Въпросите на цар Парӣкш̣ит

Деварш̣и На̄рада получил наставления лично от Брахма̄джӣ, който пък получил знанието от самия Върховен Бог; следователно наставленията, които На̄рада предал на многобройните си ученици, не се различавали от наставленията на Върховния Бог. Така трябва да се усвоява ведическото знание. От Бога то се предава надолу по ученическата последователност и чрез този низходящ процес се разпространява из целия свят. Човек не може да получи ведическото знание от философи спекулатори. Затова където и да отиде На̄рада Муни, той отива като упълномощен представител на Бога и появяването му не се различава от появяването на Върховния Бог. Истинска ученическа последователност е тази ученическа последователност, която стриктно следва трансценденталните наставления, а условието, на което трябва да отговарят духовните учители, е да няма разлика между знанието, което те предават, и наставленията, които самият Бог дал първоначално на Своя предан. Как На̄рада Муни разпространявал трансценденталното знание за Бога, ще бъде разказано в следващите песни.

Ще стане ясно също така, че Богът е съществувал и преди материалното творение, затова неговото трансцендентално име и характеристики нямат материална природа. Когато описват Бога като агун̣а (без качества), това не означава, че Той няма никакви качества, а че не притежава материалните качества от гун̣ите на доброто, страстта и невежеството, които са характерни за обусловените души. Той е трансцендентален и е отвъд всички материални представи, затова се нарича агун̣а.

Шрӣмад Бха̄гаватам, който е пълен с разкази за дейностите на Върховния Бог, е благотворен за всички живи същества от всички планети. Хората, които го приемат като книга на някаква секта, грешат. Наистина Шрӣмад Бха̄гаватам е много скъп на преданите, но той е благотворен и за неотдадените, защото дори те, които блуждаят омагьосани от материалната енергия, могат да се освободят от нейния плен, ако внимателно и с преданост го слушат от подходящ източник, представящ Бога чрез ученическата последователност.

Когато човек се потопи в слушането на трансценденталните разкази на Шрӣмад Бха̄гаватам, той постоянно общува с Върховната Душа, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. А постоянното общуване с Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а означава освобождение от качествата на материята. Бог Кр̣ш̣н̣а е като слънцето, а материалните замърсявания са като мрака. Както слънцето разпръсква мрака, така постоянното общуване с Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а освобождава човека от замърсяванията на материалните качества. Наличието на материални качества е причина за повтарянето на раждането и смъртта, а освобождението от материалните качества е трансцендентално съществуване. По милостта на Шукадева Госва̄мӣ, който казал на царя, че най-висшето съвършенство на живота е да помни На̄ра̄ян̣а в мига на смъртта си, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит постигнал тайните на освобождението и станал съвършена душа. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил обречен да напусне тялото си след седем дена, затова решил непрекъснато да помни Бога, като общува с него чрез разказите на Шрӣмад Бха̄гаватам. Така той щял да напусне тялото си в пълно съзнание за присъствието на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Душа.

Слушането на Шрӣмад Бха̄гаватам, организирано от професионални разказвачи, се различава от трансценденталното слушане на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил осъзнал Абсолютната Истина, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Материалистите, които работят заради резултатите от дейностите си, не са постигнали себепознание; когато слушат Шрӣмад Бха̄гаватам, те се стремят да спечелят нещо материално. Несъмнено слушателите на професионалните разказвачи на Шрӣмад Бха̄гаватам могат да получат материалната полза, която желаят, но това не означава, че със своето подобие на слушане в продължение на една седмица ще постигнат това, което постигнал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит.

Дълг на разумните е да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам от себепознала се душа и да не се оставят да бъдат подвеждани от професионалисти. Човек трябва да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам по този начин до края на живота си, за да може да постигне истинско трансцендентално общуване с Бога и освобождение.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит вече бил прекъснал всички връзки с царството и семейството си – най-примамливите страни на материализма, – но въпреки това съзнанието му все още било насочено към материалното му тяло. Той искал да се освободи и от това робство, като непрекъснато общува с Бога.

Повърхностните предани или преданите-материалисти много искат да видят самия Бог, въпреки че не притежават необходимите за това качества. Те трябва да разберат добре, че не могат да видят Бога лично, докато пазят у себе си материални привързаности. Способността да бъде видян Богът не е толкова евтина, че професионалните разказвачи на Бха̄гаватам да могат да наградят с нея лъже-преданите, които всъщност са най-обикновени материалисти. От професионалните разказвачи няма полза, защото те не са постигнали себепознание, не се интересуват и от освобождението на слушателите си. Единственото, което ги занимава, е да издържат дома и семейството си и да печелят от професията си. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит имал на разположение само седем дена, но на другите той лично препоръчал да слушат Шрӣмад Бха̄гаватам редовно (нитям), с желание и с истинска преданост. Така човек много скоро ще може да види Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в сърцето си.

Но лъже-преданите горят от желание да видят Бога както сами искат, без да полагат сериозни усилия да слушат редовно Шрӣмад Бха̄гаватам и без да развиват непривързаност към материалните придобивки. Това не е пътят, препоръчан от авторитетите. Самият Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит слушал Шрӣмад Бха̄гаватам и спечелил от това.

