късно на четиринайсет подравнища.
Деванагари
एतावाञ्जीवलोकस्य संस्थाभेद: समाहृत: ।
धर्मस्य ह्यनिमित्तस्य विपाक: परमेष्ठ्यसौ ॥ ९ ॥
धर्मस्य ह्यनिमित्तस्य विपाक: परमेष्ठ्यसौ ॥ ९ ॥
Стих
ета̄ва̄н̃ джӣва-локася
сам̇стха̄-бхедах̣ сама̄хр̣тах̣
дхармася хй анимиттася
випа̄ках̣ парамеш̣т̣хй асау
сам̇стха̄-бхедах̣ сама̄хр̣тах̣
дхармася хй анимиттася
випа̄ках̣ парамеш̣т̣хй асау
Дума по дума
ета̄ва̄н — до там; джӣва-локася — на планетите, населени с живи същества; сам̇стха̄-бхедах̣ — различни условия на живот; сама̄хр̣тах̣ — изпълнени съвършено; дхармася — на религията; хи — несъмнено; анимиттася — безкористно; випа̄ках̣ — стадий на зрелост; парамеш̣т̣хӣ — най-издигнатата личност във вселената; асау — това.
Превод
Брахма̄ е най-издигнатата личност във вселената, защото отдава на Бога безкористно предано служене и е постигнал зрялото трансцендентално знание. Така той създаде четиринайсетте планетарни системи, които по-късно щеше да засели с различни видове живи същества.
Пояснение
Източникът на всички качества, които живите същества притежават, е Върховният Бог. Обусловените души в материалния свят отразяват само част от качествата на Бога и затова понякога се наричат пратибимба. Като неотделими частици от Върховния Бог, живите същества пратибимба са наследили изначалните качества на Бога в различни пропорции. И в зависимост от тези наследени качества те, според замисъла на Брахма̄, се появяват в едни или други видове живот и обитават едни или други планети. Брахма̄ създава трите свята: низшите планети, наречени Па̄та̄лалоки, средните, наречени Бхӯрлоки, и висшите, наречени Сварлоки. Планетите, които се намират още по-високо – Махарлока, Таполока, Сатялока и Брахмалока, – не потъват във водите на унищожението. Причина за това е, че техните обитатели отдават на Бога безкористно предано служене. Животът на тези обитатели продължава до края на периода дви-пара̄рдха, когато те обикновено се освобождават от кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят.
Деванагари
विदुर उवाच
यथात्थ बहुरूपस्य हरेरद्भुतकर्मण: ।
कालाख्यं लक्षणं ब्रह्मन् यथा वर्णय न: प्रभो ॥ १० ॥
यथात्थ बहुरूपस्य हरेरद्भुतकर्मण: ।
कालाख्यं लक्षणं ब्रह्मन् यथा वर्णय न: प्रभो ॥ १० ॥
Стих
видура ува̄ча
ятха̄ттха баху-рӯпася
харер адбхута-карман̣ах̣
ка̄ла̄кхям̇ лакш̣ан̣ам̇ брахман
ятха̄ варн̣ая нах̣ прабхо
ятха̄ттха баху-рӯпася
харер адбхута-карман̣ах̣
ка̄ла̄кхям̇ лакш̣ан̣ам̇ брахман
ятха̄ варн̣ая нах̣ прабхо
Дума по дума
видурах̣ ува̄ча — Видура каза; ятха̄ — както; а̄ттха — ти каза; баху-рӯпася — притежавайки разнообразни форми; харех̣ — на Бога; адбхута — необикновен; карман̣ах̣ — на деятеля; ка̄ла — време; а̄кхям — по име; лакш̣ан̣ам — признаци; брахман — учени брахман̣е; ятха̄ — такова, каквото е; варн̣ая — моля те, опиши; нах̣ — на нас; прабхо — о, господарю.
Превод
Видура попита Маитрея: О, господарю мой, о, велики мъдрецо, моля те, опиши вечното време, което е една от формите на Върховния Бог, извършителя на удивителни дела. Кои са характеристиките на вечното време? Моля те, подробно ни разкажи за тях.
Пояснение
Вселената представлява съвкупност от различни обекти и феномени, като се започне от атомите и се стигне до самата вселена. И всички те са подчинени на Върховния Бог в неговата форма ка̄ла – вечното време. Всемогъщото време отмерва различни срокове за съществуването на различните видове физични тела. В определен период е ограничено съществуването на атома, в определен период е ограничено и съществуването на вселената. След изминаването на точно определен период се унищожава човешкото тяло, след изминаването на точно определен период се унищожава и вселенското тяло. Растежът, развитието и произвеждането на странични продукти също изцяло зависят от фактора време. Видура искал да чуе от Маитрея подробно описание на различните физични проявления и на срока, през който те остават да съществуват.
