Шрӣ Ӣшопаниш̣ад

Пълното цяло, т.е. Върховната Абсолютна Истина, е съвършената Божествена Личност. Постигането на безличностния Брахман и на Парама̄тма̄, Свръхдушата, е непълно осъзнаване на Абсолютното цяло. Бог, Върховната Личност е сач-чид-а̄нанда-виграха. Осъзнаването на безличностния Брахман е осъзнаване на неговия аспект сат – вечност, а осъзнаването на Парама̄тма̄, на Свръхдушата, е реализиране на аспектите сат и чит – вечност и знание. Но осъзнаването на Божествената Личност е реализиране на всички трансцендентални аспекти: сат, чит и а̄нанда, блаженство. Осъзнавайки Върховната Личност, човек осъзнава тези аспекти на Абсолютната Истина в тяхната пълнота. Виграха означава форма. Тоест, пълното цяло не е безформено. Ако нямаше форма или творението му го превъзхождаше с нещо друго, то не би могло да бъде пълно цяло. Пълното цяло трябва да притежава всичко, както в границите на нашия опит, така и отвъд него; в противен случай то не е пълно.

Пълното цяло, Божествената Личност, притежава необятни енергии, съвършени и завършени като него. И този осезаем, материален свят също е съвършен сам по себе си. Материалната вселена е временно проявление на двайсет и четирите елемента, които са пригодени да създават всичко необходимо за нейното поддържане и съхранение. Не са нужни никакви специални усилия от страна на никой друг. Вселената има свой собствен период на съществуване, определен от енергията на пълното цяло, и когато този период завърши, временното проявление ще бъде унищожено по съвършения план на пълното цяло.

На малките завършени единици (живите същества) са предоставени всички условия, за да осъзнаят пълното цяло; всяка непълнота се проявява само поради несъвършено знание. Човешката форма на живот е пълно проявление на съзнанието на живото същество. Тя се получава след еволюционно преминаване през 8 400 000 биологични вида в кръговрата на раждането и смъртта. Ако в този съзнателен живот човешкото същество не осъзнае своята завършеност по отношение на пълното цяло, то губи възможността да разбере пълнотата си и по законите на материалната природа отново попада в еволюционния цикъл.

Ние не знаем, че в природата всичко е устроено по съвършен начин, така че да поддържа съществуването ни, и затова се мъчим да създадем от природните богатства „съвършен“ живот на сетивно наслаждение. Но живото същество не може да се наслаждава със сетивата си, без да се е съединило с пълното цяло, затова този живот на измамно сетивно наслаждение е илюзия. Ръката на тялото е завършена единица, докато е свързана с тялото. Откъсната от тялото, тя може да прилича на ръка, но не може да действа като ръка. По подобен начин живите същества са частици, неотделими от пълното цяло и докато са откъснати от него, измамното усещане за пълнота не може да им донесе удовлетворение.

Съвършенството на човешкия живот се постига само когато той се използва в служене на пълното цяло. Всяка дейност в този свят – била тя социална, политическа, обществена, международна или дори междупланетарна – ще остане несъвършена, докато не се съгласува с пълното цяло. Когато всичко е в хармония със съвършеното пълно цяло, неразделно свързаните с него частици също стават съвършени сами по себе си.

Ведическото знание е непогрешимо, защото се предава по съвършената ученическа приемственост от духовни учители, водеща началото си от самия Бог. След като Той е произнесъл първата дума на ведическото знание, изворът на това знание е трансцендентален. Словата, изговорени от Бога, се наричат апауруш̣ея – те не са произнесени от обикновена, материална личност. В материалния свят живото същество притежава четири недостатъка: 1) със сигурност допуска грешки, 2) постоянно е в илюзия, 3) склонно е да мами другите и 4) има несъвършени сетива. С тези четири несъвършенства никой не може да предаде съвършено знание. Ведите не са създадени от подобно несъвършено същество. Първоначално Бог вложил ведическото знание в сърцето на Брахма̄, първото сътворено живо същество, той го разпространил сред синовете и учениците си, а те продължили този процес през вековете.

Тъй като Бог е пӯрн̣ам, т.е. всесъвършен, Той не е подчинен на законите на управляваната от него материална природа. Но живите същества и неодушевените обекти са управлявани от тези закони и в крайна сметка – от енергията на Бога. Ӣшопаниш̣ад е част от Яджур Веда; в него се казва кой е собственикът на всичко съществуващо във Вселената.

Това се потвърждава в седма глава на Бхагавад-гӣта̄ (7.4-5), където се говори за пара̄ и апара̄ пракр̣ти. Природните елементи – земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и его – принадлежат на нисшата, материалната енергия на Бога (апара̄ пракр̣ти), докато живите същества, органичната енергия, са негова висша енергия (пара̄ пракр̣ти). И двете пракр̣ти, енергии, произлизат от Бога, затова в крайна сметка Той е повелителят на всичко съществуващо. Нищо във Вселената не е извън пара̄ или апара̄ пракр̣ти, следователно всичко е собственост на Върховното същество.

Върховното същество, Абсолютната Божествена Личност, е цялостна личност, притежаваща пълна и съвършена интелигентност, с която урежда всичко чрез различните си енергии. Често сравняват Върховния с огън, а всичко останало – органично и неорганично – с топлината и светлината на огъня. Както огънят излъчва енергията си под формата на топлина и светлина, така и Бог проявява енергията си по различни начини като остава крайният повелител, поддръжник и властелин. Той притежава всички могъщества, Той знае всичко, Той е и благодетелят на всекиго. Той е изпълнен с невъобразими съвършенства: богатства, сила, слава, красота, знание и отречение.

Така че, би било добре да проявим малко интелигентност и да разберем, че никой друг освен Бога, не е собственик на нищо. Човек трябва да приема само нещата, отредени му от Бога като негов дял. Кравата например дава мляко, но не го пие. Тя яде трева и слама. Млякото ѝ е предназначено за храна на човешките същества. Такава е божествената подредба. Ние би трябвало да сме доволни от това, което Той милостиво ни е отредил. И винаги да помним на кого всъщност принадлежат нещата, които имаме.

Живеем в къща, построена от пръст, дърво, камъни, желязо, цимент и много други материални неща. Ако разсъждаваме от гледна точка на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, ще разберем, че сами не можем да произведем нито един от изброените по-горе материали. Единственото, което можем да направим, е да ги съберем заедно и да им придадем различни форми. Работникът не може да твърди, че е собственик на нещо само защото е вложил в него много труд, за да го произведе.

В съвременното общество не стихва конфликтът между работници и капиталисти. Този конфликт е придобил международни мащаби и светът се намира в опасност. Хората се гледат с омраза и като кучета и котки ръмжат и се зъбят един на друг. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад не може да съветва котките и кучетата, но може да предаде на хората духовното послание чрез истинските а̄ча̄рии, святите учители. Човечеството би трябвало да приеме ведическата мъдрост на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, а не да враждува заради материални притежания. Човек трябва да бъде доволен от придобивките, отредени му по милостта на Бога. Никога няма да има мир, докато комунистите, капиталистите или която и да е друга прослойка твърди, че е собственик на природните богатства, които всъщност са изцяло собственост на Бога. Капиталистите няма да могат да подчинят комунистите с хитри политически ходове, нито пък комунистите ще победят капиталистите само като се бият за откраднатия им залък хляб. Ако не признаят правото на собственост на Върховната Божествена Личност, имуществото, което приемат за тяхно, всъщност е крадено и те ще понесат полагащото им се наказание от природните закони. Атомното оръжие е в ръцете и на комунистите, и на капиталистите и ако те не признаят правото на собственост на Върховния Бог, неминуемо ще се унищожат взаимно. Ето защо, ако искат да се спасят и да осигурят мир на света, и двете групи трябва да следват наставленията на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Човешките същества не са се родили, за да враждуват помежду си като котки и кучета. Те трябва да са достатъчно разумни, за да осъзнаят важността и целта на човешкия живот. Ведическите писания са предназначени за хората, а не за котките и кучетата. Котките и кучетата могат да убиват други животни, за да се хранят, и с това не извършват грях. Но ако един човек убие животно, за удоволствие на неконтролираните си вкусови сетива, той носи отговорност за нарушаването на природните закони и ще трябва да бъде наказан.

Житейските норми на човешките същества не могат да се прилагат към животните. Тигърът не яде ориз, пшеница или краве мляко, защото отредената за него храна е животинска плът. Измежду различните видове животни и птици някои са тревопасни, други хищници, но никой от тях не нарушава установените от Бога природни закони. Животните, птиците, влечугите и другите нисши форми на живот стриктно следват законите на природата и затова не извършват грях. Ведическите наставления не са предназначени за тях. Само човешкият живот е живот, изпълнен с отговорност.

Погрешно е да се смята, че просто като стане вегетарианец, човек ще избегне нарушаването на природните закони. Растенията също имат живот. Всяко живо същество е предназначено за храна на друго – такъв е природният закон. И не е голяма гордост, че сме стриктни вегетарианци. Същественото е да признаваме върховенството на Бога. Животните не притежават развито съзнание и не могат да осъзнаят Бога, но човешките същества са достатъчно интелигентни, за да се поучат от ведическите писания, да разберат как действат природните закони и да се възползват от това знание. Ако пренебрегваме наставленията на ведическите писания, животът става опасен и несигурен. Затова от човешкото същество се изисква да признае авторитета на Върховния Бог и да стане негов предан. То трябва да отдава всичко в служене на Върховния и да приема само остатъците от храна, предложена на Бога. Това ще му помогне да изпълнява правилно дълга си. В Бхагавад-гӣта̄ (9.26) Бог заявява, че приема вегетарианска храна от ръцете на чист предан. Ето защо човек би трябвало да бъде не просто стриктен вегетарианец, но и предан на Бога, да му предлага храната си и едва тогава да приема праса̄дам, Божията милост. Такъв предан успешно ще изпълнява задълженията на човешкия живот. Тези, които не предлагат храната си на Бога, ядат само грях и ще търпят най-различни страдания в резултат от този грях (Бхагавад-гӣта̄ 3.13).

Основната причина за греха се корени в преднамереното неподчинение на природните закони и непризнаване собствеността на Бога. Неподчинението на природните закони, т.е. на божествения ред, е пагубно за човешкото същество. Но ако има трезв ум, познава природните закони и не се влияе от излишна привързаност или неприязън, човек ще бъде приет от Бога и ще стане достоен да се върне при него, обратно във вечния си дом.

Никой не иска да умира, всеки иска да живее колкото се може по-дълго. Този стремеж е видим не само индивидуално, но и колективно – в различните групи, общества и нации. Всички живи същества водят тежка борба за съществуване и Ведите утвърждават, че това е съвсем естествено. Живото същество е вечно по природа, но поради обвързване с материалното битие, трябва да сменя тялото си. Този процес се нарича прераждане на душата, карма-бандхана – да бъдеш обвързан от собствените си дейности. Живото същество е принудено да работи за препитанието си, защото такъв е законът на материалната природа; ако не действа в съответствие с предписаните му задължения, то нарушава природния закон и се заплита още повече в кръговрата на раждането и смъртта през множество форми живот.

В кръговрата на раждането и смъртта се включват всички форми на живот; но когато живото същество приеме човешка форма, то има възможност да се освободи от оковите на карма. Понятията карма, акарма и викарма са обяснени много добре в Бхагавад-гӣта̄. Действията, извършвани в съответствие с препоръчаните в свещените писания задължения, се наричат карма. Действията, които освобождават от кръговрата на раждането и смъртта, се наричат акарма. А викарма са дейностите, които човек извършва, злоупотребявайки със свободата си; те го насочват към нисшите форми на живот.
От трите категории дейности интелигентните хора предпочитат тези, които ги освобождават от робството на карма. Обикновените хора искат да вършат добра работа, за да получат признание и да си извоюват престижно положение в този свят или в рая. По-напредналите обаче искат напълно да се освободят от действията и последиците им. Разумните хора знаят добре, че както лошата, така и добрата работа причинява материални страдания. Затова се стремят към дейности, които ще ги освободят от последиците и на двете. Такава освобождаваща дейност се обяснява тук на страниците на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Наставленията на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад са разяснени по-задълбочено в Бхагавад-гӣта̄, понякога наричана Гӣтопаниш̣ад, каймака на всички Упаниш̣ади. В Бхагавад-гӣта̄ (9.3-16) Божествената Личност казва, че никой не може да постигне състоянието наиш̣кармя, или акарма, без да следва предписаните от Ведите задължения. Ведическите писания могат да насочат енергията на човешкото същество към постепенно осъзнаване на господството на Върховното същество. Когато приеме авторитета на Божествената Личност – Ва̄судева, Кр̣ш̣н̣а – то е достигнало равнището на положителното знание. В това пречистено състояние проявленията на природата – добро, страст и невежество – са безсилни и човек може да действа от позициите на наиш̣кармя, т.е. да работи, без да се обрича на робство в кръговрата на раждането и смъртта.

Всъщност не бива да се прави нищо друго, освен да се служи предано на Бога. Но на нисшите нива на съществуване е трудно веднага да се възприемат дейностите на преданото служене и напълно да се спре работата, която носи последствия. Обусловената душа е привикнала да работи за сетивно наслаждение, за собствена изгода, независимо дали пряка, или опосредствана. Обикновеният човек работи за собственото си сетивно наслаждение и когато този принцип се разпростре дотам, че обхване обществото, нацията или цялото човечество, той приема различни привлекателни названия като алтруизъм, социализъм, комунизъм, национализъм, хуманизъм и пр. Тези „-изми“ наистина са много привлекателни форми на карма-бандхана, кармичното робство, но ведическите наставления на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад поясняват: ако наистина искате да посветите живота си на някой от горните „-изми“, поставете в центъра му Бога. Няма нищо лошо да бъдеш семеен, алтруист, социалист, комунист, националист или хуманист, стига да извършваш всички тези дейности в съответствие с ӣша̄ва̄ся, схващането, че Бог е в центъра на всичко.

В Бхагавад-гӣта̄ (2.40) Кр̣ш̣н̣а оценява дейностите, посветени на Бога като толкова могъщи, че дори незначителна част от тях може да спаси човека от най-голяма опасност. Най-голямата опасност в живота е отново да попаднеш в еволюционния цикъл на раждането и смъртта сред 8 400 000 вида. Ако по една или друга причина човек проиграе духовния шанс, предоставен му с човешката форма на живот, и по този начин отново попадне в еволюционния цикъл, това трябва да се смята за най-голямото нещастие, макар че глупакът не може да го прозре заради несъвършенството на сетивата си. Затова Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да използваме своята енергия в духа на ӣша̄ва̄ся. Ако действаме по такъв начин, можем да си пожелаем дълъг, дълъг живот; в противен случай дългият живот няма стойност. Дървото живее стотици години, но няма смисъл да се живее дълго като дърветата, да се диша като ковашкия мях, да се зачеват деца като свинете и кучетата и да се яде като камила. Скромният живот, с Бог в центъра, има много по-голяма стойност от великата измама на безбожния алтруизъм или социализъм.

Алтруистичните дейности, извършвани в духа на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад, се превръщат във вид разновидност на карма-йога и са препоръчани в Бхагавад-гӣта̄ (18.5-9). Те предпазват от свличане в еволюционния процес на раждането и смъртта. Дори да са полузавършени, такива посветени на Бога дейности, са добри за този, който ги извършва, защото му осигуряват човешка форма на живот в следващото раждане. А с това той получава още една възможност да напредне по пътя към освобождението.

Как да се извършват посветени на Бога дейности е подробно описано в Бхакти-раса̄мр̣та синдху от Шрӣла Рӯпа Госва̄мӣ. На английски сме издали тази книга под заглавие Нектарът на предаността. Препоръчваме тази ценна книга на всички, които искат да извършват своите дейности в духа на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Човешкият живот, за разлика от животинския, има много големи отговорности. Личностите, съзнаващи тези отговорности и работещи в такъв дух, се наричат сури, божествени. А тези, които ги пренебрегват или не знаят за тях, се наричат асури, демонични. Човешките същества от цялата Вселена принадлежат към единия или към другия вид. В Р̣г Веда се казва, че сурите винаги се стремят към лотосовите нозе на Върховния Бог Виш̣н̣у и действат по съответния начин. Пътищата им са озарени като пътя на слънцето.

