Шрӣмад бха̄гаватам 3.10.11
Текст
гун̣а-вятикара̄ка̄ро
нирвишеш̣о 'пратиш̣т̣хитах̣
пуруш̣ас тад-упа̄да̄нам
а̄тма̄нам̇ лӣлая̄ср̣джат
Дума по дума
маитреях̣ ува̄ча – Маитрея каза; гун̣а-вятикара – на взаимодействията между гун̣ите на материалната природа; а̄ка̄рах̣ – източник; нирвишеш̣ах̣ – без разнообразие; апратиш̣т̣хитах̣ – безкраен; пуруш̣ах̣ – на Върховната Личност; тат – този; упа̄да̄нам – инструмент; а̄тма̄нам – на материалното творение; лӣлая̄ – за забавленията; аср̣джат – създаден.
Превод
Маитрея каза: Вечното време е изначалната причина за взаимодействията между трите гун̣и на материалната природа. То е неизменно и безкрайно и действа като оръдие в ръцете на Върховната Божествена Личност за осъществяване на нейните забавления в материалното творение.
Пояснение
Като оръдие на Върховния Бог, безличностният фактор време е основа на материалното проявление. Чрез него Богът подпомага материалната природа. Никой не знае къде започва и къде свършва времето. Единствено то е в състояние да съхранява информация за сътворението, поддържането и унищожението на материалното проявление. Факторът време е веществената причина за творението, следователно то е непосредствена експанзия на Божествената Личност. Времето се смята за безличностен аспект на Бога.
В наши дни има различни теории за природата на фактора време. Някои от тях почти напълно съвпадат с концепцията на Шрӣмад Бха̄гаватам. Староеврейската литература например също признава времето за представител на Бога. В нея се казва: „Богът, който по различно време в миналото говори по различен начин на прадедите чрез пророците…“ В метафизиката времето се дели на абсолютно и реално. Абсолютното време е непрекъснато и не зависи от скоростта, с която протичат материалните процеси. Астрономите и математиците измерват времето, като го съотнасят със скоростта на даден обект, с измененията, които настъпват в този обект, или с продължителността на съществуването му. Но всъщност времето няма нищо общо с такива относителни по природата си неща. Напротив, всички обекти приемат форма и се поддават на измерване единствено благодарение на това че съществуват във времето. Времето е скала, с която се измерва дейността на нашите сетива – според тази скала ние определяме миналото, настоящето и бъдещето, макар че в действителност времето няма нито начало, нито край. Пан̣д̣ита Ча̄н̣акя казва, че и най-краткият миг не може да бъде върнат обратно на никаква цена, затова напразно пропиляното време е най-голямата загуба в нашия живот. Времето не зависи от субективното психическо възприятие, но в същото време неговите мигове не са и обективни реалности – те са свързани с нашите усещания.
Затова Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ прави заключението, че факторът време е неотделимо свързан с дейностите на външната енергия на Бога – с нейните действия и противодействия. Външната енергия, или материалната природа, действа под контрола на времето, което е самият Бог. Затова на нас ни се струва като че ли самата материална природа създава безброй удивителни неща в космическото мироздание. Бхагавад-гӣта̄ (9.10) потвърждава това заключение по следния начин:
сӯяте са-чара̄чарам
хетуна̄нена каунтея
джагад випаривартате