Деванагари
मैत्रेय उवाच
गुणव्यतिकराकारो निर्विशेषोऽप्रतिष्ठित: ।
पुरुषस्तदुपादानमात्मानं लीलयासृजत् ॥ ११ ॥
गुणव्यतिकराकारो निर्विशेषोऽप्रतिष्ठित: ।
पुरुषस्तदुपादानमात्मानं लीलयासृजत् ॥ ११ ॥
Стих
маитрея ува̄ча
гун̣а-вятикара̄ка̄ро
нирвишеш̣о 'пратиш̣т̣хитах̣
пуруш̣ас тад-упа̄да̄нам
а̄тма̄нам̇ лӣлая̄ср̣джат
гун̣а-вятикара̄ка̄ро
нирвишеш̣о 'пратиш̣т̣хитах̣
пуруш̣ас тад-упа̄да̄нам
а̄тма̄нам̇ лӣлая̄ср̣джат
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча — Маитрея каза; гун̣а-вятикара — на взаимодействията между гун̣ите на материалната природа; а̄ка̄рах̣ — източник; нирвишеш̣ах̣ — без разнообразие; апратиш̣т̣хитах̣ — безкраен; пуруш̣ах̣ — на Върховната Личност; тат — този; упа̄да̄нам — инструмент; а̄тма̄нам — на материалното творение; лӣлая̄ — за забавленията; аср̣джат — създаден.
Превод
Маитрея каза: Вечното време е изначалната причина за взаимодействията между трите гун̣и на материалната природа. То е неизменно и безкрайно и действа като оръдие в ръцете на Върховната Божествена Личност за осъществяване на нейните забавления в материалното творение.
Пояснение
Като оръдие на Върховния Бог, безличностният фактор време е основа на материалното проявление. Чрез него Богът подпомага материалната природа. Никой не знае къде започва и къде свършва времето. Единствено то е в състояние да съхранява информация за сътворението, поддържането и унищожението на материалното проявление. Факторът време е веществената причина за творението, следователно то е непосредствена експанзия на Божествената Личност. Времето се смята за безличностен аспект на Бога.
В наши дни има различни теории за природата на фактора време. Някои от тях почти напълно съвпадат с концепцията на Шрӣмад Бха̄гаватам. Староеврейската литература например също признава времето за представител на Бога. В нея се казва: „Богът, който по различно време в миналото говори по различен начин на прадедите чрез пророците…“ В метафизиката времето се дели на абсолютно и реално. Абсолютното време е непрекъснато и не зависи от скоростта, с която протичат материалните процеси. Астрономите и математиците измерват времето, като го съотнасят със скоростта на даден обект, с измененията, които настъпват в този обект, или с продължителността на съществуването му. Но всъщност времето няма нищо общо с такива относителни по природата си неща. Напротив, всички обекти приемат форма и се поддават на измерване единствено благодарение на това че съществуват във времето. Времето е скала, с която се измерва дейността на нашите сетива – според тази скала ние определяме миналото, настоящето и бъдещето, макар че в действителност времето няма нито начало, нито край. Пан̣д̣ита Ча̄н̣акя казва, че и най-краткият миг не може да бъде върнат обратно на никаква цена, затова напразно пропиляното време е най-голямата загуба в нашия живот. Времето не зависи от субективното психическо възприятие, но в същото време неговите мигове не са и обективни реалности – те са свързани с нашите усещания.
Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ прави заключението, че факторът време е неотделимо свързан с дейностите на външната енергия на Бога – с нейните действия и противодействия. Външната енергия, или материалната природа, действа под контрола на времето, което е самият Бог. Затова на нас ни се струва като че ли самата материална природа създава безброй удивителни неща в космическото мироздание. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това заключение по следния начин:
мая̄дхякш̣ен̣а пракр̣тих̣
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате
Деванагари
विश्वं वै ब्रह्मतन्मात्रं संस्थितं विष्णुमायया ।
ईश्वरेण परिच्छिन्नं कालेनाव्यक्तमूर्तिना ॥ १२ ॥
ईश्वरेण परिच्छिन्नं कालेनाव्यक्तमूर्तिना ॥ १२ ॥
Стих
виш̣вам̇ ваи брахма-тан-ма̄трам̇
сам̇стхитам̇ виш̣н̣у-ма̄яя̄
ӣшварен̣а париччхиннам̇
ка̄лена̄вякта-мӯртина̄
сам̇стхитам̇ виш̣н̣у-ма̄яя̄
ӣшварен̣а париччхиннам̇
ка̄лена̄вякта-мӯртина̄
Дума по дума
виш̣вам — материалният феномен; ваи — несъмнено; брахма — Върховният; тат-ма̄трам — същата като; сам̇стхитам — разположен; виш̣н̣у-ма̄яя̄ — от енергията на Виш̣н̣у; ӣшварен̣а — от Божествената Личност; париччхиннам — отделено; ка̄лена — от вечното време; авякта — непроявено; мӯртина̄ — чрез този аспект.
Превод
Космическото проявление е отделено от Върховния Бог като негова материална енергия благодарение на ка̄ла – непроявения безличностен аспект на Бога. Материалният космос съществува като обективно проявление на Бога под влиянието на същата тази материална енергия на Виш̣н̣у.
Пояснение
Преди време На̄рада, обръщайки се към Вя̄садева, му казал (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.20): идам̇ хи виш̣вам̇ бхагава̄н иветарах̣ – проявеният свят също е Божествената Личност, но на нас ни изглежда като нещо различно или независимо от Бога. Това е така, защото материалният свят е отделен от Бога посредством ка̄ла. Той е като човешкия глас, който е записан на магнетофонна лента и вече съществува отделно от човека. Както звукът на гласа е записан върху лентата, така цялото космическо проявление се намира в материалната енергия и заради ка̄ла изглежда отделено от Бога. Следователно материалният свят е обективно проявление на Върховния Бог и показва безличностния му аспект, така боготворен от философите имперсоналисти.
