Skip to main content

Шрӣ ӣшопанишад 13

Текст

аняд ева̄хух̣ самбхава̄д
аняд а̄хур асамбхава̄т
ити шушрума дхӣра̄н̣а̄м

йе нас тад вичачакш̣ире

Дума по дума

анят – различен; ева – несъмнено; а̄хух̣ – казва се; самбхава̄т – от обожанието на Върховния Бог, причината на всички причини; анят – различен; а̄хух̣ – казва се; асамбхава̄т – от обожанието на това, което не е Върховното; ити – така; шушрума – чух; дхӣра̄н̣а̄м – от несмутими авторитети; йе – тези; нах̣ – на нас; тат – по този въпрос; вичачакш̣ире – обясниха съвършено.

Превод

Казано е, че с обожание на върховната причина на всички причини се получава един резултат, а с обожанието на нещо невърховно – друг. Това е чуто от задълбочените обяснения на солидни авторитети.

Коментар

В тази мантра се утвърждава принципът да се слуша от солиден авторитет. Ако не слуша един истински, несмущаван от промените на материалния свят а̄ча̄ря, човек не може да получи разковничето на трансценденталното знание. Истинският духовен учител, приел ведическото знание (шрути-мантрите) от своя а̄ча̄ря, никога не си измисля нещо, което не е споменато във ведическите писания. В Бхагавад-гӣта̄ (9.25) ясно се казва, че тези, които обожават питрите (прадедите), отиват при тях; грубите материалисти кроят планове да останат в този свят и остават тук; а преданите на Бога обожават единствено Кр̣ш̣н̣а, върховната причина на всички причини и отиват при него в духовното небе.
Тук също се посочва, че различните видове обожание водят до различни резултати. Ако обожаваме Върховния Бог, непременно ще го достигнем във вечната му обител, ако обожаваме полубоговете на Слънцето или Луната, със сигурност ще отидем на техните планети. А ако искаме да останем на тази окаяна планета заедно с безкрайните си планове и с временни политически решения, нищо не ни пречи да направим и това.

В автентичните писания никъде не се казва, че независимо какво правиш и кого обожаваш, накрая ще постигнеш една и съща цел. Подобни глупави теории се предлагат от самопровъзгласили се учители, които не са свързани с парампара̄, авторитетната система на ученическата приемственост. Няма как истинският духовен учител да твърди, че всички пътища водят към една и съща цел и всеки може да я достигне, обожавайки по собствен начин полубоговете или Върховния, или каквото си иска. Всеки нормален човек ще разбере, че за да стигнеш до едно място трябва да си купиш билет за това място. Този, който си е купил билет за Калкута, ще отиде в Калкута, а не в Бомбай. Но т.нар. „учители“ проповядват, че ще постигнеш върховната цел независимо какъв духовен билет си си купил. Такива светски безпринципни предложения привличат множество объркани хора, горди с измислените си методи за духовно осъзнаване. Но ведическите писания не ги подкрепят. Човек не може да има истинска представа за нещата, докато не получи знание от истински духовен учител, от утвърдената линия на ученическата приемственост. В Бхагавад-гӣта̄ (4.2) Кр̣ш̣н̣а казва на Арджуна:

евам парампара̄-пра̄птам
имам ра̄джарш̣айо видух̣
са ка̄ленеха махата̄

його наш̣т̣ах̣ парантапа

„Така тази велика наука се предаваше по веригата на ученическата приемственост и достигна до всички святи царе. Но с течение на времето веригата беше прекъсната и това знание в първоначалния му вид беше изгубено.“

Когато Шрӣ Кр̣ш̣н̣а бил на Земята, принципите на бхакти-йога, изложени в Бхагавад-гӣта̄, били вече изопачени и Бог трябвало да възстанови ученическата приемственост, като сложи началото ѝ с Арджуна, най-доверения си приятел и предан. Бог ясно казал на Арджуна, че той ще разбере принципите на Бхагавад-гӣта̄, защото е негов предан и приятел (4.3). С други думи, Бхагавад-гӣта̄ може да бъде разбрана само от оня, който е предан на Бога и негов приятел; тоест, от тези, които следват пътя на Арджуна.

