Шрӣмад Бха̄гаватам 2.8.26

Ученическата последователност, която започва от Брахма̄ и продължава през На̄рада, Вя̄са и Шукадева Госва̄мӣ, е по-особена и се различава от останалите. Изучаването на философията, която се предава по ученическите школи на другите мъдреци, е празна загуба на време, защото в нея липсва ачюта-катха̄, посланието на непогрешимия Бог. Умозрителните философи могат да обосновават с желязна логика теориите си, но аргументите им никога не могат да се нарекат съвършени, защото винаги ще се намерят по-добри философи, които да ги оборят. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не се интересувал от отвлечените разсъждения на нечий неспокоен ум, а искал да слуша разказите за Бога, защото нектарното послание от устата на Шукадева Госва̄мӣ му давало сили и той не усещал никаква умора, въпреки че гладувал в очакване на неизбежната смърт.

Човек може да слуша известно време умозрителните философи, но това не продължава дълго. Много скоро той се уморява от баналните им теории, защото безполезните разсъждения не носят удовлетворение. А посланието на Бога, особено когато го предава личност като Шукадева Госва̄мӣ, никога не омръзва. То не уморява дори изтощените хора.

В някои издания на Шрӣмад Бха̄гаватам последният стих на тази шлока звучи иначе: анятра купита̄д двиджа̄т. Това означава, че царят бил погълнат от мисълта за неизбежната си смърт, която щяла да бъде причинена от ухапване на змия. Змията също се нарича два пъти родена и гневът ѝ се сравнява с проклятието на момчето бра̄хман̣а, лишено от интелигентност. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит не се боял от смъртта, защото посланието на Бога му вдъхвало сили. Човек, който е потопен в ачюта-катха̄, не се страхува от нищо в този свят.