Интелигентните човешки същества не трябва да забравят дори за миг, че са получили този вид тяло след милиони години в различни форми на живот от еволюционния цикъл. Понякога сравняват материалния свят с океан, а човешкото тяло – със здрав кораб, построен, за да прекоси океана. Ведическите писания и а̄ча̄риите, святите учители, са опитният капитан, а възможностите на човешкото тяло са благоприятни ветрове, които помагат на кораба да се движи плавно към желаната цел. Ако въпреки всички тези преимущества човек не използва живота си в максимална степен, за да постигне себепознание, той е асура и трябва да бъде смятан за а̄тма-ха̄на, убиец на душата. Убийците на душата са обречени да пропаднат до най-тъмните области на невежеството и дълго да страдат там. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава съвсем недвусмислено.

Жизнените нужди на свинете, кучетата, камилите, магаретата и пр. са не по-маловажни от нашите. Но животните ги удовлетворяват при ужасни условия, докато човешките същества са получили от природните закони всичко необходимо за удобно съществувание – защото човешката форма на живот има по-голяма стойност от животинската. Защо човекът живее по-добре от свинете и от другите животни? Защо високопоставеният служител разполага с всички условия за приятен живот, а обикновеният чиновник е лишен от това? Защото високопоставеният служител трябва да изпълнява задължения от по-висш порядък. По същия начин човешките същества имат по-висши задължения от животните, чиято единствена работа е да пълнят гладните си стомаси.
Съвременната душегубна цивилизация само е увеличила проблемите на празните стомаси. Когато се обърнем към някое излъскано животно, човек от съвременната цивилизация, и го помолим да се занимае със себепознание, той ще каже, че иска да работи, за да задоволи стомаха си и че гладният не се нуждае от себепознание. Но природните закони са жестоки въпреки неговото отричане на себепознанието и голямото му желание да работи за стомаха си, той постоянно е изправен пред заплахата от безработица.

Тази човешка форма на живот сме получили не за да работим като магарета, свине и кучета, а за да постигнем висшето съвършенство в живота. Ако не се погрижим да осъзнаем себе си, природните закони ще ни заставят да работим без отдих, дори и да не искаме. В тази епоха човешките същества са принудени да работят непосилно като магарета и биволи, които теглят каруци. В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад се говори за някои от местата, където асурите биват изпращани да работят. Ако не изпълни дълга си на човешко същество, човек ще трябва да отиде на планетите, наречени асуря, да се роди в нисша форма на живот и да работи несвястно в мрак и невежество.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41-43) се казва, че хората, които са започнали без да довършат процеса на себепознанието, но са положили искрени усилия, за да осъществят връзката си с Бога, получават възможността да се родят в семейство на шучи или шрӣмат. Шучи означава духовно извисен бра̄хман̣а, а шрӣмат означава вайшя, представител на търговското съсловие. Тоест на неуспелите да постигнат себепознание се предоставя нова, по-добра възможност в следващия живот заради искрените усилия в настоящия. Щом като даже те биха се родили в уважавани и благородни семейства, представете си положението на постигналите пълен успех.
Дори само опитът да се разбере Бога осигурява раждане в богато или благородно семейство. Но тези, които не правят дори опит и искат да останат покрити от илюзията, заклетите материалисти, пристрастени към материално наслаждение, пропадат до най-мрачните владения на ада, както потвърждава цялата ведическа литература.
Понякога такива асури демонстрират религиозни занимания, но крайната им цел е материално благополучие. Бхагавад-гӣта̄ (16.17-18) ги осъжда, наричайки ги а̄тма-самбха̄вита – хора, които са считани за велики поради заблуда и са получили власт благодарение на материалното си богатство и гласовете на невежите. Такива асури са далеч от себепознанието и разбирането за ӣша̄ва̄ся – всичко като собственост на Бога; те ще пропаднат до най-мрачните владения.

Заключението е, че като човешки същества ние сме предопределени не само да решаваме икономически проблеми в една несигурна среда, но и да разрешим проблемите на материалния живот, в който се намираме по законите на природата.

Върховният, Абсолютната Божествена Личност, не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения дори и от най-големите философи. По милостта му могат да го опознаят само неговите предани. В Брахма сам̇хита̄ (5.34) се казва, че обикновеният философ може да пътува през космическото пространство със скоростта на вятъра или на ума в продължение на милиони години и пак ще остава безкрайно далеч от Абсолютната Истина. Брахма сам̇хита̄ (5.37) описва по-нататък как Абсолютната Божествена Личност има своя трансцендентална обител, наречена Голока, където извършва забавленията си. Но с невъобразимото си могъщество Той стига едновременно до всички части на творящата енергия. Във Виш̣н̣у Пура̄н̣а неговото могъщество е сравнено със светлината и топлината на огъня. Както огънят разпръсква светлина и топлина надалеч, така и Абсолютната Божествена Личност разпространява различни енергии навсякъде, макар да не напуска трансценденталната си обител.

Тези енергии са неизброими, но могат да бъдат разделени в три главни категории: вътрешна, междинна и външна енергия. Всяка от тях има милиони разновидности. Управляващите полубогове, упълномощени да властват над природните явления – въздух, светлина, дъжд и пр. – принадлежат към междинната енергия на Абсолютната Личност. По-нисшите живи същества, включително човешките, също са част от междинната енергия на Бога. Материалният свят е творение на външната му енергия, а духовното небе, където се намира обителта на Бога, е проявление на вътрешната му енергия.

Така различните енергии на Върховния са навсякъде. Въпреки че между Бога и енергиите му няма разлика, не бива да объркваме тези енергии с Абсолютната Истина. Нито да си представяме, че, разпространен навсякъде, Върховният Бог съществува единствено като безличностен Брахман или че губи своето личностно съществувание. Хората са свикнали да правят заключения въз основа на собствените си умствени възможности. Но Върховният не е подвластен на ограничената ни способност за разбиране. По тази причина Упаниш̣адите утвърждават, че никой не може да постигне Бога само с ограничените си възможности.

В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Бог казва, че дори великите р̣ш̣и и сури, не могат да го опознаят. Да не говорим за асурите – те никога не могат да разберат природата на Бога. Тази четвърта мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ясно сочи, че в крайна сметка Абсолютната Истина е Абсолютна Личност; в противен случай нямаше да се изтъкват толкова много детайли, описващи личностните му черти.

Индивидуалните частици от междинната енергия на Бога притежават качествата на самия Бог, но имат незначително поле на действие и затова са ограничени. Частиците никога не са равни на цялото. И не могат да оценят пълното могъщество на Бога. Под влияние на материалната енергия глупави и невежи живи същества, просто частици от Бога, се опитват да правят предположения за неговата трансцендентална позиция. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава, че опитът да се установи същността на Бога чрез умозрителни разсъждения е безсмислен. Човек би трябвало да узнае нещо за Трансценденталността от самия Бог, върховният източник на Ведите, защото само Той притежава пълно знание за Трансценденталността.

Всяка частица от пълното цяло е надарена с някаква енергия за действие според волята на Бога; когато тази частица забрави предписаните ѝ дейности, тя изпада в ма̄я̄, илюзия. Така още от самото начало Шрӣ Ӣшопаниш̣ад съветва старателно да следваме ролята, отредена ни от Бога. Това обаче не означава, че индивидуалната душа не е способна да действа самостоятелно. Но като неотделима от Бога частица, тя трябва да споделя неговите намерения. Правилното интелигентно приложение на нашата инициатива, на действената ни природа с разбирането, че всичко е енергия на Бога, ще пробуди истинското ни съзнание, загубено в досега с ма̄я̄, външната енергия.

Всички способности идват от Върховния; затова всяка една способност трябва да се използва единствено в изпълнение на волята му. С подобно смирено поведение човек може да опознае Бога. Съвършено знание означава да се опознае Върховния във всичките му аспекти, да се опознаят енергиите му и тяхното действие по негова воля. Тези въпроси са разяснени от Бога в Бхагавад-гӣта̄, квинтесенцията на всички Упаниш̣ади.

Тук са обяснени някои трансцендентални дейности на Върховния Бог, осъществявани от невъобразимите му енергии. Изложените противоречия доказват тяхната изключителност. „Той се движи и не се движи“. Обикновено ако някой може да се движи, не е логично да се каже, че не може. Но по отношение на Бога подобно противоречие подчертава неговото невероятно могъщество. С нашето нищожно знание ние трудно преглъщаме тези противоречия и представяме Бога според ограничените си способности. Например философите имперсоналисти от школата ма̄я̄ва̄да приемат само безличностните дейности на Върховния и отхвърлят личностния му аспект. Но със съвършеното си разбиране школата бха̄гавата приема Бога с неговите енергии и като личност, и безличностно. За бха̄гаватите думите Върховен Бог не биха имали смисъл, ако Той не притежаваше невъобразими енергии.

Не бива да приемаме за даденост, че Бог не съществува като личност само защото не можем да го видим с очите си. Отхвърляйки подобни доводи, Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява, че Той е далеч от нас, но същевременно е и много близо. Обителта на Бога се намира отвъд материалното небе, което ние не можем да измерим. Щом самото материално небе се простира толкова далеч, тогава какво да кажем за духовната небесна шир отвъд него? В Бхагавад-гӣта̄ (15.6) се потвърждава, че духовното небе се намира много над материалната Вселена. Но макар и толкова далеч, Бог може веднага, за по-малко от секунда, да дойде при нас със скорост по-голяма от скоростта на ума или на вятъра. Бързината му е недостижима. Това бе описано в предишния стих.

И въпреки всичко, когато Бог, Върховната Личност, се появи пред нас, ние го пренебрегваме. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) Той осъжда това неразумно пренебрежение, като казва, че невежите му се присмиват, защото го смятат за едно от смъртните същества. Но Върховния не е смъртен, нито се появява пред нас в създадено от материалната природа тяло. Редица мними учени твърдят, че Той има материално тяло като обикновено живо същество. Без да познават невъобразимото му могъщество, тези безумци поставят Бога на едно равнище с обикновените хора.

Със споменатото си могъщество Бог може да приема служенето ни по всякакви начини и да преобразява своите различни енергии според собствената си воля. Невярващите възразяват, че Той изобщо не може да се появява или пък ако го прави, идва във форма, изградена от материална енергия. Подобни доводи губят стойност, ако приемем за реалност съществуването на невъобразимите божествени енергии. Дори да се появи пред нас във форма, направена от материална енергия, за него е напълно възможно да превърне материалната енергия в духовна. Щом източникът на енергиите е един и същ, те могат да бъдат използвани според желанието на източника им. Например Бог може да се появи във формата арча̄-виграха, направена, да речем, от глина или от камък. Формите на Бога, макар да са изваяни от камък, дърво или друг материал, не са идоли, както твърдят иконоборците.

В сегашното ни състояние на несъвършено материално съществуване не можем да видим Върховния Бог поради несъвършеното си зрение. Но преданите, които искат да го видят с материалните си сетива, са благословени от него – Той се появява в една привидно материална форма, за да приеме служенето им. Това не означава, че тези предани, намиращи се на най-ниското ниво на преданото служене, обожават някакъв идол. Те наистина обожават Бога, приел да се появи пред тях по достъпен начин. Формата арча̄ не се създава според каприза на поклонника. Тя съществува вечно с всичките си принадлежности. Това действително може да се почувства от искрения предан, но не и от атеиста.

В Бхагавад-гӣта̄ (4.11) Бог казва, че неговото отношение към преданите съответства на тяхната отдаденост. Той си запазва правото да не се разкрива на всекиго, а само на искрено отдадените. Така за отдалата се душа, Той е съвсем наблизо, докато за неотдадените е много, много далеч и е напълно непостижим.

В тази връзка свещените писания назовават Бога с две много важни думи: сагун̣а (с качества) и ниргун̣а (без качества). Думата сагун̣а не предполага, че когато се появи с видими качества, Върховният трябва да приеме материална форма и да се подчини на материалните природни закони. За него няма разлика между материална и духовна енергия, защото е източник и на двете. Като повелител на различните енергии, Той никога не попада под въздействието им за разлика от нас. Материалната енергия действа по негова воля; Той може да я използва за целите си, неповлиян от качествата ѝ. В този смисъл Той е ниргун̣а – „без качества“. И в нито един момент Върховният не се превръща в безформено същество; в крайна сметка Той е вечната форма, изначалният Бог. А безличностният му облик, сиянието Брахман, е собственото му сияние, както слънчевите лъчи са блясъкът на слънчевия бог.

Когато детето светец Прахла̄да Маха̄ра̄джа стояло пред своя баща атеист, той го попитал: „Къде е твоят Бог?“ Прахла̄да отговорил, че Бог е навсякъде. Бащата разгневено попитал дали Той се намира и в колоните на двореца и детето отговорило утвърдително. Безбожникът цар в същия миг разбил една колона на парчета; от нея се появил Бог като Нр̣сим̇ха – инкарнацията полулъв-получовек – и го убил. Така Бог се намира във всичко и създава всичко с различните си енергии. Чрез невъобразимата си мощ Той може да се появи навсякъде, за да подкрепи искрените си предани. Бог Нр̣сим̇ха се появил от вътрешността на колоната не по заповедта на безбожния цар, а заради желанието на предания Прахла̄да. Един атеист не може да заповяда на Бога да се появи, но Той ще се появи навсякъде, за да защити преданите си.

Бхагавад-гӣта̄ (4.8) потвърждава – Бог се появява, за да унищожи невярващите и да защити вярващите. Разбира се, Той има достатъчно енергии и представители, които могат и сами да унищожат атеистите, но на него му е приятно лично да закриля преданите, затова идва като инкарнация. Прави го само от благосклонност към преданите, без никаква друга цел.
В Брахма сам̇хита̄ се казва, че Говинда, изначалният Бог, прониква във всичко чрез своята цялостна част. Той влиза във Вселената и във всеки неин атом. Той е отвън във формата вира̄т̣ и вътре като антаря̄мӣ. Като антаря̄мӣ Той наблюдава всичко, което правим, и ни възнаграждава с последиците от нашите действия, наречени карма-пхала. Ние самите може да забравяме какво сме правили в миналите си животи, но понеже Бог е свидетел на действията ни, последиците от тях винаги идват и ние сме принудени да ги понесем.

Всъщност вътре и извън всичко не съществува нищо друго освен Бога. Всичко е проявление на различните му енергии, както топлината и светлината се появяват от огъня; тоест сред разнообразните енергии има единство. Но въпреки това единство в личностната си форма Бог се наслаждава безкрайно на всички удоволствия, изпитвани в нищожна степен от неговите мънички частици, живите същества.

Това е описание на един маха̄-бха̄гавата – великата личност, която вижда, че всичко е свързано с Върховната Божествена Личност. Присъствието на Върховния се осъзнава на три степени. Каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ се намира на най-ниското стъпало от осъзнаването на Бога; той отива на някое място за поклонение – храм, църква или джамия, според вида на религиозната си вяра – и извършва обожание съобразно наставленията на съответното писание. Такива предани смятат, че Бог присъства единствено на мястото за поклонение. Те не могат да определят кой какво положение заема в преданото служене или кой е осъзнал Върховния Бог. Те следват установените формули и често влизат в конфликт помежду си, защото смятат даден вид обожание за по-висш от друг. Каниш̣т̣ха-адхика̄рӣ са всъщност материалистични предани; те просто се опитват да преминат границите на материята и да достигнат духовно ниво.

Достигналите втората степен от осъзнаването на Бога се наричат мадхяма-адхика̄рӣ. Те правят разлика между четири вида същества: 1. Върховния Бог; 2. преданите на Бога; 3. простодушните, без знание за Бога; 4. атеистите, които не вярват в Бога и ненавиждат преданите.
Мадхяма-адхика̄рӣ има различно отношение към личностите от гореспоменатите категории. Той почита Бога и го приема за обект на любовта си; сприятелява се с тези, които следват пътя на предаността; опитва се да събуди спящата любов към Бога в сърцата на простодушните; избягва атеистите, които се подиграват дори с името на Бога.