Деванагари
यथेदानीं तथाग्रे च पश्चादप्येतदीदृशम् ॥ १३ ॥
Стих
ятхеда̄нӣм̇ татха̄гре ча
пашча̄д апй етад ӣдр̣ш̣ам
пашча̄д апй етад ӣдр̣ш̣ам
Дума по дума
Превод
Космическото проявление във вида, в който съществува сега, беше същото и в миналото и ще си остане такова и в бъдеще.
Пояснение
Процесите на сътворението, запазването и унищожението на материалния свят се подчиняват на определена периодичност, за което се говори в Бхагавад-гӣта̄ (9.8): бхӯта-гра̄мам имам̇ кр̣тснам авашам̇ пракр̣тер ваша̄т. Както светът, който виждаме сега, някога е бил сътворен, а след време ще бъде унищожен, по същия начин той е съществувал и в миналото, а в бъдещето отново ще бъде сътворяван, ще съществува известно време и пак ще бъде унищожаван. Следователно цикличните дейности на фактора време са непрекъснати и вечни и не могат да бъдат наречени илюзорни. Проявеният материален свят е временен и непостоянен, но не е илюзорен, както твърдят философите ма̄я̄ва̄дӣ.
Деванагари
सर्गो नवविधस्तस्य प्राकृतो वैकृतस्तु य: ।
कालद्रव्यगुणैरस्य त्रिविध: प्रतिसंक्रम: ॥ १४ ॥
कालद्रव्यगुणैरस्य त्रिविध: प्रतिसंक्रम: ॥ १४ ॥
Стих
сарго нава-видхас тася
пра̄кр̣то ваикр̣тас ту ях̣
ка̄ла-дравя-гун̣аир ася
три-видхах̣ пратисан̇крамах̣
пра̄кр̣то ваикр̣тас ту ях̣
ка̄ла-дравя-гун̣аир ася
три-видхах̣ пратисан̇крамах̣
Дума по дума
саргах̣ — сътворение; нава-видхах̣ — девет различни вида; тася — негово; пра̄кр̣тах̣ — материално; ваикр̣тах̣ — от гун̣ите на материалната природа; ту — но; ях̣ — това, което; ка̄ла — вечно време; дравя — материя; гун̣аих̣ — качества; ася — негови; три-видхах̣ — три вида; пратисан̇крамах̣ — унищожение.
Превод
Освен сътворението, което възниква по естествен начин в резултат от взаимодействието на гун̣ите, има още девет вида сътворения. Унищожението може да бъде три вида: причинено от вечното време, от материалните елементи или от природата на дейностите на живото същество.
Пояснение
Периодичните сътворения и унищожения на материалния свят се осъществяват по върховната воля. Освен тях, във вселената протичат и други сътворения, които се дължат на взаимодействията между материалните елементи. Движеща сила на тези процеси е интелигентността на Брахма̄. По-късно те ще бъдат обяснени много подробно, а засега се дава само най-обща представа за тях. Трите вида унищожение са следните: 1) унищожението на вселената, което настъпва, когато изтече срокът на нейното съществуване, 2) унищожението, предизвикано от огъня, който изригва от устата на Ананта, и 3) унищожението, което се дължи на действията на живото същество и последиците от тях.
Деванагари
आद्यस्तु महत: सर्गो गुणवैषम्यमात्मन: ।
द्वितीयस्त्वहमो यत्र द्रव्यज्ञानक्रियोदय: ॥ १५ ॥
द्वितीयस्त्वहमो यत्र द्रव्यज्ञानक्रियोदय: ॥ १५ ॥
Стих
а̄дяс ту махатах̣ сарго
гун̣а-ваиш̣амям а̄тманах̣
двитӣяс тв ахамо ятра
дравя-гя̄на-крийодаях̣
гун̣а-ваиш̣амям а̄тманах̣
двитӣяс тв ахамо ятра
дравя-гя̄на-крийодаях̣
Дума по дума
а̄дях̣ — първото; ту — но; махатах̣ — от съвкупната еманация на Бога; саргах̣ — сътворение; гун̣а-ваиш̣амям — взаимодействие на материалните гун̣и; а̄тманах̣ — на Върховния; двитӣях̣ — второто; ту — но; ахамах̣ — лъжливо его; ятра — където; дравя — материални елементи; гя̄на — материално знание; крия̄-удаях̣ — пробуждане на дейностите (работата).
Превод
Първото от деветте сътворения е сътворяването на махат-таттва, или съвкупността от всички материални елементи, в която благодарение на присъствието на Върховния Бог се осъществява взаимодействието на гун̣ите. Второто сътворение е създаването на лъжливото его, от което възникват материалните елементи, материалното знание и материалните дейности.
Пояснение
Първата еманация, която произлиза от Върховния Бог за целите на материалното сътворение, се нарича махат-таттва. Взаимодействието на материалните гун̣и води до измамното самоотъждествяване, т.е. до усещането, че живото същество е изградено от материални елементи. Това лъжливо его е причината живото същество да отъждествява тялото и ума с истинската душа. Материалните ресурси, способността да се действа и знанието, необходимо за работата, се създават във втората фаза на сътворението, след появата на махат-таттва. Думата гя̄на в тази строфа обозначава сетивата, които са източник на знание за околния свят, и управляващите ги божества. А понятието „работа“ включва органите за действие и управляващите ги божества. Всичко това се създава при второто сътворение.