В днешно време има много тълкуватели на този възвишен разговор, които не се интересуват нито от Арджуна, нито от Бог Кр̣ш̣н̣а. Те обясняват стиховете на Бхагавад-гӣта̄ по свой начин и утвърждават всякакви измислици от името на Гӣта̄. Такива личности не вярват нито в Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, нито във вечната му обител. Тогава какво обяснение на Бхагавад-гӣта̄ могат да дадат?

Кр̣ш̣н̣а ясно казва, че само загубилите разума си обожават полубоговете за нищожни облаги (Бхагавад-гӣта̄ 7.20, 23). Неговата последна повеля е човек да изостави всички други начини и пътища на обожание и да му се отдаде напълно (Бхагавад-гӣта̄ 18.66). Само личностите, пречистени от последиците на своите грехове, могат да имат такава непоколебима вяра във Върховния Бог. Останалите ще продължат да се лутат в материалната сфера с нищожното си обожание и ще изгубят верния път, поддали се на лъжливото внушение, че всички пътища водят до една цел.

В тази мантра е важна санскритската дума самбхава̄т, обожание на върховната причина. Бог Кр̣ш̣н̣а е изначалната Божествена Личност и всичко съществуващо е произлязло от него. В Бхагавад-гӣта̄ (10.8) Той заявява:

ахам сарвася прабхаво
маттах̣ сарвам правартате
ити матва̄ бхаджанте ма̄м

будха̄ бха̄ва-саманвита̄х̣

„Аз съм източникът на всички духовни и материални светове. Всичко води началото си от мен. Мъдреците, които знаят това съвършено, ми служат предано и ме обожават с цялото си сърце.“

Това е точното описание на върховния Бог, предложено от него самия. Думите сарвася пра-бхавах̣ посочват Кр̣ш̣н̣а като създателя на всички, включително Брахма̄, Виш̣н̣у и Шива. И понеже Той е създал тези три главни божества на материалния свят, всичко съществуващо в материалния и в духовния свят е негово дело. В Атхарва Веда (Гопа̄ла-та̄панӣ Упаниш̣ад 1.24) също се казва: „Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а е съществувал преди създаването на Брахма̄ и го е просветлил с ведическото знание“. И На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (1) утвърждава: „Върховната Личност, На̄ра̄ян̣а, пожела да сътвори живите същества. Брахма̄ се роди от На̄ра̄ян̣а. На̄ра̄ян̣а сътвори всички Праджа̄пати. На̄ра̄ян̣а сътвори Индра. На̄ра̄ян̣а сътвори осемте Васу. На̄ра̄ян̣а сътвори единайсетте Рудри. На̄ра̄ян̣а сътвори дванайсетте А̄дити.“ Тъй като На̄ра̄ян̣а е пълно проявление на Бог Кр̣ш̣н̣а, той и Кр̣ш̣н̣а са една и съща личност.
На̄ра̄ян̣а Упаниш̣ад (4) продължава: „Синът на Девакӣ (Кр̣ш̣н̣а) е Върховният Бог.“ Идентичността на На̄ра̄ян̣а с върховната причина се приема и от Шрӣпада Шанкара̄ча̄ря, макар Шанкара да не се числи към персоналистичната ваиш̣н̣ава традиция. Пак в Атхарва Веда (Маха̄ Упаниш̣ад 1) се казва: „В началото съществуваше само На̄ра̄ян̣а, нямаше нито Брахма̄, нито Шива; огън, вода, звезди, слънце и луна не съществуваха. Бог не остава сам. Той твори, както пожелае.“ Самият Кр̣ш̣н̣а заявява в Мокш̣а дхарма: „Аз създадох Праджа̄патите и Рудрите. Те не притежават съвършено знание за мен, защото са покрити от илюзорната ми енергия.“ И Вара̄ха Пура̄н̣а твърди: „На̄ра̄ян̣а е Върховната Божествена Личност; от него се прояви четириглавият Брахма̄, както и Рудра, който по-късно стана всезнаещ.“

