Шрӣмад Бха̄гаватам 2.8.6
Деванагари
धौतात्मा पुरुष: कृष्णपादमूलं न मुञ्चति ।
मुक्त सर्वपरिक्लेश: पान्थ: स्वशरणं यथा ॥ ६ ॥
मुक्त सर्वपरिक्लेश: पान्थ: स्वशरणं यथा ॥ ६ ॥
Стих
дхаута̄тма̄ пуруш̣ах̣ кр̣ш̣н̣а-
па̄да-мӯлам̇ на мун̃чати
мукта-сарва-париклешах̣
па̄нтхах̣ сва-шаран̣ам̇ ятха̄
па̄да-мӯлам̇ на мун̃чати
мукта-сарва-париклешах̣
па̄нтхах̣ сва-шаран̣ам̇ ятха̄
Дума по дума
дхаута-а̄тма̄ — чието сърце се е пречистило; пуруш̣ах̣ — живото същество; кр̣ш̣н̣а — Върховната Божествена Личност; па̄да-мӯлам — убежището на лотосовите нозе; на — никога; мун̃чати — напуска; мукта — освободен; сарва — всички; париклешах̣ — на всички страдания в живота; па̄нтхах̣ — пътникът; сва-шаран̣ам — в собствената си обител; ятха̄ — както.
Превод
Чистият предан на Бога, чието сърце вече се е пречистило с преданото служене, никога не напуска лотосовите нозе на Бог Кр̣ш̣н̣а, защото те му носят пълно удовлетворение, както странникът се прибира щастлив у дома след мъчително пътуване.
Пояснение
Сърцето на този, който не е чист предан на Върховния Бог Кр̣ш̣н̣а, не може да бъде съвършено чисто. А този, който се е пречистил съвършено, никога не напуска преданото служене на Бога. Когато проповядват Шрӣмад Бха̄гаватам, както На̄рада правел по поръка на Брахма̄джӣ, представителите на Бога понякога се сблъскват с най-различни трудности. Така станало с Бог Нитя̄нанда, когато освобождавал двете паднали души Джага̄и и Ма̄дха̄и, така било и с Господ Исус Христос, който бил разпънат на кръст от неверниците. Но преданите с радост посрещат изпитанията в проповядването, колкото и сурови да са те. Преданите намират в тях трансцендентално удоволствие, защото знаят, че Богът е удовлетворен от дейностите им. Прахла̄да Маха̄ра̄джа страдал много, но никога не забравил лотосовите нозе на Бога. Чистият предан на Бога е с толкова чисто сърце, че никакви обстоятелства не могат да го принудят да напусне убежището на Бог Кр̣ш̣н̣а. Служенето, което отдава такъв предан, е напълно безкористно. Гя̄нӣте накрая изоставят култивирането на знание, йогӣте се отказват от физическите упражнения, но един предан не напуска служенето на Бога, защото следва указанията на духовния си учител. За чисти предани като На̄рада и Нитя̄нанда Прабху волята на духовния учител е по-важна дори от живота им. Те се отнасят към волята на духовния си учител толкова отговорно, защото знаят, че тя е повеля на висшия авторитет – на представителя на Бога или на самия Бог.
Сравнението в тази шлока е много подходящо. Странникът напуска дома си, за да търси богатство из далечни страни – из гори, морета и планини. В непознатите земи го чакат много трудности, но щом си спомни с любов за близките си, той преодолява всички премеждия, а когато се завърне у дома, забравя всичко преживяно.
Връзката между чистия предан и Бога напомня тези семейни връзки, затова нищо не може да попречи на предания да изпълнява задълженията си, тъй като той е свързан с Бога чрез връзките на любовта.