Казва се, че дори един-единствен чист предан на Бога може да освободи всички паднали души по света. Човек, който има близостта на чист предан като На̄рада или Шукадева Госва̄мӣ и е упълномощен от духовния си учител, както На̄рада от Брахма̄джӣ, със силата на чистата си преданост може да освободи от клопката на ма̄я̄ (илюзията) не само себе си, но и целия свят. Сравнението с есенните дъждове, които валят над калните вирове, е много подходящо. По време на дъждовния сезон всички реки са мътни, но през юли и август, когато идва есента и ръми лек дъждец, всички мътни води се избистрят. С химикали могат да се пречистят цистерните от водопроводната система на някой столичен град, но с такива жалки начинания не могат да се пречистят реките и другите водни басейни. Един могъщ предан обаче може да освободи не само себе си, но и много други хора от своето обкръжение.

С други думи, когато човек пречиства замърсеното си сърце с други методи (с култивиране на емпирично философско знание или с мистични акробатики), той може да пречисти само себе си, докато преданото служене на Бога е толкова могъщо, че когато се извършва от чист, упълномощен предан, може да пречисти сърцата на всички хора. Истинските представители на Бога, такива като На̄рада, Шукадева Госва̄мӣ, Бог Чайтаня, шестимата Госва̄мӣ, а в по-близко време Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура и Шрӣмад Бхактисиддха̄нта Сарасватӣ Т̣ха̄кура, със силата на преданото си служене могат да освободят всички хора.

Благодарение на искрените си усилия да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам човек осъзнава естествените си отношения с Бога в трансценденталните настроения на служене, приятелство, родителска обич или съпружеска любов, и с това себепознание веднага постига възможността да отдава трансцендентално любовно служене на Бога. Всички чисти предани като На̄рада били не само себепознали се души, но и проповядвали, подтиквани от духовния си ентусиазъм. Така те освободили много нещастни души, заплетени в мрежите на материалните гун̣и. Те станали могъщи, защото искрено следвали принципите на Бха̄гаватам, като редовно го слушали и обожавали. Когато човек извършва тези дейности, Богът сам изчиства от сърцето му натрупалата се материална похот. Богът винаги е в сърцето на живото същество, но става видим за него само когато то отдава предано служене.

Пречистването на сърцето чрез развиване на знание или с мистична йога може да удовлетвори човека за известно време, но това е все едно да се пречиства по химичен път малко количество застояла вода. За известно време водата може да остане бистра, защото замърсителите се утаяват на дъното, но и при най-малкото движение тя отново ще се размъти. Смисълът на казаното е, че преданото служене е единственият метод, с който сърцето може да се пречисти необратимо. Другите методи могат да имат някакво временно благоприятно въздействие, но опасността сърцето отново да се размъти, възбудено от ума, остава. Преданото служене на Бога, в което особено място заема редовното и постоянно слушане на Шрӣмад Бха̄гаватам, е най-добрият метод за освобождение от клопката на илюзията.

Сърцето на този, който не е чист предан на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде съвършено чисто. А този, който се е пречистил съвършено, никога не напуска преданото служене на Бога. Когато проповядват Шрӣмад Бха̄гаватам, както На̄рада правел по поръка на Брахма̄джӣ, представителите на Бога понякога се сблъскват с най-различни трудности. Така станало с Бог Нитя̄нанда, когато освобождавал двете паднали души Джага̄и и Ма̄дха̄и, така било и с Господ Исус Христос, който бил разпънат на кръст от неверниците. Но преданите с радост посрещат изпитанията в проповядването, колкото и сурови да са те. Преданите намират в тях трансцендентално удоволствие, защото знаят, че Богът е удовлетворен от дейностите им. Прахла̄да Маха̄ра̄джа страдал много, но никога не забравил лотосовите нозе на Бога. Чистият предан на Бога е с толкова чисто сърце, че никакви обстоятелства не могат да го принудят да напусне убежището на Бог Кр̣ш̣н̣а. Служенето, което отдава такъв предан, е напълно безкористно. Гя̄нӣте накрая изоставят култивирането на знание, йогӣте се отказват от физическите упражнения, но един предан не напуска служенето на Бога, защото следва указанията на духовния си учител. За чисти предани като На̄рада и Нитя̄нанда Прабху волята на духовния учител е по-важна дори от живота им. Те се отнасят към волята на духовния си учител толкова отговорно, защото знаят, че тя е повеля на висшия авторитет – на представителя на Бога или на самия Бог.

Сравнението в тази шлока е много подходящо. Странникът напуска дома си, за да търси богатство из далечни страни – из гори, морета и планини. В непознатите земи го чакат много трудности, но щом си спомни с любов за близките си, той преодолява всички премеждия, а когато се завърне у дома, забравя всичко преживяно.