Цялата ведическа литература подкрепя твърдението, че На̄ра̄ян̣а, Кр̣ш̣н̣а, е причината на всички причини. В Брахма самхита̄ (5.1) също е казано, че Върховният Бог е Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, Говинда; Той носи радост на всяко живо същество и е изначалната причина на всички причини. Истински образованите личности разбират това от великите мъдреци и от Ведите и обожават Бог Кр̣ш̣н̣а като Върховен. Те се придържат към обожанието единствено на Шрӣ Кр̣ш̣н̣а и са наричани будха, наистина учени.

Убеждението, че Кр̣ш̣н̣а е всичко укрепва, когато човек слуша трансценденталното послание с вяра и любов от а̄ча̄ря, неподвластен на никакви безпокойства. Ако някой няма вяра в Бог Кр̣ш̣н̣а и не изпитва любов към него, не може да бъде убеден в тази проста истина. В Бхагавад-гӣта̄ (9.11) невярващите са наречени мӯд̣ха, т.е. глупави като магарета. Мӯд̣ха отричат Божествената Личност, защото не са получили съвършено знание от истински а̄ча̄ря. Този, който е объркан от водовъртежа на материалната енергия, не е достоен да бъде а̄ча̄ря.

Преди да чуе Бхагавад-гӣта̄, Арджуна се въртял в този водовъртеж от привързаности към семейството и общността. Искал да бъде човеколюбец, да не използва насилие срещу никого. Но след като чул ведическото знание, изложено в Бхагавад-гӣта̄ от Върховната Личност, той бил просветлен (будха) и променил решението си като станал предан на Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по чиято воля се случила битката при Курукшетра. Арджуна обожавал Бога, сражавал се с така наречените си роднини, и по този начин станал негов чист предан. Това може да постигне само този, който обожава истинския Кр̣ш̣н̣а, а не някакъв „Кр̣ш̣н̣а“, измислен от глупави хора, незапознати с тънкостите на науката за Бога, изложена в Бхагавад-гӣта̄ и Шрӣмад Бха̄гаватам.

Според Веда̄нта сӯтра самбхӯта“ е източникът на съзиданието и поддържането, вместилището, в което след унищожението се връща всичко. Шрӣмад Бха̄гаватам, естественият коментар върху Веда̄нта сӯтра, написан от същия автор, обяснява, че източникът на всички енергии не е мъртва материя, а е абхигях̣, напълно осъзнат. Затова изначалният Бог Шрӣ Кр̣ш̣н̣а казва в Бхагавад-гӣта̄ (7.26), че е напълно осъзнат за миналото, настоящето и бъдещето и никой, в това число полубогове като Шива и Брахма̄, не го познава съвършено. Естествено, полуобразованите „духовни водачи“ притеснявани от вълните на материалното битие, не могат да го опознаят напълно. С компромиси те се опитват да превърнат в обект на обожание обикновените човешки същества, но не знаят, че такова обожание е просто мит, защото хората са несъвършени. Това е все едно да поливаш листата на дървото, вместо корена. Нормалният процес е да се полива корена, но обърканите водачи са по-привързани към листата, отколкото към корена. И въпреки постоянното поливане на листата, дървото изсъхва, защото не е хранено правилно.

Шрӣ Ӣшопаниш̣ад ни съветва да поливаме корена, който е източникът на растежа. Да се почита общата маса от хора, като се отдава служене на тялото (а то никога не може да бъде съвършено), е по-маловажно от служенето на душата. Душата е коренът, пораждащ различните видове тела в зависимост от закона на карма. Да се служи на човешките същества, като им се предлага медицинско обслужване, социални помощи и благоприятни условия за образование, и в същото време да се прерязват гърлата на нещастни животни в кланиците, не е никакво служене на душата.