Деванагари
भूतसर्गस्तृतीयस्तु तन्मात्रो द्रव्यशक्तिमान् ।
चतुर्थ ऐन्द्रिय: सर्गो यस्तु ज्ञानक्रियात्मक: ॥ १६ ॥
चतुर्थ ऐन्द्रिय: सर्गो यस्तु ज्ञानक्रियात्मक: ॥ १६ ॥
Стих
бхӯта-саргас тр̣тӣяс ту
тан-ма̄тро дравя-шактима̄н
чатуртха аиндриях̣ сарго
яс ту гя̄на-крия̄тмаках̣
тан-ма̄тро дравя-шактима̄н
чатуртха аиндриях̣ сарго
яс ту гя̄на-крия̄тмаках̣
Дума по дума
бхӯта-саргах̣ — сътворяването на материята; тр̣тӣях̣ — е третото; ту — но; тат-ма̄трах̣ — сетивно възприятие; дравя — на елементите; шактима̄н — създател; чатуртхах̣ — четвъртото; аиндриях̣ — свързано със сетивата; саргах̣ — сътворение; ях̣ — това, което; ту — но; гя̄на — овладяване на знание; крия̄ — работа; а̄тмаках̣ — главно.
Превод
При третото сътворение се създават сетивните възприятия, а от тях на свой ред произлизат елементите. При четвъртото сътворение възниква знанието и способността да се действа.
Деванагари
वैकारिको देवसर्ग: पञ्चमो यन्मयं मन: ।
पष्ठस्तु तमस: सर्गो यस्त्वबुद्धिकृत: प्रभो: ॥ १७ ॥
पष्ठस्तु तमस: सर्गो यस्त्वबुद्धिकृत: प्रभो: ॥ १७ ॥
Стих
ваика̄рико дева-саргах̣
пан̃чамо ян-маям̇ манах̣
ш̣аш̣т̣хас ту тамасах̣ сарго
яс тв абуддхи-кр̣тах̣ прабхох̣
пан̃чамо ян-маям̇ манах̣
ш̣аш̣т̣хас ту тамасах̣ сарго
яс тв абуддхи-кр̣тах̣ прабхох̣
Дума по дума
ваика̄риках̣ — взаимодействие на гун̣ата на доброто; дева — полубоговете, или управляващите божества; саргах̣ — сътворение; пан̃чамах̣ — пето; ят — това, което; маям — съвкупност; манах̣ — ум; ш̣аш̣т̣хах̣ — шесто; ту — но; тамасах̣ — на мрака; саргах̣ — сътворение; ях̣ — това, което; ту — вмъкната дума; абуддхи-кр̣тах̣ — оглупял; прабхох̣ — на господаря.
Превод
При петото сътворение гун̣ата на доброто, от която произлиза умът, създава управляващите божества. При шестото сътворение възниква тъмата на невежеството на живото същество, която кара господаря да действа като глупак.
Пояснение
Полубоговете от висшите планети се наричат деви, защото са предани на Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣ – преданите на Бог Виш̣н̣у са деви, т.е. полубогове, а всички останали са асури. Следователно живите същества се делят на деви и асури. Девите се намират в материалната гун̣а на доброто, а асурите са в гун̣ата на страстта или на невежеството. Полубоговете, или господстващите божества, отговарят за всички протичащи в материалния свят процеси. Например окото, което е един от сетивните ни органи, е зависимо от светлината, носител на светлината са слънчевите лъчи, а божеството, което управлява слънчевите лъчи, е Слънцето. По подобен начин Луната управлява ума. Всички останали сетива – както тези, които служат за работа, така и тези, с които се възприема информация – също се управляват от отделни полубогове. Полубоговете са помощници на Бога, които се грижат за управлението на материалните дела.
На следващия етап, след сътворението на полубоговете, всички създания потъват в мрака на невежеството. В материалния свят всяко живо същество е обусловено от желанието си да господства над богатствата на материалната природа. И въпреки че е господар на материалния свят, живото същество е под властта на невежеството, т.е. на измамното впечатление, че е собственик на материалните неща.
Енергията на Бога, наречена авидя̄, е факторът, който причинява заблудата на обусловените души. Материалната енергия се нарича авидя̄ (невежество), но за преданите на Бога, които са се посветили на чисто предано служене, тя се превръща във видя̄ – чисто знание. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Енергията на Бога от маха̄-ма̄я̄ се преобразява в йога-ма̄я̄ и се явява пред чистите предани в истинския си облик. По такъв начин материалната природа действа едновременно в три аспекта: като съзидателен принцип на материалния свят, като невежество и като знание. В предишната строфа се каза, че в четвъртото сътворение се създава и силата на знанието. По природа обусловените души не са глупави, но под влиянието на материалната енергия в нейния аспект авидя̄ те губят разума си, а заедно с това и способността си да използват знанието по правилен начин.
