Шрӣмад Бха̄гаватам 3.10.7
Деванагари
तद्विलोक्य वियद्व्यापि पुष्करं यदधिष्ठितम् ।
अनेन लोकान् प्राग्लीनान् कल्पितास्मीत्यचिन्तयत् ॥ ७ ॥
अनेन लोकान् प्राग्लीनान् कल्पितास्मीत्यचिन्तयत् ॥ ७ ॥
Стих
тад вилокя вияд-вя̄пи
пуш̣карам̇ яд-адхиш̣т̣хитам
анена лока̄н пра̄г-лӣна̄н
калпита̄смӣтй ачинтаят
пуш̣карам̇ яд-адхиш̣т̣хитам
анена лока̄н пра̄г-лӣна̄н
калпита̄смӣтй ачинтаят
Дума по дума
тат вилокя — като гледаше в този; вият-вя̄пи — обширно разпрострял се; пуш̣карам — лотос; ят — този, върху който; адхиш̣т̣хитам — той седеше; анена — чрез това; лока̄н — всички планети; пра̄к-лӣна̄н — дотогава потънали в непроявено състояние; калпита̄ асми — ще сътворя; ити — така; ачинтаят — той си помисли.
Превод
След това Брахма̄ видя, че лотосът, върху който седеше, е заел цялото пространство на вселената, и се замисли как да сътвори планетите, които по-рано бяха разположени в този лотос.
Пояснение
В лотоса, върху който Брахма̄ седял, се намирали семената на всички планети от вселената. Планетите били вече създадени от Бога, а всички живи същества вече били родени в Брахма̄. Върховната Божествена Личност предварително била създала в зачатъчна форма както материалния свят, така и живите същества, а Брахма̄ имал за задача само да разпръсне тези семена из вселената. Затова истинското сътворение се нарича сарга, а преходът към проявено състояние, който по-късно Брахма̄ осъществява, се нарича висарга.