Етапите на сътворението

Видура задал на Маитрея всички важни въпроси, защото знаел добре, че именно той може да отговори на всичките му питания. Човек трябва да е уверен в знанията на учителя си; не бива да се обръщаме към невеж човек за отговор на въпроси, които са свързани с духовната наука. Когато подобни въпроси получават измислени отговори, цялото начинание се превръща в напразно губене на време.

Думите сӯта ува̄ча („Сӯта Госва̄мӣ каза“), които се появяват тук, бележат пауза в разговора между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ. Докато те двамата беседвали, Сӯта Госва̄мӣ присъствал като един от многобройните слушатели. А сега той разказва Шрӣмад Бха̄гаватам пред мъдреците от Наимиш̣а̄ран̣я, оглавявани от мъдреца Шаунака, който пък бил потомък на Шукадева Госва̄мӣ. Това, разбира се, не е от съществено значение за разискваните въпроси.

Когато се казва, че Брахма̄ се подложил на отречения за Божествената Личност На̄ра̄ян̣а, се има предвид, че започнал да служи на Бога – служенето за Бога е най-великото отречение и човек може да го извършва неограничен брой години. Това служене е непреходно и вечно вдъхновяващо, затова този, който го извършва, никога не си помисля за отдих или оттегляне от него.

Материалният свят се нарича илюзорен, защото е място, където всички напълно забравят трансценденталното служене за Бога. Затова не е чудно, че този, който отдава служене на Бога в материалния свят, понякога се натъква на сериозни трудности и изпитания. Двете враждуващи страни – заблуждаващата енергия и преданият – са си обявили война и понякога слабият предан става жертва на съкрушителния натиск на могъщата енергия на илюзията. По безпричинната милост на Бога Брахма̄ обаче бил достатъчно силен и материалната енергия не можела да го победи, но въпреки това тя му причинявала не малко тревоги, като правела несигурно мястото, на което седял.

Борбата за съществуване, която Брахма̄ трябвало да води, е нагледен пример за непрекъснатото противоборство между живите същества, които населяват материалния свят, и заблуждаващата енергия, наречена ма̄я̄. Още от времето на Брахма̄ чак до наши дни живите същества водят борба със силите на материалната природа. Научният прогрес и трансценденталното себепознание помагат на човека в опитите му да покори враждебната стихия на материалната енергия. Съвременната материална наука и отреченията, през които човечеството е минало, са направили възможно човекът да постигне удивителен прогрес в овладяването на силите на материалната природа. Но най-голям успех в управляването на материалната енергия постига този, който се предава на Бога, Върховната Личност, и изпълнява неговата повеля, като се посвещава на трансцендентално любовно служене на Бога.

В лотоса, върху който Брахма̄ седял, се намирали семената на всички планети от вселената. Планетите били вече създадени от Бога, а всички живи същества вече били родени в Брахма̄. Върховната Божествена Личност предварително била създала в зачатъчна форма както материалния свят, така и живите същества, а Брахма̄ имал за задача само да разпръсне тези семена из вселената. Затова истинското сътворение се нарича сарга, а преходът към проявено състояние, който по-късно Брахма̄ осъществява, се нарича висарга.

Източникът на всички качества, които живите същества притежават, е Върховният Бог. Обусловените души в материалния свят отразяват само част от качествата на Бога и затова понякога се наричат пратибимба. Като неотделими частици от Върховния Бог, живите същества пратибимба са наследили изначалните качества на Бога в различни пропорции. И в зависимост от тези наследени качества те, според замисъла на Брахма̄, се появяват в едни или други видове живот и обитават едни или други планети. Брахма̄ създава трите свята: низшите планети, наречени Па̄та̄лалоки, средните, наречени Бхӯрлоки, и висшите, наречени Сварлоки. Планетите, които се намират още по-високо – Махарлока, Таполока, Сатялока и Брахмалока, – не потъват във водите на унищожението. Причина за това е, че техните обитатели отдават на Бога безкористно предано служене. Животът на тези обитатели продължава до края на периода дви-пара̄рдха, когато те обикновено се освобождават от кръговрата на раждането и смъртта в материалния свят.

Вселената представлява съвкупност от различни обекти и феномени, като се започне от атомите и се стигне до самата вселена. И всички те са подчинени на Върховния Бог в неговата форма ка̄ла – вечното време. Всемогъщото време отмерва различни срокове за съществуването на различните видове физични тела. В определен период е ограничено съществуването на атома, в определен период е ограничено и съществуването на вселената. След изминаването на точно определен период се унищожава човешкото тяло, след изминаването на точно определен период се унищожава и вселенското тяло. Растежът, развитието и произвеждането на странични продукти също изцяло зависят от фактора време. Видура искал да чуе от Маитрея подробно описание на различните физични проявления и на срока, през който те остават да съществуват.

