Шрӣмад Бха̄гаватам 2.8.24
Деванагари
सर्वमेतच्च भगवन् पृच्छतो मेऽनुपूर्वश: ।
तत्त्वतोऽर्हस्युदाहर्तुं प्रपन्नाय महामुने ॥ २४ ॥
तत्त्वतोऽर्हस्युदाहर्तुं प्रपन्नाय महामुने ॥ २४ ॥
Стих
сарвам етач ча бхагаван
пр̣ччхато ме 'нупӯрвашах̣
таттвато 'рхасй уда̄хартум̇
прапанна̄я маха̄-муне
пр̣ччхато ме 'нупӯрвашах̣
таттвато 'рхасй уда̄хартум̇
прапанна̄я маха̄-муне
Дума по дума
сарвам — всички тези; етат — въпроси; ча — и това, за което не успях да попитам; бхагаван — о, велики мъдрецо; пр̣ччхатах̣ — на любознателните; ме — аз; анупӯрвашах̣ — от началото; таттватах̣ — според истината; архаси — моля те, обясни; уда̄хартум — както ще узнаеш; прапанна̄я — този, който е отдаден; маха̄-муне — о, велики мъдрецо.
Превод
О, велики мъдрецо, представителю на Бога, моля те, задоволи жаждата ми да узная всичко, за което те попитах, и останалото, което не успях да спомена, докато ти задавах тези въпроси. Разкажи ми за всичко това – аз съм душа, напълно отдала се на теб.
Пояснение
Духовният учител винаги е готов да даде знание на ученика си, особено когато вижда, че ученикът му е любознателен. Жаждата за знание от страна на ученика е много важно условие за напредъка му. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит е истински ученик, защото притежава това качество в пълната му степен. Ако човек няма силно желание да научи за себепознанието, не трябва да приема духовен учител и да се прави на ученик. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит искал да знае не само това, за което попитал, но и това, за което не успял да попита. Всъщност човек не е в състояние да пита духовния си учител за всичко, но истинският духовен учител може да даде на ученика си всички необходими знания за негово добро.