Връзката между чистия предан и Бога напомня тези семейни връзки, затова нищо не може да попречи на предания да изпълнява задълженията си, тъй като той е свързан с Бога чрез връзките на любовта.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит бил истински предан, затова не се задоволил само с констатацията, че е много важно човек да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам от представител на Брахма̄джӣ в ученическата последователност. Това само усилило желанието му да бъде изложена философската основа на Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е наука за Върховната Божествена Личност и този, който я познава, трябва да умее да отговаря на всички въпроси, които могат да възникнат у сериозния ученик. Човек, който е поел пътя на преданото служене, може да пита духовния си учител за всичко, отнасящо се до духовната позиция на Бога и на живите същества. От Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам научаваме, че в качествено отношение живите същества и Богът са еднакви. В обусловеното състояние на материалното битие живото същество непрекъснато сменя едно материално тяло с друго. Но кои са причините за това материално въплъщаване на неотделимата от Бога частица? – Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задава този изключително важен въпрос заради всички, които се стремят да познаят себе си, вървейки по пътя на преданото служене на Бога.

Тази шлока косвено утвърждава, че Върховното Същество, Богът, не сменя тялото си. Той е духовното цяло и за разлика от обусловените души, между неговото тяло и душата му няма разлика. Освободените живи същества, които лично общуват с Бога, в това отношение са също като него. Единствено обусловените души, на които тепърва им предстои да се освобождават, са принудени да сменят телата си. Как и кога е започнал този процес?

Първата крачка по пътя на преданото служене е човек да приеме подслон при духовен учител и да му задава въпроси за всичко, свързано с този процес. Това ще му помогне да избегне извършването на оскърбления по пътя на преданото служене. Дори човек да се е установил твърдо в преданото служене, както било с Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, той пак трябва да пита духовния си учител, който е постигнал истината. С други думи, духовният учител трябва да притежава дълбоки познания, за да може да отговаря на всички въпроси на предания. Затова този, който не познава добре авторитетните писания и не е в състояние да отговаря на въпросите върху тях, не трябва да се представя за духовен учител, преследвайки користни цели. Ако не може да освободи ученика си, човек не бива да става духовен учител.

Трябва да отбележим какви задълбочени въпроси задава Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит на духовния си учител, за да разбере правилно трансценденталното тяло на Бога. Вече много пъти говорихме, че Богът приема гигантски форми, например тялото на Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, от чиито пори излизат безбройните вселени. От тялото на Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у израства лотосът, в чието стъбло са разположени всички планети от вселената и върху чийто цвят се ражда Брахма̄. Заради сътворението на материалния свят Върховният Бог приема наистина огромно тяло, както живите същества получават големи или малки тела според нуждите си. Слонът например има нужда от голямо тяло, а мравката – от малко. Когато Божествената Личност приема гигантско тяло, за да приюти вселените или планетите от дадена вселена, принципът си остава същият – видът и размерите на тялото зависят от нуждите. Така че големината на тялото не е критерият, по който може да се прави разлика между живото същество и Бога. Отговорът на поставения въпрос трябва да се търси в особените функции на тялото на Бога, които го отличават от телата на обикновените живи същества.

Първото живо същество, Брахма̄, се нарича аджах̣, защото не е роден от утробата на майка, която има материален произход. Той се родил направо от лотосовия цвят, който е продължение на тялото на Бога. Затова не е съвсем ясно дали тялото на Бога и тялото на Брахма̄ се различават по качество или имат еднаква природа. Това също трябва да разберем. Но едно е сигурно: Брахма̄ бил напълно зависим от милостта на Бога, защото след като се родил, успял да създаде живите същества само благодарение на неговата милост и само по неговата милост могъл да види образа му. Дали формата на Бога, която Брахма̄ видял, е от същото качество, от което е и тялото на Брахма̄? – Този въпрос смущавал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, затова той настоявал да получи ясен отговор от Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ.

Очевидно е, че формата на Бога, която Брахма̄ видял, била трансцендентална, в противен случай как Той би могъл да хвърли поглед върху съзидателната енергия, без да се докосне до нея? Известно е също, че този същият пуруш̣а се намира в сърцето на всяко живо същество. Тези моменти също трябва да се разяснят.

Миналото, настоящето и бъдещето са различни аспекти на времето. Те са понятия, чрез които се определя продължителността на съществуване на вселената и на всичко, което се намира в нея, включително и разнообразните живи същества на отделните планети.

Всички действия, извършвани под влияние на гун̣ите на материалната природа, водят до това, че последиците от тях – било то незначителни или огромни – се натрупват и така се оформя резултатът от кармата (дейността). Как се натрупват последиците от дейностите ни, какви механизми управляват този процес и какви са мащабите на последствията от всяко действие – това са въпросите, които Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задава на великия бра̄хман̣а Шукадева Госва̄мӣ.

До висшите планети, известни като обители на райските жители, не може да се стигне с космически кораби (както се опитват наивните учени). Там може да се отиде само с извършване на дейности в гун̣ата на доброто.