Над мадхяма-адхика̄рӣ е уттама-адхика̄рӣ; той вижда връзката на всекиго с Върховния. Не прави никакви разграничения между атеисти и вярващи, а вижда у всеки неотделима частица от Бога. Той знае, че няма съществена разлика между дълбоко образования бра̄хман̣а и бездомното куче, защото и двамата са частици от Бога, макар и въплътени в различни тела заради различното качество на дейността от предишните си животи. Бра̄хман̣а-частицата от Върховния не е злоупотребила с малката си независимост получена от Бога, а частицата в тялото на куче е злоупотребила с независимостта си и затова е наказана от законите на природата да бъде затворена в тази кучешка форма. Без да взема под внимание дейностите, извършени от бра̄хман̣а и кучето, уттама-адхика̄рӣ се опитва да бъде от полза и на двамата. Такъв образован предан не се заблуждава от материалните тела, а е привлечен от духовната искра, намираща се в тях.

Тези, които просто подражават на уттама-адхика̄рӣте, демонстрирайки единство и братство, а в поведението си се ръководят от телесните взаимоотношения, са псевдофилантропи. Схващането за общочовешко братство трябва да се разбере и възприеме от истински уттама-адхика̄рӣ, а не от някой глупак, който не разбира индивидуалната душа или Свръхдушата – пълната експанзия на Върховния Бог, намираща се навсякъде.

В тази шеста мантра ясно се казва, че човек трябва да наблюдава и да вижда. Това означава да следваш предишните а̄ча̄рии, съвършените учители. Точната санскритска дума, употребена в тази връзка, е анупашяти. Ану означава „да следваш“, а пашяти – да „наблюдаваш“. Така думата анупашяти ни подсказва да не гледаме на нещата с просто око, а да следваме предишните а̄ча̄рии. Поради материалните си недостатъци окото не вижда нищо правилно. Как точно стоят нещата можем да научим от по-висш източник, а най-висшият източник е ведическата мъдрост, водеща началото си от самия Бог. Ведическата истина достига до нас по ученическа приемственост от Бога към Брахма̄, от Брахма̄ към На̄рада, от На̄рада към Вя̄са и от Вя̄са към многобройните му ученици. По-рано не е имало нужда да се записва посланието на Ведите, защото в предишните епохи хората са били по-интелигентни, имали са по-силна памет и са можели да следват наставленията просто като ги чуят веднъж от устата на истински духовен учител.

В днешно време има много коментари върху свещените писания, но повечето от тях не следват Шрӣла Вя̄садева, съставителя на ведическата мъдрост. Последното, най-съвършено и възвишено произведение на Шрӣла Вя̄садева, е Шрӣмад Бха̄гаватам, естествения коментар върху Веда̄нта сӯтра. Да не забравяме и Бхагавад-гӣта̄, изговорена от самия Бог и записана от Вя̄садева. Това са най-важните от многобройните свещени писания; и всеки коментар, противоречащ на принципите на Бхагавад-гӣта̄ или на Шрӣмад Бха̄гаватам, не е авторитетен. Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Ведите, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам изграждат едно стройно единство; между тях има пълно съответствие. И никой не бива да си позволява някакви заключения върху Ведите, без да е получил наставления от последователите на Вя̄садева, които вярват в Божествената Личност и многообразните му енергии, разяснени в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Според Бхагавад-гӣта̄ (6.9) само този, който вече е на равнището на освобождението (брахма-бхута), може да стане уттама-адхика̄рӣ и да смята всяко живо същество за свой брат. Политиците, постоянно устремени към някаква материална изгода, нямат това виждане. Със служене на външното тяло (за слава или с някаква друга користна цел) се подражава на уттама-адхика̄рӣ, но ни най-малко не се служи на душата. Такива подражатели нямат знание за духовния свят. Уттама-адхика̄рӣ вижда душата в тялото и му служи като на душа; това по естествен начин включва в себе си и материята.

С изключение на споменатите по-горе мадхяма-адхика̄рӣ и уттама-адхика̄рӣ, никой не вижда правилно духовното положение на живото същество. Живите същества са качествено еднакви с Върховния, както искрите са качествено еднакви с огъня. И все пак искрите не са огън, когато става дума за количество. Количеството топлина и светлина на огъня е различно от това на искрите. Маха̄-бха̄гавата, великият предан, вижда единство, в смисъл че вижда всичко като енергия на Върховния Бог. Между енергията и източника ѝ няма разлика; това предполага единството. Думата „огън“ не би имала смисъл, без топлина и светлина, но от аналитична гледна точка светлината и топлината се различават от огъня. Така че в същността си топлината, светлината и огънят са едно и също нещо.

В тази мантра думите екатвам анупашятах̣ означават, че човек трябва да вижда единството на всички живи същества от гледна точка на свещените писания. Отделната искра от върховното цяло притежава почти осемдесет процента от качествата му, но не е количествено равностойна на Върховния Бог. Тези качества съществуват у нея в нищожно количество, тъй като живото същество е нищожно малка частица от върховното цяло. Това е като капката вода и океана: количеството сол в капката не може да се сравнява с количеството, съдържащо се в целия океан. Но качеството на солта в капката, т.е. химичният ѝ състав, е еднакво с качеството на солта в целия океан. Ако индивидуалното живо същество беше равно качествено и количествено на Бога, не би било възможно да попадне под влияние на материалната енергия. В предишните мантри вече бе обсъдено, че нито едно живо същество, нито дори могъщите полубогове не могат да превъзхождат Върховното същество в никакво отношение. Следователно екатвам не означава, че живото същество е равностойно на Върховния по всякакъв начин. Тази дума в по-широк смисъл посочва, че те имат общ интерес, както членовете на едно семейство имат общи интереси; или за различни граждани на една нация националният интерес е един. Тъй като живите същества са членове на единното върховно семейство, техният интерес и този на Върховното същество не се различават. Всяко живо същество е син на Върховното същество. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (14.3-4), живите създания в цялата Вселена – птици, влечуги, мравки, риби, дървета и пр. – произлизат от междинната енергия на Бога. Следователно принадлежат към семейството на Върховното същество. И няма сблъсък на интереси.

На духовните същества е отредено да се наслаждават; както се казва във Веда̄нта сӯтра (1.1.12): а̄нанда-майо'бхя̄са̄т. По природа на всяко живо същество – включително Върховния и неговите частици – е дълбоко присъщо вечното наслаждение. Живите същества затворени във временното убежище на материалното тяло постоянно се стремят към наслаждение, но го търсят на погрешно място. Освен материалното съществува и духовно равнище, където Върховният се наслаждава с безбройните си спътници; там няма и следа от материални качества, затова се нарича ниргун̣а. На равнището ниргун̣а няма никакви препятствия пред наслаждението. В материалния свят постоянно има сблъсъци между отделните индивиди, защото в наслаждението липсва обединяващото звено. Истинското обединяващо звено е Върховният Бог; Той е в центъра на възвишения духовен танц ра̄са. На нас ни е отредено да се присъединим към него и да се наслаждаваме на живот, в който има един-единствен трансцендентален интерес, без никакъв сблъсък. Това е висшето равнище на духовен интерес. Веднага щом се постигне тази съвършена форма на единство, изчезва всяка илюзия (моха) и скръб (шока).

Една безбожна цивилизация възниква от илюзията и следствие от такава цивилизация е скръбта. Атеистичната цивилизация, изградена от съвременните политици, винаги е изпълнена с безпокойства, защото може да бъде унищожена във всеки един момент. Това е природен закон. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.14), никой освен отдалите се в лотосовите нозе на Бога, не може да преодолее строгите повели на природата. Така че ако искаме да се освободим от всяка илюзия и безпокойство и да създадем единство въпреки различните интереси, във всичките ни дейности трябва да присъства Върховният.

Резултатите от нашата дейност трябва да се използват само в служба на Бога и за никаква друга цел. Защото, само когато служим на неговите интереси, ще можем да проумеем интереса а̄тма-бхӯта, за който се говори тук. Той не се различава от брахма-бхӯта, споменат в Бхагавад-гӣта̄ (18.54). Върховната а̄тма̄ е самият Бог, а живото същество е нищожно малката а̄тма̄. Върховната а̄тма̄, Парама̄тма̄, сама поддържа индивидуалните безкрайно малки живи същества, защото Бог иска да се наслаждава на любовта им. Бащата се продължава в децата си и ги отглежда, за да им се радва. Ако децата се подчиняват на бащината воля, семейните дела ще вървят гладко, при общи интереси и в приятна атмосфера. Същите отношения съществуват в трансценденталното абсолютно семейство на Пара-брахман, Върховния Дух.

Пара-брахман е толкова личност, колкото са и индивидуалните същества. Те не са безличностни. Тези трансцендентални личности са изпълнени с трансцендентално блаженство, знание и вечен живот. Това е действителното положение в духовното битие и когато го осъзнае напълно, човек веднага се отдава в лотосовите нозе на Върховното същество, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Но такъв маха̄тма̄, велика душа, се среща много рядко, защото това трансцендентално познание се постига след много, много животи. Веднъж постигнато, то унищожава илюзията и скръбта, страданията на материалното битие, раждането и смъртта, през които преминаваме в сегашното си съществуване. Това научаваме от тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Тук е описана вечната трансцендентална форма на Абсолютната Божествена Личност. Върховният Бог не е лишен от форма. Той има собствена трансцендентална форма, която по нищо не прилича на формите в материалния свят. Телата на живите същества в този свят са оформени от материалната природа и работят като всяка една материална машина. Анатомията на тялото изисква механична конструкция, вени и всичко останало, но в трансценденталното тяло на Бога няма нищо подобно на вени. Тук ясно се казва, че Той не е въплътен. Това означава, че между тялото и душата му няма разлика и Той не е принуден да приема тяло по силата на природните закони, за разлика от нас. В материално обусловения живот душата е различна от грубото тяло и финия ум. За Върховния такава разлика не съществува. Той е пълното цяло и неговият ум, тяло и Той самият са едно и също нещо.

В Брахма сам̇хита̄ (5.1) има подобно описание на Бога. Там Той е описан като сач-чид-а̄нанда-виграха. Това означава, че Той е вечната форма, напълно изявила трансценденталното битие, знание и блаженство. И не се нуждае от отделно тяло или ум, както е при нас в материалното съществуване. Във ведическата литература се казва ясно, че Той притежава съвсем различно от нашето трансцендентално тяло, затова понякога го описват като лишен от форма. Това означава, че формата му не е като нашата, т.е. че е лишен от форма, която ние можем да възприемем. По-нататък Брахма сам̇хита̄ (5.32) обяснява, че с всяка част или сетиво от тялото си Той може да извършва дейностите на другите сетива. Тоест Бог може да върви с ръцете си, да приема неща с краката си, да вижда с ръцете и краката, да яде с очите и т.н. В шрути мантрите се казва още, че Той няма ръце и крака като нашите, но има по-различни ръце и крака, с които може да приема това, което му предлагаме, и да се движи по-бързо от всички. Тези становища се потвърждават и от настоящата осма мантра чрез употребата на думи като шукрам, „всемогъщ“.

Формата за обожание на Бога (арча̄-виграха), установена в храмовете от упълномощени а̄ча̄рии, осъзнали Бога според изложеното в седма мантра, не се различава от изначалната му форма. Изначална е формата на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, а Той се разпространява чрез неограничен брой форми, такива като Баладева, Ра̄ма, Нр̣сим̇ха и Вара̄ха. Всички те представляват една и съща Божествена Личност. По същия начин арча̄-виграха, обожавана в храмовете, е Божествена форма. Като обожава арча̄-виграха, човек може веднага да се доближи до Бога, който приема служенето на предания чрез всемогъщата си енергия. Божествената арча̄-виграха се появява по молба на а̄ча̄риите, святите учители, и благодарение на Божието всемогъщество действа по неговия неповторим начин. Глупаците, които нямат представа за Шрӣ Ӣшопаниш̣ад или която и да е от другите шрути-мантри, смятат, че арча̄-виграха, обожавана от чистите предани, е изградена от материални елементи. Тази форма може да изглежда материална за несъвършените очи на глупаците или на каниш̣т̣ха-адхика̄рӣте, но те не разбират, че Бог, всемогъщ и всезнаещ, ако пожелае, може да превърне материята в дух и духа в материя.

В Бхагавад-гӣта̄ (9.11-12) Бог изразява съжаление за пропадналото състояние на хората с оскъдно знание, които му се присмиват, защото се появява в този свят в човешки образ. Такива неосведомени хора не познават всемогъществото на Върховния. Затова Той не се разкрива напълно пред умозрителните мислители. Само искрената отдаденост на човека определя доколко той може да оцени Бога. Живите същества са изпаднали в жалко състояние и това се дължи изцяло на факта, че са забравили връзката си с Бога.

В тази мантра, както и в много други ведически мантри ясно се казва, че Бог предоставя блага на живите същества от незапомнени времена. Живото същество пожелава нещо и Бог му доставя желаното, според неговата пригодност. Ако човек иска да стане върховен съдия, не е достатъчно просто да придобие съответните качества; необходимо е одобрението на властите, присъждащи титлата върховен съдия. Пригодността сама по себе си, не стига; нужно е решението на по-висш авторитет. По подобен начин Бог предоставя наслаждение на живите същества в съответствие с качествата им, но добрите качества сами по себе си не са достатъчни, нужна е и милостта на Бога.

Обикновено живото същество не знае какво да иска от Върховния, нито към каква позиция да се стреми. Но ако узнае органично присъщото си положение, то моли да бъде прието в трансценденталното обкръжение на Бога, за да му служи с любов. За нещастие, под въздействие на материалната природа, живите същества молят за всякакви други неща – затова в Бхагавад-гӣта̄ (2.41) интелигентността им е описана като раздвоена или разпиляна. Духовната интелигентност е единна, а материалната интелигентност има много разновидности. В Шрӣмад Бха̄гаватам (7.5.30-31) се казва, че личностите, пленени от нетрайните прелести на външната енергия, забравят истинската цел на живота – завръщането при Бога. С тази забрава човек се опитва да нагласи някак си нещата чрез различни планове и програми, но това е все едно да дъвчеш вече сдъвканото. И все пак Бог е толкова милостив, че оставя потъналите в забрава живи същества да продължават по този път, без да им се меси. Ако живото същество иска да отиде в ада, Бог, без да се намесва, му позволява да го направи, а ако то поиска да се върне вкъщи, обратно при него, Той му помага.

Тук Бог е наречен парибхӯх̣, най-великият от всички. Никой не му е равен, никой не го превъзхожда. Останалите живи същества са представени като просяци, които молят подаяния от Бога, а Той изпълнява желанията им. Ако те му бяха равни по могъщество, ако бяха всемогъщи и всезнаещи, нямаше да го молят дори за така нареченото освобождение. Истинско освобождение означава да се завърнеш при Върховния. Освобождението, както си го представят имперсоналистите, си остава един мит, а молбите за сетивно наслаждение ще продължават безкрай, докато просякът не се опомни и не заеме органично присъщото си положение.

Върховният Бог е удовлетворен сам по себе си. Когато Бог Кр̣ш̣н̣а се появил на Земята преди пет хиляди години, Той проявил пълното си божествено могъщество чрез различни дейности. В детството си убил много могъщи демони, като Агха̄сура, Бака̄сура и Шаката̄сура, без да полага някакви допълнителни усилия, за да се сдобие с такава сила. Повдигнал хълма Говардхана, без никога да се е занимавал с вдигане на тежести. Танцувал с гопӣте, без да се съобразява с никакви обществени условности и никой не го укорил. Макар че гопӣте отишли при него, подтиквани от любовни чувства, отношенията им с Кр̣ш̣н̣а са били обект на обожание дори от Бог Чайтаня – стриктен сання̄сӣ и безкомпромисен последовател на правилата за въздържание. За да потвърди, че Върховният е чист и неосквернен Шрӣ Ӣшопаниш̣ад го нарича шуддхам („пречистващ“) и апа̄па-виддхам („предпазващ“). Той е пречистващ, в смисъл че дори нещо определено нечисто, може да се пречисти, просто като се докосне до него. Думата „предпазващ“ се отнася до силата на общуването с Бога. Както се споменава в Бхагавад-гӣта̄ (9.30-31), един предан в началото може да се държи като су-дура̄ча̄ра, с недобро поведение, но би трябвало да бъде приеман за чист, защото е стъпил на правилния път. Това се дължи на пречистващата природа на общуването с Бога. Върховният е апа̄па-виддхам и защото никакъв грях не го докосва. Дори да направи нещо, изглеждащо греховно, неговите действия са напълно добродетелни, защото Бог не е подвластен на греховете. При всички обстоятелства Той остава шуддхам, съвършено чист, затова често го сравняват със Слънцето. Слънцето пресушава влагата от всякакви замърсени места по земята, но самото то остава чисто. Благодарение на изключителната си мощ то пречиства и най-отвратителните неща. Щом Слънцето, което е само материален обект, има такава сила, можем да си представим пречистващата сила на всемогъщия Бог.

