Шрӣмад Бха̄гаватам 3.10.17
Деванагари
वैकारिको देवसर्ग: पञ्चमो यन्मयं मन: ।
पष्ठस्तु तमस: सर्गो यस्त्वबुद्धिकृत: प्रभो: ॥ १७ ॥
पष्ठस्तु तमस: सर्गो यस्त्वबुद्धिकृत: प्रभो: ॥ १७ ॥
Стих
ваика̄рико дева-саргах̣
пан̃чамо ян-маям̇ манах̣
ш̣аш̣т̣хас ту тамасах̣ сарго
яс тв абуддхи-кр̣тах̣ прабхох̣
пан̃чамо ян-маям̇ манах̣
ш̣аш̣т̣хас ту тамасах̣ сарго
яс тв абуддхи-кр̣тах̣ прабхох̣
Дума по дума
ваика̄риках̣ — взаимодействие на гун̣ата на доброто; дева — полубоговете, или управляващите божества; саргах̣ — сътворение; пан̃чамах̣ — пето; ят — това, което; маям — съвкупност; манах̣ — ум; ш̣аш̣т̣хах̣ — шесто; ту — но; тамасах̣ — на мрака; саргах̣ — сътворение; ях̣ — това, което; ту — вмъкната дума; абуддхи-кр̣тах̣ — оглупял; прабхох̣ — на господаря.
Превод
При петото сътворение гун̣ата на доброто, от която произлиза умът, създава управляващите божества. При шестото сътворение възниква тъмата на невежеството на живото същество, която кара господаря да действа като глупак.
Пояснение
Полубоговете от висшите планети се наричат деви, защото са предани на Бог Виш̣н̣у. Виш̣н̣у-бхактах̣ смр̣то даива а̄сурас тад-випаряях̣ – преданите на Бог Виш̣н̣у са деви, т.е. полубогове, а всички останали са асури. Следователно живите същества се делят на деви и асури. Девите се намират в материалната гун̣а на доброто, а асурите са в гун̣ата на страстта или на невежеството. Полубоговете, или господстващите божества, отговарят за всички протичащи в материалния свят процеси. Например окото, което е един от сетивните ни органи, е зависимо от светлината, носител на светлината са слънчевите лъчи, а божеството, което управлява слънчевите лъчи, е Слънцето. По подобен начин Луната управлява ума. Всички останали сетива – както тези, които служат за работа, така и тези, с които се възприема информация – също се управляват от отделни полубогове. Полубоговете са помощници на Бога, които се грижат за управлението на материалните дела.
На следващия етап, след сътворението на полубоговете, всички създания потъват в мрака на невежеството. В материалния свят всяко живо същество е обусловено от желанието си да господства над богатствата на материалната природа. И въпреки че е господар на материалния свят, живото същество е под властта на невежеството, т.е. на измамното впечатление, че е собственик на материалните неща.
Енергията на Бога, наречена авидя̄, е факторът, който причинява заблудата на обусловените души. Материалната енергия се нарича авидя̄ (невежество), но за преданите на Бога, които са се посветили на чисто предано служене, тя се превръща във видя̄ – чисто знание. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣта̄. Енергията на Бога от маха̄-ма̄я̄ се преобразява в йога-ма̄я̄ и се явява пред чистите предани в истинския си облик. По такъв начин материалната природа действа едновременно в три аспекта: като съзидателен принцип на материалния свят, като невежество и като знание. В предишната строфа се каза, че в четвъртото сътворение се създава и силата на знанието. По природа обусловените души не са глупави, но под влиянието на материалната енергия в нейния аспект авидя̄ те губят разума си, а заедно с това и способността си да използват знанието по правилен начин.
Под влиянието на гун̣ата на мрака обусловената душа забравя връзката си с Върховния Бог и се оказва обсебена от привързаност, омраза, гордост, невежество и лъжливо самоотъждествяване – петте вида илюзия, които са причина за материалното робство.