Дори на нашата планета съществуват ограничения за влизането на чужденци в страните с по-висок жизнен стандарт. Американското правителство например строго ограничава влизането в страната на граждани от слабо развити страни. Причината за това е, че американците не искат да делят благополучието си с тези, които не са пълноправни граждани на Америка. Същият манталитет господства и на планетите, на които живеят същества с по-развит интелект. Условията за живот на висшите планети са в гун̣ата на доброто, затова човек, който иска да отиде на тези планети, например на Луната, Слънцето или Венера, трябва да се подготви, като извършва дейности изключително в гун̣ата на доброто.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит пита какво количество дейности в гун̣ата на доброто трябва да извърши човек от нашата планета, за да може да се издигне до по-висшите области във вселената.

Дори тук, на тази планета, човек не може да постигне добро обществено положение, ако няма нужните заслуги пред обществото. Човек не може да заеме креслото на върховния съдия със сила, той трябва да притежава някаква квалификация. По подобен начин той не може да проникне и във висшите планетарни системи, ако не е извършвал добри дела в този си живот. Хората, чиито навици са в гун̣ите на страстта и на невежеството, няма да могат да влязат във висшите планетарни системи, независимо че използват електронна техника.

По думите на Бхагавад-гӣта̄ (9.25) хората, които се подготвят да се издигнат до висшите райски планети, ще отидат там; хората, които се стремят към Питр̣лока, ще отидат на Питр̣лока; тези, които искат да подобрят положението си на Земята, ще получат такава възможност, а тези, които искат да се върнат вкъщи, обратно при Бога, ще постигнат своята цел. Различните действия в гун̣ата на доброто и следствията им обикновено се разделят в следните категории: благочестиви дейности, съчетани с предано служене; философско познание на света, съчетано с предано служене; развиване на мистични сили в съчетание с предано служене; и накрая, предано служене без примеси от другите разновидности на доброто. Това чисто предано служене е трансцендентално и се нарича пара̄ бхакти. Само чрез него човек може да стигне до трансценденталното царство на Бога. Царството на Бога не е легенда. То е толкова реално, колкото и Луната. Просто човек трябва да има трансцендентални качества, за да може да разбере царството на Бога и самия Бог.

Живите същества, които обитават различни територии, се намират в различни условия и в много отношения се различават помежду си. Сухоземните създания не приличат на обитателите на водата или на въздуха. По същия начин се отличават едни от други и жителите на различните небесни планети и звезди. По законите на Бога в природата няма необитаеми места, но създанията, които живеят на всяко отделно място, са уникални. Дори в човешкото общество жителите на джунглите или на пустините се различават от жителите на градовете и селата. Различията между тях се дължат на влиянието на различни гун̣и на материалната природа. Редът, установен от природните закони, не е случаен. Зад него стои велик замисъл. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит моли великия мъдрец Шукадева Госва̄мӣ да обясни всичко това според сведенията на авторитетните източници.

Като истински предан на Бога, Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се стреми да разбере смисъла на творението на Бога. Той иска да знае какво има вътре във вселенската форма и извън нея. Този, който действително се стреми да постигне истината, трябва да знае тези неща. За хората, които мислят, че преданите на Бога се задоволяват само с емоции, въпросите на Маха̄ра̄джа Парикш̣ӣт ще бъдат добър урок, тъй като показват стремежа на чистия предан да проникне до най-дълбоката същност на нещата. Съвременните учени не могат да опознаят дори това, което се намира вътре във вселената, какво да говорим за пространството, което я заобикаля.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не се задоволява само с материалното знание. Той пита още за качествата и дейностите на великите души, преданите на Бога. Целият Шрӣмад Бха̄гаватам разказва единствено за славата на Бога и на преданите на Бога. Бог Кр̣ш̣н̣а показал на майка си цялото вселенско творение в устата си, когато тя, омагьосана от него, погледнала в устата му, за да види колко пръст е изяло детето ѝ. По милостта на Бога преданите му могат да видят цялата вселена в неговата уста.

Царят пита и за естественото делене на обществото на четири класи и четири начина на живот според индивидуалните качества на личността. В основата на това делене стои идеята за подобието на обществения организъм на организма на индивида. Четирите класи и четирите начина на живот, на които се дели обществото, съответстват на четирите части в човешкото тяло. По качество частите на тялото не се различават от самото тяло, но сами по себе си те са само части. Това е смисълът на логичната система, разделяща обществото на четири касти и четири начина на живот. Тази система на обществено делене има стойност дотолкова, доколкото позволява на човека да прогресира в преданото служене на Бога. Всеки правителствен чиновник, включително и самият президент, е част от правителството. Всички служат на правителството, но никой не може да каже за себе си, че е самото правителство. Такова е положението и на живите същества в правителството на Върховния Бог. Никой не може да предявява претенции за върховното място на Бога, но всички са призвани да служат на интересите на върховното цяло.

Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност, а инкарнациите му, макар и да не се различават от него, са вторични и произлизат от Върховния. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит помолил великия мъдрец Шукадева Госва̄мӣ да разкаже за дейностите на различните инкарнации, за да може по описанията в авторитетните ша̄стри да бъде определяна автентичността на всяка инкарнация на Бога. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не искал да прилича на невежите хора, които под напора на чувствата си са готови да приемат всекиго за инкарнация на Бога. Напротив, той искал да определя автентичността на инкарнациите на Бога, като се позовава на признаците, споменати във ведическите писания и потвърдени от а̄ча̄ря като Шукадева Госва̄мӣ. Богът идва чрез вътрешната си енергия, без да е подчинен на законите на материалната природа, затова дейностите му също са необикновени. Изключителните дейности на Бога са описани в ша̄стрите и човек трябва да разбере, че намирайки се на абсолютно равнище, тези дейности са тъждествени с Бога. Затова да се слуша за дейностите на Бога, означава да се общува със самия Бог, а личното общуване с Бога означава пречистване от материалното замърсяване. За това вече говорихме в предишната песен.

Общата религия за всички хора, независимо от положението им, е преданото служене. Дори животните могат да се включат в преданото служене на Бога и най-добър пример за това дава Шрӣ Ваджра̄н̇гаджӣ, или Ханума̄н, великият предан на Бог Шрӣ Ра̄ма. Вече говорихме, че дори диваците и канибалите могат да служат предано на Бога, ако ги води истински предан. Сканда Пура̄н̣а разказва историята на един ловец в джунглата, който под указанията на Шрӣ На̄рада Муни станал велик предан. И така, в преданото служене на Бога могат да участват всички живи същества.

Очевидно е, че религиозните вярвания, които са различни в различните страни и културни среди, не могат да изиграят ролята на обща религия за всички хора. Но в основата на всички религии без изключение лежи принципът на преданото служене. Ако някоя религия не признава върховната власт на Върховната Божествена Личност, тогава последователите ѝ ще трябва да се подчиняват на принципите, оставени от основателя ѝ. Основателите на религиозни секти не могат да бъдат върховни водачи, защото са достигнали високото си положение, след като са се подлагали на някакви отречения. А Върховната Божествена Личност не минава през лишения и трудности, за да стане Върховна, и това показват дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а.

Задълженията, които са предписани за класите и степените в обществото и които определят източниците на средствата за съществуване на всеки отделен негов член, също се основават на принципа на преданото служене. В Бхагавад-гӣта̄ се казва, че като жертва резултатите от предписаните си дейности в полза на преданото служене на Бога, човек постига висшето съвършенство на живота. Хората, които следват принципите на преданото служене на Бога, никога няма да изпаднат в затруднено положение, затова няма смисъл да се говори за а̄пад-дхарма – религия на изпадналите в беда. Както най-великият авторитет Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ ще обясни в тази книга, няма друга религия, освен преданото служене на Бога – просто то може да приема различни форми.

Един йогешвара, т.е. този, който владее мистични сили, може да покаже осем вида чудеса: може да стане по-малък от атома или по-лек от перце, може да получи всичко, което пожелае, може да отиде навсякъде, където поиска, може дори да създаде планета в небето и т.н. Различните йогешвари владеят в различна степен тези необикновени способности, а най-могъщ от всички е Шива. Той е най-великият йогӣ и може да извършва неща, които са далеч отвъд възможностите на обикновените живи същества. Преданите на Бога, Върховната Божествена Личност, не се занимават специално с развиване на мистични сили, но по милостта на Бога могат да победят дори най-могъщия йогешвара. Така станало с Дурва̄са̄ Муни, който се разгневил на Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а и поискал да му покаже необикновените си мистични способности. Маха̄ра̄джа Амбарӣш̣а бил чист предан на Бога, затова не му се наложило да прави никакви усилия – Богът сам го спасил от гнева на йогешвара Дурва̄са̄ Муни, който бил принуден да моли царя за прошка. По същия начин Богът спасил от беда и Драупадӣ, когато Кауравите я пленили и поискали да я разсъблекат пред очите на всички събрали се царе. Богът я спасил от позора, като направил сарито ѝ безкрайно дълго. А Драупадӣ нямала и понятие от мистични сили. Следователно благодарение безкрайното могъщество на Бога преданите също са йогешвари, както детето е силно, защото може да се опре на силата на родителите си. Детето не се опитва да се защитава само, но винаги се спасява заради любовта на родителите си.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит попитал учения бра̄хман̣а Шукадева Госва̄мӣ какво постигат в крайна сметка великите мистици и дали придобиват необикновеното си могъщество със собствени усилия или по милостта на Бога. Той попитал още за освобождението на мистиците от грубото и финото тяло и за смисъла на ведическото знание. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (15.15), смисълът на всички Веди е човек да узнае Върховната Божествена Личност и да стане трансцендентален любещ слуга на Бога.