В тази мантра се сравняват две понятия: видя̄ и авидя̄. Несъмнено авидя̄ (невежеството) е много опасно, но видя̄ (знанието), когато е объркано или погрешно насочено, е още по-опасно. Тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад е по-актуална в днешно време, отколкото когато и да било преди. Съвременната цивилизация бележи значителен напредък по отношение на общото образование, но в резултат хората никога не са били така нещастни, защото на материалното развитие се отделя прекалено внимание, за сметка на най-важният аспект в живота – духовния.

Що се отнася до видя̄, в първата мантра много ясно се обясни, че собственик на всичко е Върховният Бог и пренебрегването на този факт е невежество. Колкото повече човек забравя тази житейска истина, толкова повече затъва в мрака. От тази гледна точка атеистичната цивилизация, насочена към така наречения напредък в образованието, е много по-опасна от цивилизацията, в която повечето хора са слабо „образовани“.

Има различни категории хора – кармӣ, гя̄нӣ и йогӣ. Кармӣте се занимават с дейности, целящи сетивно наслаждение. Под флага на индустриализацията, икономическото развитие, алтруизма, политическата активност и пр. почти 99,9 процента от хората на съвременната цивилизация са погълнати от дейности за сетивно наслаждение. В основата им, повече или по-малко, стои удовлетворение на сетивата, а не съзнанието за Бога, описано в първа мантра.

На езика на Бхагавад-гӣта̄ (7.15) хората, отдали се на грубото сетивно наслаждение, са мӯд̣ха – магарета; магарето е олицетворение на глупостта. Според Шрӣ Ӣшопаниш̣ад устремените в безполезно преследване на сетивното наслаждение, обожават авидя̄. И поддръжниците на такава цивилизация в името на образователния прогрес причиняват много повече злини от простите преследвачи на грубото сетивно наслаждение. Напредъкът в знанието на безбожните хора е опасен като скъпоценен камък върху качулката на кобра. Кобрата, украсена със скъпоценен камък, е по-отровна от всяка друга кобра. А според Хари-бхакти судходая (3.11.12) напредъкът в образованието, осъществяван от невярващите, е като украшения по труп. В Индия, както и в много други страни някои хора спазват обичая да устройват процесия с мъртвото тяло, украсено за удовлетворение на скърбящите роднини. В този смисъл съвременната цивилизация е шарена черга от най-различни дейности, предназначена да прикрива непрестанните страдания в материалното съществуване. Тези дейности са насочени към сетивното наслаждение; но над сетивата се намира умът, над ума е интелигентността, а над интелигентността стои душата. И целта на истинското образование би трябвало да е себепознанието, осъзнаването на духовната стойност на душата. Всяко образование, което не води до подобно осъзнаване, трябва да се смята за авидя̄, за незнание. С такива безпросветни занимания човек пропада до най-мрачните области на невежеството.

Според Бхагавад-гӣта̄ (2.42, 7.15) обърканите педагози са известни като веда-ва̄да-рата и ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на. Те могат да бъдат и атеистични демони, най-нисшите измежду хората. Веда-ва̄да-рата се представят за големи познавачи на ведическата литература, но за нещастие, напълно са се отклонили от целта на Ведите. В Бхагавад-гӣта̄ (15.15) се казва, че целта на Ведите е да се познае Божествената Личност. Но тези веда-ва̄да-рата не проявяват никакъв интерес към Божествената Личност. Тъкмо обратното, те са запленени от стремежи за достигане на райските планети.

Както вече стана ясно от първата мантра, трябва да знаем, че Божествената Личност е собственик на всичко, и да сме доволни от отреденото ни за задоволяване на жизнените потребности. Целта на ведическите писания е да пробудят това съзнание за Бога у потъналите в забрава живи същества. Същият принцип е отразен по различни начини в различните писания по света, за да може глупавото човечество да го разбере. Така крайната цел на всички религии е да ни върне при Бога.

Но вместо да проумеят смисъла на Ведите, веда-ва̄да-рата приемат за даденост, че крайната им цел са такива странични резултати като постигане на райско сетивно наслаждение. Всъщност похотливият стремеж към това наслаждение е основна причина за материалното робство на тези хора. Те заблуждават другите, тълкувайки погрешно ведическата литература. Понякога те дори осъждат Пура̄н̣ите, автентичните обяснения на Ведите, предназначени за обикновени хора. Веда-ва̄да-рата обясняват Ведите по собствен начин, пренебрегвайки авторитета на великите учители, а̄ча̄риите. Те са склонни да издигат някоя безскрупулна личност от своите среди и да я представят за водещ познавач на ведическото знание. Тези веда-ва̄да-рата са осъдени в настоящата мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад с много подходящите санскритски думи видя̄я̄м-рата. Видя̄я̄м се отнася до изучаването на Ведите, защото те са източника на цялото знание (видя̄), а рата означава „зает“. Тоест Видя̄я̄м-рата е „този, който се занимава с изучаване на Ведите“. Така наречените „изучаващи“ се порицават тук, защото, пренебрегвайки а̄ча̄риите, те остават невежи за целта на Ведите. Свикнали да откриват във всяка ведическа дума изгодния за себе си смисъл, те не разбират, че ведическите писания са необикновени книги и могат да бъдат проумени единствено в системата на ученическата приемственост.

Човек трябва да се обърне към истински духовен учител, за да разбере трансценденталното послание на Ведите. Това е наставление от Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (1.2.12). Но веда-ва̄да-рата си имат свои а̄ча̄рии, извън трансценденталната ученическа приемственост. По този начин, като тълкуват погрешно ведическите писания, те са се устремили към най-тъмното невежество. И ще пропаднат дори повече от ония, които нямат никаква представа за Ведите.

Хората от категорията ма̄яя̄пахр̣та-гя̄на сами се обявяват за „богове“. Те смятат себе си за Бог и мислят, че не е необходимо да се обожава никакъв друг Бог. Биха приели да се кланят на кой да е обикновен човек, стига да е богат, но никога няма да обожават Божествената Личност. Без да съзнават собствената си глупост, те никога не се замислят над въпроса, как така Бог ще попадне в плен на ма̄я̄, собствената си илюзорна енергия. Ако това беше възможно, илюзията би била по-могъща от него. Те твърдят, че Бог е всесилен, но щом е всесилен, как тогава бива победен от ма̄я̄? Тези самопровъзгласили се „богове“ не могат да дадат много ясен отговор на такива въпроси, те просто са доволни, че са станали „богове“.

Бхагавад-гӣта̄ (13.8-12) препоръчва следния процес на знание:

Тези осемнайсет точки описват постепенния процес за навлизане в истинското знание. Всичко останало е в категорията на невежеството. Един велик а̄ча̄ря, Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура, е казал, че всички форми на материално знание са просто външни черти на илюзорната енергия и този, който се занимава с тях, не стои по-високо от едно магаре. Същия принцип намираме и в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Напредъкът в материалното знание превръща съвременния човек в магаре. Някои политици материалисти, надянали духовна маска, отричат настоящата цивилизация като сатанинска, но, за съжаление, не се стремят към истинското знание, описано в Бхагавад-гӣта̄, и естествено не могат да променят това сатанинско положение.

В съвременното общество дори децата се мислят за независими и не уважават по-възрастните. Неправилното образование в нашите университети води дотам, младежите по целия свят да създават проблеми на възрастните. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад заявява категорично, че процесът на невежество се различава от процеса на знание. Може да се каже, че университетите не са нищо друго, освен средища на невежеството; в резултат учените се занимават с разработване на смъртоносни оръжия, за да унищожат другите страни. Днешните студенти не получават наставления относно принципите на брахмача̄ря, въздържанието от полов живот, нито вярват в препоръките на писанията. Религиозните принципи се преподават единствено за евтина популярност, а не за да се прилагат на практика. Затова враждебността и омразата се ширят не само сред социалните и политически кръгове, но и в областта на религията.

Национализмът в различните части на света се е развил пак по причина на погрешното образование, което получават хората. Те не знаят, че тази малка земя е само къс материя, плуващ в безкрайния космос заедно с много други късове. В сравнение с необятния космос тези материални късове са като прашинки във въздуха. Тъй като Бог милостиво е създал късовете материя напълно съвършени, те притежават всичко необходимо, за да се носят в пространството. Навигаторите на нашите космически кораби са много горди с постиженията си, но не си дават сметка за Върховния навигатор на огромните величествени кораби, наречени планети.

В космоса съществуват безброй слънца и безброй планетарни системи. Ние, мъничките създания, нищожните неотделими частици от Върховния Бог, се опитваме да господстваме над тези неизброими планети. Затова отново и отново се раждаме и умираме, дълбоко разочаровани от старостта и болестите. Отредената продължителност на човешкия живот е около сто години, въпреки че постепенно ще намалява до двайсет или трийсет. С натрупването на невежество заблудените хора са създали на различните планети отделни нации, за да извлекат максимално сетивно наслаждение за това кратко време. Опитват се да прокарват строго определени национални граници – нещо безсмислено и невъзможно. Но в името на тази цел всяка нация е източник на безпокойства за останалите. Повече от петдесет процента от националната енергия се изразходва и прахосва за отбрана. Никой не полага грижи за истинския образователен процес, но всички са преизпълнени с неоснователна гордост от напредъка си и в материално, и в духовно отношение.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава за този погрешен начин на образование, а Бхагавад-гӣта̄ дава наставления, как да се развива истинско знание. От тази мантра става ясно, че наставленията за видя̄, знанието, трябва да се получат от дхӣра. Дхӣра е този, който не е смущаван от материалната илюзия. Всеки е смущаван, докато не постигне съвършено духовно съзнание. А тогава, той не копнее и не скърби за нищо. Дхӣра осъзнава, че материалното му тяло и ум, случайно получени в резултат на съприкосновение с материята, са несвойствени за него елементи. Затова той се стреми да извлече възможно най-голяма полза от тази лоша сделка.

Материалното тяло и умът са лоша сделка за духовното живо същество. Живото същество извършва най-различни дейности в живия, духовен свят, но този материален свят е мъртъв. Когато живите духовни искри боравят с късовете мъртва материя, мъртвият свят също изглежда жив. Всъщност живите души, неотделимите частици от Върховното живо същество, движат света. Дхӣра са научили всички тези истини от по-висши авторитети и са осъзнали това знание, следвайки регулиращи принципи.

За да следва тези принципи, човек трябва да приеме подслон при истински духовен учител. Учителят предава на ученика трансценденталното послание заедно с регулиращите принципи; то не идва по рискования път на невежественото образование. За да станеш дхӣра трябва смирено да слушаш духовния си учител. Например Арджуна станал дхӣра, слушайки Бог Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност. Съвършеният ученик е като Арджуна, а духовният учител – като самия Бог. Това е процесът на получаване на видя̄ (знание) от дхӣра (несмутимия).

Един адхӣра, личност без качествата на дхӣра, не може да бъде мъдър водач. Съвременните политици, които се представят за дхӣра, са всъщност адхӣра; от тях не може да се очаква съвършено знание. Те са загрижени единствено за паричното си възнаграждение. Нима биха могли да изведат обикновените хора на верния път към себепознанието? За да получи истинско образование, човек трябва да слуша смирено един дхӣра.

От сътворението на материалния свят всички се опитват да постигнат вечен живот, но природните закони са толкова жестоки, че никой не е могъл да се отскубне от ръцете на смъртта. Никой не иска да умира, не иска да остарява, не иска да се разболява. Но природните закони не освобождават никого от смъртта, старостта и болестите. И усъвършенстваното материално знание не е разрешило тези житейски проблеми. Материалната наука може да открие ядрената бомба, за да ускори идването на смъртта, но не открива нищо, с което да предпази хората от жестоките ѝ ръце, от болестите и старостта.

От Пура̄н̣ите научаваме за делата на Хиран̣якашипу. Този цар бил постигнал много в материално отношение и със силата на своите материални завоевания и на невежеството си, поискал да победи смъртта. Той се подложил на толкова суров аскетизъм, че всички планетарни системи изнемогвали под мистичните му сили. Хиран̣якашипу принудил създателя на Вселената, полубога Брахма̄, да слезе при него и поискал благословията да стане амара, безсмъртен. Брахма̄ обяснил, че не може да изпълни искането му, защото дори той, създателят на материалния свят, властелинът на всички планети, не е амара. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.17), Брахма̄ има много дълъг живот, но това не го прави безсмъртен.

Хиран̣я означава „злато“, а кашипу – „меко легло“. Този господин се интересувал от две неща – пари и жени – и искал да им се наслаждава, като стане безсмъртен. Той поискал от Брахма̄ различни благословии, надявайки се по косвен начин да осъществи желанието си. Поискал благословията да не бъде убит от човек, животно, бог или кое да е друго живо същество измежду осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Поискал да не умира на земята, нито във въздуха, нито във водата и от никакво оръжие. Хиран̣якашипу глупаво вярвал, че всичко това ще го спаси от смъртта. Но накрая, въпреки че Брахма̄ му дал всички тези благословии, той бил убит от Божествената Личност, приела формата Нр̣сим̇ха полулъв-получовек. Бог не използвал никакво оръжие, убил го с ноктите си. Не го убил на земята, във въздуха или във водата – Хиран̣якашипу бил убит в скута на едно невъобразимо живо същество, Нр̣сим̇ха, далеч отвъд представите му.

Дълбокият смисъл тук е, че дори Хиран̣якашипу, най-могъщият материалист, не могъл да стане безсмъртен, въпреки всевъзможните си планове. Какво тогава могат да постигнат днешните жалки Хиран̣якашипу, чиито планове се провалят непрестанно?

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не правим едностранчиви опити да спечелим борбата за съществуване. Всички се борят за съществуване, но законите на материалната природа са толкова сурови и неумолими, че не позволяват на никого да ги преодолее. За да постигне вечен живот, човек трябва да бъде подготвен да се върне при Върховния.

Процесът на завръщане при Бога представлява отделен клон от знанието и трябва да се изучи от свещените ведически писания – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам. За да бъде щастлив в този си живот и след като напусне материалното тяло, да постигне вечно блаженство, човек трябва да изучава тази свещена литература и да получи трансцендентално знание. Обусловеното живо същество е забравило вечните си взаимоотношения с Бога и погрешно приема временното си родно място за най-скъпото нещо. Бог милостиво е предоставил гореспоменатите писания на Индия, оставил е и други писания в други страни по света, за да напомни на потъналите в забрава човешки същества, че домът им не е тук, в материалния свят. Живото същество е духовно създание и може да е щастливо само когато се завърне в духовния си дом.

Божествената Личност изпраща от царството си свои доверени слуги да разпространяват посланието за завръщане при Върховния, а понякога Той лично идва да направи това. Всички живи същества са любими синове на Бога, негови неотделими частици, затова Той страда много повече от нас, когато гледа страданията, на които сме подложени в тези материални условия. Страданията в материалния свят косвено ни напомнят, че сме несъвместими с мъртвата материя. Интелигентните живи същества обикновено разбират това и започват да се стремят към видя̄, трансценденталното знание. Човешкият живот е най-добрата възможност за получаване на духовно знание и хората, които не се възползват от нея, се наричат нара̄дхама, най-нисши сред човешкия род.

Пътят на авидя̄, т.е. напредък в материалното знание за сетивно наслаждение, е път на повтарящи се раждане и смърт. Живото същество е духовно; то не се ражда, нито умира. Раждането и смъртта засягат тялото, външната обвивка на душата. И могат да се сравнят с обличането и събличането на дрехите. Глупавите човешки същества, затънали дълбоко в авидя̄, невежеството, не обръщат внимание на този жесток процес. Омаяни от красотата на илюзорната енергия, те понасят отново и отново едни и същи страдания, без да се поучат от уроците на природните закони.