Живото същество непрекъснато страда от материалните мъки на раждането, смъртта, старостта и болестите в различни тела. Човешката форма на живот предоставя възможност за освобождение от това оплитане в материалното битие, просто като се възстанови загубената връзка между живото същество и Върховния Бог. А Бог идва лично, за да ни даде философията на предаността към Върховния, към самбхӯтам. Истинско служене на човечеството е да научим хората как да се отдадат на Върховния Бог и да го обожават с цялата си любов и енергия. Това са наставленията на тази мантра от Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.

Най-простият начин да се обожава Върховният в тази епоха на постоянно безпокойство, е да се слушат и възхваляват великите му дейности. Но умозрителните философи приемат дейностите на Бога за въображаеми. Те пренебрегват процеса на слушане и създават някакви лишени от смисъл словесни трикове, за да отклонят вниманието на простодушните хора. Вместо да слушат за дейностите на Бог Кр̣ш̣н̣а, такива псевдодуховни учители се самоизтъкват, принуждавайки своите последователи да ги славословят. В днешно време броят на подобни измамници и „инкарнации“ значително се е увеличил, а това затруднява чистите предани на Бога да спасяват хората от безбожната им пропаганда.

Упаниш̣адите насочват вниманието ни към изначалния Бог, Шрӣ Кр̣ш̣н̣а, по косвен начин, но Бхагавад-гӣта̄ – обобщението на всички Упаниш̣ади, изтъква Шрӣ Кр̣ш̣н̣а съвсем непосредствено. Ето защо човек трябва да слуша за Кр̣ш̣н̣а такъв, какъвто е от Бхагавад-гӣта̄ или Шрӣмад Бха̄гаватам и това постепенно ще му помогне да пречисти ума си от всички замърсявания. В Шрӣмад Бха̄гаватам (1.2.17) се казва: „Като слуша описанията на Божиите дейности, преданият привлича вниманието на Бога. И Бог, който се намира в сърцето на всяко живо същество, помага на предания, като му дава подходящи напътствия.“ И Бхагавад-гӣта̄ (10.10) потвърждава това: дада̄ми будхи-йогам там йена ма̄м упая̄нти те.

Напътствията на Бога отвътре пречистват сърцето на предания от всички замърсявания, резултат от материалните проявления на страстта и невежеството. Хората, които не са предани, са под властта на тези проявления. Заради проявлението на страстта човек не може да се освободи от материалните привързаности, а невежеството не му позволява да разбере каква е истинската му същност и какъв е Богът. Подчинен на страстта или невежеството, той няма никаква възможност да постигне себепознание, колкото и да се прави на духовен. По милостта на Бога проявленията на страстта и невежеството се отдръпват от предания и той се установява в проявлението на доброто – белег на съвършения бра̄хман̣а. Всеки може да постигне качествата на бра̄хман̣а, стига да следва пътя на преданото служене под ръководството на истински духовен учител. В Шрӣмад Бха̄гаватам (2.4.18) се казва:

кира̄та-хӯн̣а̄ндхра-пулинда-пулкаша̄
а̄бхӣра-шумбха̄ явана̄х̣ кхаса̄даях̣
йе 'нйе ча па̄па̄ яд-апа̄шрая̄шрая̄х̣
шудхянти тасмаи прабхавиш̣н̣аве намах̣

„Всяко живо същество, дори да е с нисш произход, може да се пречисти под ръководството на чист предан на Бога, защото Бог е необикновено могъщ.“

След като придобие брахмински качества, човек става щастлив и с въодушевление отдава предано служене. И по естествен начин пред него се разкрива науката за Бога. С овладяване на тази наука материалните му привързаности постепенно отслабват и по Божията милост умът му напълно се изчиства от съмнения. Постигналият това ниво е освободена душа и може да вижда Бога на всяка крачка в живота си. В това се състои съвършенството на самбхава, описано в тази мантра на Шрӣ Ӣшопаниш̣ад.