Думата самплавах̣ в значението си „съвършено средство“ назовава преданото служене, а пратисамплавах̣ означава точно обратното – това, което унищожава напредъка в преданото служене. Човек, който е твърдо установен в преданото служене на Бога, лесно може да изпълнява мисията, която му е възложена в обусловения живот. Животът в обусловеното състояние е като лодка, носеща се през океана. Човекът, който е насред океана, е напълно зависим от милостта на океана – дори и най-слабото вълнение го заплашва със смърт. Ако времето е добро, лодката може да плува лесно, но ако се извие буря, падне мъгла, задуха вятър или се появят облаци, опасността да потъне в океана става много голяма. Никой не може да управлява капризите на океана, с каквито и съоръжения да разполага. Тези, които са прекосявали океана с кораб, много добре знаят колко зависим е човекът от милостта на океана. По милостта на Бога човек лесно може да преплува океана на материалното съществуване, без да се бои от буря и мъгли. Всичко е във властта на Бога. Хората са беззащитни пред лицето на опасностите в обусловеното съществуване. Но чистите предани на Бога спокойно прекосяват океана на материалното съществуване, защото винаги са под закрилата на Бога (Бхагавад-гӣта̄, 9.13). Богът проявява специална загриженост към преданите, които живеят в материалния свят (Бхагавад-гӣта̄, 9.29). Затова трябва да приемем убежище в лотосовите нозе на Бога и с цената на всичко да станем негови чисти предани.

Човек трябва да научи от опитен духовен учител кое благоприятства и кое препятства преданото служене, така както Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит питал своя духовен учител Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ. Според Бхакти-раса̄мр̣та синдху, трактат върху науката за преданото служене, човек не трябва да яде повече, отколкото е необходимо, за да поддържа душата в тялото си. Зеленчуковите храни и млякото са достатъчни за поддържането на човешкото тяло; няма нужда човек да яде други неща, само и само да достави удоволствие на езика си. Човек не трябва да трупа пари, за да си извоюва високо положение в материалния свят. Той трябва да си изкарва прехраната просто и честно; по-добре е да бъде хамалин, но да си изкарва прехраната с честен труд, отколкото да стане голям човек с цената на всякакви измами. Няма нищо лошо, ако някой е станал най-богатият човек в света, стига да го е постигнал по честен път. Човек обаче не трябва да жертва честността заради богатството, такива действия вредят на преданото служене. Освен това човек не трябва да говори празни приказки. Дълг на предания е да спечели благоразположението на Бога, затова постоянно трябва да слави Бога и необикновените му творения. Той не трябва да говори пренебрежително за творенията на Бога и да го предизвиква, казвайки, че е сътворил един нереален свят. Този свят не е нереален. Ние вземаме от него толкова много неща, за да се прехранваме – как можем да кажем, че е нереален? И как може човек да си помисли, че Богът няма форма? Може ли някой да е лишен от форма и в същото време да притежава съвършена интелигентност и съзнание? И така, чистият предан трябва да научи много неща, и то да ги научи съвършено, като се обърне към авторитетна личност като Шукадева Госва̄мӣ.

Едно от условията, благоприятни за преданото служене, е човек да има ентусиазъм. В образа си на Шрӣ Чайтаня Маха̄прабху Богът е пожелал култът на преданото служене да се проповядва по целия свят, да стигне до всяко кътче на земята, затова дълг на чистия предан е да изпълнява тази повеля, доколкото му позволяват силите. Всеки предан трябва с ентусиазъм да извършва не само всекидневните ритуали в преданото служене, но и да проповядва този култ, следвайки примера на Бог Чайтаня. Дори когато не постига успех, той не трябва да се обезсърчава, а трябва да продължи да изпълнява дълга си. Успехът и поражението нямат стойност за чистия предан, защото той е воин на бойното поле. Проповядването на преданото служене е обявяване война на материалистичния начин на живот. Има най-различни видове материалисти: тези, които работят за плодовете от труда си, спекулативни философи, мистици-фокусници и много други. Никой от тях не вярва в съществуването на Бога. Понякога те обявяват самите себе си за Бог, въпреки че на всяка крачка и във всяко свое действие са зависими от милостта на Бога. Затова чистият предан избягва да общува с тази шайки безбожници. Устойчивият предан на Бога няма да се заблуди от атеистичната им пропаганда, но начинаещият трябва да е много предпазлив. Преданият трябва да се старае да спазва всички правила на преданото служене, следвайки указанията на истински духовен учител, но едновременно с това да не се увлича само от формалната страна. Под ръководството на истински духовен учител той трябва да извършва колкото се може повече служене, а не просто да съблюдава обредите. Преданият не трябва да жадува материални неща; той трябва да се задоволява само с това, което идва при него по волята на Бога. Това трябва да стане негов жизнен принцип. Под ръководството на духовен учител като Шукадева Госва̄мӣ човек лесно усвоява тези принципи. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал правилни въпроси на Шукадева и човек трябва да следва неговия пример.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит питал как се създава, поддържа и унищожава материалният свят, как трябва да се извършват ведическите ритуали и какви форми на благочестиви дейности се препоръчват в допълненията към Ведите – Пура̄н̣ите и Маха̄бха̄рата. Вече сме говорили, че в Маха̄бха̄рата и в Пура̄н̣ите е описана историята на древна Индия. В допълненията към Ведите (смр̣тите) са предписани благочестиви дейности – изкопаване на водоеми и кладенци, които да снабдяват хората с вода, засаждане на дървета край пътищата, построяване на храмове, в които да се обожава Богът, откриване на благотворителни домове и раздаване безплатна храна на бедните и т.н. Всички тези дейности се наричат пӯрта.