Затова трансценденталното знание, видя̄, е крайно необходимо за човешкото същество. В болестното ни материално състояние сетивното наслаждение трябва да се ограничава колкото е възможно повече. Необузданото сетивно наслаждение, в телесната обусловеност, е път към невежеството и смъртта. Живите същества не са лишени от духовни сетива. В първоначалната си духовна форма всяко живо същество притежава всички сетива; сега обаче те са материални, покрити от тялото и ума. Действията на материалните сетива са изкривено отражение на духовните сетивни действия. Дейността на душата, покрита от материални обвивки, е болестно състояние за нея. Истинската сетивна наслада е възможна само когато болестта се излекува – в чистата ни духовна форма, освободена от всички материални замърсявания. Следователно цел на човешкия живот би трябвало да бъде не извратеното сетивно наслаждение, а лекуването на материалната болест. Влошаването на материалната болест не е признак на знание. То е признак за авидя̄, невежество. Ако има треска, за да оздравее, човек не бива да покачва температурата си от 40 на 41 градуса, а да я свали до нормалните 36,8. Това трябва да бъде целта на човешкия живот. Тенденцията в развитието на съвременната цивилизация е температурата на материалната треска да се повишава. И тя вече е станала 41 градуса, заради присъствието на атомната енергия. Междувременно глупавите политици се оплакват, че всеки миг светът може да загине. Това е резултатът от напредъка в материалното знание и от пренебрегването на най-важната страна на живота – духовното знание. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни предупреждава да не следваме този опасен път, водещ към смъртта. Точно обратното – да развиваме духовно знание, така че да се освободим окончателно от жестоките ѝ ръце.

Това не означава да сложим край на всички дейности, свързани с поддържане на тялото. Въпросът не е в това да спрем изобщо дейността така, както, за да се излекуваме от някоя болест, няма нужда да понижаваме температурата си до нулата. „Да извлечеш най-голямата полза от една лоша сделка“ е подходящ израз. Да се отдадеш на духовно знание изисква помощта на тялото и ума; затова, ако искаме да постигнем целта си, е необходимо да ги поддържаме. Би трябвало да поддържаме нормална температура от 36,8 градуса; и великите мъдреци и светци на Индия са се стремели да правят това чрез една уравновесена програма от духовно и материално знание. Те никога не си позволяват злоупотреба с човешката интелигентност в името на болестното сетивно наслаждение.

Човешките дейности в болестното състояние на сетивно наслаждение са регулирани във Ведите с помощта на принципите на освобождението. Тази система включва религия, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но в днешно време хората не проявяват интерес нито към религията, нито към освобождението. Те имат само една цел в живота си – сетивното наслаждение – и за да я постигнат, градят най-различни планове за икономическо развитие. Заблудените хора смятат, че религията трябва да се поддържа, защото подпомага икономическото развитие, а то е необходимо, за да има сетивно наслаждение. А за да бъде осигурено наслаждението и в бъдеще, след смъртта, в рая, съществува система от религиозни обреди. Но това не е смисълът на религията. Всъщност пътят на религията води до себепознание, а предназначението на икономическото развитие е единствено да поддържа тялото здраво и в добро състояние. Човек трябва да води здравословен живот, да има бистър ум, за да може да усвои видя̄, истинското знание, целта на човешкия живот. Животът не е предназначен за непосилен магарешки труд, нито за затъване в авидя̄, нито за сетивно наслаждение.

Пътят на видя̄ е представен по съвършен начин в Шрӣмад Бха̄гаватам. Бха̄гаватам препоръчва на човешкото същество да използва живота си, за да проумее Абсолютната Истина. Тя се осъзнава стъпка по стъпка като Брахман, Парама̄тма̄ и накрая като Бхагава̄н, Божествената Личност. Абсолютната Истина осъзнават хората с извисено съзнание, постигнали знание и отречение, следвайки осемнайсетте принципа на Бхагавад-гӣта̄, описани в коментара към десета мантра. Същината на тези осемнайсет принципа е да се постигне трансцендентално предано служене на Божествената Личност. Затова на всички се препоръчва да овладеят изкуството на преданото служене. Сигурният път към видя̄ е описан от Шрила Рупа Госвами в Бхакти-раса̄мр̣та синдху, в превод – „Нектарът на предаността“. Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.14) обобщава същността на видя̄ със следните думи:

„Следователно с неотклонно внимание човек трябва постоянно да слуша, да възславя, помни и обожава Личността на Бога, закрилника на преданите.“

Религия, икономическо развитие и сетивно наслаждение, които не са насочени към постигане на предано служене, са просто различни форми на невежество, както ще бъде обяснено по-нататък в Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Санскритската дума асамбхӯти се отнася за тези, които не са независими в съществуванието си. Самбхӯти е Абсолютната Божествена Личност, абсолютно независима от нищо. В Бхагавад-гӣта̄ (10.2) Абсолютната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а заявява:

„Нито полубоговете, нито великите мъдреци познават моя произход и могъщество, защото Аз съм единственият източник на всички полубогове и мъдреци.“ Кр̣ш̣н̣а е източникът на могъществото на полубоговете, великите мъдреци и мистиците. Въпреки че притежават голямо могъщество, то е ограничено; затова за тях е много трудно да разберат как Кр̣ш̣н̣а се появява чрез собствената си вътрешна енергия във формата на човешко същество.

Мнозина философи и велики р̣ш̣и мистици се опитват да разграничат Абсолюта от относителността чрез усилията на нищожния си ум. Но това ги води единствено до негативна концепция за Абсолюта, без следа от неговите положителни черти. Определението за Абсолюта чрез отрицание е несъвършено. Отрицаващите определения карат философа да си изгражда своя собствена представа и тогава той си въобразява, че Абсолютът трябва да е лишен от форма и качества. Отрицанията посочват просто относителни материални качества, взети с обратен знак, затова те самите също са относителни. С такива схващания за Абсолюта човек може да стигне най-много до безличностното сияние на Бога, наречено Брахман, но не може да напредне по-нататък към Бхагава̄н, Личността на Бога.

Хората, занимаващи се с умозрителни разсъждения, не знаят, че Абсолютната Божествена Личност е Кр̣ш̣н̣а; че безличностният Брахман е лъчистото сияние на трансценденталното му тяло, а Парама̄тма̄, Свръхдушата, е неговото всепроникващо проявление. Те не знаят, че Кр̣ш̣н̣а притежава вечна форма, чиито трансцендентални качества са вечно блаженство и знание. Подвластните полубогове и великите мъдреци са несъвършени, затова приемат Кр̣ш̣н̣а за някой могъщ полубог и смятат сиянието Брахман за Абсолютна Истина. Но преданите, безкористно отдадени на Бога, постигат знанието, че Той е Абсолютната Личност и всичко води началото си от него. Те постоянно служат с любов на Кр̣ш̣н̣а, първоизточникът на всичко.

В Бхагавад-гӣта̄ (7.20, 23) се казва, че само неинтелигентните, объркани хора, подтиквани от силното желание за сетивно наслаждение, обожават полубоговете за временно облекчение от временните си проблеми. Тъй като живото същество е сграбчено от материята, то трябва напълно да се освободи от материалното робство, за да получи постоянно облекчение на духовно ниво, където са вечното блаженство, вечният живот и вечното знание. И Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не търсим временно облекчение от затрудненията си, обожавайки полубогове, които даряват само временни облаги. По-скоро трябва да обожаваме Абсолютната Божествена Личност, всепривличащия Кр̣ш̣н̣а, който ще ни дари с пълно освобождение от материалното робство, отвеждайки ни обратно у дома, при себе си.

Бхагавад-гӣта̄ (7.23) обяснява още, че тези, които обожават полубоговете, могат да се издигнат до техните планети. Поклонниците на Луната могат да отидат на Луната, поклонниците на Слънцето да отидат на Слънцето и т.н. Съвременните учени се опитват да достигнат Луната с космически кораби и това начинание съвсем не е ново. Човешките същества притежават развито съзнание и имат естествена склонност да пътуват в космическото пространство и да посещават други планети, било то с космически кораби, с помощта на мистични сили или като обожават полубоговете. Във ведическите писания се казва, че човек може да отиде на други планети по всеки един от начините, описани по-горе, но най-често това става, с обожание на полубога, управляващ съответната планета. Така се достигат Луната, Слънцето и дори Брахмалока – най-висшата планета в тази Вселена. Но всички те са временна обител; единствените вечни планети са Ваикун̣т̣халоките в духовното небе, където властва Божествената Личност. Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Бхагавад-гӣта̄ (8.16):

„Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунтӣ, никога не се ражда отново.“

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад посочва, че с обожание на полубоговете и достигане на материалните им планети, все пак оставаме в най-мрачните области на Вселената. Тя е покрита от гигантските материални елементи и прилича на кокосов орех, пълен до половина с вода. Тъй като тази черупка е херметически затворена, мракът отвътре е много гъст и затова са необходими Слънцето и Луната, които да осветяват вътрешността. Извън Вселената се простира необятното брахма-джьоти, изпълнено с Ваикун̣т̣халоки. Най-голямата, най-висшата планета в брахма-джьоти е Кр̣ш̣н̣алока, Голока Вр̣нда̄вана, където живее Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност. Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а никога не напуска Кр̣ш̣н̣алока. Той е там с вечните си спътници и въпреки това вездесъщото му присъствие пронизва цялото материално и духовно космическо проявление. Това вече бе обяснено в четвърта мантра. Върховният присъства навсякъде, като Слънцето. И все пак е разположен на едно определено място, както Слънцето е разположено в неизменната си орбита.

Проблемите на живота не могат да бъдат разрешени просто като се отиде на Луната или на някоя друга планета, над или под нея. Ето защо Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да не се занимаваме с никое място в тази мрачна материална Вселена, а да се измъкнем от нея и да достигнем сияйното царство на Бога. Редица псевдопоклонници се правят на религиозни само за евтина популярност. Те не желаят да напуснат тази Вселена и да достигнат духовното небе. Единственото им желание е да запазят статуквото си в материалния свят под претекст, че обожават Бога. Атеисти и имперсоналисти водят такива глупави псевдорелигиозни хора до най-мрачните области, като проповядват култа на атеизма. Атеистите направо отричат съществуването на Върховната Божествена Личност, а имперсоналистите ги подкрепят, подчертавайки безличностния аспект на Върховния. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад в нито една мантра досега, не отрича Личността на Бога. Тук се казва, че Той може да тича по-бързо от всички. Тези, които са се затичали към другите планети, са личности, тогава защо трябва да се смята, че Бог е безличностен, щом Той тича по-бързо от тях? Безличностното схващане за Върховния Бог е още едно от лицата на невежеството; то е породено от ограничено разбиране за Абсолютната Истина.

Невежите псевдонабожни личности и тези, които си измислят разни лъжливи инкарнации на Бога, пряко нарушавайки ведическите предписания, заблуждават последователите си и заслужават да пропаднат до най-мрачните области на Вселената. Обикновено такива имперсоналисти се представят за „инкарнации“ пред непознаващите ведическата мъдрост. И ако изобщо имат някакво знание, в техните ръце то става по-опасно дори от самото невежество. Имперсоналистите не обожават дори полубоговете така, както е препоръчано в писанията. Съществуват наставления как да се обожават полубоговете при определени обстоятелства и в същото време се казва, че това не е необходимо. Бхагавад-гӣта̄ (7.23) утвърждава, че резултатите от обожанието на полубоговете не са вечни. Целият материален свят е преходен и всичко постигнато тук, в мрака на материалното битие, също е преходно. Въпросът е как да се постигне истинския, непреходния живот.

Бог казва, че когато го достигне чрез предано служене – единственият път, по който може да бъде постигната Божествената Личност – човек окончателно се освобождава от оковите на раждането и смъртта. С други думи, пътят на спасението от обятията на материята, зависи изцяло от принципите на знанието и отречението; а те се постигат със служене на Бога. Псевдонабожните нямат нито знание, нито отречение от материалните дейности. Повечето от тях искат да останат в златните вериги на материалното робство, в сянката на алтруистични и хуманни дейности, под маската на религиозни принципи. В подобни мними религиозни настроения те парадират с преданото си служене и в същото време пренебрегват всички нравствени принципи. Така минават за духовни учители и предани на Бога. Тези нарушители на религиозните принципи нямат никакво уважение към а̄ча̄риите, святите учители от авторитетна ученическа приемственост. Те пренебрегват ведическото наставление а̄ча̄рьопа̄сана – да се обожава и следва а̄ча̄ря – както и твърдението на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄: евам парампара-праптам – „Тази върховна наука за Бога е получена по ученическата приемственост.“ Вместо това, заблуждавайки обикновените хора, те самите стават „а̄ча̄рии“, макар че изобщо не следват принципите на а̄ча̄ря.

Тези измамници представляват голяма опасност за човешкото общество. И понеже липсва религиозно управление, те успяват да избегнат наказание от законите на държавата. Но не могат да избягат от законите на Върховния, който ясно е заявил в Бхагавад-гӣта̄ (16.19-20), че злонамерените демони, предрешени като религиозни проповедници, ще бъдат захвърлени в най-тъмните владения на ада. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад потвърждава, че щом приключат със занаята си на духовни учители, чиято единствена цел е сетивното наслаждение, псевдонабожните водачи ще се отправят към най-отвратителните области на Вселената.

В тази мантра се утвърждава принципът да се слуша от солиден авторитет. Ако не слуша един истински, несмущаван от промените на материалния свят а̄ча̄ря, човек не може да получи разковничето на трансценденталното знание. Истинският духовен учител, приел ведическото знание (шрути-мантрите) от своя а̄ча̄ря, никога не си измисля нещо, което не е споменато във ведическите писания. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) ясно се казва, че тези, които обожават питрите (прадедите), отиват при тях; грубите материалисти кроят планове да останат в този свят и остават тук; а преданите на Бога обожават единствено Кр̣ш̣н̣а, върховната причина на всички причини и отиват при него в духовното небе.
Тук също се посочва, че различните видове обожание водят до различни резултати. Ако обожаваме Върховния Бог, непременно ще го достигнем във вечната му обител, ако обожаваме полубоговете на Слънцето или Луната, със сигурност ще отидем на техните планети. А ако искаме да останем на тази окаяна планета заедно с безкрайните си планове и с временни политически решения, нищо не ни пречи да направим и това.

В автентичните писания никъде не се казва, че независимо какво правиш и кого обожаваш, накрая ще постигнеш една и съща цел. Подобни глупави теории се предлагат от самопровъзгласили се учители, които не са свързани с парампара̄, авторитетната система на ученическата приемственост. Няма как истинският духовен учител да твърди, че всички пътища водят към една и съща цел и всеки може да я достигне, обожавайки по собствен начин полубоговете или Върховния, или каквото си иска. Всеки нормален човек ще разбере, че за да стигнеш до едно място трябва да си купиш билет за това място. Този, който си е купил билет за Калкута, ще отиде в Калкута, а не в Бомбай. Но т.нар. „учители“ проповядват, че ще постигнеш върховната цел независимо какъв духовен билет си си купил. Такива светски безпринципни предложения привличат множество объркани хора, горди с измислените си методи за духовно осъзнаване. Но ведическите писания не ги подкрепят. Човек не може да има истинска представа за нещата, докато не получи знание от истински духовен учител, от утвърдената линия на ученическата приемственост. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.“

Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, принципите на бхакти-йога, изложени в Бхагавад-гӣта̄, били вече изопачени и Бог трябвало да възстанови ученическата приемственост, като сложи началото ѝ с Арджуна, най-доверения си приятел и предан. Бог ясно казал на Арджуна, че той ще разбере принципите на Бхагавад-гӣта̄, защото е негов предан и приятел (4.3). С други думи, Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана само от оня, който е предан на Бога и негов приятел; тоест, от тези, които следват пътя на Арджуна.

В днешно време има много тълкуватели на този възвишен разговор, които не се интересуват нито от Арджуна, нито от Бог Кр̣ш̣н̣а. Те обясняват стиховете на Бхагавад-гӣта̄ по свой начин и утвърждават всякакви измислици от името на Гӣта̄. Такива личности не вярват нито в Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, нито във вечната му обител. Тогава какво обяснение на Бхагавад-гӣта̄ могат да дадат?

Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че само загубилите разума си обожават полубоговете за нищожни облаги (Бхагавад-гӣта̄ 7.20, 23). Неговата последна повеля е човек да изостави всички други начини и пътища на обожание и да му се отдаде напълно (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Само личностите, пречистени от последиците на своите грехове, могат да имат такава непоколебима вяра във Върховния Бог. Останалите ще продължат да се лутат в материалната сфера с нищожното си обожание и ще изгубят верния път, поддали се на лъжливото внушение, че всички пътища водят до една цел.