Под влиянието на гун̣ата на мрака обусловената душа забравя връзката си с Върховния Бог и се оказва обсебена от привързаност, омраза, гордост, невежество и лъжливо самоотъждествяване – петте вида илюзия, които са причина за материалното робство.
Деванагари
षडिमे प्राकृता: सर्गा वैकृतानपि मे शृणु ।
रजोभाजो भगवतो लीलेयं हरिमेधस: ॥ १८ ॥
रजोभाजो भगवतो लीलेयं हरिमेधस: ॥ १८ ॥
Стих
ш̣ад̣ име пра̄кр̣та̄х̣ сарга̄
ваикр̣та̄н апи ме шр̣н̣у
раджо-бха̄джо бхагавато
лӣлеям̇ хари-медхасах̣
ваикр̣та̄н апи ме шр̣н̣у
раджо-бха̄джо бхагавато
лӣлеям̇ хари-медхасах̣
Дума по дума
ш̣ат̣ — шест; име — всички тези; пра̄кр̣та̄х̣ — на материалната енергия; сарга̄х̣ — сътворения; ваикр̣та̄н — вторични сътворения, дело на Брахма̄; апи — също; ме — от мен; шр̣н̣у — просто чуй; раджах̣-бха̄джах̣ — на инкарнацията на гун̣ата на страстта (Брахма̄); бхагаватах̣ — на изключително могъщия; лӣла̄ — забавление; иям — това; хари — Върховната Божествена Личност; медхасах̣ — на този, който има подобен интелект.
Превод
Всички описани по-горе стадии са естествени етапи в сътворението, осъществявано от външната енергия на Бога. А сега чуй за нещата, които се сътворяват от Брахма̄. Той е въплъщение на гун̣ата на страстта и за нуждите на творението е надарен с интелект, подобен на интелекта на Божествената Личност.
Деванагари
सप्तमो मुख्यसर्गस्तु षङ्विधस्तस्थुषां च य: ।
वनस्पत्योषधिलतात्वक्सारा वीरुधो द्रुमा: ॥ १९ ॥
वनस्पत्योषधिलतात्वक्सारा वीरुधो द्रुमा: ॥ १९ ॥
Стих
саптамо мукхя-саргас ту
ш̣ад̣-видхас тастхуш̣а̄м̇ ча ях̣
ванаспатй-ош̣адхи-лата̄-
твакса̄ра̄ вӣрудхо друма̄х̣
ш̣ад̣-видхас тастхуш̣а̄м̇ ча ях̣
ванаспатй-ош̣адхи-лата̄-
твакса̄ра̄ вӣрудхо друма̄х̣
Дума по дума
саптамах̣ — седмото; мукхя — принцип; саргах̣ — сътворение; ту — наистина; ш̣ат̣-видхах̣ — шест вида; тастхуш̣а̄м — на тези, които не се движат; ча — също; ях̣ — онези; ванаспати — плодни дървета без цветове; ош̣адхи — дървета и растения, които съществуват само докато узрее плодът; лата̄ — пълзящи растения; твакса̄ра̄х̣ — тръбни растения; вӣрудхах̣ — стелещи се растения; друма̄х̣ — дървета с цветове и плодове.
Превод
В седмото сътворение се създават неподвижните същества от шест вида: нецъфтящи плодни дървета, дървета и растения, които съществуват само докато узрее плодът, виещи се растения, тръбни растения, стелещи се растения и цъфтящи плодни дървета.
Деванагари
उत्स्रोतसस्तम:प्राया अन्त:स्पर्शा विशेषिण: ॥ २० ॥
Стих
утсротасас тамах̣-пра̄я̄
антах̣-спарша̄ вишеш̣ин̣ах̣
антах̣-спарша̄ вишеш̣ин̣ах̣
Дума по дума
утсротасах̣ — търсят живот нагоре; тамах̣-пра̄я̄х̣ — почти без съзнание; антах̣-спарша̄х̣ — вътрешно едва усещащи; вишеш̣ин̣ах̣ — в разнообразни проявления.
Превод
Всички неподвижни дървета и растения в търсене на живот се стремят да растат нагоре. Те са почти лишени от съзнание, но могат да усещат болка. Те са представени в най-разнообразни видове.
Деванагари
तिरश्चामष्टम: सर्ग: सोऽष्टाविंशद्विधो मत: ।
अविदो भूरितमसो घ्राणज्ञा ह्यद्यवेदिन: ॥ २१ ॥
अविदो भूरितमसो घ्राणज्ञा ह्यद्यवेदिन: ॥ २१ ॥
Стих
тирашча̄м аш̣т̣амах̣ саргах̣
со 'ш̣т̣а̄вим̇шад-видхо матах̣
авидо бхӯри-тамасо
гхра̄н̣а-гя̄ хр̣дй авединах̣
со 'ш̣т̣а̄вим̇шад-видхо матах̣
авидо бхӯри-тамасо
гхра̄н̣а-гя̄ хр̣дй авединах̣
Дума по дума
тирашча̄м — видове низши животни; аш̣т̣амах̣ — осмото; саргах̣ — сътворение; сах̣ — те са; аш̣т̣а̄вим̇шат — двайсет и осем; видхах̣ — вида; матах̣ — смятани; авидах̣ — без знание за утрешния ден; бхӯри — прекомерно; тамасах̣ — невежи; гхра̄н̣а-гя̄х̣ — могат да разпознават желаните обекти по миризмата; хр̣ди авединах̣ — помнят много малко в сърцето си.