Освен това за благото на всички царят попитал как да се удовлетворяват естествените желания за сетивно наслаждение.

Преданият, който се стреми към напредък, трябва да пита духовния учител и за това, как живите същества, потънали в тялото на Бога, отново се връщат в материалния свят по време на сътворението. Има два вида живи същества: вечноосвободени (необусловени) и вечнообусловени. Вечнообусловените живи същества се разделят на две категории: вярващи и атеисти. Вярващите също се разделят на две категории: предани и умозрителни философи. Умозрителните философи се стремят да се слеят с битието на Бога или да станат равни на Бога, а преданите искат да запазят индивидуалността си и постоянно да служат на Бога. В следващия цикъл на творението преданите, които не са се пречистили напълно, а също и умозрителните философи отново се раждат в материалния свят и водят обусловено съществуване, за да продължат процеса на пречистването си. С постепенния прогрес в преданото служене на Бога тези обусловени души получават освобождение. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал всички тези въпроси на духовния си учител, за да овладее до съвършенство науката за Бога.

Тъй като Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е Върховната Божествена Личност и източникът на всички други инкарнации, Той е единствената независима личност. Той се наслаждава на забавленията си, като сътворява, а после, когато настъпи унищожението, прехвърля сътвореното в разпореждане на външната енергия. Единствено благодарение на вътрешната си енергия Той убива демоницата Пӯтана̄ и същевременно продължава да се наслаждава на забавленията си в скута на майка Яшода̄. А когато пожелае да напусне света, Той предизвиква забавления, в които роднините му загиват (Яду-кула), а самият Той остава безучастен. Той наблюдава всичко, което се случва, но в същото време няма нищо общо с него. Той е напълно независим. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да получи още по-подробно знание, защото чистият предан трябва да владее добре науката за Бога.

Духовният учител винаги е готов да даде знание на ученика си, особено когато вижда, че ученикът му е любознателен. Жаждата за знание от страна на ученика е много важно условие за напредъка му. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е истински ученик, защото притежава това качество в пълната му степен. Ако човек няма силно желание да научи за себепознанието, не трябва да приема духовен учител и да се прави на ученик. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да знае не само това, за което попитал, но и това, за което не успял да попита. Всъщност човек не е в състояние да пита духовния си учител за всичко, но истинският духовен учител може да даде на ученика си всички необходими знания за негово добро.

Някой може да възрази, че Шукадева Госва̄мӣ не е единственият авторитет в съвършеното трансцендентално знание, защото има много други мъдреци и техни последователи. По времето на Вя̄садева, а дори и преди него, живели такива велики мъдреци, като Гаутама, Кан̣а̄да, Джаимини, Капила и Аш̣т̣а̄вакра, и всеки от тях бил основал собствена философска школа. Към тях се числи и Патан̃джали. Всеки от шестимата велики р̣ш̣и имал свой собствен начин на мислене, също както съвременните философи и спекулативни мислители. Разликата между шестте философски пътя на споменатите по-горе прочути мъдреци, от една страна, и философията, представена от Шукадева Госва̄мӣ в Шрӣмад Бха̄гаватам, от друга, е че шестимата мъдреци излагат собствена гледна точка, докато Шукадева Госва̄мӣ представя знанието, което идва от самия Брахма̄джӣ, наречен още а̄тма-бхӯх̣, роден и получил знанието си от Всемогъщата Божествена Личност.

Трансценденталното ведическо знание води началото си от самата Божествена Личност. По милостта на Бога то било дадено на Брахма̄, първото живо същество във вселената, като просветление. Брахма̄джӣ го предал на На̄рада, а На̄рада – на Вя̄са. Шукадева Госва̄мӣ получил трансцендентално знание от баща си Вя̄садева. Затова знанието, получено по веригата на ученическата последователност, е съвършено. Човек може да бъде съвършен духовен учител само ако е получил знанието си по ученическата последователност. В това е тайната на придобиването на трансцендентално знание. Споменатите шестима велики мъдреци може да са много велики мислители, но знанието, до което стигат чрез размишленията си, не е съвършено. Колкото и убедително философът емпирик да представя философските си тези, знанието му никога не може да бъде съвършено, защото е плод на несъвършения му ум. Философските системи, създадени от тези велики мъдреци, също се предават по верига от последователи, но тези ученически последователности не са авторитетни, защото знанието, което се предава по тях, не води началото си директно от независимата Върховна Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Никой не притежава пълна независимост, освен На̄ра̄ян̣а. Следователно никой друг не може да има съвършено знание, понеже знанието е зависимо от неспокойния ум. Умът е материален, затова знанието, постигнато от философите материалисти, не е трансцендентално и никога не може да бъде съвършено. Несъвършените светски философи си противоречат един на друг, защото един светски философ не е никакъв философ, ако няма собствена теория. Интелигентните хора като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не признават подобни мислители, колкото и велики да са те. Интелигентните слушат авторитети като Шукадева Госва̄мӣ, който, по думите на Бхагавад-гӣта̄, благодарение на системата парампара̄ не се различава от Върховната Божествена Личност.