В тази мантра е важна санскритската дума самбхава̄т, обожание на върховната причина. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и всичко съществуващо е произлязло от него. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Той заявява:

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце.“

Това е точното описание на върховния Бог, предложено от него самия. Думите сарвася пра-бхавах̣ посочват Кр̣ш̣н̣а като създателя на всички, включително Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. И понеже Той е създал тези три главни божества на материалния свят, всичко съществуващо в материалния и в духовния свят е негово дело. В Атхарва Веда (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.24) също се казва: „Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е съществувал преди създаването на Брахма̄ и го е просветлил с ведическото знание“. И На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (1) утвърждава: „Върховната Личност, На̄ра̄ян̣а, пожела да сътвори живите същества. Брахма̄ се роди от На̄ра̄ян̣а. На̄ра̄ян̣а сътвори всички Праджа̄пати. На̄ра̄ян̣а сътвори Индра. На̄ра̄ян̣а сътвори осемте Васу. На̄ра̄ян̣а сътвори единайсетте Рудри. На̄ра̄ян̣а сътвори дванайсетте А̄дити.“ Тъй като На̄ра̄ян̣а е пълно проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а, той и Кр̣ш̣н̣а са една и съща личност.
На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (4) продължава: „Синът на Девакӣ (Кр̣ш̣н̣а) е Върховният Бог.“ Идентичността на На̄ра̄ян̣а с върховната причина се приема и от Шрӣпада Шан̇кара̄ча̄ря, макар Шан̇кара да не се числи към персоналистичната ваиш̣н̣ава традиция. Пак в Атхарва Веда (Маха̄ Упаниш̣ад 1) се казва: „В началото съществуваше само На̄ра̄ян̣а, нямаше нито Брахма̄, нито Шива; огън, вода, звезди, слънце и луна не съществуваха. Бог не остава сам. Той твори, както пожелае.“ Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Мокш̣а дхарма: „Аз създадох Праджа̄патите и Рудрите. Те не притежават съвършено знание за мен, защото са покрити от илюзорната ми енергия.“ И Вара̄ха Пура̄н̣а твърди: „На̄ра̄ян̣а е Върховната Божествена Личност; от него се прояви четириглавият Брахма̄, както и Рудра, който по-късно стана всезнаещ.“

Цялата ведическа литература подкрепя твърдението, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. В Брахма сам̇хита̄ (5.1) също е казано, че Върховният Бог е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Говинда; Той носи радост на всяко живо същество и е изначалната причина на всички причини. Истински образованите личности разбират това от великите мъдреци и от Ведите и обожават Бог Кр̣ш̣н̣а като Върховен. Те се придържат към обожанието единствено на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и са наричани будха, наистина учени.

Убеждението, че Кр̣ш̣н̣а е всичко укрепва, когато човек слуша трансценденталното послание с вяра и любов от а̄ча̄ря, неподвластен на никакви безпокойства. Ако някой няма вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а и не изпитва любов към него, не може да бъде убеден в тази проста истина. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) невярващите са наречени мӯд̣ха, т.е. глупави като магарета. Мӯд̣ха отричат Божествената Личност, защото не са получили съвършено знание от истински а̄ча̄ря. Този, който е объркан от водовъртежа на материалната енергия, не е достоен да бъде а̄ча̄ря.

Преди да чуе Бхагавад-гӣта̄, Арджуна се въртял в този водовъртеж от привързаности към семейството и общността. Искал да бъде човеколюбец, да не използва насилие срещу никого. Но след като чул ведическото знание, изложено в Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Личност, той бил просветлен (будха) и променил решението си като станал предан на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по чиято воля се случила битката при Курукшетра. Арджуна обожавал Бога, сражавал се с така наречените си роднини, и по този начин станал негов чист предан. Това може да постигне само този, който обожава истинския Кр̣ш̣н̣а, а не някакъв „Кр̣ш̣н̣а“, измислен от глупави хора, незапознати с тънкостите на науката за Бога, изложена в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.

Според Веда̄нта сӯтра „самбхӯта“ е източникът на съзиданието и поддържането, вместилището, в което след унищожението се връща всичко. Шрӣмад Бха̄гаватам, естественият коментар върху Веда̄нта сӯтра, написан от същия автор, обяснява, че източникът на всички енергии не е мъртва материя, а е абхигях̣, напълно осъзнат. Затова изначалният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.26), че е напълно осъзнат за миналото, настоящето и бъдещето и никой, в това число полубогове като Шива и Брахма̄, не го познава съвършено. Естествено, полуобразованите „духовни водачи“ притеснявани от вълните на материалното битие, не могат да го опознаят напълно. С компромиси те се опитват да превърнат в обект на обожание обикновените човешки същества, но не знаят, че такова обожание е просто мит, защото хората са несъвършени. Това е все едно да поливаш листата на дървото, вместо корена. Нормалният процес е да се полива корена, но обърканите водачи са по-привързани към листата, отколкото към корена. И въпреки постоянното поливане на листата, дървото изсъхва, защото не е хранено правилно.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да поливаме корена, който е източникът на растежа. Да се почита общата маса от хора, като се отдава служене на тялото (а то никога не може да бъде съвършено), е по-маловажно от служенето на душата. Душата е коренът, пораждащ различните видове тела в зависимост от закона на карма. Да се служи на човешките същества, като им се предлага медицинско обслужване, социални помощи и благоприятни условия за образование, и в същото време да се прерязват гърлата на нещастни животни в кланиците, не е никакво служене на душата.

Живото същество непрекъснато страда от материалните мъки на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Човешката форма на живот предоставя възможност за освобождение от това оплитане в материалното битие, просто като се възстанови загубената връзка между живото същество и Върховния Бог. А Бог идва лично, за да ни даде философията на предаността към Върховния, към самбхӯтам. Истинско служене на човечеството е да научим хората как да се отдадат на Върховния Бог и да го обожават с цялата си любов и енергия. Това са наставленията на тази мантра от Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Най-простият начин да се обожава Върховният в тази епоха на постоянно безпокойство, е да се слушат и възхваляват великите му дейности. Но умозрителните философи приемат дейностите на Бога за въображаеми. Те пренебрегват процеса на слушане и създават някакви лишени от смисъл словесни трикове, за да отклонят вниманието на простодушните хора. Вместо да слушат за дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, такива псевдодуховни учители се самоизтъкват, принуждавайки своите последователи да ги славословят. В днешно време броят на подобни измамници и „инкарнации“ значително се е увеличил, а това затруднява чистите предани на Бога да спасяват хората от безбожната им пропаганда.

Упаниш̣адите насочват вниманието ни към изначалния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по косвен начин, но Бхагавад-гӣта̄ – обобщението на всички Упаниш̣ади, изтъква Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съвсем непосредствено. Ето защо човек трябва да слуша за Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е от Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам и това постепенно ще му помогне да пречисти ума си от всички замърсявания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) се казва: „Като слуша описанията на Божиите дейности, преданият привлича вниманието на Бога. И Бог, който се намира в сърцето на всяко живо същество, помага на предания, като му дава подходящи напътствия.“ И Бхагавад-гӣта̄ (10.10) потвърждава това: дада̄ми будхи-йогам̇ там̇ йена ма̄м упая̄нти те.

Напътствията на Бога отвътре пречистват сърцето на предания от всички замърсявания, резултат от материалните проявления на страстта и невежеството. Хората, които не са предани, са под властта на тези проявления. Заради проявлението на страстта човек не може да се освободи от материалните привързаности, а невежеството не му позволява да разбере каква е истинската му същност и какъв е Богът. Подчинен на страстта или невежеството, той няма никаква възможност да постигне себепознание, колкото и да се прави на духовен. По милостта на Бога проявленията на страстта и невежеството се отдръпват от предания и той се установява в проявлението на доброто – белег на съвършения бра̄хман̣а. Всеки може да постигне качествата на бра̄хман̣а, стига да следва пътя на преданото служене под ръководството на истински духовен учител. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18) се казва:

„Всяко живо същество, дори да е с нисш произход, може да се пречисти под ръководството на чист предан на Бога, защото Бог е необикновено могъщ.“

След като придобие брахмински качества, човек става щастлив и с въодушевление отдава предано служене. И по естествен начин пред него се разкрива науката за Бога. С овладяване на тази наука материалните му привързаности постепенно отслабват и по Божията милост умът му напълно се изчиства от съмнения. Постигналият това ниво е освободена душа и може да вижда Бога на всяка крачка в живота си. В това се състои съвършенството на самбхава, описано в тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

С помощта на така наречения научен прогрес човешката цивилизация е създала множество материални неща, например­ космическите кораби и атомната енергия. Но тя не е успяла да създаде състояние, при което хората не трябва да умират, да се раждат отново, да остаряват или да страдат от болести. Когато един интелигентен човек постави тези въпроси пред някой „учен“, той хитро отвръща, че материалната наука се развива и че някога ще успее да даде на хората безсмъртие, вечно здраве и вечна младост. Подобни отговори издават грубото невежество на учените по отношение на материалната природа. В природата всичко се подчинява на строгите закони на материята и трябва да премине през шест състояния на съществуване: раждане, растеж, запазване на определено жизнено състояние, размножаване, деградация и накрая смърт. Нищо, което е в контакт с материалната природа, не остава извън действието на шестте гореспоменати закона за съществуване. Затова никой, независимо дали полубог, човек, животно или растение, не може да живее вечно в материалния свят.

Продължителността на живота е различна за различните форми на живот. Брахма̄, най-главното живо същество в материалния свят, живее милиони години, докато миниатюрните бактерии живеят само няколко часа. Но никой в материалния свят не може да живее вечно. Всичко се ражда или се създава при определени условия, съществува известно време, ако е живо – израства, създава потомство, постепенно запада и накрая изчезва. Според този закон дори многобройните Брахма̄ (в различните вселени има милиони Брахма̄) ще умрат някой ден. Затова целият материален свят се нарича Мартялока, място на смъртта.

Материалните учени и политици се опитват да отстранят смъртта от това място, защото не познават ведическата литература и не знаят за съществуването на безсмъртната духовна природа. Ведическите писания предлагат знание, потвърдено от зрял трансцендентален опит. За съжаление, съвременните хора не са склонни да приемат знание от Ведите, Пура̄н̣ите и другите писания.

От Виш̣н̣у Пура̄н̣а (6.7.61) получаваме следното сведение:

Бог Виш̣н̣у, Божествената Личност, притежава различни енергии, които са пара̄ (висши) и апара̄ (нисши). Живите същества принадлежат към висшата енергия. Материалната енергия, в която се намираме сега, е нисша енергия. Чрез нея се осъществява материалното сътворение; тя покрива живите същества с невежество (авидя) и ги принуждава да извършват различни дейности. Но съществува и друга – висша енергия наречена пара̄-шакти, различна и от нисшата материална енергия, и от живите същества. Тази енергия е вечната, безсмъртна обител на Бога. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (8.20):

Всички материални планети – висши, нисши и средни, в това число Слънцето, Луната и Венера – са пръснати из Вселената. Те съществуват само докато продължава животът на Брахма̄. Но някои нисши планети биват унищожени след края на всеки ден от живота на Брахма̄, а когато настъпи следващият ден, отново се създават. Летоброенето на висшите планети е различно от земното. Една наша година се равнява само на двайсет и четири часа (един ден и една нощ) от времето на повечето висши планети. Четирите епохи, през които преминава Земята (Сатя, Трета̄, Два̄пара и Кали), продължават само дванайсет хиляди години според летоброенето на висшите планети. Един ден на Брахма̄ представлява това време, умножено по хиляда; толкова трае и негова нощ. Животът на Брахма̄ продължава сто години, съставени от такива дни и нощи, месеци и години. А в края на живота на Брахма̄ цялото вселенско проявление бива унищожено.

Живите същества, които живеят на висшите планети, като Слънцето и Луната, обитателите на Мартялока, нашата Земя, както и тези на нисшите планети, по време на нощта на Брахма̄ потъват във водите на опустошението. Тогава различните видове живи същества са непроявени, въпреки че духовно продължават да съществуват. Това непроявено състояние се нарича авякта. И отново в края на живота на Брахма̄, при унищожението на цялата Вселена, имаме непроявено състояние, авякта. Отвъд двете непроявени състояния обаче съществува друга, духовна атмосфера, духовна природа. Там се намират множество вечни духовни планети, които остават дори когато всички планети в материалната Вселена биват унищожени.

Космическото проявление, управлявано от най-различни Брахма̄, представлява едва една четвърт от енергията на Бога (екапад-вибхути). Това е нисшата енергия. Духовната природа, отвъд владенията на Брахма̄, наречена три-па̄да-вибхӯти, три четвърти от енергията на Бога, е висшата му енергия (пара̄-пракр̣ти).
Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Върховната Личност, управлява духовната природа. Както се твърди в Бхагавад-гӣта̄ (8.22), Той може да бъде постигнат единствено чрез чисто предано служене, а не с практика на гяна (философия), йога (мистицизъм) или карма (плодоносни дейности). Кармӣте, извършващи плодоносни дейности, могат да се издигнат до планетите на Сваргалока, сред които са Слънцето и Луната. Гяните и йогӣте могат да достигнат още по-висши планети, такива като Махарлока, Тапалока и Брахма̄лока, а когато чрез предано служене се усъвършенстват, биха могли да проникнат в духовната природа, в сияйната атмосфера на духовното небе (Брахман) или на някоя от планетите Ваикун̣т̣ха в зависимост от качествата си. Но никой не може да проникне в духовните планети Ваикун̣т̣ха, ако не е обучен в предано служене.

Всеки на материалните планети, от Брахма̄ до мравката, се опитва да господства над природата – това се нарича материална болест. Докато продължава тази материална болест, живото същество ще трябва да сменя тялото си, да приема форма на полубог, човек или животно; и в крайна сметка да изтърпи непроявеното състояние по време на двата вида унищожение – през нощта на Брахма̄ и в края на живота му. Ако искаме да сложим край на повтарящото се раждане и смърт и на съпровождащите ги старост и болести, трябва да се опитаме да проникнем в духовните планети; там ще живеем вечно в присъствието на Кр̣ш̣н̣а или на някоя от пълните му експанзии – формите На̄ра̄ян̣а. Бог Кр̣ш̣н̣а или пълните му експанзии управляват всяка една от тези планети и това е потвърдено в шрути мантрите: еко ваш̣ӣ сарва-гах̣ кр̣ш̣н̣а ӣд̣ях̣ еко 'пи сан бахудха̄ йо 'вабха̄ти (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.19).

Никой не може да господства над Кр̣ш̣н̣а. Обусловената душа се опитва да господства над материалната природа, но вместо това е смазана от нейните закони и страданията на повтарящи се раждания и смърт. Бог идва тук, за да възстанови религиозните принципи, а най-важният принцип е човек да развие отношение на отдаденост към него. Това е последното наставление на Кр̣ш̣н̣а в Бхагавад-гӣта̄ (18.66): сарва-дхарма̄н паритяджя ма̄м екам̇ шаран̣ам враджа – „Изостави всички пътища и просто ми се отдай.“ За съжаление негодниците изопачават тази основна повеля и заблуждават хората по най-различни начини. Хората биват подтиквани да откриват болници, но не и да се образоват, за да влязат в духовното царство чрез предано служене. Научени са да се интересуват единствено от дейности, които предлагат временно облекчение, но не и истинско щастие на живото същество. Хората основават най-различни обществени и държавни институции, за да победят опустошителната сила на природата, но не знаят как да преодолеят непреодолимата природа. Мнозина се провъзгласяват за големи познавачи на Бхагавад-гӣта̄, но пропускат нейното послание за омиротворяване на природата. Могъщата природа може да бъде подчинена само с пробуждане на съзнание за Бога, както ясно е обяснено в Бхагавад-гӣта̄ (7.14).

С тази мантра Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни учи, че трябва да познаваме съвършено както самбхӯти (Личността на Бога), така и вина̄ша (временното материално проявление). Няма да можем да се спасим, ако познаваме само материалното проявление, защото в природата всеки миг има унищожение (аханй ахани бхӯта̄ни гаччхантӣха яма̄лаям). Няма да се спасим от тези унищожения с отваряне на болници. Единствено пълното знание за вечния живот на блаженство и яснота може да ни помогне. Целта на цялата ведическа система е да предаде на хората изкуството да постигнат вечен живот. Те често се подвеждат по други, временно привлекателни неща, в чиято основа стои сетивното наслаждение. Но това погрешно служене на сетивата води само до деградация.