Превод
Осмото сътворение е сътворението на низшите форми на живот, които наброяват двайсет и осем вида. Всички те са изключително глупави и невежи. Те могат да разпознават желаните обекти по миризмата, но не могат да помнят нищо в сърцето си.
Пояснение
Отличителните характеристики на низшите животни са описани във Ведите по следния начин: атхетареш̣а̄м̇ пашӯна̄х̣ ашана̄пипа̄се ева̄бхивигя̄нам̇ на вигя̄там̇ ваданти на вигя̄там̇ пашянти на видух̣ швастанам̇ на лока̄лока̄в ити; яд ва̄, бхӯри-тамасо баху-руш̣ах̣ гхра̄н̣енаива джа̄нанти хр̣дям̇ прати сваприям̇ ваств ева винданти бходжана-шаяна̄дй-артхам̇ гр̣хн̣анти. „Низшите животни познават само чувството на глад и жажда. Те не могат да овладяват знание и са лишени от зрение. В поведението си те не се придържат към никакви норми. Те са изключително невежи, разпознават желаните обекти само по миризмата и само на тази основа съдят кое е добро за тях и кое – не. Знанието им се простира единствено до яденето и спането“. Затова дори най-свирепите низши животни, например тигрите, могат да бъдат опитомени просто като редовно им се дава храна и им се осигури място за спане. Единствените животни, които не се поддават на такова опитомяване, са змиите.
Деванагари
गौरजो महिष: कृष्ण: सूकरो गवयो रुरु: ।
द्विशफा: पशवश्चेमे अविरुष्ट्रश्च सत्तम ॥ २२ ॥
द्विशफा: पशवश्चेमे अविरुष्ट्रश्च सत्तम ॥ २२ ॥
Стих
гаур аджо махиш̣ах̣ кр̣ш̣н̣ах̣
сӯкаро гавайо рурух̣
дви-шапха̄х̣ пашаваш чеме
авир уш̣т̣раш ча саттама
сӯкаро гавайо рурух̣
дви-шапха̄х̣ пашаваш чеме
авир уш̣т̣раш ча саттама
Дума по дума
Превод
О, чисти Видура, низши животни като кравата, козата, биволът, черната антилопа, свинята, гаваята, сърната, агнето и камилата се отнасят към чифтокопитните.
Деванагари
खरोऽश्वोऽश्वतरो गौर: शरभश्चमरी तथा ।
एते चैकशफा: क्षत्त: शृणु पञ्चनखान् पशून् ॥ २३ ॥
एते चैकशफा: क्षत्त: शृणु पञ्चनखान् पशून् ॥ २३ ॥
Стих
кхаро 'шво 'шватаро гаурах̣
шарабхаш чамарӣ татха̄
ете чаика-шапха̄х̣ кш̣аттах̣
шр̣н̣у пан̃ча-накха̄н пашӯн
шарабхаш чамарӣ татха̄
ете чаика-шапха̄х̣ кш̣аттах̣
шр̣н̣у пан̃ча-накха̄н пашӯн
Дума по дума
Превод
Конят, мулето, магарето, гаурата, бизонът шарабха и дивата крава са нечифтокопитни. А сега чуй от мен кои са животните с по пет нокътя.
Деванагари
श्वा सृगालो वृको व्याघ्रो मार्जार: शशशल्लकौ ।
सिंह: कपिर्गज: कूर्मो गोधा च मकरादय: ॥ २४ ॥
सिंह: कपिर्गज: कूर्मो गोधा च मकरादय: ॥ २४ ॥
Стих
шва̄ ср̣га̄ло вр̣ко вя̄гхро
ма̄рджа̄рах̣ шаша-шаллакау
сим̇хах̣ капир гаджах̣ кӯрмо
годха̄ ча макара̄даях̣
ма̄рджа̄рах̣ шаша-шаллакау
сим̇хах̣ капир гаджах̣ кӯрмо
годха̄ ча макара̄даях̣
Дума по дума
шва̄ — куче; ср̣га̄лах̣ — чакал; вр̣ках̣ — лисица; вя̄гхрах̣ — тигър; ма̄рджа̄рах̣ — котка; шаша — заек; шаллакау — саджа̄ру (с тяло, покрито с игли); сим̇хах̣ — лъв; капих̣ — маймуна; гаджах̣ — слон; кӯрмах̣ — костенурка; годха̄ — госа̄па (влечуго с четири крака); ча — също; макара-а̄даях̣ — крокодил и други.
Превод
Кучето, чакалът, тигърът, лисицата, котката, заекът, саджа̄ру, лъвът, маймуната, слонът, костенурката, крокодилът, госа̄пата и други животни имат по пет нокътя на лапите си. Те се наричат пан̃ча-накха – животни, които имат по пет нокътя.