Като оръдие на Върховния Бог, безличностният фактор време е основа на материалното проявление. Чрез него Богът подпомага материалната природа. Никой не знае къде започва и къде свършва времето. Единствено то е в състояние да съхранява информация за сътворението, поддържането и унищожението на материалното проявление. Факторът време е веществената причина за творението, следователно то е непосредствена експанзия на Божествената Личност. Времето се смята за безличностен аспект на Бога.

В наши дни има различни теории за природата на фактора време. Някои от тях почти напълно съвпадат с концепцията на Шрӣмад Бха̄гаватам. Староеврейската литература например също признава времето за представител на Бога. В нея се казва: „Богът, който по различно време в миналото говори по различен начин на прадедите чрез пророците…“ В метафизиката времето се дели на абсолютно и реално. Абсолютното време е непрекъснато и не зависи от скоростта, с която протичат материалните процеси. Астрономите и математиците измерват времето, като го съотнасят със скоростта на даден обект, с измененията, които настъпват в този обект, или с продължителността на съществуването му. Но всъщност времето няма нищо общо с такива относителни по природата си неща. Напротив, всички обекти приемат форма и се поддават на измерване единствено благодарение на това че съществуват във времето. Времето е скала, с която се измерва дейността на нашите сетива – според тази скала ние определяме миналото, настоящето и бъдещето, макар че в действителност времето няма нито начало, нито край. Пан̣д̣ита Ча̄н̣акя казва, че и най-краткият миг не може да бъде върнат обратно на никаква цена, затова напразно пропиляното време е най-голямата загуба в нашия живот. Времето не зависи от субективното психическо възприятие, но в същото време неговите мигове не са и обективни реалности – те са свързани с нашите усещания.

Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ прави заключението, че факторът време е неотделимо свързан с дейностите на външната енергия на Бога – с нейните действия и противодействия. Външната енергия, или материалната природа, действа под контрола на времето, което е самият Бог. Затова на нас ни се струва като че ли самата материална природа създава безброй удивителни неща в космическото мироздание. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това заключение по следния начин:

Преди време На̄рада, обръщайки се към Вя̄садева, му казал (Шрӣмад Бха̄гаватам, 1.5.20): идам̇ хи виш̣вам̇ бхагава̄н иветарах̣ – проявеният свят също е Божествената Личност, но на нас ни изглежда като нещо различно или независимо от Бога. Това е така, защото материалният свят е отделен от Бога посредством ка̄ла. Той е като човешкия глас, който е записан на магнетофонна лента и вече съществува отделно от човека. Както звукът на гласа е записан върху лентата, така цялото космическо проявление се намира в материалната енергия и заради ка̄ла изглежда отделено от Бога. Следователно материалният свят е обективно проявление на Върховния Бог и показва безличностния му аспект, така боготворен от философите имперсоналисти.

Процесите на сътворението, запазването и унищожението на материалния свят се подчиняват на определена периодичност, за което се говори в Бхагавад-гӣта̄ (9.8): бхӯта-гра̄мам имам̇ кр̣тснам авашам̇ пракр̣тер ваша̄т. Както светът, който виждаме сега, някога е бил сътворен, а след време ще бъде унищожен, по същия начин той е съществувал и в миналото, а в бъдещето отново ще бъде сътворяван, ще съществува известно време и пак ще бъде унищожаван. Следователно цикличните дейности на фактора време са непрекъснати и вечни и не могат да бъдат наречени илюзорни. Проявеният материален свят е временен и непостоянен, но не е илюзорен, както твърдят философите ма̄я̄ва̄дӣ.

Периодичните сътворения и унищожения на материалния свят се осъществяват по върховната воля. Освен тях, във вселената протичат и други сътворения, които се дължат на взаимодействията между материалните елементи. Движеща сила на тези процеси е интелигентността на Брахма̄. По-късно те ще бъдат обяснени много подробно, а засега се дава само най-обща представа за тях. Трите вида унищожение са следните: 1) унищожението на вселената, което настъпва, когато изтече срокът на нейното съществуване, 2) унищожението, предизвикано от огъня, който изригва от устата на Ананта, и 3) унищожението, което се дължи на действията на живото същество и последиците от тях.

Първата еманация, която произлиза от Върховния Бог за целите на материалното сътворение, се нарича махат-таттва. Взаимодействието на материалните гун̣и води до измамното самоотъждествяване, т.е. до усещането, че живото същество е изградено от материални елементи. Това лъжливо его е причината живото същество да отъждествява тялото и ума с истинската душа. Материалните ресурси, способността да се действа и знанието, необходимо за работата, се създават във втората фаза на сътворението, след появата на махат-таттва. Думата гя̄на в тази строфа обозначава сетивата, които са източник на знание за околния свят, и управляващите ги божества. А понятието „работа“ включва органите за действие и управляващите ги божества. Всичко това се създава при второто сътворение.