Така че трябва да спасим себе си и ближния си по правилния начин. Няма никакво значение дали тази истина ни допада, или не. Тя е факт. Ако искаме да се спасим от повтарящите се раждания и смърт, трябва да се заемем с предано служене на Бога. Компромиси не може да има, защото това е необходимост.

В Бхагавад-гӣта̄ (14.27) Бог обяснява своето сияние, наречено брахма-джьоти, ослепителните лъчи на личната си форма, по следния начин:

„Аз съм основата на вечния безличностен Брахман, безсмъртен и непреходен, на когото е присъщо състоянието на върховно щастие.“ Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н са трите аспекта на единната Абсолютна Истина. Брахман е най-достъпен за възприемане от начинаещия; Парама̄тма̄, Свръхдушата, е за напредналите; а Бхагава̄н е пълното и висше осъзнаване на Абсолютната Истина. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣта̄ (7.7), където Бог Кр̣ш̣н̣а казва, че Той е най-висшето проявление на Абсолютната Истина: маттах̣ паратарам̇ на̄нят. Той е източникът на брахма-джьоти и на всепроникващия аспект Парама̄тма̄. В Бхагавад-гӣта̄ (10.42) Кр̣ш̣н̣а обяснява:

„О, Арджуна, защо е необходимо това подробно знание? Само с една незначителна частица от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена.“ Така, само с една от своите пълни части – всепроникващата Парама̄тма̄, Бог поддържа цялото материално космическо творение. Той поддържа и проявленията в духовния свят. Затова в тази шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад Той е наречен пӯш̣ан, основният поддържащ.

Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Божествената Личност, постоянно е изпълнен с трансцендентално блаженство (а̄нанда-майо 'бхя̄са̄т). При пребиваването си преди пет хиляди години във Вр̣нда̄вана (Индия), Той винаги показвал трансцендентално блаженство, още от самото начало на детските си забавления. Унищожението на различните демони – Агха, Бака, Пӯтана̄ и Праламба – било удоволствие и игра за него. Във Вр̣нда̄вана Той се забавлявал с майка си, брат си и приятелите си, като играел ролята на непослушен крадец на масло, и всички наоколо изпитвали божествено блаженство от дейностите му. Бог е известен като крадец на масло, но в това название няма и сянка от укор или подигравка, защото така Той доставя удоволствие на своите чисти предани. Всичко, което Бог правел във Вр̣нда̄вана, целяло да достави удоволствие на придружителите му. Той създал тези забавления, за да привлече умозрителните философи и акробатите от системата хат̣ха йога, които се опитват да открият Абсолютната Истина.

В Шрӣмад Бха̄гаватам (10.12.11) Шукадева Госва̄мӣ казва следното за детските игри на Бога с неговите приятели, пастирчетата:

„Божествената Личност, когото гя̄нӣте възприемат като безличностния блажен Брахман, преданите обожават като Върховния Бог, а материалистите смятат за обикновено човешко същество, си играеше с пастирчетата, достигнали това положение благодарение на безброй благочестиви дела.“

Бог постоянно участва в изпълнени с обич трансцендентални дейности с духовните си спътници, в най-различни взаимоотношения – ша̄нта (неутралност), да̄ся (служене), сакхя (приятелство), ва̄тсаля (родителска привързаност) и ма̄дхуря (съпружеска любов).

Казано е, че Бог никога не напуска Вр̣нда̄вана-дха̄ма, затова тук може да възникне въпросът как Той управлява света. Отговорът е даден в Бхагавад-гӣта̄ (13.14-18): чрез пълната си част, наречена Парама̄тма̄, Свръхдуша, Той прониква в цялото материално творение. Бог лично няма нищо общо с материалното сътворение, поддържане и унищожение, но Той е причината пълната му експанзия, аспектът Парама̄тма̄ да ги осъществява. Всяко живо същество е а̄тма̄, душа. Главната а̄тма̄, която управлява всички души, е Парама̄тма̄ – Свръхдушата.

Системата за осъзнаване на Бога е велика наука. Материалистите санкхя-йоги могат да наблюдават и изследват единствено двайсет и четирите фактора на материалното творение; за пуруша, за Бога, те не знаят почти нищо. Трансценденталистите имперсоналисти просто са заблудени от ослепителното сияние брахма-джьоти. Ако иска да види Абсолютната Истина изцяло, човек трябва да проникне отвъд двайсет и четирите материални елемента и отвъд самото сияние. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни води натам с молитвата да се отдръпне хиран̣мая-па̄тра, ослепителното покривало. Докато това покривало не се вдигне и човек не види Божествена Личност такава, каквото е, той никога няма да осъзнае Абсолютната Истина.

Аспектът Парама̄тма̄ на Божествената Личност е една от трите пълни експанзии, виш̣н̣у-таттви, чието общо название е пуруш̣а-авата̄ри. Първата от тези виш̣н̣у-таттви във Вселената е известен като Кш̣ӣродака-ша̄йӣ Виш̣н̣у. Той е Виш̣н̣у сред трите главни божества – Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива и е всепроникващата Парама̄тма̄, във всяко индивидуално живо същество. Втората виш̣н̣у-таттва е Гарбходака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, общата Свръхдуша на живите същества. Отвъд тези две експанзии се намира Ка̄ран̣одака-ша̄йӣ Виш̣н̣у, който лежи в Причинния океан. Той е създателят на всички вселени. Йога системата помага на сериозния ученик да постигне тези виш̣н̣у-таттви, след като преодолее двайсет и четирите материални елемента на космическото творение. Заниманието с емпирична философия помага да се осъзнае безличностното брахма-джьоти, което е ослепителното сияние от трансценденталното тяло на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Брахма-джьоти като сияние на Кр̣ш̣н̣а се описва в Бхагавад-гӣта̄ (14.27), както и в Брахма сам̇хита̄ (5.40):

„В милиардите вселени има безброй планети и всяка една от тях се различава от останалите по космическото си устройство. Те са разположени в единия край на брахма-джьоти. Брахма-джьоти е личното сияние на Върховния Бог Говинда, който аз обожавам.“
Тази мантра от Брахма сам̇хита̄ е изречена от позицията на същинско осъзнаване на Абсолютната Истина, а настоящата шрути-мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад представя процеса на осъществяване. Тя е проста молитва към Бога да отстрани своето брахма-джьоти, за да може човек да види истинското му лице. Сиянието брахма-джьоти е подробно описано в няколко мантри на Мун̣д̣ака Упаниш̣ад (2.2.9-11):

„В духовното царство, отвъд материалното покритие, се намира безкрайното сияние Брахман, свободно от материално замърсяване. За трансценденталистите тази блестяща бяла светлина е светлината на светлините. В това пространство няма нужда от слънчеви лъчи, луна, огън или електричество за осветление. В действителност всяка светлина в материалния свят е само отражение на тази върховна светлина. Брахман е отпред и отзад, на север и юг, на изток и запад, отгоре и отдолу. С други думи, това върховно Брахман-сияние се простира из материалните и духовните небеса.“

Съвършено знание означава да се приема Кр̣ш̣н̣а за източник на това Брахман-сияние. Науката за Кр̣ш̣н̣а е изложена съвършено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣла Вя̄садева, авторът на Бха̄гаватам, утвърждава, че човек би описал Върховната Истина като Брахман, Парама̄тма̄ или Бхагава̄н, въз основа на познанието си за Бога. Той никъде не казва, че Върховната Истина е джӣва, обикновено живо същество. Живото същество не бива да се приема за Върховна Истина. Ако беше Върховния, то нямаше да се моли на Бога да отстрани блестящото си покривало, за да види истинското му лице.

Заключението е, че този, който няма представа за енергиите на Върховната Истина би осъзнал безличностния Брахман. По същия начин, ако разбира материалните енергии на Бога, но има съвсем малко или никакво знание за духовната енергия, той постига Парама̄тма̄. Тоест, осъзнаването на Брахман и на Парама̄тма̄ е частично осъзнаване на Абсолютната Истина. Но когато след отдръпването на хиран̣мая-па̄тра човек осъзнае, Върховната Божествена Личност, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а в цялостната му енергия, тогава той разбира ва̄судевах̣ сарвам ити: Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, наречен Ва̄судева, е всичко – Брахман, Парама̄тма̄ и Бхагава̄н. Той е Бхагава̄н, коренът, а Брахман и Парама̄тма̄ са клоните му.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.46-47) се прави сравнителен анализ на трите вида трансценденталисти – гя̄нӣте (поклонниците на безличностния Брахман), йогӣте (обожателите на аспекта Парама̄тма̄) и бхактите, преданите на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а. Там се казва, че гя̄нӣте, овладели ведическото знание, са по-добри от обикновените, работещи за резултат, хора. Йогӣте са по-висши от гя̄нӣте. А от всички йогӣ най-висш е този, който постоянно служи на Бога с цялата си енергия. Казано накратко, философът е по-добър от работещия човек, мистикът стои по-високо и от философа, а този, който следва бхакти-йога, който постоянно служи на Бога, е най-издигнатият от всички. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към постигането на това съвършенство.

Между слънцето и лъчите му няма качествена разлика. По същия начин Бог и живите същества са еднакви по качество. Слънцето е едно, но молекулите на слънчевите лъчи са неизброими. Слънчевите лъчи са част от слънцето, а слънцето и лъчите му, взети заедно, представляват цялото слънце. Както на слънчевата планета се намира слънчевият бог, така на върховната духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана, излъчваща сияйното брахма-джьоти, Бог се наслаждава на вечните си забавления. Брахма сам̇хита̄ (5.29):

„Обожавам Говинда, изначалния Бог, първия прародител, който се грижи за кравите сурабхи в домовете, изградени от философски камък, сред множество дървета на желанието. Той е заобиколен от хиляди богини на щастието, които му служат с почит и благоговение.“

Брахма сам̇хита̄ представя брахма-джьоти като лъчи излъчвани от върховната духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана, подобно на слънчевите лъчи излъчвани от слънчевия диск. Докато не преодолее сияйното брахма-джьоти, човек няма достъп до знанието за земята на Бога. Философите-имперсоналисти, заслепени от брахма-джьоти, не могат да разберат нито истинската обител на Бога, нито трансценденталната му форма – те остават в плен на оскъдните си познания. Затова Шрӣ Ӣшопаниш̣ад с тази молитва към Бога го моли да отстрани сияйните лъчи на брахма-джьоти, за да може чистият предан да види всеблажената му трансцендентална форма.

Като осъзнае безличностното брахма-джьоти, човек преживява благоприятния аспект на Върховния; като осъзнае Парама̄тма̄, всепроникващият му аспект, той получава още по-висше просветление, а като види Личността на Бога лице в лице, преданият осъзнава най-благоприятния аспект на Върховния. Тъй като е наречен философ, поддръжник, доброжелател и пр., Върховният не може да е безличностен. Това е заключението на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад. Думата пуш̣ан (поддръжник) има особено значение: на своя предан Бог дава специална подкрепа, макар че поддържа всички живи същества. След като преодолее безличностното брахма-джьоти и види личностния облик на Бога и най-благоприятната му вечна форма, преданият изцяло осъзнава Абсолютната Истина.

В Бхагават сандарбха Шрӣла Джӣва Госва̄мӣ казва: „Завършена представа за Абсолютната Истина ни дава Личността на Бога, защото Той е всемогъщ и притежава съвършени трансцендентални енергии. Цялостната енергия на Абсолюта не може да се осъзнае в брахма-джьоти, затова Брахман представлява само частично осъзнаване на Божествената Личността. О, учени мъдреци, първата сричка на думата Бхагава̄н (бха) има две значения: едното е „този, който поддържа всичко“, а другото – „пазител“. Втората сричка (га) означава „принцип“, „предводител“ или „създател“. Сричката ван означава, че всяко живо същество живее в него и Той живее във всяко същество. С други думи, трансценденталният звук бхагава̄н изобразява безкрайното знание, могъщество, енергия, богатство, сила и влияние, напълно лишени от материални замърсявания.“

Бог се грижи изцяло за безкористните си предани и ръководи напредъка им по пътя към съвършената преданост. Като техен водач, Той ги възнаграждава с желания резултат от преданото служене и им дава себе си. По безпричинната му милост преданите виждат Бога лице в лице и така Той им помага да достигнат най-висшата духовна планета, Голока Вр̣нда̄вана. Като върховен творец, Той може да дари преданите с всички необходими качества, така че накрая да го достигнат. Бог е причината на всички причини; казано другояче, след като за него самия няма причина, Той е изначалната причина. И се наслаждава на себе си, като проявява собствената си вътрешна енергия. Външната енергия не се проявява непосредствено от него; Той се разширява в пуруш̣ите и чрез тях поддържа различните части на материалното проявление. С тези експанзии Той създава, поддържа и унищожава космическото проявление.

Живите същества също са обособени негови експанзии. Понеже някои от тях искат да бъдат господари, подражавайки на Върховния господар, Той им разрешава да проникнат в космическото творение, където им е предоставена възможност да осъществят склонността си към господство. Поради съществуването на тези частици от Бога, живите същества, целият осезаем свят се движи по закона на действията и последствията. Живите същества получават възможността да господстват над материалната природа, но крайният повелител е самият Бог в пълния си аспект Парама̄тма̄ – един от пуруш̣ите.

Следователно съществува огромна разлика между живото същество, наречено а̄тма̄, и управляващия Бог, Парама̄тма̄ – т.е. между душата и Свръхдушата. Парама̄тма̄ управлява, а а̄тма̄ е подчинена; затова те не могат да бъдат на едно ниво. Парама̄тма̄ винаги помага на а̄тма̄ и по тази причина е неизменният спътник на живото същество.

Всепроникващият аспект на Бога – Брахман, съществува във всички състояния на будност, сън и непроявеност. От него джӣва-шакти (жизнената сила) се проявява като обусловени и освободени души. Бог, източникът на Парама̄тма̄ и на Брахман, е източник на живите същества и на всичко съществуващо. Този, който знае това, се посвещава на предано служене. Такива чисти, напълно осъзнати предани, са привързани към Бога с цялото си сърце и когато се съберат заедно, не вършат нищо друго, освен да възхваляват трансценденталните му дейности. Осъзналите само аспекта Брахман или Парама̄тма̄ не могат да оценят поведението на съвършените предани. Бог винаги помага на чистите предани, като разкрива в сърцата им необходимото знание и с особено благоволение разпръсква мрака на невежеството. Умозрителните философи и йогӣте не могат да си представят това, защото разчитат повече или по-малко на собствените си сили. Както се казва в Кат̣ха Упаниш̣ад (1.2.23), Бог може да бъде узнат само от тези, към които прояви благоразположението си, и от никой друг. С това особено благоволение Той дарява единствено чистите си предани. Тук Шрӣ Ӣшопаниш̣ад насочва вниманието ни към благоволението на Бога, който се намира отвъд обсега на брахма-джьоти.

Несъмнено това временно материално тяло е чужда дреха. Бхагавад-гӣта̄ (2.20) ясно посочва, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира, нито загубва индивидуалната си същност. По природа то не е безличностно или лишено от форма. Напротив, материалната обвивка е безформена и приема формата на неунищожимата личност. Изначално нито едно живо същество не е безформено, както погрешно смятат хората, лишени от задълбочени познания. И тази мантра утвърждава принципа, че след унищожението на материалното тяло живото същество не умира.

В материалния свят природата проявява изкусното си майсторство и създава различни тела за живите същества в зависимост от склонността им към сетивно наслаждение. Живото същество, което иска да се наслаждава на изпражнения, получава тяло, подходящо за ядене на изпражнения – тялото на свиня. По същия начин този, който иска да се храни с плътта и кръвта на други животни, може да получи тяло на тигър с подходящите зъби и нокти. Но човешкото същество не е предопределено да яде плът; то не обича вкуса на изпражненията, колкото и примитивен живот да води. Човешките зъби са създадени така, че да отхапват и дъвчат плодове и зеленчуци, макар и да съществуват два кучешки зъба, с които нецивилизованите хора биха могли да ядат и месо, ако искат.

