Шрӣмад Бха̄гаватам 2.8.25

अत्र प्रमाणं हि भवान् परमेष्ठी यथात्मभू: ।
अपरे चानुतिष्ठन्ति पूर्वेषां पूर्वजै: कृतम् ॥ २५ ॥
атра прама̄н̣ам̇ хи бхава̄н
парамеш̣т̣хӣ ятха̄тма-бхӯх̣
апаре ча̄нутиш̣т̣ханти
пӯрвеш̣а̄м̇ пӯрва-джаих̣ кр̣там

Дума по дума

атрапо този въпрос; прама̄н̣амдоказателства; хинесъмнено; бхава̄нти; парамеш̣т̣хӣБрахма̄, създателя на вселената; ятха̄като; а̄тма-бхӯх̣роден от самия Бог; апаредруги; часамо; анутиш̣т̣хантипросто следват; пӯрвеш̣а̄мпо традиция; пӯрва-джаих̣знанието, чийто основоположник е някой философ от миналото; кр̣тамнаправено.

Превод

О, велики мъдрецо, ти не отстъпваш на Брахма̄, първото живо същество, докато другите просто следват онова, което са измислили предишните философи.

Пояснение

Някой може да възрази, че Шукадева Госва̄мӣ не е единственият авторитет в съвършеното трансцендентално знание, защото има много други мъдреци и техни последователи. По времето на Вя̄садева, а дори и преди него, живели такива велики мъдреци, като Гаутама, Кан̣а̄да, Джаимини, Капила и Аш̣т̣а̄вакра, и всеки от тях бил основал собствена философска школа. Към тях се числи и Патан̃джали. Всеки от шестимата велики р̣ш̣и имал свой собствен начин на мислене, също както съвременните философи и спекулативни мислители. Разликата между шестте философски пътя на споменатите по-горе прочути мъдреци, от една страна, и философията, представена от Шукадева Госва̄мӣ в Шрӣмад Бха̄гаватам, от друга, е че шестимата мъдреци излагат собствена гледна точка, докато Шукадева Госва̄мӣ представя знанието, което идва от самия Брахма̄джӣ, наречен още а̄тма-бхӯх̣, роден и получил знанието си от Всемогъщата Божествена Личност.
Трансценденталното ведическо знание води началото си от самата Божествена Личност. По милостта на Бога то било дадено на Брахма̄, първото живо същество във вселената, като просветление. Брахма̄джӣ го предал на На̄рада, а На̄рада – на Вя̄са. Шукадева Госва̄мӣ получил трансцендентално знание от баща си Вя̄садева. Затова знанието, получено по веригата на ученическата последователност, е съвършено. Човек може да бъде съвършен духовен учител само ако е получил знанието си по ученическата последователност. В това е тайната на придобиването на трансцендентално знание. Споменатите шестима велики мъдреци може да са много велики мислители, но знанието, до което стигат чрез размишленията си, не е съвършено. Колкото и убедително философът емпирик да представя философските си тези, знанието му никога не може да бъде съвършено, защото е плод на несъвършения му ум. Философските системи, създадени от тези велики мъдреци, също се предават по верига от последователи, но тези ученически последователности не са авторитетни, защото знанието, което се предава по тях, не води началото си директно от независимата Върховна Божествена Личност На̄ра̄ян̣а. Никой не притежава пълна независимост, освен На̄ра̄ян̣а. Следователно никой друг не може да има съвършено знание, понеже знанието е зависимо от неспокойния ум. Умът е материален, затова знанието, постигнато от философите материалисти, не е трансцендентално и никога не може да бъде съвършено. Несъвършените светски философи си противоречат един на друг, защото един светски философ не е никакъв философ, ако няма собствена теория. Интелигентните хора като Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не признават подобни мислители, колкото и велики да са те. Интелигентните слушат авторитети като Шукадева Госва̄мӣ, който, по думите на Бхагавад-гӣта̄, благодарение на системата парампара̄ не се различава от Върховната Божествена Личност.