Деванагари
कङ्कगृधबकश्येनभासभल्लूकबर्हिण: ।
हंससारसचक्राह्वकाकोलूकादय: खगा: ॥ २५ ॥
हंससारसचक्राह्वकाकोलूकादय: खगा: ॥ २५ ॥
Стих
кан̇ка-гр̣дхра-бака-шйена-
бха̄са-бхаллӯка-бархин̣ах̣
хам̇са-са̄раса-чакра̄хва-
ка̄колӯка̄даях̣ кхага̄х̣
бха̄са-бхаллӯка-бархин̣ах̣
хам̇са-са̄раса-чакра̄хва-
ка̄колӯка̄даях̣ кхага̄х̣
Дума по дума
Превод
Чаплата, лешоядът, жеравът, ястребът, бха̄сата, бхаллӯката, паунът, лебедът, са̄расата, чакрава̄ката, гаргата, бухалът и други се отнасят към птиците.
Деванагари
अर्वाक्स्रोतस्तु नवम: क्षत्तरेकविधो नृणाम् ।
रजोऽधिका: कर्मपरा दु:खे च सुखमानिन: ॥ २६ ॥
रजोऽधिका: कर्मपरा दु:खे च सुखमानिन: ॥ २६ ॥
Стих
арва̄к-сротас ту навамах̣
кш̣аттар ека-видхо нр̣н̣а̄м
раджо 'дхика̄х̣ карма-пара̄
дух̣кхе ча сукха-ма̄нинах̣
кш̣аттар ека-видхо нр̣н̣а̄м
раджо 'дхика̄х̣ карма-пара̄
дух̣кхе ча сукха-ма̄нинах̣
Дума по дума
арва̄к — надолу; сротах̣ — хранопровод; ту — но; навамах̣ — деветото; кш̣аттах̣ — о, Видура; ека-видхах̣ — един вид; нр̣н̣а̄м — на човешките същества; раджах̣ — гун̣ата на страстта; адхика̄х̣ — преобладава; карма-пара̄х̣ — стремят се към дейности; дух̣кхе — в страдание; ча — но; сукха — щастие; ма̄нинах̣ — мислят се.
Превод
Сътворяването на човешките същества, които съществуват само в един вид и събират изядената храна в корема си, е девето в цикъла. Хората се намират под влиянието предимно на гун̣ата на страстта. Те постоянно са заети с нещо сред въртопа на пълния със страдания живот, но си мислят, че са много щастливи.
Пояснение
Човекът е под влиянието на страстта в много по-голяма степен, отколкото са животните, затова половият живот при него е много по-нерегулиран. Животните имат определен период за размножаване, но при хората няма подобно ограничение. Хората са надарени с по-развито, по-висше съзнание, за да могат да се освободят от страданията, които съпътстват материалното съществуване. Ала в невежеството си те мислят, че това висше съзнание им е дадено, за да си създават все нови и нови материални удобства. Затова вместо да използват разума си за духовно себепознание, хората го пропиляват в задоволяване на животинските си потребности от ядене, сън, защита и съвкупляване. С колкото повече материални удобства се огражда човекът, толкова по-нещастен става, но заблуден от материалната енергия, си мисли, че е щастлив дори когато е насред самия въртоп на страданията. Страданието, съпътстващо човека, отличава човешкия живот от простото и естествено съществуване, на което се радват дори животните.
Деванагари
वैकृतास्रय एवैते देवसर्गश्च सत्तम ।
वैकारिकस्तु य: प्रोक्त: कौमारस्तूभयात्मक: ॥ २७ ॥
वैकारिकस्तु य: प्रोक्त: कौमारस्तूभयात्मक: ॥ २७ ॥
Стих
ваикр̣та̄с трая еваите
дева-саргаш ча саттама
ваика̄рикас ту ях̣ проктах̣
каума̄рас тӯбхая̄тмаках̣
дева-саргаш ча саттама
ваика̄рикас ту ях̣ проктах̣
каума̄рас тӯбхая̄тмаках̣
Дума по дума
ваикр̣та̄х̣ — творения, дело на Брахма̄; траях̣ — три вида; ева — несъмнено; ете — всички тези; дева-саргах̣ — появяване на полубоговете; ча — също; саттама — о, добри Видура; ваика̄риках̣ — сътворяване на полубоговете от природата; ту — но; ях̣ — което; проктах̣ — описано по-горе; каума̄рах̣ — четиримата Кума̄ри; ту — но; убхая-а̄тмаках̣ — и по двата начина (ваикр̣та и пра̄кр̣та).
Превод
О, добри ми Видура, последните три сътворения и сътворяването на полубоговете (десетото сътворение) се наричат ваикр̣та. Те се различават от естествените (пра̄кр̣та) сътворения, които ти описах преди това. Появяването на Кума̄рите става и по двата начина.