Във всеки случай материалните тела на животни и хора са чужди на живото същество. Те се променят в зависимост от желанието му за сетивно наслаждение. В еволюционния цикъл живото същество сменя телата си едно след друго – от тяло на водно животно (когато в света е имало само вода) то попада в тяло на растение, след това в тяло на червей, на птица, на бозайник и накрая в човешко тяло. Човешката форма, притежаваща способността за духовно познание, е висшият стадий в развитието на живота. А висшето духовно осъзнаване е описано в тази ведическа мантра: човек трябва да изостави материалното си тяло, което ще се превърне в пепел, и да позволи на жизнения дъх да се съедини с вечното въздушно хранилище. Дейностите, извършвани в тялото на живото същество, се осъществяват от движението на различни видове въздух, известни под общото название пра̄н̣а-ва̄ю. Обикновено йогӣте изучават как да контролират въздушните потоци в тялото и как да издигат душата от един въздушен кръг в друг, докато накрая тя стигне брахма-рандхра, висшия въздушен кръг. Оттам един съвършен йогӣ може да се пренесе на всяка планета, пожелана от него. Процесът се състои в напускане на едно материално тяло и приемане на друго. Но истинското съвършенство в смяната на тела настъпва когато живото същество е в състояние напълно да изостави материалното си тяло, както се описва в тази мантра и да проникне в духовната атмосфера, където получава духовно тяло, което никога не умира, нито се променя.

В материалния свят материалната енергия принуждава живото същество да сменя тялото си в зависимост от различните си желания за сетивно наслаждение. Тези желания намират израз в разнообразните видове живот, от бактерии до най-усъвършенствани материални тела – телата на полубоговете и на Брахма̄. Всички тези същества имат тела, изградени от материя в различни форми. Интелигентният човек вижда единство не в разнообразието от тела, а в духовната им идентичност. Духовната искра, неотделимата част от Върховния Бог, е една и съща и в тялото на свинята, и в тялото на полубога. Живото същество приема различни тела според благочестивите си или порочни дейности. Човешкото тяло е високоразвито и притежава пълно съзнание. Според Бхагавад-гӣта̄ (7.19) след много животи, посветени на знанието, съвършените хора се отдават на Бога. Съвършенство в знанието се постига само когато знаещият се отдаде на Върховния Бог Ва̄судева. Но дори след като постигне знанието за собствената си духовна същност, ако не приеме, че живите същества са вечни неотделими частици от цялото и че никога не могат да бъдат върховното цяло, човек отново ще бъде принуден да падне в материалната атмосфера. В действителност той ще пропадне дори ако вече се е слял с брахма-джьоти.

Както научихме от предишните мантри, брахма-джьоти, произлизащо от трансценденталното тяло на Бога, е изпълнено с духовни искри, които имат индивидуална същност и пълно съзнание за съществуването си. Понякога тези живи същества пожелават да се наслаждават със сетивата си, затова получават място в материалния свят, където могат да станат мними господари под диктата на сетивата. Желанието за господство е материалната болест на живото същество и под омагьосващото въздействие на сетивното наслаждение то пътува през различните тела, проявени в материалния свят. Сливането с брахма-джьоти не е зряло знание. Само с пълно отдаване на Бога и стремеж към духовно служене може да се постигне съвършенство.

В тази мантра живото същество се моли, след като изостави материалното си тяло и жизнения си дъх, да влезе в духовното царство на Бога. Преданият моли Бог да си спомни за дейностите и жертвоприношенията, които е извършил преди материалното му тяло да се превърне в пепел. Той изрича тази молитва в мига на смъртта, с пълно съзнание за миналите си дела и за крайната цел. Човекът, изцяло подвластен на материалните закони, си спомня за отвратителните дейности, извършени по време на пребиваването му в материалното тяло, и закономерно след смъртта получава друго материално тяло. Бхагавад-гӣта̄ (8.6) потвърждава тази истина:

„О, сине на Кунтӣ, каквото състояние на съществуване човек помни, когато напуска тялото си, такова състояние ще постигне.“ Така умът пренася склонностите на живото същество към следващия му живот.

За разлика от обикновените животни, които нямат развит ум, умиращото човешко същество е в състояние да си спомни дейностите от отминалия си живот, подобно на сънищата нощем. Затова умът му остава претрупан с материални желания и то не може да влезе в духовното царство с духовно тяло. Но преданите изпитват любов към Бога, като му служат постоянно. И дори ако по време на смъртта преданият не си спомня служенето, което е отдал на Бога, Бог не го забравя. С тази молитва преданият напомня на Бога за своите жертвоприношения, но и без това напомняне Бог не забравя служенето на чистия си предан.

Бог ясно описва близките си взаимоотношения със своите предани в Бхагавад-гӣта̄ (9.30-34): „Дори да извърши най-отвратителната постъпка, ако е зает с предано служене, човек трябва да бъде считан за свят, защото решително върви по правилния път. Той много скоро става благочестив и умиротворен. О, сине на Кунтӣ, можеш смело да заявиш, че мой предан никога не загива. О, сине на Пр̣тха̄, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шӯдри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение. А колко повече това важи за благочестивите бра̄хман̣и, преданите и святите царе! Така че, щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, служи ми с любов. Винаги мисли за мен, стани мой предан, отдавай ми почит и ме обожавай. Така, напълно потопен в мен, със сигурност ще дойдеш при мен.“

Шрӣла Бхактивинода Т̣ха̄кура обяснява тези стихове по следния начин: „Човек трябва да знае, че преданият на Кр̣ш̣н̣а е поел правилния път на светците, дори ако той привидно изглежда су-дурачара, с разпуснат нрав. Човек трябва да разбира истинското значение на думите „разпуснат нрав“. Обусловената душа трябва да извършва два вида дейности: едни за поддържане на тялото и други за постигане на себепознание. Общественото положение, интелектуалното развитие, чистотата, въздържанието, храненето и борбата за съществуване са все неща, свързани с поддържането на тялото. А дейностите, свързани със себепознанието, човек извършва като предан на Бога. Тези два вида дейности вървят успоредно, защото обусловената душа не може да прекрати поддръжката на тялото си. Относителният дял на телесните дейности постепенно намалява за сметка на увеличение на преданото служене. Ако делът на преданото служене не се е увеличил в достатъчна степен, възможно е понякога да се появи материализъм. Но трябва да се отбележи, че тези материални, светски прояви са краткотрайни, защото по милостта на Бога несъвършенствата от този род бързо изчезват. Затова пътят на преданото служене е единственият правилен път. Когато човек е поел правилния път, временната поява на светското не е препятствие за себепознанието.“

Привързани към аспекта брахма-джьоти, имперсоналистите са лишени от тези благоприятни условия за предано служене. Те не могат да проумеят брахма-джьоти, както бе посочено в предишните мантри, защото не вярват в Личността на Бога. Те се занимават най-вече с игра на думи и умозрителни построения. И усилията им са безплодни, както се твърди в дванадесета глава на Бхагавад-гӣта̄ (12.5).

Всички възможности, предложени в тази мантра, се осъществяват лесно, когато човек непрекъснато общува с личностния аспект на Абсолютната Истина. Преданото служене на Бога се състои от девет основни трансцендентални дейности:
1. слушане за Бога;
2. славене на Бога;
3. помнене на Бога;
4. служене в лотосовите нозе на Бога;
5. обожаване на Бога;
6. отдаване молитви на Бога;
7. служене на Бога;
8. приятелски взаимоотношения с Бога;
9. отдаване всичко на Бога.

Поотделно или заедно, тези девет принципа на преданото служене помагат на предания постоянно да общува с Върховния; по този начин за него е лесно да помни Бога в края на живота си. Изброените по-долу прославени предани са постигнали висше съвършенство, следвайки само по един от тези девет принципа: 1) Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит, героят от Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал желания резултат чрез слушане; 2) Шукадева Госва̄мӣ, който изговорил Шрӣмад Бха̄гаватам, постигнал своето съвършенство просто като славел Бога; 3) Акрӯра го постигнал чрез молитви; 4) Прахла̄да Маха̄ра̄джа – чрез помнене; 5) Пр̣тху Маха̄ра̄джа – чрез обожание; 6) Лакш̣мӣ, богинята на щастието, постигнала съвършенство със служене в лотосовите нозе на Бога; 7) Ханума̄н отдавал лично служене на Бога; 8) Арджуна постигнал резултата чрез приятелство с Бога; 9) Маха̄ра̄джа Бали отдал всичко, което имал на Бога.

Всъщност обяснението на тази мантра и на практически всички мантри от ведическите химни е обобщено във Веда̄нта сӯтра и подробно изложено в Шрӣмад Бха̄гаватам. Шрӣмад Бха̄гаватам е зрелият плод от дървото на ведическата мъдрост. Там тази мантра се разяснява във въпросите и отговорите между Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и Шукадева Госва̄мӣ още в самото начало на срещата им. Слушането и обсъждането на науката за Бога са основен принцип в живота на преданите. Целият Бха̄гаватам бил чут от Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит и разказан от Шукадева Госва̄мӣ. Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит се обърнал към Шукадева, защото той бил по-велик духовен учител и от най-големите йогӣ и трансценденталисти по онова време.

„Какъв е дългът на човека, и особено на този, който е на прага на смъртта?“ – попитал Маха̄ра̄джа Парӣкш̣ит. Шукадева Госва̄мӣ отговорил:

„Оня, който иска да се освободи от безпокойствата, трябва постоянно да слуша за Личността на Бога, да го слави и помни, защото Той – върховният повелител на всичко, премахва всички трудности и е Свръхдушата на всички живи същества“ (Шримад Бхагаватам 2.1.5).

Така нареченото човешко общество нощем обикновено спи или се отдава на секс. А денем работи, за да спечели колкото се може повече пари или пазарува за прехраната на семейството. Хората нямат много време да говорят и питат за Божествената Личност. Те отхвърлят съществуването на Бога по всевъзможни начини, особено като го обявяват за безличностен, т.е. за лишен от всякакви сетивни възприятия. Но в цялата ведическа литература – Упаниш̣адите, Веда̄нта сӯтра, Бхагавад-гӣта̄, Шрӣмад Бха̄гаватам – се казва, че Бог е разумно и съзнаващо същество, върховното сред всички живи създания. Великите му славни дейности са тъждествени с него. Следователно човек не трябва да слуша и да говори за нелепите дейности на светски политици и „големи хора“ в обществото, а така да устрои живота си, че да няма нито миг, в който да не е зает с божествени дейности. Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни насочва към такива дейности.

Ако човек не е привикнал с дейностите на преданото служене, какво ще си припомня в мига на смъртта, когато тялото се разпада, и как ще се моли на Всемогъщия Бог да си спомни за жертвоприношенията му? Жертвоприношение означава да се пожертват интересите на сетивата. Трябва да усвоим това изкуство, като със сетивата си служим на Бога през целия си живот. И в мига на смъртта да използваме усвоеното.

Преданият напредва по пътя на себепознанието, като се отдава на Бога и го моли за безпричинната му милост. Тук Бог е сравнен с огъня, защото може да изпепели всичко, включително и греховете на отдалата се душа. Както бе обяснено в предишните мантри, Личността на Бога е истинският, изначалният аспект на Абсолюта. Безличностният му аспект брахма-джьоти е едно ослепително було, което покрива лицето му. Плодоносната дейност, пътят за постигане на себепознание чрез карма-ка̄н̣д̣а, е най-ниското стъпало в това начинание. Веднага щом се отклони дори съвсем незначително, от регулиращите принципи на Ведите, тази дейност се превръща във викарма, т.е. насочена срещу интересите на действащия. Заблуденото живо същество извършва викарма единствено за да задоволява сетивата си. Така дейността му се превръща в препятствие по пътя към себепознанието.

Себепознанието е постижимо само в човешката форма на живот. Има 8 400 000 вида или форми на живот, от които човешката форма, притежаваща брахмински качества, е единствената възможност за получаване на трансцендентално знание. Брахминската култура включва честност, контрол над сетивата, търпение, простота, пълно знание и пълна вяра в Бога. Знатният произход не е повод за гордост. Синовете на бра̄хман̣ите имат възможност да станат бра̄хман̣и, както и синовете на високопоставените хора имат възможност да станат високопоставени. Това наследство, получено с раждането, не е всичко; човек сам трябва да развие у себе си брахмински качества. Ако се възгордее със своя произход и пренебрегне постигането на истинските брахмински качества, той деградира и отпада от пътя на себепознанието; по този начин проваля мисията на човешкия си живот.

В Бхагавад-гӣта̄ (6.41-42) Кр̣ш̣н̣а ни уверява, че йога-бхраш̣т̣a – душите, отпаднали от пътя на себепознанието, получават възможност да поправят грешката си, като се родят в семейства на достойни бра̄хман̣и или на богати търговци. Такова раждане благоприятства постигането на себепознание. Ако заблуденото човешко същество пропусне и този шанс, то се лишава от добрата възможност на човешкия живот, предоставен му от Всемогъщия Бог.

Този, който следва регулиращите принципи, се издига от равнището на плодоносните дейности до равнището на трансценденталното знание. След много, много раждания и натрупване на трансцендентално знание, човек постига съвършенство, като се отдаде на Бога. Това е обичайният път. Но тази мантра посочва, че ако се отдаде още от самото начало, той прескача наведнъж всички стъпала в развитието просто с отношението си на преданост. Както се казва в Бхагавад-гӣта̄ (18.66), Бог веднага поема грижата за тази отдала се душа и я освобождава от последиците на греховните ѝ действия. Дейностите по пътя на карма-ка̄н̣д̣а водят след себе си много греховни последици; при гяна-ка̄н̣д̣а, пътя на философското развитие, греховните последствия са по-малко. Но в преданото служене на Бога, пътя на бхакти, всъщност няма никакви греховни последици. Преданият постига всички добри качества на самия Бог, какво да говорим за брахмински качества. Дори и да не произхожда от семейство на бра̄хман̣и, той постига качествата на опитен бра̄хман̣а. Такова е могъществото на Бога: Той може да срине човек с брахмински произход по-долу и от нисшите кучеядци, а само със силата на преданото служене – да издигне кучеядците по-високо и от най-достойните бра̄хман̣и.

Всемогъщият Бог, намиращ се във всяко сърце, дава на искрените си предани указания, които ги извеждат на верния път. Преданите получават такива наставления дори когато желаят нещо друго. На останалите Върховният дава разрешение да вършат нещата на свой риск. Но когато става дума за предан, Бог го напътства по такъв начин, че той никога да не действа погрешно. В Шрӣмад Бха̄гаватам (11.5.42) се казва:

„Господ е толкова милостив към предания, отдаден на лотосовите му нозе, че дори ако понякога той се оплете в мрежите на викарма – дейности против наставленията на Ведите – Бог веднага поправя грешките отвътре, от сърцето, защото преданият му е много скъп.“

В тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад преданият се моли на Бога да пречисти сърцето му. Да се греши е човешко. Обусловената душа много често е склонна да допуска грешки. Единственото средство срещу такива непредумишлени грехове е човек да се отдаде в лотосовите нозе на Бога, защото тогава Той ще го води. Господ поема грижата за отдадената душа; така всички трудности се отстраняват просто с отдаденост и действие съгласно наставленията на Бога. Искреният предан получава подобни наставления по два начина: единият е чрез святите личности, писанията и духовния учител; а другият е чрез самия Бог, който се намира във всяко сърце. По този начин преданият, просветлен от ведическо знание, е защитен от всички страни.

Ведическото знание е трансцендентално и не може да бъде получено с методите на материалното светско образование. Човек може да разбере ведическите мантри единствено по милостта на Бога и на духовния си учител (ясе деве пара̄ бхактир ятха̄ деве татха̄ гурау). Ако някой приеме подслон при истински духовен учител, то той е получил милостта на Бога. За предания Бог се явява под формата на духовния учител. Така духовният учител, ведическите наставления и самият Бог отвътре заедно ръководят предания. Ето защо той не е застрашен от опасността отново да затъне в тресавището на материалната илюзия. Защитен от всички страни, той без съмнение ще достигне крайната съвършена цел. В настоящата мантра този процес е само загатнат, а в Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17-20) са дадени по-подробни обяснения.

„Слушането на разказите за Бога и възпяването на величието му са сами по себе си благочестива дейност. Бог иска всеки да прави това, защото е доброжелател на живите същества. Като слуша и възпява величието на Бога, човек се пречиства от нежеланите неща и предаността му към Бога укрепва. На това равнище той постига брахмински качества, а въздействието на нисшите проявления на природата (страст и невежество) изчезва. Чрез преданото служене той получава пълно просветление и научава пътя към Бога и начина, по който да го достигне. Съмненията се разсейват и човек става чист предан“.