Полубоговете от висшите планети се наричат деви, защото са предани на Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣ – преданите на Бог Виш̣н̣у са деви, т.е. полубогове, а всички останали са асури. Следователно живите същества се делят на деви и асури. Девите се намират в материалната гун̣а на доброто, а асурите са в гун̣ата на страстта или на невежеството. Полубоговете, или господстващите божества, отговарят за всички протичащи в материалния свят процеси. Например окото, което е един от сетивните ни органи, е зависимо от светлината, носител на светлината са слънчевите лъчи, а божеството, което управлява слънчевите лъчи, е Слънцето. По подобен начин Луната управлява ума. Всички останали сетива – както тези, които служат за работа, така и тези, с които се възприема информация – също се управляват от отделни полубогове. Полубоговете са помощници на Бога, които се грижат за управлението на материалните дела.

На следващия етап, след сътворението на полубоговете, всички създания потъват в мрака на невежеството. В материалния свят всяко живо същество е обусловено от желанието си да господства над богатствата на материалната природа. И въпреки че е господар на материалния свят, живото същество е под властта на невежеството, т.е. на измамното впечатление, че е собственик на материалните неща.

Енергията на Бога, наречена авидя̄, е факторът, който причинява заблудата на обусловените души. Материалната енергия се нарича авидя̄ (невежество), но за преданите на Бога, които са се посветили на чисто предано служене, тя се превръща във видя̄ – чисто знание. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Енергията на Бога от маха̄-ма̄я̄ се преобразява в йога-ма̄я̄ и се явява пред чистите предани в истинския си облик. По такъв начин материалната природа действа едновременно в три аспекта: като съзидателен принцип на материалния свят, като невежество и като знание. В предишната строфа се каза, че в четвъртото сътворение се създава и силата на знанието. По природа обусловените души не са глупави, но под влиянието на материалната енергия в нейния аспект авидя̄ те губят разума си, а заедно с това и способността си да използват знанието по правилен начин.

Под влиянието на гун̣ата на мрака обусловената душа забравя връзката си с Върховния Бог и се оказва обсебена от привързаност, омраза, гордост, невежество и лъжливо самоотъждествяване – петте вида илюзия, които са причина за материалното робство.

Отличителните характеристики на низшите животни са описани във Ведите по следния начин: атхетареш̣а̄м̇ пашӯна̄х̣ ашана̄пипа̄се ева̄бхивигя̄нам̇ на вигя̄там̇ ваданти на вигя̄там̇ пашянти на видух̣ швастанам̇ на лока̄лока̄в ити; яд ва̄, бхӯри-тамасо баху-руш̣ах̣ гхра̄н̣енаива джа̄нанти хр̣дям̇ прати сваприям̇ ваств ева винданти бходжана-шаяна̄дй-артхам̇ гр̣хн̣анти. „Низшите животни познават само чувството на глад и жажда. Те не могат да овладяват знание и са лишени от зрение. В поведението си те не се придържат към никакви норми. Те са изключително невежи, разпознават желаните обекти само по миризмата и само на тази основа съдят кое е добро за тях и кое – не. Знанието им се простира единствено до яденето и спането“. Затова дори най-свирепите низши животни, например тигрите, могат да бъдат опитомени просто като редовно им се дава храна и им се осигури място за спане. Единствените животни, които не се поддават на такова опитомяване, са змиите.

Човекът е под влиянието на страстта в много по-голяма степен, отколкото са животните, затова половият живот при него е много по-нерегулиран. Животните имат определен период за размножаване, но при хората няма подобно ограничение. Хората са надарени с по-развито, по-висше съзнание, за да могат да се освободят от страданията, които съпътстват материалното съществуване. Ала в невежеството си те мислят, че това висше съзнание им е дадено, за да си създават все нови и нови материални удобства. Затова вместо да използват разума си за духовно себепознание, хората го пропиляват в задоволяване на животинските си потребности от ядене, сън, защита и съвкупляване. С колкото повече материални удобства се огражда човекът, толкова по-нещастен става, но заблуден от материалната енергия, си мисли, че е щастлив дори когато е насред самия въртоп на страданията. Страданието, съпътстващо човека, отличава човешкия живот от простото и естествено съществуване, на което се радват дори животните.

Във Втора песен на Шрӣмад Бха̄гаватам говорихме, че сиддхи са обитателите на Сиддхалока. Те могат да пътуват из космическото пространство без летателни апарати. Стига само да пожелаят, сиддхите с лекота могат да се пренасят от планета на планета. Обитателите на висшите планети превъзхождат земните жители във всички области на изкуството, културата и науката, защото притежават многократно по-развит интелект. Духовете и джиновете, които се споменават тук, също се числят към категорията на полубоговете, защото са надарени с необикновени способности, непостижими за хората.

Космическото проявление е експанзия на една от многобройните енергии на Върховната Божествена Личност. И творецът, и сътвореното са еманации на единната Върховна Истина, както се казва в самото начало на Бха̄гаватам: джанма̄дй ася ятах̣.