Ученическата последователност, която започва от Брахма̄ и продължава през На̄рада, Вя̄са и Шукадева Госва̄мӣ, е по-особена и се различава от останалите. Изучаването на философията, която се предава по ученическите школи на другите мъдреци, е празна загуба на време, защото в нея липсва ачюта-катха̄, посланието на непогрешимия Бог. Умозрителните философи могат да обосновават с желязна логика теориите си, но аргументите им никога не могат да се нарекат съвършени, защото винаги ще се намерят по-добри философи, които да ги оборят. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не се интересувал от отвлечените разсъждения на нечий неспокоен ум, а искал да слуша разказите за Бога, защото нектарното послание от устата на Шукадева Госва̄мӣ му давало сили и той не усещал никаква умора, въпреки че гладувал в очакване на неизбежната смърт.

Човек може да слуша известно време умозрителните философи, но това не продължава дълго. Много скоро той се уморява от баналните им теории, защото безполезните разсъждения не носят удовлетворение. А посланието на Бога, особено когато го предава личност като Шукадева Госва̄мӣ, никога не омръзва. То не уморява дори изтощените хора.

В някои издания на Шрӣмад Бха̄гаватам последният стих на тази шлока звучи иначе: анятра купита̄д двиджа̄т. Това означава, че царят бил погълнат от мисълта за неизбежната си смърт, която щяла да бъде причинена от ухапване на змия. Змията също се нарича два пъти родена и гневът ѝ се сравнява с проклятието на момчето бра̄хман̣а, лишено от интелигентност. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не се боял от смъртта, защото посланието на Бога му вдъхвало сили. Човек, който е потопен в ачюта-катха̄, не се страхува от нищо в този свят.

Шрӣмад Бха̄гаватам може да се обсъжда само от предани на Бога. Както Бхагавад-гӣта̄ била обсъждана между Бог Кр̣ш̣н̣а и Арджуна (Бога и предания), така Шрӣмад Бха̄гаватам, който е предназначен за тези, които вече са изучили Бхагавад-гӣта̄, може да се обсъжда само от познавачи на Ведите и предани като Шукадева Госва̄мӣ и Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Иначе човек никога няма да усети истинския вкус на нектара на Бха̄гаватам. Шукадева Госва̄мӣ бил доволен от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, защото царят не се уморил да слуша разказите за Бога, напротив, желанието му да слуша нараствало все повече и повече. Глупавите тълкуватели се захващат да тълкуват Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам, но усилията им са напразни, защото смисълът на тези книги остава недостъпен за тях. Всеки опит на неотдадените да обяснят смисъла на двете най-висши ведически произведения е обречен на неуспех; затова Шан̇кара̄ча̄ря не коментирал Шрӣмад Бха̄гаватам. В коментарите си към Бхагавад-гӣта̄ той признава Бог Кр̣ш̣н̣а за Върховната Божествена Личност, но като цяло те си остават коментари на имперсоналист. Шан̇кара̄ча̄ря обаче съзнавал положението си и не се опитал да коментира Шрӣмад Бха̄гаватам.

Шрӣла Шукадева Госва̄мӣ се намирал под закрилата на Бог Кр̣ш̣н̣а (вж. Брахма-ваиварта Пура̄н̣а), затова е наречен Брахмара̄та, а Шрӣман Парӣкш̣ит Маха̄ра̄джа бил защитаван от Виш̣н̣у, затова е наречен Виш̣н̣ура̄та. Като предани на Бога, и двамата винаги били под покровителството на Бога. Тук става ясно, че един Виш̣н̣ура̄та трябва да слуша Шрӣмад Бха̄гаватам само от Брахмара̄та, защото всички останали изопачават трансценденталното знание и губят времето на слушателите си.

Шрӣмад Бха̄гаватам е науката за Божествената Личност. Имперсоналистите, без да познават тази велика наука, се опитват да представят в невярна светлина личностния аспект на Бога, но Шрӣмад Бха̄гаватам стриктно следва Ведите и научното знание за Божествената Личност. За да овладее тази наука, човек трябва да приеме покровителството на представител на Шрӣ Шукадева и да следва стъпките на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, а не да прави глупави опити сам да я тълкува и с това да извършва оскърбления в краката на Бога. Съмнителните интерпретации, представяни от неотдадени, практически лишават хората от възможност да разберат истинския смисъл на Шрӣмад Бха̄гаватам. Сериозният ученик винаги трябва да помни това, ако иска да овладее науката за Бога.

Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит задал много въпроси, някои от чисто любопитство, за да разбере нещата такива, каквито са. Учителят обаче не е длъжен да отговаря на въпросите на ученика си в същата последователност. Като опитен наставник, Шукадева Госва̄мӣ отговорил на въпросите на царя в реда, в който отговорите им се предават по веригата на ученическата последователност. Но нито един от въпросите на Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит обаче не останал без отговор.