Деванагари
देवसर्गश्चाष्टविधो विबुधा: पितरोऽसुरा: ।
गन्धर्वाप्सरस: सिद्धा यक्षरक्षांसि चारणा: ॥ २८ ॥
भूतप्रेतपिशाचाश्च विद्याध्रा: किन्नरादय: ।
दशैते विदुराख्याता: सर्गास्ते विश्वसृक्कृता: ॥ २९ ॥
गन्धर्वाप्सरस: सिद्धा यक्षरक्षांसि चारणा: ॥ २८ ॥
भूतप्रेतपिशाचाश्च विद्याध्रा: किन्नरादय: ।
दशैते विदुराख्याता: सर्गास्ते विश्वसृक्कृता: ॥ २९ ॥
Стих
дева-саргаш ча̄ш̣т̣а-видхо
вибудха̄х̣ питаро 'сура̄х̣
гандхарва̄псарасах̣ сиддха̄
якш̣а-ракш̣а̄м̇си ча̄ран̣а̄х̣
вибудха̄х̣ питаро 'сура̄х̣
гандхарва̄псарасах̣ сиддха̄
якш̣а-ракш̣а̄м̇си ча̄ран̣а̄х̣
бхӯта-прета-пиша̄ча̄ш ча
видя̄дхра̄х̣ киннара̄даях̣
дашаите видура̄кхя̄та̄х̣
сарга̄с те виш̣ва-ср̣к-кр̣та̄х̣
видя̄дхра̄х̣ киннара̄даях̣
дашаите видура̄кхя̄та̄х̣
сарга̄с те виш̣ва-ср̣к-кр̣та̄х̣
Дума по дума
дева-саргах̣ — сътворяване на полубоговете; ча — също; аш̣т̣а-видхах̣ — осем вида; вибудха̄х̣ — полубоговете; питарах̣ — прадедите; асура̄х̣ — демоните; гандхарва — опитните артисти от висшите планети; апсарасах̣ — ангелите; сиддха̄х̣ — личности, които владеят мистични сили; якш̣а — могъщите защитници; ракш̣а̄м̇си — гиганти; ча̄ран̣а̄х̣ — небесни певци; бхӯта — джинове; прета — зли духове; пиша̄ча̄х̣ — духове помощници; ча — също; видя̄дхра̄х̣ — небесните обитатели, наречени видя̄дхари; киннара — свръхчовеци; а̄даях̣ — и други; даша ете — всички тези десет (сътворения); видура — о, Видура; а̄кхя̄та̄х̣ — описани; сарга̄х̣ — сътворения; те — на теб; виш̣ва-ср̣к — създателят на вселената (Брахма̄); кр̣та̄х̣ — извършено от него.
Превод
При сътворението на полубоговете се създават осем вида същества: 1) полубогове, 2) прадеди, 3) асури, или демони, 4) гандхарви и апсари, или ангели, 5) якш̣и и ра̄кш̣аси, 6) сиддхи, ча̄ран̣и и видя̄дхари, 7) бхӯти, прети и пиша̄чи и 8) свръхчовешки същества, небесни певци и т.н. Всички тях ги създава Брахма̄, творецът на вселената.
Пояснение
Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам говорихме, че сиддхи са обитателите на Сиддхалока. Те могат да пътуват из космическото пространство без летателни апарати. Стига само да пожелаят, сиддхите с лекота могат да се пренасят от планета на планета. Обитателите на висшите планети превъзхождат земните жители във всички области на изкуството, културата и науката, защото притежават многократно по-развит интелект. Духовете и джиновете, които се споменават тук, също се числят към категорията на полубоговете, защото са надарени с необикновени способности, непостижими за хората.
Деванагари
अत: परं प्रवक्ष्यामि वंशान्मन्वन्तराणि च ।
एवं रज:प्लुत: स्रष्टा कल्पादिष्वात्मभूर्हरि: ।
सृजत्यमोघसङ्कल्प आत्मैवात्मानमात्मना ॥ ३० ॥
एवं रज:प्लुत: स्रष्टा कल्पादिष्वात्मभूर्हरि: ।
सृजत्यमोघसङ्कल्प आत्मैवात्मानमात्मना ॥ ३० ॥
Стих
атах̣ парам̇ правакш̣я̄ми
вам̇ша̄н манвантара̄н̣и ча
евам̇ раджах̣-плутах̣ сраш̣т̣а̄
калпа̄диш̣в а̄тмабхӯр харих̣
ср̣джатй амогха-сан̇калпа
а̄тмаива̄тма̄нам а̄тмана̄
вам̇ша̄н манвантара̄н̣и ча
евам̇ раджах̣-плутах̣ сраш̣т̣а̄
калпа̄диш̣в а̄тмабхӯр харих̣
ср̣джатй амогха-сан̇калпа
а̄тмаива̄тма̄нам а̄тмана̄
Дума по дума
атах̣ — тук; парам — след; правакш̣я̄ми — ще обясня; вам̇ша̄н — потомци; манвантара̄н̣и — различни явявания на Ману; ча — и; евам — така; раджах̣-плутах̣ — наситен с гун̣ата на страстта; сраш̣т̣а̄ — творецът; калпа-а̄диш̣у — в различните милениуми; а̄тма-бхӯх̣ — самороден; харих̣ — Божествената Личност; ср̣джати — създава; амогха — непоколебима; сан̇калпах̣ — решителност; а̄тма̄ ева — Той самият; а̄тма̄нам — Той; а̄тмана̄ — чрез енергията си.
Превод
Сега ще ти разкажа за потомците на Манувците. Във всеки милениум творецът Брахма̄, който е надарен с енергията на Бога и е инкарнация на гун̣ата на страстта на Божествената Личност, създава вселената, изпълнен с непоколебима решителност.
Пояснение
Космическото проявление е експанзия на една от многобройните енергии на Върховната Божествена Личност. И творецът, и сътвореното са еманации на единната Върховна Истина, както се казва в самото начало на Бха̄гаватам: джанма̄дй ася ятах̣.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към десета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бха̄гаватам“, наречена „Етапите на сътворението“.